Аби Глайнс-Морски бриз-Понякога продължава-книга 5-част 9

Глава 7

ЕВА

Бях изкарала цяла седмица без Кейдж. Вниманието ми към баща ми ми беше помогнало да не мисля много за него. Убедих татко да отиде с мен да гледа новия филм за Супермен, който се прожектираше в момента. След това отидохме в ловния му лагер за две нощи, карахме четириколки и ходихме заедно на риболов.
Джереми работеше всеки ден по много часове и аз се опитвах да се намеся и да помогна. Да дам на татко по-малко работа, а и можех да го държа под око, без да си мисли, че се навъртам. Всяка вечер Джереми изчакваше, докато татко си легне, и тогава излизахме навън, сядахме на люлката и си говорехме. Това помогна повече, отколкото мисля, че той осъзнаваше. Имах нужда да поговоря за него и въпреки че Кейдж се обаждаше всеки ден, не исках разговорите ни да се свеждат само до мен и моите проблеми. Исках да ми разкаже всичко за новия си апартамент и за треньора си. Той прекарваше време с новите си съотборници и изглежда наистина харесваше училището. Радвах се за него и за тези часове, които прекарвахме в разговори всяка вечер, успявах да избягам за малко от тук.
Той винаги ме питаше за татко и за нещата тук, но аз бях неясна. Оставих тези разговори на Джереми. Той беше тук и живееше с мен. Знаеше какво се случва и нямах нищо против да му разкажа тревогите си. Кейдж щеше да намрази това, ако знаеше, но аз исках той да се наслади на лятото си в Тенеси. Не исках да му развалям това.
Тази вечер обаче Джереми нямаше да е наблизо, за да разговарям с него. По време на вечерята беше казал, че ще се прибере вкъщи, за да се преоблече, след което ще отиде до езерото на Бека Лин. Очевидно тя е организирала парти там. Не бях ходила на такова от миналото лято. Също така не бях виждала много от Бека Лин от миналото лято. Тя не се появяваше често. Джереми каза, че е казал на Бека за баща ми и че не мисли, че тя знае какво да ми каже. Не бях много изненадана.
Сложих последната чиния от вечерята в съдомиялната машина и подсуших ръцете си. Тази вечер щях да сляза долу на люлката сама. Това щеше да ми даде време да поплача. Днес татко отново беше повърнал. Бях го видяла да се навежда долу край езерото. Джереми също го беше видял и ми каза да не ходя. Татко не искаше да го виждам в този вид. Така че останах там безпомощна. Искаше ми се да плача, но не го направих. Сега вече можех.
Нощният бриз повдигна косата ми, когато излязох на верандата. Обичах мириса на лятото във фермата. Само не когато вятърът идваше от север. Защото тогава миризмата на кравешки тор се усещаше. Тази вечер вятърът беше южен и почти усещах мириса на океана.
Слизайки до люлката, сърцето ми се сви, когато погледнах към обора. Той ми напомни за Кейдж. Той ми липсваше ужасно. Той щеше да се обади тази вечер. Винаги го правеше. Щяхме да си говорим няколко часа. През по-голямата част от времето, докато не заспя от топлината на гласа му.
Лунната светлина беше ярка тази вечер, така че да седиш сам тук на люлката не беше толкова лошо. Сълзите, с които се борих през целия ден, не дойдоха, след като останах сама и се успокоих.
– Има ли място за още един? – Подскочих, изненадана от гласа на Джереми. Не го чух да се приближава.
– Джереми? Какво правиш тук? – Попитах го, като се поместих, за да може да седне.
– Бях тръгнал към езерото, но не успях да го направя. Представях си те как седиш сама тук на тази люлка, а пикапът ми се обърна сам и ето ме тук.
Той отново го правеше. Отказваше се от живота си, за да държи ръката ми. Така постъпи и когато Джош почина. Този път беше започнал по-рано.
– Отиди на това парти. Отиди да намериш едно момиче и да се потопиш в него. Не седи тук с мен. Добре съм.
– Мислех за това, но… осъзнах, че наистина бих предпочел да съм тук и да седя с теб.
Не бях сигурен какво да мисля за този коментар. Знаех, че Джереми ме обича. Знаех, че го е грижа за мен, но като за приятел. Не бях човек, към когото да изпитва някакви по-дълбоки чувства. Така че защо това звучеше толкова странно? Защо искаше да е тук с мен, когато можеше да се къпе с някоя друга?
– Не искам отново да се отказваш от всичко заради мен. Ти вече го направи веднъж. Не отново – казах му със строг глас.
Той се ухили и се облегна назад в люлката.
– Не се отказвам от нищо. Просто ми харесва твоята компания пред тълпата, която ще бъде на езерото. Мисля, че съм ги надраснал.
Сега вече разбирах това. Аз също ги бях надраснала.
– Днес за първи път ли виждаш татко да се чувства така от последния път, когато се случи. В деня на посещението му при лекаря? – Трябваше да знам. Исках да бъда подготвена.
Джереми кимна.
– Да, така е и аз го наблюдавах отблизо. Мама иска всички да дойдете на вечеря един ден следващата седмица. Ако си и простила за това, което каза за Кейдж. Тя признава, че е била разстроена заради това и че е сгрешила. Тя наистина съжалява и иска да ви се извини лично.
Майката на Джереми, госпожа Илейн, беше казала някои грозни неща за Кейдж. Беше се намесила, когато това не беше нейна работа. Но аз вярвах в прошката. Животът беше твърде кратък.
– Обичам майка ти, Джереми. Разбира се, че и прощавам. С удоволствие бих вечеряла в дома ти. Знам, че и татко би го направил.
– Добре. Ще и кажа и тя може да спре да се натрапва. Тя пита вече цяла седмица, а аз продължавам да я лъжа за това.
Погледнах към него и той се усмихна.
– Чаках, докато почувствам, че си готова за това.
Започнах да отговарям, когато телефонът ми иззвъня. Погледнах надолу и видях текстово съобщение от Кейдж.

Ще изляза късно тази вечер. Ще говорим утре. Обичам те.

Това беше странно. Никакво обаждане или обяснение.
– Какво става? – Попита Джереми.
Не исках той да вижда това. Исках да помисля за това насаме. Притесняваше ме, но не бях сигурна защо и дали изобщо трябва да ме притеснява. Кейдж не трябваше да ми се обажда всяка вечер. Вероятно щеше да прекарва времето си с новите си приятели. Това беше нормално. Това беше, което трябваше да направи. Не исках той да се чувства сам там. Имаше нужда от хора, с които да прекарва времето си. Беше егоистично от моя страна да мисля друго.
– Да. Той има планове за тази вечер. Искаше да ми каже, че ще се прибере късно. – Това беше всичко, което му трябваше да знае.
– Той те обича, Ева. – Джереми сякаш усети загрижеността ми, въпреки че се опитвах да я скрия.
– Знам, че ме обича. Просто ми липсва – отвърнах аз.
– Само още шест дни, докато го видиш.

КЕЙДЖ

Къде, по дяволите, беше телефонът ми? Не трябваше да се съгласявам да излизам с тези момчета тази вечер. Ейс беше новият ми съквартирант и съотборник и беше решил да ме накара да изляза тази вечер. Щях да си намеря самостоятелен апартамент, за да може Ева да се премести при мен, когато дойде тук. Но това не се беше случило. Треньорът бе настоял да живея с Ейс. Той трябваше да ми помогне да се адаптирам. След зимната ваканция щях да си намеря собствено жилище. Освен това щеше да ми спести пари за всички пари за бензин, които щяха да ми трябват, за да ходя до Алабама и обратно.
Пробих се през тълпата, търсейки Ейс. Бях взела проклетия си телефон, когато напуснахме апартамента. Бях го пъхнал в джоба си. Къде, по дяволите, беше сега? Трябваше да отида да проверя колата на Ейс. Също така трябваше да се махна оттук. Не за това се бях съгласила да дойда. Казаха, че е малка среща. А не парти с куп стриптизьорки, които се разхождат топлес. Майната му. Ако Ева знаеше, че съм тук, щеше да е бясна.
Друга топлес жена притисна циците си към ръката ми и прокара ръка по гърдите ми.
– Това пръстени на зърната ли са? Боже мой, да, това са!
Хванах ръката ѝ и я отхвърлих от себе си, като се отдалечих от нея. Щях да извикам такси, за да дойде да ме вземе, ако можех да намеря телефона си. Циците бяха навсякъде. Това беше истинско бедствие.
– Йорк! Моят човек, Йорк! Ела тук и се запознай с Жасмин. Тя иска да се запознаем и ти обещавам, пич, че искаш това, което тя има. – Погледнах към Джим Купър. Тренирах с него всеки ден.
– Не, благодаря. Знаеш ли къде е Ейс? – Попитах, когато още цици докоснаха ръцете ми. Някога това място щеше да ми хареса. Точно сега се чувствах така, сякаш щях да полудея, ако не се махна оттук.
– Не, благодаря? Виждал ли си тази стойка? Това са перфектни цици с размер на пъпеш. Пъпеши, пич! А тя е за едно чукане с цици. Ела да ги изпробваш. Само ме остави да гледам.
Майната му. Веднъж и аз бях толкова прецакан. Отказах се и продължих да вървя. Трябваше да намеря Ейс и телефона си. Две топлес момичета застанаха пред мен с лукави усмивки, които означаваха, че съм в дълбока беля. Червенокосата сложи ръце на бедрата си и разклати цици към мен, докато държеше в устата си лайм.
– Солите вече са върху зърната и. Оближи я, после ето ти шот – каза брюнетката с нагла усмивка, държейки шот текила. Момичето имаше хубави цици. Не бях сляп, но не бяха на Ева. Това бяха единствените зърна, които ме интересуваха да оближа.
– Аз съм зает. Не се интересувам – казах аз, като се отдръпнах настрани, за да не ги докосна. И двамата се преместиха, за да ме блокират.
– Няма нищо по-секси от мъж, който е зает. Сега наистина искам да ги оближеш. Хайде – каза тя, като вдигна циците си, докато зърната и се насочиха право нагоре. – Само да ги оближеш – помоли тя, навеждайки се към мен.
Това не беше горещо. Беше жалко. Поклатих глава.
– Иди да се облечеш – отвърнах и протегнах ръка, за да ги отместя настрани. За съжаление червенокосата се раздвижи бързо и завъртя гърдите си, за да се свърже с ръката ми. Вместо рамо, което можех да отблъсна, получих шепа цици. Дръпнах ръката си назад, сякаш беше на пожар.
– Майната ти. Коя част от това, че не се интересувам, не разбираш. Заври си циците някъде другаде.
Обърнах се, за да тръгна в другата посока, когато очите ми срещнаха тези на Ейс. Той седеше вдясно от мен на един диван, а от двете му страни се бяха свили две момичета. Той ми се усмихна, сякаш имаше тайна, за която не знаех.
Насочих се към него и пренебрегнах предложенията, които ми хвърляха.
– Имам две от тях. Искат да се върнат при нас и да ни покажат как да си прекараме добре. – Ейс посегна и щипна зърното на една блондинка с къса къдрава коса. – Тази те е гледала цяла нощ. От теб зърната и са твърди. Тя ми го каза – каза той, преди да захапе цицата и, която беше най-близо до устата му.
– Не мога да си намеря телефона и трябва да тръгвам. Трябва да се обадя на Ева след десет минути. Мислех, че дотогава ще се върнем в апартамента.
– Ева? – Попита той, оглеждайки стаята – Пич, виждаш ли тези момичета? Избери едно. Наричай я Ева цяла проклета нощ.
– Това не е смешно. Трябва да си тръгна. Сега. Мисля, че телефонът ми е в колата ти. Трябваше да е изпаднал там. Просто ми дай ключовете си, ще ти ги върна.
Ейс извъртя очи, бръкна в джоба си и извади телефона ми.
– Ти го изпусна по-рано. Видях го. Ето – подхвърли ми го той. – Ако трябва да си тръгваш, тогава си тръгвай, но ти си сериозно луд, че се отказваш от това. Ако ни чуеш по-късно, знай, че си добре дошъл да се присъединиш, ако промениш решението си.
Нямаше да променя решението си. Щях да си тръгна и щях да заключа проклетата си врата. Тези момичета не разбираха думата „не“. Успях да изляза навън, без друга жена да предложи тялото си. Да дойда тук беше лоша идея. Този живот не беше като вкъщи. Знаех, че момичетата харесват бейзболисти. От години бях използвал това в своя полза, но на това място… Беше по-голямо. Нещата бяха по-интензивни.
Натиснах бутона на телефона си, но екранът не светна. Какво, по дяволите? Беше мъртъв? Току-що го бях заредил, преди да тръгнем. Погледнах назад към партито и знаех, че не мога да се върна там. Щеше да ми отнеме час, докато намеря телефон, с който да извикам такси. Бяхме в нечия къща. Не бях сигурен чия. Бях на километри от магазин. По дяволите!
– Искаш ли да те закарам? – Обърнах се и видях една жена, която разпознах отвътре. Беше също толкова топлес, колкото и останалите, но не ме беше закачала. Беше се разкрачила и се търкаше в скута на Динк. Бях видял толкова много, а той беше смукал циците и. Не ми се искаше да се качвам в колата с нея.
– Слушай, захарче, приключих за тази нощ. Не ме интересува да ходя при човек, който не се интересува. Насладих се и сега се прибирам вкъщи. Ако искаш да те закарам, ще те откарам. Или можеш да седиш тук цяла нощ.
Имах нужда от транспорт. Можех да се преборя с една жена, ако се наложи. Да си тръгна с нея беше по-добре, отколкото да седя тук и да се налага да се качвам в колата с евентуално две диви жени без горнище, когато Ейс беше готов да си тръгне.
– Да. Имам нужда от превоз – казах аз и отидох до колата и.
Тя кимна и отвори вратата си. Аз отворих пътническата страна и се качих. Трябваше да говоря с Ева. Сега. Исках да чуя гласа и.
– Трябва да си от добрите момчета. От тези, които наистина се влюбват – каза момичето, когато излязохме на пътя.
– Може да се каже, че съм имал проклет късмет – отвърнах, като не откъсвах поглед от пътя. Нямаше да я погледна. Въпреки че беше облечена, горнището и показваше всичко, освен зърната и.
– Да. Един от малкото – отвърна тя. Тя протегна ръка напред и включи музиката. Шумът изпълни колата и ние слушахме музика. Единственият път, когато говорихме, беше когато и казах кога трябва да завием.
Десет минути по-късно тя спираше на паркинга на апартамента ни.
– Можеш да ме оставиш тук – казах аз, докато тя се насочваше към едно паркомясто и паркираше колата си.
– Мога, но така се случи, че живея в същата сграда. Ти сигурно си новия съквартирант на Ейс – каза тя.
– Да – отвърнах аз.
– Аз съм Хейдън Степ. Съседката ти.
– Благодаря за транспорта – казах, отворих вратата и излязох. Бях благодарен за возенето, но не се сприятелявах.

Напред към част 8                                                        Напред към част 10

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!