Глава 19
Престън
Да оставя Аманда да се прибере у дома беше трудно. Исках да я задържа тук. Всеки път, когато тя излизаше от вратата ми, се притеснявах, че няма да се върне. Че ще разбере истината за мен. Тази вечер имаше семейна вечеря в дома ѝ. Тя каза, че брат ѝ е казал, че не иска да казва на майка им. Тя не била достатъчно емоционално стабилна, за да се справи с това.
Не очаквах, че майка и ще ме приеме. Тя знаеше, че съм от грешната част на града. Знаеше, че през цялото време в гимназията съм имал проблеми и Маркъс ми е помагал да се спасявам. В нейните очи аз бях благотворителният случай на Маркъс. Никога нямаше да бъда достатъчно добър за дъщеря ѝ.
Телефонът ми вибрира в джоба, напомняйки ми за срещата. Всеки път, когато трябваше да отида на работа, я намразвах все повече. Бях започнал да търся във вестника всеки ден работа, която да ми плаща достатъчно, за да се грижа за децата и да се вмества в графика ми с уроците и бейзболния сезон, когато той започне. Досега нямаше нищо. Не бях квалифициран за нищо. Но не се отказвах. Трябваше да намеря начин да се измъкна от това. Исках да бъда достоен за Аманда и знаех, че никога няма да бъда, докато продължавам да правя това, което правя.
Пресегнах се и взех ключовете си. Трябваше да отида да го направя. Ако исках да запазя стипендията си и да изхранвам децата, трябваше да го направя.
* * *
Изкачих задните стъпала към триетажната тухлена къща, която принадлежеше на нашия прочут кмет. Той чукаше секретарката си, а жена му ми плащаше за същата услуга. Тя го правеше вече повече от година.
Трябваше да паркирам на половин миля надолу по пътя, да се кача откъм задната страна на къщата и да използвам задната врата. Тя я оставяше отключена.
Отворих вратата, влязох вътре и се насочих към стълбите. Понякога ме чакаше по някакво смешно бельо, а понякога просто се излежаваше гола горе в леглото и пиеше вино. Зависи от настроението ѝ.
Стигнах до първото стъпало и чух гласове. Това не можеше да е добре. Винаги беше сама, когато ми се обаждаше. Замръзнах и се заслушах. Беше друга жена. Разпознах гласа, но не можех да се ориентирам коя е тя. Със сигурност не беше поканила друга моя клиентка за тройка. Плащаха допълнително за това, а точно сега не бях сигурна, че ще мога да го направя. Да стана само за нея щеше да е достатъчно трудно. Напоследък ми се налагаше да затварям очи и да се преструвам. Това беше единственото нещо, което вършеше работа.
– Тогава ще се видим на срещата на комисията следващата седмица. Благодаря ти, Джанис, че предложи да ми помогнеш. Това, че името ти стои зад него, веднага ще стимулира повече доброволци. – Джанис беше съпругата на кмета. Това беше импровизирано посещение, с което тя се занимаваше, а те идваха зад ъгъла. По дяволите.
Бях започнал да бягам, когато госпожа Харди зави зад ъгъла и очите ни се срещнаха. По дяволите.
Очите на Джанис ме намериха и се разшириха от изненада. Тя също не беше очаквала да ни хванат.
Стоях там и не можех да помръдна от тази влакова катастрофа. Как щях да обясня това? Не беше нужно тази жена да знае какво съм направил. Щях да си намеря друга работа, а когато я намеря, щях да се направя достоен за Аманда. Майка и, знаейки тази моя мръсна тайна, щеше да съсипе всичко. Тя щеше да каже на Аманда. Ако някога разбере за мен и Аманда, ще и каже.
– О, Престън. Толкова се радвам, че си тук. Тоалетната, която е счупена, е горе вляво. Тя просто продължава да тече. – Принудителната усмивка и високият глас на Джанис не бяха много убедителни. – Бягай сега и я поправи. – Тя махна с ръка и се усмихна в отговор на майката на Аманда.
Очите на госпожа Харди все още бяха вперени в моите. Тя свързваше точките, по дяволите.
– Да, госпожо. Мислех, че споменахте, че и вашата пералня е развалена. – Бях адски по-убедителен.
Тя кимна нервно.
– Да, да, така е. Но продължавайте и поправете тази тоалетна.
Кимнах и тръгнах нагоре по стълбите, като се молех госпожа Харди да повярва на тези глупости.
– Мило дете. Може да поправи всичко – каза Джанис със същия нервен, висок тон.
– Наистина ли? – Попита госпожа Харди. Тонът на гласа и накара стомаха ми да се свие. Тя знаеше.
Да върви всичко по дяволите. Тя знаеше.
Аманда
Днес Престън отново беше отишъл да тренира. Обади му се треньорът и трябваше да си тръгне неочаквано. Беше на път за тук. Щяхме да слезем на плажа. Оставаха ни само няколко седмици жега, преди да започне есенният въздух, който правеше невъзможно да се наслаждаваме на плажа.
Прелистих текстовите си съобщения, за да убия времето, и видях едно на Джейсън, на което не беше отговорено. Бяха минали две седмици, откакто го беше изпратил. Той не беше изпращал друг. Толкова се бях вглъбила в Престън, че бях забравила за него.
Аз:
Много съжалявам, че не съм отговорила. След като започнах отново училище и всичко останало, бях заета.
Може би ще трябва да му се обадя. Две седмици бяха прекалено груби. На екрана се появи отговорът на Джейсън.
Джейсън:
Всичко е наред. Говорих със Сейди. Знам, че се срещаш с някого. Щастливец.
Сейди не беше споменала Джейсън, когато разговаряхме онзи ден. Беше щастлива за мен, но звучеше и притеснена.
Аз:
Да. Това също. Все пак трябваше да отговоря. Наистина съжалявам.
Джейсън:
Не се притеснявай за това. Просто ми обещай, че ако нещата не се получат, ще ми се обадиш. Запази този номер.
Той беше наистина мил. Ако нещата не се получат, ще бъда съкрушена. Нямаше да има възможност да се обадя на някой друг.
Аз:
Ще запомня това. Благодаря ти отново за предложението. Да летим до Ню Йорк за вечеря би било невероятно.
Джейсън:
Офертата важи. Просто кажи думата.
Вратата на апартамента се отвори и Престън влезе с намръщено лице. Беше отсъствал само час и половина. Не беше и много изпотен.
– Здравей – казах аз, като сложих телефона си, за да стана и да отида при него.
Той вдигна ръце, за да ме задържи.
– Аз съм мръсен. Нека първо си взема душ. – Той не каза нищо друго. Просто се запъти към банята и затвори вратата. Шумно.
Дали беше ядосан, че все още съм тук?
Телефонът ми изсвири песента с текста и аз посегнах да го взема.
Джейсън:
Получих покана за сватбата на брат ти.
Уилоу сигурно я е изпратила, когато си е помислила, че между нас се случва нещо.
Аз:
Ще дойдеш ли?
Моля те, Боже, не. Престън няма да е мил с него. Нямаше да мога да говоря с него, ако исках да запазя спокойствието на Престън.
Джейсън:
Искам.
Какво да кажа на това? Не можех да бъда груба. Сейди и Джакс щяха да дойдат.
Вратата на банята се отвори.
– Съжалявам, че бях в толкова лошо настроение, когато се върнах – каза Престън и излезе от банята.
Вдигнах поглед от телефона си.
– Всичко е наред. Притеснявах се, че искаш да си тръгна. Мога, ако имаш нещо за вършене.
Престън се намръщи и скъси разстоянието между нас.
– Боже, не. Искам да си с мен. Просто имах лош следобед. Мразя да те оставям.
– Не те е нямало толкова дълго. Имаме достатъчно време да прекараме на плажа, преди слънцето да залезе.
Престън се наведе и ме целуна.
Известието ми за SMS се включи.
О, мамка му.
Престън се отдръпна и погледна телефона ми.
Джейсън:
Не си ми казала „не“. Приемам това за твое одобрение.
Не съм мръднала. Престън го беше прочел. Изхвърлянето ми сега нямаше да промени това. Дори не бях сигурна дали това щеше да е голяма работа. Затова изчаках да реагира.
– Джейсън? Джейсън Стоун?
Кимнах. Гневното ръмжене в гласа му ми подсказа, че това ще е много голяма работа.
Той измъкна телефона от ръцете ми и аз го оставих. Не бях казала нищо нередно.
Той превъртя нагоре и прочете текстовете ни. Когато стигна до последния, той вдигна очи, за да срещне моите.
– Това ли искаш, Манда? Частно пътуване със самолет до Ню Йорк? – Той хвърли телефона ми на масата и се втурна в стаята си. Подскочих, когато вратата се хлопна зад него.
Очите ми се напълниха със сълзи. Той дори не ме остави да обясня. Просто си тръгна. Не бях казала, че искам точно това. Бях учтива.
Вратата се отвори и аз се отдръпнах, без да съм сигурна дали трябва да си тръгна, или да се защитя. Не бях свикнала мъж да ми се сърди. Беше страшно. Баща ми никога не ми беше крещял, а до нощта, в която Маркъс разбра за мен и Престън, не ми беше крещял и Маркъс. Сърцето ми се разтуптя в гърдите и имах чувството, че ще повърна.
Престън посочи телефона ми.
– Често си говориш с него? Хм?
Поклатих глава.
– Не, не, не – заекнах.
– Със сигурност звучи така. Той има пари. Брат ти със сигурност го одобрява, щом му изпраща покана за сватбата.
– Досега не знаех за поканата.
Престън изпусна тежък, гневен смях.
– Знаеше обаче за пътуването със самолет до Ню Йорк, нали? Изглежда, че днес ти си била тази, която му е писала.
– Бях забравила да му отговоря, когато той ми писа последния път. Опитах се да бъда учтива. Той е брат на Джакс – обясних аз.
Престън се обърна и удари с юмрук в стената.
– Майната му на това, Манда. Ти му писа. Искала си да говориш с него.
Една сълза се стичаше по лицето ми и не можех да измисля правилното нещо, което да кажа, за да го накарам да разбере. Беше толкова ядосан. За първи път в живота си исках да напусна апартамента му. Исках да отида някъде сама и да поплача.
Отидох и взех телефона си от дивана, после взех плажната си чанта и тръгнах към вратата. Не погледнах назад към него. Не можех, иначе щях да се разплача точно сега.
Не исках той да ме вижда да плача. Исках да му се разсърдя, да му изкрещя и да му кажа колко глупаво се държи, но буцата в гърлото ми ме спираше.
Излязох набързо през вратата и се спуснах по стълбите. Когато кракът ми удари долното стъпало, се разплаках. Не успях да стигна до колата си. Избърсах лицето си, нахлузих слънчевите си очила, които бяха на върха на главата ми, и тръгнах към колата си.
Звукът от тежки стъпки, които се спускаха по стълбите, ме стресна и се обърнах, за да видя Престън да тича след мен.
– Манда, почакай. Съжалявам. Моля те, не си тръгвай.
Един умен човек щеше да продължи да върви. Аз не бях умен човек.
Паникьосаното лице на Престън, който ме молеше да не си тръгвам, беше по-силно от здравия разум.
– Аз съм задник. Боже, бебе. Толкова съжалявам. Бях разстроен, когато влязох, а после видях текста и това ме подпали. Няма да лъжа, ревнувам адски много. Ти си моя, а той те преследва. Той има пари и одобрението на семейството ти. Две неща, които аз нямам. Искам да мога да те закарам до Ню Йорк с проклетия самолет и навсякъде другаде, където искаш да отидеш, но не мога.
Това беше единственото обяснение, от което се нуждаех. Разбрах. Направих няколкото крачки, които ни разделяха, хванах лицето му и го целунах яростно по устата. Бях обладана от него. Исках той да разбере, че всичко, което искам, е той. Не пътуване със самолет и изискана вечеря. Той изстена, прокара ръце през косата ми и ме придърпа по-близо до себе си. Контролирах целувката. Прехапах устните му и придърпах езика му в устата си, и засмуках силно, преди да се потопя обратно в топлината му. Когато най-накрая прекъснах целувката, и двамата дишахме тежко.
– Прости ми – прошепна той.
– Никой не може да се сравни с теб. Никой. Изясни си това в главата – казах му и плъзнах ръка по гърдите му. – Не ми трябват самолети и луксозни места. Имам нужда само от теб.
Назад към част 20 Напред към част 22