Аби Глайнс – Морски бриз – Само за сега – книга 4 – Част 4

Глава 2

Престън

– Къде да сложа тези големи хартиени топки и какво, по дяволите, представляват те?
Триша, единствената друга жена, която беше успяла да накара някой от приятелите ми да завърже възела, ме погледна от мястото си на върха на стълбата и се засмя.
– Сложи кутията с фенерите на масата там, до цветята – инструктира ме Триша, преди да се върне към връзването на панделката от тавана.
Когато се съгласих да помогна за това парти за Маркъс и Лоу, си помислих, че това означава, че ще се включа в избора на бирата. А не да нося неща и да ги окачвам по цял ден. Триша беше поискала всички да сме тук в осем часа тази сутрин. Едва ни беше дала почивка за обяд. Следващия път, когато някой от тъпите ми приятели се зажени, нямаше да направя грешката да предложа отново да помогна.
– Има още пет кашона в пикапа, Престън. Защо стоиш наоколо? – Попита Рок, като влезе зад мен и пусна една кутия на масата.
– Опитвам се да намеря начин да се махна оттук.
Рок се ухили.
– Късмет с това. Моята жена няма да пусне никого на свобода, докато не направим това нещо да изглежда така, както тя иска.
– Щеше да е хубаво да предупредиш, че Триша е нацистка, която украсява партита.
Рок ме удари по гърба.
– Не. Тогава щяхме да бъдем само аз и Триша. Исках всички вие да изтърпите това с мен.
Добре. Още пет кутии, а после щях да намеря начин да се измъкна. Последвах Рок обратно навън до пикапа. Познато малко купе Мерцедес спря на пътя. Какво, по дяволите, правеше Аманда тук? Трябваше вече да се е прибрала в колежа. Нямаше да дойда в крайбрежния апартамент на Харди, ако си мислех, че има вероятност да е тук. По дяволите. Момичето ме побъркваше. Беше започнала да флиртува усилено с мен преди около три месеца. И не се отказваше. Аз не бях човек, с когото тя трябваше да флиртува. Животът ми беше прекалено прецакан за невинна жена като Аманда.
Вратата на колата и се отвори и от нея излезе един много дълъг загорял крак. Спрях. Бях слаб, когато ставаше дума за нея. След един много ярък сън за това каква щеше да бъде на вкус и на усещане, бях затворил очи и се преструвах, че всяка друга жена, която в крайна сметка съм чукал, е Аманда. Съжалявах, че го правя, но… ах, по дяволите…
Аманда се изправи, а малките червени къси панталонки, които носеше, правеха дългите и крака, завършващи с чифт червени обувки на токчета, да изглеждат безкрайни. Майната му, щеше да ми стане. Бях мислил за тези крака, увити около мен, твърде дълго – през последните три месеца. Ако тя се отнасяше с мен като с гадняр, какъвто бях, тогава щеше да е по-лесно да го игнорирам, но тя не го правеше. Тя се усмихна, размаха дългите си мигли и преметна русата си коса през рамо. Дори и през няколкото вечери, в които бе успяла да се напие в „Лайв Бей“, местния клуб, невинността, която се лееше от нея, беше сериозен червен флаг.
– Вземи кутия! – Изкрещя ми Рок, докато вадеше от пикапа още един от кашоните. Не установих контакт с очите и. Не можех да го направя. Тя щеше да се усмихне, а аз щях да бъда глупак, опитвайки се да я накарам да си тръгне. Игнорирането и действаше по-добре. Не ми харесваше да виждам как онзи сладък кокетен блясък в очите и изведнъж се превръща в болка, когато отворя уста и изригне лъжа. Бях го виждал твърде много пъти това лято. Държах се настрана от това, по дяволите. Сърцето ми не можеше да го понесе.
Грабнах една кутия и се върнах в апартамента на баща и. Той беше разположен директно на плажа и беше идеално място за днешното парти. Вътрешният двор се отваряше към басейна на апартамента – бяхме го резервирали за частно парти.
– Здравей, Престън.- Аманда беше до мен.
Тя беше безмилостна.
– Манда, не трябваше ли вече да си в колежа? – Моля те, Боже, нека тя да си тръгне и да се отдалечи от мръсния ми ум.
– Оставам тук тази година. Реших, че все още не съм готова да напусна дома си.
Е, майната ми. Тя оставаше тук? Не! Трябваше да си тръгне, преди да съм направил някоя глупост. Като например да я вкарам в най-близката спалня, да съблека червените панталонки и да опитам всеки сантиметър от нея.
– Някога ще трябва да пораснеш, Манда. Не можеш вечно да си стоиш вкъщи с мама. – Бях гадняр.
Не ми трябваше да поглеждам, за да разбера, че Аманда е спряла да върви до мен. Бях го направил отново. Единственото, което успявах да направя, беше да кажа неща, които да наранят чувствата ѝ. Трябваше да я оставя така, да вляза вътре и да се преструвам, че дори не сме говорили. Но не можех.
Спрях и се обърнах, за да я погледна. Тя стоеше там с ръце, здраво стиснати пред себе си, което караше циците и да се притискат една към друга и… дявол да го вземе! Не носеше сутиен под тази тънка малка блуза, която беше облякла. Можеше да се видят зърната и, които се подаваха през плата. Какво правеше тя? Нямаше нужда да се облича така.
– Манда, иди да си сложиш сутиен. Знам, че циците ти не са толкова големи, но тази блуза изисква сутиен.
Големите и зелени очи се напълниха с неизплакани сълзи. Това беше удар в корема. Мразех, че всяка дума, която и казвах, беше жестока, но трябваше да стои далеч от мен. Тя нямаше представа кой точно съм. Никой не го знаеше, наистина. Аз бях много различни неща за много различни хора. Понякога дори вече аз не знаех кой съм.
Тя наведе глава и дългата руса коса падна върху раменете и. Скръсти ръце на гърдите си и бързо мина покрай мен влизайки в апартамента. Поставих кутията на вратата, после се обърнах и тръгнах към джипа си. Не можех да остана тук. Трябваше да отида да изчукам нещо, преди да съм се изгубил.

Аманда

Бях свършила. Не повече. Не можех да продължавам да се опитвам да накарам Престън да ме харесва. Той се държеше така, сякаш все още бях малката сестра на най-добрия му приятел и не ми беше изкарал мозъка зад клуба. Това само ме нараняваше все повече и повече. Беше време да продължа напред. Остави този човек да си отиде. Той просто щеше да ми даде да разбера колко му липсва тялото ми. Просто щях да загърбя спомена за това как съм загубила девствеността си. Да забравя за него и никога да не поглеждам назад. Освен това не беше като да мога някога да споделя това преживяване с някого. Достатъчно унизително беше само да знам, че съм го накарала да избяга. Той дори не ме беше целунал. Идеята да ме целуне го беше отблъснала толкова много.
Все още не трябваше да се изправям пред никого. Изтичах по стълбите, вместо да отида в дневната, където всички се приготвяха. Сейди Уайт, най-добрата ми приятелка, щеше да бъде тук тази вечер. Нямаше да бъда сама в тази тълпа от хора. Затворих вратата на спалнята си в жилището на баща ми, извадих телефона си от чантата и се обадих на Сейди.
Не и бях казала всичко. Тя нямаше представа, че съм дала на Престън девствеността си в склада като някоя евтина курва. Прекалено се срамувах да и кажа тази част от ужасната истина. Но тя знаеше, че той силно флиртуваше с мен и бяхме излезли до джипа му и се целувахме малко, преди да си тръгне и да ме остави.
– Здравей. – Гласът на Сейди беше щастлив и весел. Джакс, гаджето и, рок звездата, беше в града. Винаги беше на седмото небе от щастие, когато той идваше на гости. Този път беше дошъл, за да я вземе и да я премести в Калифорния. Опитвах се да не мисля за това.
– Знам, че ти и момчето любовник опаковате и всичко останало, но исках да се уверя, че ще дойдеш тази вечер. – Не успях да прикрия болката в гласа си. Тя щеше да я долови.
– Да. Какво става, Аманда? – Чух загрижеността в гласа и.
Преглътнах буцата в гърлото си, стиснах здраво телефона и се опитах наистина да контролирам емоциите си.
– Просто не искам да съм сама. С… всички.
Сейди въздъхна.
– Това за Престън ли е? Кълна се, че искам да му набия задника.
– Не. … добре, може би е. Но това е по моя вина. Трябваше да стоя настрана от него. Знаех, че е такъв.
Може би не знаех, че той наистина ще ме прецака и ще си тръгне, за да не бъде никога повече мил с мен. Но знаех, че е играч. Това беше неговият отпор.
– Ще бъда там. Няма да си сама. Всъщност ще имаш среща.
Престанах да мигам, за да отблъсна сълзите, и зачаках обяснение на последното и изявление. Какво имаше предвид под „среща“? Дали споделяше с Джакс? Не… това нямаше смисъл.
– А?
Сейди прочисти гърлото си, после покри телефона с ръка и аз чух приглушения и глас. Изчаках търпеливо да прекрати личния си разговор и да ми подскаже.
– Добре. Ето какво. Джейсън, братът на Джакс, също е тук. Запознахте се с него преди около шест месеца, помниш ли? Беше на партито за рождения ден, което организирах за Джакс в къщата на плажа.
– Разбира се, че помня Джейсън. Трудно е да го забравиш.- Той много приличаше на Джакс. Просто имаше по-спокойно поведение. Трябваше да говоря с него онази вечер, защото не говореше много.
– Е, той пита за теб. Знаех, че си се закачила за Престън, което всъщност не мога да разбера. Той е симпатичен и всичко останало, но е мъжка курва. Джейсън отново те спомена днес.
Джейсън Стоун, по-малкият брат на най-големия тийнейджърски сърцеразбивач в света, ме харесваше?
– Е, добре, хм, добре. Мисля. В смисъл, наистина? Джейсън? Той се среща с модели и други неща. Миналата седмица го видях в предаването „Teen Heat“ с Кипли Макноуел. Не мога да се състезавам с нея. Виждала съм рекламата и за грим.
Сейди се засмя.
– В тази реклама тя е с въздушна четка. В реалния живот тя наистина не е толкова страхотна. Запознах се с нея. Повярвай ми. Освен това той беше с нея онзи път. Каза, че и липсва интелигентност. Той не се интересуваше от нея.
– Джейсън Стоун… наистина? – Беше ми твърде трудно да разбера това. Съвсем наскоро бях свикнала с това, че Джейсън Стоун се появява случайно в дома ми на ръката на Сейди. А сега наистина да отида на среща с брат му?
– Да, наистина. Приемам, че се интересуваш. – Забавният тон на Сейди ме накара да се усмихна. Може би точно това ми трябваше, за да преодолея Престън. Той не ме искаше. Трябваше да се справя с това.
– Добре. Да, имам предвид, ако е сигурно.
– Ти не си безпомощна, Аманда Харди. Това, че не можеш да привлечеш вниманието на човек, който адски много иска да си проправи път в живота през „Съединените тела“, не означава, че не си красива, умна и изключително привлекателна за всеки човек с две очи и мозък. Повярвай ми. Добре?
Тежестта в гърдите ми малко намаля. Болката продължаваше да е налице, но надеждата, че мога да продължа напред и да спра да се наранявам заради Престън, ми донесе облекчение. Все още не можех да повярвам, че това ще бъде с Джейсън Стоун. Тази вечер вече не ми се струваше толкова лоша.
– Вярвам ти. А сега какво да облека?

Назад към част 3                                                     Напред към част 5

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!