Глава 27
Престън
Не бях сигурен дали сватбата беше толкова красива, колкото всички казваха. Бях успял да видя само Аманда. Мога да потвърдя, че тя беше прекрасна. Беше трудно да видя някой друг около нея. Тя владееше цялото ми внимание.
Сватбената вечеря обаче беше друго нещо. За пореден път тя беше седнала до Джейсън, тъй като той беше нейният плюс едно, а аз бях от другата страна на масата и станах свидетел на това.
През цялото време на храненето тя ми се усмихваше успокоително. Знаех, че се опитва да ме накара да спра да гледам Джейсън, но не можех да си помогна. Бях ядосан и исках той да си тръгне.
Когато най-дългото ядене, на което някога съм седял, приключи, Джейсън се изправи и поздрави Маркъс и Лоу, след което обясни, че го чака самолет. Аманда каза, че ще го изпроводи. Не исках да са сами. Вярвах ѝ, но не можех да кажа същото за Джейсън. Щом излязоха от трапезарията, започнах да ставам и да ги следвам. Ръката на Маркъс хвана здраво ръката ми.
– Недей – прошепна той.
– Пусни ме – предупредих аз.
– Слушай ме. Тя не го иска. Тя се държи учтиво. Той е неин гост. Не прави сцени. Тя ще се върне веднага. – Маркъс говореше под носа си, така че никой освен мен не го чуваше. Знаех, че е прав, но не ми харесваше да седя тук и да чакам.
– Ами ако той се опита да я целуне?
– Тя ще го спре. Вярвай ѝ.
Вярвах ѝ, по дяволите.
Аманда се върна в стаята и веднага погледна към мен. Тя изрече без глас: „Хайде да вървим.“ После се обърна, за да се сбогува с майка си и някои гости.
– Надявам се, че вие двамата ще намерите време да ни изпратите по-късно – каза Маркъс, преди още да успея да се изправя. Той също беше прочел по устните и.
Кимнах.
– Няма да пропусна и ти благодаря, че ми я повери.
Маркъс се усмихна.
– Ти си моят шафер. На кого по-добър да я поверя?
Усмихнах се и тръгнах към вратата. Аманда вече беше някъде тук и ме чакаше, а аз бях повече от нетърпелив да я имам насаме.
Две ръце се протегнаха от сенките и се увиха около ръката ми, дърпайки ме в тъмнината.
– Не беше много мил там – изруга Аманда, преди да целуне врата ми и да прокара ръце по гърдите ми.
– Държах се добре – отвърнах аз, хванах долната част на това нелепо извинение за рокля и я издърпах нагоре, за да мога отново да прокарам ръце по дупето и. Тя носеше шибани стрингове. Бях направил това откритие на плажа по-рано и то ме подлудяваше всеки път, когато погледнех задника и в тази рокля.
– Не, ти беше лошо момче. Изненадана съм, че Джейсън е издържал толкова дълго. – Тя захапа ушната ми мида и вдигна голия си крак нагоре към страната ми. Хванах я под коляното и я издърпах по-високо.
– Той беше твърде близо до теб, а ти нямаш сутиен. Манда, трябва да започнеш да носиш сутиен, бебе. Ще ме арестуват, ако не го направиш.
Тя се захили и посегна да дръпне презрамките на роклята си надолу, докато гърдите и се оголиха.
– Майната му, бебе. Трябва да те заведа в апартамента ми. Сега. Много бързо. – Наведох се, за да прокарам език по изправените и зърна.
– Мммм, не мога да чакам толкова дълго, а и трябва да сме тук, за да ги изпратя – изстена тя, притискайки главата ми по-близо до зърното си, докато не го придърпах в устата си и не засмуках.
С това темпо и аз нямаше да мога да чакам толкова дълго. Беше минало твърде много време, откакто я бях докосвал. Бях готов да бъда заровен в нея и този път може би никога нямаше да изляза.
– Престън – изпъшка тя.
– Да, бебе?
– Върви по плажа натам. Няма къщи, тъмно е и пусто. Имам нужда от теб точно сега. – Тя сочеше надалеч в тъмнината.
Тя искаше да правим секс на плажа? По дяволите, да.
Плъзнах презрамките на роклята и нагоре по ръцете ѝ и покрих циците и обратно, след което я хванах за ръка и я изведох по-навътре в тъмнината. Вървяхме, докато музиката и смехът от къщата не заглъхнаха и не се чуваше нищо друго освен вълните.
Аманда се бутна в гърдите ми, когато се опитах да я придърпам към себе си, и посегна към копчето на панталона ми. В очите и имаше злокобен блясък, когато ме погледна нагоре. Тя разкопча копчето и свали ципа, след което свали панталоните и боксерките ми. Свалих обувките си и слязох от тях. Моето момиче искаше да бъда гол, така че щях да и угодя.
Тя постави и двете си ръце на бедрата ми, изплези език и замахна към члена ми. Боже мой.
– Манда, бейби… О, Боже. – Тя обгърна с ръка основата на члена ми, след което го покри с уста.
– Бебе, АХ, ти . . . О, Манда, Боже, това е невероятно усещане. – Отказах се да се опитвам да я спра. Не можех да формулирам думи. Стигнах долу, зарових ръце в косата ѝ и гледах с делириумно удоволствие как тя плъзга члена ми в устата си, сякаш беше проклет сладолед и не можеше да му се насити.
– Свято … ебаси. УХ, да. Това е. Толкова хубаво. – Тя засмука по-силно, когато я похвалих. Ако не бях на път да избухна, щях да продължа да говоря, но трябваше да махна сладката и, гореща малка уста от члена си и да вляза в нея.
Протегнах ръка надолу и я издърпах нагоре. Звукът, който издаде устата и, когато пенисът ми се освободи, може би ще остане в историята като един от най-горещите звуци в историята.
– Не искам да спирам – каза тя с надуване и се опита да се върне на колене.
– Щях да го пусна точно там, в твоята адски секси уста, а не искам да го правя. Искам да го освободя в теб.
Аманда направи сладко малко О с устата си, а аз посегнах под роклята и, за да я отърва от бикините. Захвърлих ги настрани, а тя се засмя на поредния скъсан чифт от малкото си секси бельо. Утре щях да отида да и купя още. Щяха да ни трябват.
Плъзнах пръст в нея, мислейки, че трябва да я подготвя, когато ръката ми срещна влажна топлина.
– Харесваше ти да ми даваш уста си, нали? – Попитах учудено, докато тя трепереше срещу ръката ми, повече от достатъчно мокра за мен. – Това е толкова адски горещо – прошепнах, като спуснах устата си, за да уловя нейната. Тя беше възбудена и готова за мен само с това, че смучеше проклетия ми пенис. По дяволите. Тази жена ме притежаваше. Щях да бъда неин роб за цял живот. Просто не можех да я загубя отново.
Аманда
Престън разкопча роклята ми и я остави да падне на пясъка под нас, а аз я отхвърлих настрани. Посегна към панталоните си и извади портфейла си и малък пакет от фолио. Гледах как го разкъсва със зъби, след което плъзва презерватива върху себе си. Белите му зъби захапаха долната му устна, докато се опитваше да постави защитата на мястото и.
– Ще легна и искам да се качиш отгоре ми. Точно както ме яздише на дивана. – Той свали ризата си, после легна на пясъка, а аз стъпих над него и се спуснах върху него.
– Ах, по дяволите, няма да издържа – издиша той, докато поставях ръце на гърдите му и му позволявах да насочи ерекцията си в мен. Бях повече от готова за него. Веднага щом го постави на мястото си, аз потънах върху него и двамата извикахме от удоволствие. Толкова много ми липсваше. Този път знаех, че ме обича. Това промени всичко.
Избърсахме пясъка, както можахме, и си оправихме косите, преди да се върнем в къщата. Когато се приближихме, видяхме, че от входните врати се изсипват хора. Бяхме се върнали точно навреме.
– Искаш ли да влезеш първа, за да не ни види майка ти?
Не, не исках. Исках да вляза там, държейки ръката на Престън Дрейк, и да се осмеля да и кажа нещо за това. Наистина ли тя щеше да разкаже на всички за миналото му? Защото нямаше да го оставя, така че всички щяха да знаят, че дъщеря и се среща с бившо жиголо. Не бях сигурна, че майка ми е толкова саморазрушителна. Социалното и обкръжение щеше да погълне тази информация. Освен това щеше да и се наложи да издаде жената на кмета, а това щеше да предизвика всякаква драма.
– Искам да вляза там, държейки те за ръка. Омръзна ми да крия нещата, защото се страхувам от реакцията на майка ми. Тя ще е против това, но на мен не ми пука. Тя ще се научи да живее с това. А щом веднъж е около теб за известно време, ще бъде очарована. Имаш този начин на поведение. Невъзможно е една жена да не те харесва.
Престън ме придърпа към гърдите си и притисна лицето ми в ръцете си.
– Обичам те. Обичам те толкова силно, че ме поглъща. Не те заслужавам, но ще стана мъжът, който те заслужава. Обещавам ти. Ще те накарам да се гордееш с мен.
Повдигнах ръка и прокарах палец по устните му.
– Аз се гордея и винаги ще се гордея с теб. Искам светът да знае, че си мой.