Глава 14
Престън
След като на няколко пъти през нощта се събуждах, за да намеря Аманда все още плътно притисната до гърдите ми, беше голямо разочарование, когато се събудих сам.
Протегнах се и седнах, търсейки парчетата дрехи, които бяхме разхвърляли из стаята. Тези на Аманда ги нямаше, а моите бяха прилежно сгънати на стола. Кога си беше тръгнала? Изправих се, стигнах до дънките си и ги обух, преди да отида да намеря телефона си, за да и се обадя и да разбера къде, по дяволите, е.
Ако си е мислела, че снощи нещата не са се променили, значи много се е лъгала. Тя беше променила всичко. Животът ми беше прецакан и не можех да направя нищо по въпроса, но нямах намерение да оставя Аманда да си отиде. Не и сега.
От спалнята ми се чуваше шепот и кикот. Тя все още беше тук или Дейзи си говореше сама със себе си. Отворих бавно вратата и видях Аманда да седи на леглото с Дейзи. Говореха си тихо, но каквото и да си говореха, то караше Дейзи да се смее. Аманда беше облечена с къса пола, така че почти всеки златен сантиметър от краката и се виждаше ясно. Снощи тези крака ме бяха обгърнали. Затворих очи и прогоних образите. Дейзи беше тук. Трябваше да държа ръцете си далеч от Аманда пред Дейзи. Това щеше да е трудно.
– Пюстън! – Изпищя Дейзи, когато очите И срещнаха моите, и запляска щастливо. Бях забелязан. Днес бузите на Дейзи бяха здравословно розови и тя се чувстваше много по-добре. Щастливото сияние на лицето И накара сърцето ми да се разтупти. Аманда беше вложила това изражение в нея.
– Здравей, моя малка Дейзи Мей. Изглежда, че тази сутрин се чувстваш по-добре – казах и, когато влязох в стаята. Трудно се борих да не гледам Аманда. Все още не бях сигурен как да и обясня какво чувствам. Със сигурност не можех да и кажа какво направих, че да платя за този апартамент, а също така и да се грижа за жилището на майка ми и за децата. Щях да я загубя, а след снощи знаех, че това не е вариант. Не можех да загубя Аманда.
– Чувствам се добе има сеста – отвърна тя.
– С нея? Имаш голяма среща, за която не знам? – Подразних я, сядайки до нея. Тя се захили и поклати глава.
– Просто обицам купони – отвърна тя.
Аманда започна да се движи, а аз вече не можех да се сдържа да не я погледна. Завъртях глава в нейна посока и наблюдавах как тя стана от леглото и оправи невероятно късата си пола. Тя имаше нужда да се преоблече. Беше прекалено къса.
– Къде отиваш? – Попитах я.
Тя сви рамене и нервно завъртя кичур от косата около пръста си.
– Мислех да ви дам малко време, после да ви посетя. Имам урок след трийсет минути. Мога да се върна след това, ако нямате нищо против. Казах на Дейзи, че ще и накъдря косата…- Тя се отдръпна и погледна към пода.
Не бях се събудил, когато тя се беше събудила, за да говоря с нея за каквото и да било. Не можеше да се каже какво се върти в главата и в момента. Но знаех, че трябва да изясня някои неща, преди да я пусна да излезе от апартамента ми с тази проклета пола.
– Дейзи Мей, защо не погледаш малко телевизия, а аз ще ти приготвя закуска и ще изпратя Аманда на училище. Добре? – Казах ѝ, докато се изправях.
Дейзи кимна и аз и подадох дистанционното на плоския екран на стената, който бях спечелил миналия месец в игра на покер.
Погледнах към Аманда и кимнах към вратата. Тя тръгна към нея и аз я последвах навън. Да, тази пола беше прекалено къса отзад. Ако се наведеше, някой щеше да види малкото и сладко дупе. Щеше да и се наложи да се преоблече. Няма съмнение.
Затворих вратата след себе си, придвижих се бързо и я хванах за кръста, после я обърнах с лице към себе си и я притиснах към хладилника.
– Нямаше те, когато се събудих – прошепнах, преди да целуна ъгълчето на устата и.
– Събудих се рано – отговори тя.
– Липсваше ми да те видя цялата изпомачкана от съня, да те докосна, докато в очите ти все още имаше тази секси, сънна мъгла. – Плъзнах ръката си нагоре по бедрото ѝ и с лекота докоснах почти голото и дупе, благодарение на едва забележимите бикини, които носеше. – Манда.
– Да – отговори тя малко задъхано.
– Ще трябва да отидеш да се преоблечеш.
Тя остана неподвижна в ръцете ми.
– Не мога да те оставя да излезеш така. Ще ме подлудиш. Тази пола е твърде къса, скъпа. Момчетата ще гледат, а аз не искам да гледат.
По пълните и червени устни се разля бавна усмивка. Благодаря на Бога. Тя нямаше да се разсърди за това, защото наистина не исках да я принуждавам да прави каквото и да било.
– Ти ревнуваш ли? – Попита тя, почти като че ли не вярваше, докато го казваше.
– По дяволите, да, ревнувам – отговорих, като прокарах ръка по меката кожа на дупето и. – Няма да споделя това. Не искам да мисля за това, че други момчета те гледат в това.
Усмивката на Аманда стана по-голяма, а аз бях съвсем близо до това да скъсам тези гащички и да я отведа към хладилника. Фактът, че малката ми сестра беше в другата стая, беше единствената причина да не съм в нея точно в този момент.
– Ще се преоблека – отвърна тя и посегна да докосне лицето ми. Тя ме целуна по бузата, после си пое дълбоко въздух, сякаш ме миришеше. – Значи снощи… не беше само еднократно?
Бих се запитал как може да мисли така, ако не беше фактът, че преди това бях правил секс с нея и си тръгнах. Тя имаше пълното право да мисли, че ще си тръгна отново. Тя не осъзнаваше, че не съм способен повече да я отблъсквам. Бяхме отишли твърде далеч.
– Миналата нощ промени всичко – уверих я, преди да целуна ъгълчето на устата и. – Никога няма да мога да те изхвърля от системата си. Не искам да го правя. Имам нужда от теб, Манда. – Покрих устата и с моята и се вмъкнах вътре, за да я вкуся. Тази връзка с нея беше първото нещо в живота ми, от което се страхувах. Никога не съм се страхувал от нищо друго – можех да се справя с това. Братята и сестра ми знаеха, че ще бъда там. Можех да се погрижа за тях. Щях да направя каквото трябва и знаех, че те ще ме обичат. Но това нещо с Аманда – ако го загубех, ако я загубех, щях да загубя всичко. В объркания живот, който ми се беше паднал, тя беше единственият ми източник на утеха. Само заради това, че бях с нея, всичко останало изглеждаше наред. Винаги щях да бъда честен с нея за всичко… освен за единственото нещо, което можеше да ми я отнеме. Тя никога нямаше да разбере. Дори и да разбере, никога няма да може да го приеме. Ако знаеше, че спя с богати жени за пари, щеше да ме напусне. Никога не би могла да разбере.
Аманда
Джейсън:
Мисли ли си вече за онази вечеря в Ню Йорк?
Текстът от Джейсън дойде по време на урока ми по литература. Загледах се в телефона си и се опитах да измисля какво да му кажа. Ако решението беше между него и Престън, то беше Престън. Харесвах Джейсън и той вероятно беше по-сигурният от двамата, когато ставаше въпрос за защита на сърцето ми. Но това беше точно така. Не се притеснявах, че Джейсън може да ме нарани, защото знаех, че той няма тази сила. Бяхме излизали само веднъж и то на годежа на брат ми. Не беше така, сякаш го бях подмамила.
Прибрах телефона в раницата си и реших, че ще се разбера с него по-късно. Трябваше да помисля за подходящ отговор. Професорът прекрати часа и аз побързах да изляза навън и да се върна в колата си, за да отида при Престън. Бях обещала да направя прическата на Дейзи, а ако бях напълно честна със себе си, нямах търпение да видя Престън отново. Снощи и тази сутрин почти ми се струваше, че съм попаднала в някой от сънищата си.
Да видя Престън да ме гледа с емоция в очите беше невероятно. А това, че ми каза, че трябва да се преоблека, може и да беше малко варварско, но честно казано, бих облякла и анцуг, ако ме помолеше. Фактът, че той ме притежаваше и не искаше други момчета да ме гледат, караше глупавото ми сърце да се разтупти.
Лошото беше, че продължавах да чакам будилникът ми да ме събуди. Това все още не изглеждаше реално. Телефонът ми започна да звъни и аз посегнах към раницата си, за да го извадя. На екрана светна номерът на Престън.
Усмихнах се, отговорих и сложих телефона до ухото си.
– Здравей.
– Здравей. Вече си излязла от час нали?
Той ме проверяваше? Наистина ли?
– Да, току-що излязох.
– Връщаш ли се тук?
– Хм, планирах да го направя. Обещах да направя прическата на Дейзи, помниш ли?
Той направи пауза и въздъхна. О, не, това вече свършваше. Време е да се събудя.
– Точно така. Просто исках да се уверя, че плановете ти не са се променили. Трябва да изтичам до залата и да се срещна с треньора. Не мога да оставя Дейзи сама тук.
О… той не се опитваше да се отърве от мен.
– Просто не ми се иска да те моля да дойдеш тук и да останеш с нея, докато аз съм навън.
Усмихвайки се, отворих вратата на колата си и влязох вътре.
– Радвам се, че мога да я гледам вместо теб. Планирах да прекарам остатъка от деня с Дейзи, така че не е проблем. Ще бъда там след няколко минути.
Още една пауза. Какво не беше наред с него?
– Добре. Благодаря ти, Манда.
Наистина ли не беше свикнал с това, че хората му помагат с децата?
– Няма нужда да ми благодариш. Ще се видим след малко. – Затворих и обърнах колата към дома на Престън.
Вратата на апартамента на Престън се отвори, преди да успея да почукам. Престън се протегна, хвана ръката ми и ме издърпа вътре. Устните му веднага бяха върху моите. Този път беше по-различно, отколкото предишните пъти. Нещо в целувката беше отчаяно. Сякаш се опитваше да ме задържи. Дали се притесняваше, че ще променя решението си? След начина, по който го преследвах в продължение на месеци? Оставих раницата си да падне на пода и плъзнах ръце в косата му. Той се нуждаеше от някаква увереност от моя страна. Бях сигурна в това. Затова му я дадох.
– Не искам да те оставям – каза той срещу устата ми, докато затваряше вратата зад мен, след което ме притисна до нея.
– Ще бъда тук, когато се върнеш – уверих го аз, след което захапах долната му устна, преди отново да погаля вътрешността на устата му с език.
– Но не искам да си тръгвам – повтори той. Гласът му звучеше малко паникьосано, докато ръцете му се движеха по вътрешната страна на ризата ми и опипваха гърдите ми. – Искам те, Манда. Само теб.
Не можех да не се усмихна. Това звучеше толкова добре.
– Това е само тренировка, Престън. Дори ще ти направя масаж, когато се върнеш.
Ръцете му се стегнаха около мен и усетих как телефонът му вибрира в джоба. Той измърмори проклятие и се отдръпна от мен. Прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна.
– Трябва да тръгвам. Иска ми се да не го правя.
Този припрян Престън беше нещо ново. Харесваше ми, но в същото време и малко ме притесняваше. Не исках да се притеснява всеки път, когато ме напуска, че нещата ще бъдат различни, когато се върне. Той беше несигурен? Никога не съм смятала Престън за несигурен.
– Колкото по-скоро тръгнеш, толкова по-скоро ще се върнеш – казах му, захапвайки палеца му, който все още докосваше устните ми. – А сега върви.
Престън кимна и пусна ръката си от устата ми. Започна да казва още нещо и спря. Отдалечих се от вратата и гледах как я отваря. Преди да излезе, той ме погледна още веднъж. Усмихнах му се успокоително и бавна, секси усмивка докосна устните му. Харесваше ми, когато той се усмихваше. Не исках да е притеснен или разтревожен. Когато затвори вратата, осъзнах, че не е взел чанта със себе си. Това беше странно. Може би държеше дрехи за смяна в шкафчето си във фитнеса.
Назад към част 15 Напред към част 17