Глава 26
Престън
Харди бяха настанили сватбеното тържество и гостите извън града в един хотел през улицата от къщата на плажа, където се провеждаше сватбата. Тази сутрин слязох долу за закуска тъкмо навреме, за да видя Аманда да излиза през входната врата под ръка с Джейсън Стоун. Брат му, рок звездата, и Сейди Уайт бяха с нея. Изгубих апетит.
Нямаше да успея да преживея днешния ден, ако не се овладеех. Трябваше да контролирам емоциите си. Бях ги държал под контрол, докато не видях Аманда отново снощи. Беше се опитала да говори с мен и аз се държах грубо. Бях се защитил. Това ми беше донесло много полза.
Ще отида да поговоря с Маркъс. Той щеше да ме накара да се почувствам по-добре. Тръгнах към асансьора, когато той се отвори и Маркъс излезе. Очите му изглеждаха паникьосани.
– Виждал ли си Лоу? – Попита той, гледайки покрай мен към фоайето.
– Не, не съм. Защо?
Маркъс прокле и стисна зъби.
– Защото е изчезнала. Имахме спор, но той приключи. Мислех, че сме добре. После отидох да я взема, а тя не беше в стаята си. Обадих се на мама, а тя не е в къщата на плажа. Не мога да я намеря никъде.
Вероятно е отишла някъде, за да си отдъхне.
– Успокой се, пич. Момичето не отива никъде. Тя е някъде тук. Ти просто имаш предсватбени нерви.
Маркъс си пое дълбоко дъх и кимна.
– Да, прав си. Ще я намеря.
Той тръгна към входната врата. Аз не го последвах. Вместо това се върнах с асансьора в стаята си.
Спрях пред вратата, през която видях Кейдж да влиза снощи. Можех да поговоря с Кейдж. Имах нужда да говоря с някого. Почуках на вратата.
Тя се отвори и там стоеше Ева по халат, която изглеждаше така, сякаш току-що е станала от леглото.
– Здравей, Ева, съжалявам, ако съм те събудил – казах и влязох в стаята, преди тя да успее да ми отвърне. Бяха ми свършили приятелите, с които да говоря. Кейдж беше последната възможност.
– Престън? – Отговори тя. Звучеше по-скоро като въпрос.
– Тя е тук. Искам да кажа, знаех, че ще бъде, но да ме ебеш, не бях подготвена да я видя с него. Какво, по дяволите, вижда тя в него? Той е копеле. – Пресегнах се към един стол и се хванах здраво за облегалката. Исках да ударя нещо. Всичко.
– Коя е тя? – Попита Ева.
– Къде е Кейдж? – Попитах я вместо това. Не бях тук, за да говоря с нея. Имах нужда от човек, с когото да разговарям.
– Не знам – каза тя тъжно.
Какво, по дяволите, означаваше това?
– Той просто си е тръгнал?
– Беше си тръгнал, когато се събудих – отвърна тя.
Лоу беше изчезнала. Кейдж беше изчезнал.
– Майната му. Маркъс също не може да намери Лоу – казах и. Не исках да предполагам нищо, но това беше истината.
Вратата се отвори и Кейдж влезе вътре. Очите му се преместиха от разстроената му приятелка към мен и яростта, която ги озари, ми подсказа, че има грешна представа.
– Какво, по дяволите, правиш с моето момиче в хотелската ми стая? – Попита със студен, равен глас Кейдж.
– Дойдох да те потърся. Изтрий тази глупава алфа гримаса от лицето си. Не съм тук, за да се заяждам с Ева – отвърнах аз, раздразнен, че той се държи по същия начин, по който и аз.
Кейдж се приближи до Ева, която се отдръпна от него.
– Ще говоря с теб по-късно. Имаш си свои собствени проблеми – казах аз и тръгнах да излизам през вратата.
Аманда
Закуската със Сейди беше приятна. Тя ми липсваше. Да я видя отново щеше да направи този ден перфектен, ако не беше фактът, че сърцето ми беше разбито и всеки път, когато видех лицето на Престън и той погледнеше покрай мен, то се разбиваше отново. Сватбените снимки щяха да започнат скоро. Трябваше да облека роклята си на шаферка и да оправя косата си.
Започнах да вървя към стълбите, където знаех, че Уилоу обсъжда нещата със сватбения директор, когато видях русата коса на Престън на плажа. Той беше сам. Ръцете му бяха прибрани в джобовете и той наблюдаваше вълните, които се разбиваха в брега.
Измъкнах се от обувкие с токчета и тръгнах към него.
Благодарение на вятъра и вълните той не можеше да ме чуе как се приближавам.
– Криеш се тук ли? – Попитах, когато бях достатъчно близо, за да ме чуе.
Раменете му се напрегнаха. Това беше единствената следа, която имах, че ме е чул.
– Така ли винаги ще бъде между нас? Не можем дори да се върнем към приятелството ли?
Раменете на Престън се повдигнаха и паднаха, докато той въздишаше.
– Никога няма да мога да ти бъда приятел, Манда.
– Защо? Не съм направила нищо лошо. Ти го направи. Ако аз мога да ти простя, защо тогава ти не можеш да ми простиш? Защо трябва да ме мразиш толкова много, че да не можеш да издържиш да бъдеш около мен?
Престън извърна глава, за да ме погледне.
– Да те мразя? Мислиш, че те мразя?
Повдигнах рамене. Да, точно това си мислех. Той със сигурност се държеше така.
– Не те мразя, Манда. Никога не бих могъл да те мразя.
– Тогава защо се държиш с мен по този начин? Защо не можеш поне да ме погледнеш? Да ми говориш? Аз не искам…
Престън ме сграбчи и силно притисна устата си към моята. Езикът му навлезе в устата ми и се уви около моя, а ръцете му хванаха дупето ми и ме придърпаха силно към тялото му. Едва успях да отговоря, когато той внезапно изчезна. Отворих очи, а той стоеше пред мен и дишаше тежко.
– Ето защо се държа по начина, по който се държа. Защото всеки път, когато се доближиш до мен, искам да те сграбча и да те държа толкова здраво, че да не можеш да отидеш никъде повече. Искам да те целувам, докато не забравиш какъв жалък гадняр съм. Но не мога. Ти искаш да продължиш напред и аз се опитвам да ти позволя да го направиш.
Той не беше приключил с мен. Искаше ме. Но не ме обичаше. Можех ли да живея без любов? Исках това, което имаха Маркъс и Уилоу. Но исках и Престън. Трябваше ли да се откажа от мечтата за приказен романс, за да мога да имам мечтата си за Престън?
– Ти се появи тук с него – изръмжа той. – Как, по дяволите, да се справя с това? Единственото, за което мога да мисля, е дали те е докоснал? Това ме убива. Буквално ме разяжда отвътре. Да знам, че може да те докосва на места, на които само аз съм те докосвал. Места, които бяха мои. Моите! И аз го прецаках и го загубих.
Направих две крачки, като скъсих разстоянието между нас, за да мога да го докосна. Бях взела решението си. Престън не беше възпитан като брат ми. Не му беше дадена любов. Как очаквах да знае как да обича, ако никой никога не му беше показвал? Маркъс можеше да обича лесно. Той е бил обичан през целия си живот.
Аз щях да покажа на Престън как да обича. Може би един ден и той ще ме обикне. Просто му трябваше някой, който да го научи как действа любовта. Как се чувства. Че тя не се гради на лъжи. Обичах го повече от фантазията си за това, което мислех, че е романтиката. Никога нямаше да бъда щастлива с друг, освен с него.
Протегнах ръка и поставих ръката си върху сърцето му. Мускулите на гръдния му кош подскочиха под ръката ми.
– Не се срещам с Джейсън. Ние сме приятели. Само приятели. Дори не съм го целувала. Той знае, че сърцето ми е недостъпно. Обясних му го и той е съгласен с това. Той не търси нищо повече с мен. Този уикенд знаеше, че ще ми е трудно, затова долетя, за да ме подкрепи. Нищо повече.
Престън дишаше тежко.
– Никъде не те е докосвал? Защото със сигурност те прегръща прекалено силно.
Усмихнах се и поклатих глава.
– Прегръщал ме е два пъти. Това е всичко.
– Той има пари. Той има слава. Има този проклет самолет. Защо не го искаш?
Потрих палеца си по сърцето му.
– Защото те обичам.
Твърдата маска на лицето му падна и очите му заплуваха от емоции.
– Как? Защо? – Попита той, протягайки се, за да покрие ръката ми със своята. – Не го заслужавам.
– Не съм съгласна. Ти си специален, Престън Дрейк. Мисля, че съм влюбена в теб още от шестнадесетия ми рожден ден, когато ти дойде на партито ми с огъня на плажа заедно с Маркъс. Намигна ми и ме нарече красива. От този момент нататък те наблюдавах. Бях очарована от теб. После, когато пораснах, те исках. Щом те получих, разбрах, че съм влюбена в теб.
Престън плъзна другата си ръка около кръста ми и я опря в долната част на гърба ми.
– В нощта, в която ме напусна и ти разбра истината, между нас вече не стояха лъжи и аз осъзнах, че това лудо, диво, силно чувство, което изпитвах към теб, беше любов. Никога преди това не бях изпитвал това. Разбира се, обичах братята и сестра си, но нищо подобно на тази неконтролируема емоция, която не можех да назова. Страхувах се да ти кажа, че те обичам, защото не можех да повярвам, че това, което изпитвам, е любов, ако не ти казвах истината за себе си беше от страх. Лъжех те, защото знаех, че ще ме напуснеш, ако разбереш. Не исках да те загубя.
Дишането ми спря. Повече от сигурна съм, че и сърцето ми спря.
– Ти ме обичаш?
Той се усмихна и сведе глава, докато устните му не се спряха върху моите.
– Обичам те със страшна, луда, дива, невероятна любов. Винаги ще те обичам. Никой друг не би могъл да ме накара да се чувствам по този начин.
Притиснах устни към неговите и обгърнах шията му с ръце. Двете му ръце се сключиха на кръста ми и той ме вдигна. Обвих краката си около него, докато го целувах с цялата емоция, която ме заливаше. Ръцете му се плъзнаха под роклята ми и обхванаха дупето ми, за да може да ме задържи.
– Хайде, вие двамата. Наистина ли? Това е сватбеният ми ден. Можете ли да си спестите тези глупости, докато не свърши? – Гласът на Маркъс се носеше над вятъра и ние се разделихме, за да го видим как ни се усмихва на няколко метра от нас.
– Трудно и се устоява – обади се Престън в отговор.
– Е, опитай. Моля. Всички се приготвят вътре. Имаме нужда от шафер и шаферка. Ако можете да се опитате да не се целувате по време на сватбените снимки, ще съм ви благодарен.
Престън се засмя и ме постави обратно на пясъка.
– Да разбирам ли, че този път няма да ми разбиеш лицето?
Маркъс поклати глава.
– Не, но ако вие двамата продължавахте да се гледате и да се дуете като бебета, щях да ти разбия лицето за това, че си идиот.
– Предполагам, че си намерил булката – каза Престън.
Какво означаваше това? Дали я беше загубил?
Маркъс сви рамене.
– Да. Отишла е да яде пържени картофи.
– Пържени картофи? – Попитахме и двамата в един глас.
Маркъс извъртя очи.
– Да, пържени картофи. Това е едно от онези неща, свързани с Кейдж и Лоу, с които все още се уча да се справям.
Престън стисна дупето ми и след това го потупа.
– Ти продължавай напред с брат си. Аз ще те следвам отзад. Тази вечер не е време да се занимаваме с реакцията на майка ти.
Бях забравила за нея. Мамка му.
Назад към част 27 Напред към част 29