Глава 4
Престън
Това не беше глупостта, от която имах нужда точно сега. Бях се съсредоточил върху това да изпия Аманда Харди от организма си тази вечер. Това беше всичко, върху което исках да се съсредоточа. На това и на краката и. По дяволите, краката и.
И тогава се случва нещо като това. Не бях в настроение за това.
– Кажи му, че не си докосвал майка му, Престън – изиска Дуейн откъм гърба ми. Той се държеше като шибания ми бодигард. Можех да се справя с този човек. Не ми трябваше някой да ме защитава.
– Кажи. Кажи му – повтори Дуейн.
Не можех да го направя. И аз, и момчето, което заплашваше да ми набие задника, знаехме, че не мога да отрека. Миналата седмица той ме беше хванал с майка му. Помнех лицето му. Не можех да си спомня лицето на майка му, но помнех яростта в очите му. Бях го виждала твърде много пъти.
– Какво става? – Попита Рок, когато двамата с Маркъс изтичаха навън и също застанаха между мен и момчето. Нямах сърце да кажа на момчето, че скъпата му майка ми беше платила много добре за онова неделно следобедно търкаляне около чаршафите и. Не си падах по по-възрастни жени. Аз ги използвах. Това беше всичко. Те имаха пари, а аз изпълнявах фантазиите им. Пичът обаче нямаше да може да се справи с истината.
– Опитвам се да прекратя боя – обясни Дуейн, докато Рок и Маркъс стояха до него, блокирайки ме още повече от разгневения син на една от клиентките ми. Това беше само още една причина да започна да изисквам да не се занимавам с бизнес в къщите на клиентките си. Такива неща се случват.
– Какво е направил? – Попита Маркъс, като ме погледна.
Повдигнах рамене и си сипах още един шот текила.
– Човекът казва, че Престън е спал с майка му, и иска кръв – обясни Дуейн.
– Майната му – промърмори Рок и хвърли предупредителен поглед назад към мен.
– Продължавай, Престън. Обясни, че това не е така – поиска отново Дуейн.
Това вече ми беше омръзнало. Все още не бях проговорил. Нима не бяха разбрали, че в това има истина? Нима искаха да излъжа човека и да го ядосам още повече? С това момче бяхме осъществили визуален контакт онзи ден, когато бях навлякъл дънките си обратно и се отправих през вратата на спалнята на майка му, докато тя се извиняваше на сина си. Не бях останал наоколо, за да се занимавам с драмата. Просто си тръгнах по дяволите.
– Имаш грешния човек – прекъсна ме един глас. – Той е мой. Не би спал с нечия майка, когато има мен, при която да се прибере. Така че се отдръпни. Не искам да чувам повече за това.
Какво, по дяволите?
Аманда заобиколи стената от момчета, които стояха на стража пред мен, и изкриви пръст в моя посока.
– Хайде, бебе. Хайде да вървим. Това момче те е объркало с някой друг, а ти си пил твърде много.
Дали бях припаднал? Може би бях изпил повече шотове, отколкото възнамерявах.
– Манда, какво, по дяволите…?
– Отстъпи, Маркъс. Аз се справям с това – избухна тя, прекъсвайки гневния въпрос на брат си.
– Хайде, Престън. Сега.
Не я поправих. Поставих чашата си за шот и се изправих, след което се отправих към нея. Какво правеше тя? Тя плъзна ръка около кръста ми и ме насочи далеч от разгневения син и приятелите ми.
– Следвай ме – каза тя и ме поведе през тълпата към стълбите, водещи към спалните. Вероятно това не беше най-добрата идея. Нямаше нужда Аманда Харди да се доближава до леглото ми. Особено толкова пиян, колкото бях в момента. Но от друга страна, може би всичко това е било пиянски сън. Което означаваше, че мога да съблека горещото и тяло от тази прилепнала, секси рокля и да целуна всички места, с които ме преследват сънищата ми нощем.
Аманда отвори вратата и ме вкара в розово-бяла спалня с волани по леглото и бяло плюшено мече, опряно на възглавниците. По дяволите, да. Това беше горещо. Аманда гола на това легло. Майната му, беше ми станал.
– Седни. – Тя ме бутна към леглото и се отдръпна от мен. Не беше най-хубавият сън, който някога съм имал.
Тя сложи ръце на бедрата си и ме погледна от другия край на стаята. Секси. Като. Ангел.
– Какво правиш? Това е годежът на Маркъс. Не можеш да се биеш. Какво не ти е наред? Всичко ли е шега за теб? За теб животът е просто едно голямо парти, нали? Е, събуди се! Там долу имаш приятели, които те обичат. Те се застъпват за теб, дори когато знаят, че вероятно си прецакал майката на онзи бедняк. – Тя спря и поклати глава с отвращение. – Боже, моля те, кажи ми, че не е била омъжена. – После вдигна ръка, за да спре всичко, което можех да кажа в отговор. – Не. Не ми казвай нищо. Не искам да знам. Просто остани тук. Заспи. Не разваляй тази нощ за Маркъс и Лоу. Те заслужават да бъдат щастливи. Маркъс те обича, Престън. Не прави глупости, които да го наранят.
Тя отпусна ръце настрани и въздъхна. Беше разочарована от мен. Това беше хубаво нещо. Може би дори беше отвратена от мен. Това би било още по-добре. Трябваше да престане да флиртува с мен. Трябваше да спре да ме кара да искам неща, които не мога да имам. Защото, по дяволите, аз я исках. Много силно.
– Имам среща, от която избягах, за да спася тестостеронната партия там долу от започването на една голяма грозна битка. И всичко това, защото не можеш да си вдигнеш гащите около жена. – При последното изречение тя сведе очи, а бузите и пламнаха в червено. Дали идеята, че правя секс, я смущаваше?
Тя се обърна и тръгна обратно към вратата. Перфектното и кръгло дупе се поклащаше под тънката материя на роклята, подигравайки ми се с това, което никога не бих могъл да имам. Това, за което никога няма да бъда достатъчно добър.
– По-добре да е добър с теб – казах достатъчно силно, за да ме чуе, ако наистина слушаше. Тя спря. Беше ме чула.
Бавно се обърна назад и ме погледна с объркано изражение.
– Какво означава това? – Попита тя, изучавайки лицето ми, сякаш то съдържаше всички отговори, от които се нуждаеше.
– Означава, че не ми пука кой е брат му. Ако той те нарани, аз ще го нараня.
Аманда изпусна кратък, тежък смях и поклати глава.
– Наистина? Наистина ли, Престън? Не ти пука дали Джейсън ще ме нарани? Защото ми е много трудно да повярвам, че изобщо ти пука за моите чувства. – След това се завъртя и си тръгна, като затръшна вратата след себе си.
Аманда
Нямаше да плача. И щях да спра това глупаво треперене. Долу ме чакаше един много секси, привлекателен, донякъде известен мъж. Той не ме караше да се чувствам евтина и нежелана. Поех си дълбоко дъх, изправих раменете си и изгладих бръчките от роклята си, след което се върнах обратно по стълбите. Преглеждайки тълпата, веднага открих Джейсън. Той беше със Сейди и Джакс. Вероятно всички говореха за мен. Сигурна съм, че Сейди обясняваше представянето ми с Престън.
Говорейки с гостите, докато си проправях път през тълпата, поддържах постоянна усмивка, залепена на лицето ми. Никой нямаше да разбере, че това, което току-що бях направила, е било за някой друг, освен за Маркъс. Никога нямаше да им позволя да видят, че имам някакви чувства към Престън. Гордостта ми щеше да ме опази.
– Много съжалявам. Притеснявах се, че ако не се намеся и не помогна, ще се скарат, а аз не искам нищо да развали тази вечер за Маркъс и Уилоу – обясних, щом стигнах до Джейсън, преди някой да успее да каже нещо.
Джейсън се мръщеше, но това беше загрижена гримаса.
– Всичко е наред. Добре свършена работата, за да сложиш край на нещата.
– Моля те, кажи ми, че си го заключила в една стая, за да не може да излезе – каза Сейди. Беше раздразнена. Можех да го чуя в гласа и.
– Да, той е заключен. Надявам се, че вече е изпаднал в безсъзнание – уверих я аз.
– Съжалявам. Трябва да попитам следното – наистина ли човекът е спал с нечия майка? – Попита Джейсън.
Джакс се пресегна и удари Джейсън по ръката.
– Пич. Недей.
– Просто ми беше любопитно.
– Това е най-добрият приятел на брат ѝ. Остави го.
– Не. Всичко е наред. Той може да е един от най-добрите приятели на Маркъс, но съм наясно, че има проблеми. И да, Джейсън, вероятно го е направил. Трудно ще намериш жена тук, с която Престън да не е спал.
Веждите на Сейди се вдигнаха и аз осъзнах какво съм казала. Бях се изпуснал. Трябваше да си меря думите. Майка ми винаги казваше: „Свободните устни потапят кораба“. Тя беше права. Трябваше да внимавам повече какво изричам от устата си.
– Нямаше ли да слезем на плажа и да разгледаме палатката и групата? – Попитах, за да отвлека всички от това, което току-що бях казала.
– Да, щяхме – отговори Джакс, посегна към ръката на Сейди и я поведе към вратата.
– Звучи ми като добра идея – съгласи се Джейсън и ми предложи ръката си. Вмъкнах ръката си в извивката на ръката му и всички се отправихме навън.
Маркъс стоеше с Уилоу на ръце и говореше доста интензивно с Дуейн, Рок и Триша, когато излязохме обратно през вратата. Кейдж Йорк, най-добрият приятел на Уилоу, и приятелката му Ева също бяха пристигнали. Сигурно се бяха запознали със ситуацията. Кейдж и Престън играят заедно бейзбол, така че са доста близки.
– Ела тук, Аманда – извика към мен Маркъс. Надявах се, че ще забрави какво съм направила току-що, но явно нямаше да го направи. Не бях сигурна какво щеше да каже, но не се чувствах добре да оставя Джейсън да чуе как говорят за Престън. Той не беше тук, за да се защити, а аз вече го бях навикала достатъчно.
– Нека да отида да успокоя брат ми, че Престън е добре, а след това ще се срещна с всички долу.
Джейсън кимна.
– Разбира се.
* * *
Ако Маркъс се намръщи още повече, гънката на челото му щеше да се пропука. Това не беше добър знак.
– Не ми се карай. Аз го измъкнах оттук, нали?
– Не е нужно да си пъхаш носа в каквито и да било глупости на Престън. Той има проблеми, от които трябва да стоиш на километри разстояние. Разбирам, че се опитваш да помогнеш за спасяването на партито, но не ми харесва, че се намесваш, за да помогнеш на Престън. Разбрахме се. Стой далеч от неговите проблеми.
Може и да имам отсъстващ баща в по-голямата си част, но имам Маркъс, който компенсира това. Там, където баща ми ме пренебрегва, Маркъс е надвесен над мен. Обичам го, наистина го обичам, но не обичам да ми казва какво мога и какво не мога да правя. Беше време той да се отдръпне малко. Аз съм на осемнайсет години.
– Тя направи умен ход. Отпусни се и ѝ дай малко кредит на доверие. – Приближи се Кейдж и ме защити. Сякаш това щеше да помогне. Маркъс толерираше Кейдж заради Уилоу. Не се интересуваше точно какво е мнението му.
– Слушай. Видях начин да помогна и го направих. Не е голяма работа. Не съм отишла да се разправям с Престън. Затова се отдръпнете. Вече съм голямо момиче. – Усмихнах се на Маркъс и го оставих да стои там, преди той или някое от другите момчета да успее да се изкаже. Имах среща, която ме чакаше. Не възнамерявах да губя и минута в разговори за Престън Дрейк.
Една ръка се стрелна и ме хвана за ръката, а аз погледнах назад, за да видя, че ме е спрял Дуейн, а не брат ми. Каква беше неговата работа? Дали сега аз щях да получа лекция и от него?
– Престън говори, когато е пиян. Говори много. За много глупости. Знаеш какво имам предвид? Дръж се на разстояние. Обичам го, но той не е добър за теб. – Ниският глас на Дуейн звучеше почти като тътен, но аз чувах всяка дума. Той говореше достатъчно тихо, за да не могат Маркъс и останалите да го чуят. Усетих как лицето ми се нагорещи и изтръгнах ръката си от ръцете му.
Какво знаеше Дуейн за мен и Престън? Възможно ли е да знае за онази нощ? Мислех, че това е моя тайна. Очевидно не беше така. Стомахът ми се обърна и се молех да не ми стане лошо. Достатъчно лошо беше да знам, че Престън е отнел девствеността ми в складовата сграда върху купчина кашони и след това си е тръгнал, оставяйки ме там сама. Но да знаеш, че някой друг знае за срама ми, беше още по-лошо.
Трябваше да се принудя да не избягам, докато вървях бързо през тълпата. Не се усмихвах и не се преструвах, че всичко е чудесно. Тъмният плаж напред в покрайнините на палатката и осветлението бяха моята цел. Беше необходимо да се скрия за няколко минути, докато овладея нещата.
Чух как Сейди извика името ми някъде отпред, но се престорих, че не я чувам. Тръгнах към пясъка и сенките.
Нуждаех се само от един момент.
Сълзите изгаряха очите ми, а аз накланях глава назад и мигах срещу океанския бриз в опит да изсуша сълзите си, преди да са съсипали лицето ми. Малката частица надежда, която имах, че Престън е почувствал нещо към мен, сега беше напълно угаснала. Той беше казал на някого. Моментът, който исках да запомня, но в същото време исках да измия спомена си, не беше толкова личен, колкото си мислех. Престън беше говорил за това, докато беше пиян. Боже, мразех го. Как можех да бъда толкова луда по него, когато той нямаше никакви положителни качества? Бях най-големият идиот на лицето на земята.
– Аманда? – Загриженият глас на Джейсън ме стресна. Не бях очаквала той да ме последва тук. Въпреки че се бяхме срещали и преди, това наистина беше първият ни път заедно, без тълпа около нас. Исках да бъда сама. Да не се преструвам на моя приятелка.
Поех си дълбоко дъх, отмих сълзите си и се обърнах към Джейсън.
– Здравей, съжалявам. Тълпата и всичко останало ме притесни. Свежият въздух и тихият момент ми се сториха добра идея.
– Просто исках да те проверя. Мога да си отида, ако искаш да останеш сама.
Да. Исках да бъда сама. Но не можех да бъда груба. Досега тази вечер Джейсън беше проявил разбиране. Не бях най-добрата среща. Беше време да се примиря и да преодолея себе си.
– Не, радвам се, че дойде тук. Можеш да се наслаждаваш на тишината с мен. – Усмихнах се нагоре към него. Беше странно колко приличаше на Джакс. Той обаче нямаше рокерската самоувереност, която имаше Джакс. Беше по-учтив и почти ученолюбив.
– Харесва ми да се крия от тълпите. Това е моето нещо, откакто тълпите станаха проблем със славата на брат ми. – Усмивката на лицето му беше наистина мила.
– Мога да си представя. Не изглежда да си толкова общителен като Джакс.
Джейсън се ухили.
– Не. Дори малко. Джакс винаги е бил този, който е обичал публиката.
– И така, ще заминеш ли с Джакс и Сейди, когато я преместят в Лос Анджелис? – Все още ми беше трудно да приема факта, че Сейди заминава. Тя щеше да ми липсва толкова много.
– Да. И за мен занятията започват следващата седмица.
Джейсън също щеше да учи в колеж в Калифорния. Това беше една от причините да не се чувствам виновна, че го използвах, за да преодолея Престън. Не че това се получаваше.
– Е, мисля, че вече съм готова да се върна при тълпата. Искаш ли да танцуваме? – Попитах, като реших, че е време да спра да се крия на годежа на брат ми.
– Звучи добре.
Назад към част 5 Напред към част 7