Глава 5
Престън
Не може да оставиш един човек да се „наспи“, когато едва ли е пил нещо. Няколко шота текила не правят Престън пиян. Легнах обратно на леглото и се загледах в бавно въртящия се бял вентилатор на тавана. Да оставя всички около мен да мислят, че просто живея от едно парти до следващото, винаги е било лесно. Това прикриваше истината. Харесваше ми да се преструвам на безгрижен. Винаги е било по-добре от истината.
Да оставя Аманда Харди да мисли, че съм толкова повърхностен, колкото я бях убедил, че съм, ме нараняваше като нищо друго. Не исках да видя разочарованието и отвращението в очите ѝ. Единственото нещо, което ме възпираше да не изричам истината, докато тя продължаваше да говори за гадното ми поведение, беше фактът, че истината беше по-лоша.
Протегнах ръка, вдигнах бялото плюшено мече, което лежеше до главата ми, и го поднесох към носа си. То беше на Аманда. Миришеше на нея. Това беше апартаментът на жалкия ѝ баща, но това трябваше да е стаята на Аманда. Да остана тук нямаше да е възможно. Просто щях да си мисля за всичко, което не можех да имам. Поставих мечето на мястото му и се изправих.
Маркъс беше най-добрият ми приятел. Разбира се, имахме група, но Маркъс беше единственият, когото обичах най-много. Винаги ми се струваше, че той знае повече, отколкото искам, но никога не казваше нищо. Вместо да ми задава въпроси, както правеше Рок, когато бяхме деца, Маркъс ми носеше допълнителен обяд всеки ден. Никога не го спомена. Просто го правеше. Когато имах синини от един от пиянските запои на приятелите на майка ми, Дуейн и Рок ме бяха попитали защо. Маркъс беше сменил темата, а после се беше вмъкнал в училищния кабинет, за да ми донесе аспирин, който небрежно беше сложил в ръцете ми без обяснение.
Момчетата бяха моето семейство, но Маркъс беше мой брат. Кръвта нямаше значение. Той се грижеше, когато никой друг не знаеше, че има за какво да се грижи. Трябваше да се откажа от очарованието, което изпитвах към сестра му. Също така трябваше да сляза долу и да празнувам с него. Беше намерил някого, който заслужава да бъде с него. Да бъда затворен и да се дуя за това, че Джейсън Стоун се е появил с Аманда, беше несправедливо. Маркъс не заслужаваше това.
Слязох по стълбите и влязох в хола. Когато влязох в стаята, Уилоу ми се усмихна и ми направи знак. Тя беше заобиколена от гости, но вниманието и беше насочено към мен. Видях загрижеността в очите ѝ. Ако някой разбираше живота ми поне малко, това беше Уилоу. Тя също е имала гадно родословно дърво.
– Ти се върна – отвърна тя с усмивка, за да ми даде да разбера, че се радва, че съм се върнал.
– Да, прецених, че нещата имат време да изстинат. Не исках да пропускам тази вечер. Съжалявам за по-рано. – Спрях на това. Не можех да ѝ обясня повече.
Уилоу сви едно рамо.
– Не се притеснявай. Мисля, че момчетата просто се притесняваха, че онзи човек е предизвикал вълнение. Той беше приятел на един от гостите. Извели са го навън.
Протегнах ръка зад гърба ѝ към бармана и взех една бира. Беше по-безопасно от шотовете с текила.
Уилоу повдигна вежди.
– Чувал ли си някога поговорката „Алкохол преди бира, никога не е по-зле“?
Наклоних бутилката към устните си, отпих глътка и се усмихнах.
– Скъпа, това е алкохол преди бира, никога не се страхувай.
Уилоу се засмя.
– Предполагам, че знаеш това по-добре от всеки друг.
– Пил е, преди да е станал достатъчно голям, за да се обръсне – изрече Маркъс, като се приближи зад Уилоу и обви ръце около кръста и.
Уилоу наклони главата си назад и аз наблюдавах как Маркъс наведе глава, за да улови устата и със своята. Бяха толкова шибано сладки, че ми стана лошо. Също така ме накара да ревнувам адски много. Никога нямаше да получа това. Никога не бих могъл да обичам така. Никога.
– Радвам се, че се върна на партито. Знаех, че не си бил пиян, когато Аманда те заведе там – каза Маркъс, след като освободи устните на годеницата си.
– Да, прецених, че съм дал време на момчето да си тръгне или да се успокои.
Маркъс кимна.
– Заведох го до вратата. Триша каза, че съжалява. Казала на Крит, че може да доведе няколко приятели. Това беше един от тях.
Крит беше брат на Триша и вокалист на група. Обикновено около него нямаше най-добрата компания и той пътуваше с придружители.
– Е, приятелите на Крит са станали по-класни. Този човек беше син на неврохирург в Мобил.
Жените винаги говореха. Разказваха ми за съпрузите си и за това как са били пренебрегвани. Нямаше нужда да чувам оправдание защо са ме наели, но те винаги чувстваха, че трябва да ми дадат такова. Това беше първият ми път с тази жена. Обикновено списъкът ми с клиенти беше малък. Имах обичайните, но тя беше приятелка на клиент, така че се съгласих.
– Значи си спала с майка му? – Попита Маркъс. Неверието не беше налице. Той знаеше. Винаги е знаел.
Въздъхнах и отпих още една глътка от бирата си. Разбира се, че го направих. Въпреки това нямаше да отговоря на този въпрос. Не и тази вечер.
– Слушай, или ти танцуваш с твоето момиче, или аз ще танцувам с него – казах аз, като хвърлих усмивка към Уилоу. Тя знаеше, че се шегувам, но аз обичах да вбесявам Маркъс.
– Отдръпни се, любовнико, или аз ще съм този, който ще ти ритне задника – отвърна той с развеселен тон.
– Танците звучат забавно. Искам да отида да видя и Аманда и новия и приятел. Видях ги да се разхождат там – отвърна Уилоу.
Донякъде доброто ми настроение изчезна. Нямаше да сляза на дансинга. Не бих могъл да се справя с това. Щях да искам да танцувам с нея, само за да видя дали се усеща толкова добре, колкото знаех, че ще се осеща.
– Тя е с един Стоун. Вбесява ме. Не е нужно да се забърква в този свят. Може и да не е рок звезда, но е ужасно близо до нея – изръмжа Маркъс.
Уилоу се засмя и го плесна по ръката.
– Изглежда приятен човек. Не го съди заради семейството му.
Искаше ми се да възразя, че да, трябва да го съдиш заради семейството му, но си замълчах. Не можех да покажа загриженост. Маркъс щеше да се досети и щеше да избута Аманда на Джейсън Стоун. Нямаше как да се съгласи някога да допусне малката си сестра до мен и не можех да го виня.
– Аз съм добре – отвърна Маркъс. – Освен това той скоро заминава, ще лети за Ел Ей, сигурен съм. Това е просто приятелски разговор. Аманда не изглежда наистина заинтересована. Което е добре, защото той няма да отлети с малката ми сестра за Ел Ей. Ще я пусна да отиде на пет часа път, но това е максимумът, който и позволявам.
Уилоу въздъхна.
– Съвсем скоро тя ще има нужда от място за дишане, Маркъс. Можеш да я обичаш и да се грижиш за нея, докато стоиш настрана и я оставяш сама да взема решенията си. Тя не е малкото момиче, за което си се грижил цял живот. Сега е голямо момиче. Не забравяй това.
Маркъс се наведе и целуна главата на Уилоу.
– Не искам да говорим за семейството тази вечер. Просто искам да те държа в прегръдките си. Хайде да вървим.
Леко им помахах за довиждане с бирата в ръка и ги гледах как вървят към вратите, водещи навън.
Можех да си тръгна сега и те никога нямаше да разберат. Така нямаше да ми се налага да пия, докато вече не ми пукаше за Аманда и Джейсън шибания Стоун.
– Здравей, секси. Защо не се обаждаш? – Кудкудякането дойде откъм гърба ми и аз погледнах назад през рамо, за да видя една позната на вид брюнетка.
– Защото съм задник, който никога не се обажда – отвърнах с намигване.
Тя се захили и затвори пространството между нас. Голяма изкуствена стойка. Големи кафяви очи. Бях я чукал и преди. Беше фенка на Джакдаун – една вечер се бях изчукал с нея в клуба, докато Джакдаун свиреше.
– Аз съм от тези, които прощават – прошепна тя в ухото ми, а после се премести пред мен и пъхна ръце в задните джобове на дънките ми. – Наистина прощаваща.
– Така ли е? – Попитах, като отпих и я наблюдавах. Тя беше от онези, които знаеха точно какво правят. Но обикновено групарките бяха талантливи в областта на секса. Трябваше да са такива, за да запазят интереса на момчетата, които всяка вечер се хвърляха към тях за ново момиче.
– С Крит ли дойде тук тази вечер? – Попитах, като се оглеждах за по-малкия брат на Триша.
– Не, аз съм приятелка с Триша и съм ходила на училище с Уилоу – обясни тя и плъзна другата си ръка върху разкрача на дънките ми. – Дойдох тук да те търся.
Разбира се, че го е направила. Дошла е, за да търси действие, и аз бях първият, когото беше намерила и който я интересуваше. Не бях идиот.
– Какво имаш предвид? Може би ще ме убедиш, ако успееш да го представиш наистина добре. – Щеше да и се наложи да бъде талантлива мръсница, за да ме заинтересува. Умът ми все още беше съсредоточен върху Аманда Харди. Имах нужда от разсейване.
Тя се изправи на пръсти и притисна уста към ухото ми.
– Върни се в стаята с мен и ще мога да ти напомня колко талантлива е устата ми.
Ах. Да. Тя беше единствената. Спомних си я. Имаше една голяма уста. Никога не я бях чукал. Тя просто ме беше смукала. Можех да затворя очи и да се преструвам.
Стигнах долу и я хванах за ръката.
– Мисля, че това звучи като много добра идея.
Тя ми се усмихна, докато я водех през тълпата. Не можех да я заведа горе. Не беше правилно. Щяхме да отидем до банята. Това нямаше да отнеме много време. Не и с образа, който бях запечатал от мръсните сънища, които бях сънувал за Аманда.
Аманда
Краката ме боляха от тези обувки с токчета, които бях решила да нося. Джейсън беше страхотен танцьор и ме беше накарал да забравя други неща и да се смея. Уилоу и Маркъс се бяха сгушили един в друг в ъгъла на дансинга и си говореха. Харесваше ми да ги виждам така. Нямаше да отида да ги прекъсна, за да им кажа довиждане. Повече от вероятно беше да видя Маркъс утре така или иначе.
– Беше толкова забавно – каза Сейди, когато двамата с Джакс се приближиха до нас. Те също бяха танцували през по-голямата част от вечерта. Някой се приближи и поиска автограф от Джакс, а аз чух как Джейсън въздъхна. По-рано се беше успокоил, но предполагам, че сега, когато изглеждаше, че си тръгваме, хората искаха да се доближат до него, преди да си е отишъл.
– Да, така беше. Отдавна не ми е било толкова забавно да танцувам – съгласи се Джейсън. Усещах погледа му върху себе си, затова го погледнах и му отвърнах с усмивка. Наистина се бях постарала да не се притеснявам дали Престън спи в стаята ми, или се е върнал на партито. Но сега щяхме да се върнем през апартамента и се притеснявах какво мога да намеря.
– Утре ни предстои ден за опаковане, иначе бих казала, че трябва да останем и да затворим мястото – каза Сейди със замислен тон. Знаех, че тя се вълнува от преместването си близо до Джакс.
– Аз така или иначе съм готова да се махна от тези обувки с токчета – уверих я аз. Бях повече от готова да се прибера у дома.
– Хайде да вървим – каза Джакс, докато подаваше снимката, която току-що беше подписал, обратно на госта.
Джейсън и аз поведохме по осветената от свещи пътека, която водеше от плажа обратно към апартамента. Той държеше ръката ми и това беше приятно.
Когато стигнахме до вратата на апартамента, поех дълбоко дъх с надеждата, че няма да видя Престън. Молех се той да е заспал.
Партито все още продължаваше да е в разгара си в апартамента. Говорих с няколко души, докато минавахме покрай тях, и помахах на онези, които бяха твърде далеч. Точно преди да стигнем до входната врата, видях в ъгъла на стаята рошавата руса коса, която беше невъзможно да се пропусне. Беше обърнат с гръб към всички останали и по ръцете на раменете му разбрах, че има някой пред себе си, който е застанал в този ъгъл. Стомахът ми се сви и аз затегнах ръката на Джейсън, след което увеличих скоростта. Излизането оттук изведнъж се оказа много важно. Не исках този образ да е в главата ми.
Точно когато се канех да отвърна глава, Престън погледна назад през рамо и очите ни се срещнаха. Стъкленият му поглед беше твърде познат за мен. Вниманието му се премести от мен към Джейсън, а после ми намигна. Какво правеше той?
Погледнах го в отговор и отворих вратата, след което излязох навън. Той беше такъв кретен. Глупав, секси, труден за превъзмогване глупак.
Събуди ме звънът на телефона. Разтърках очи, претърколих се и посегнах към безжичния телефон до леглото ми. Мама трябваше да е заминала някъде. Тя рядко оставяше телефона да звънне повече от три пъти.
– Здравей.
– Здравей, още ли спиш? – Попита Маркъс от другата страна на слушалката.
– Да.
– Събуди се, сънчо. Вече е след десет.
– Ммм-хмм, какво искаш? – Очите ми все още бяха натежали. Цяла нощ не бях спала, говорейки със Сейди. Тя беше заминала рано тази сутрин за Лос Анджелис. Щеше да минат месеци, преди да я видя отново.
– Имам нужда от услуга. Не ми се иска да те моля, но не знам на кого да се обадя.
Седнах и прикрих прозявката си.
– Добре, слушам.
– Знам, че не си луда по Престън след това, което направи на партито, но той е най-добрият ми приятел и имам нужда от помощта ти.
Очите ми се отвориха широко и аз преметнах краката си през ръба на леглото. Веднага бях нащрек.
– Да – отговорих, като исках да се заеме с това.
– Той е изпаднал в безсъзнание на дивана ми. Появи се в апартамента ни късно снощи и каза, че е гадняр и още няколко неща, след което отиде, сви се на дивана и заспа. Както и да е, Лоу е отишла да вземе Лариса, а аз съм на работа. Можеш ли да отидеш при него и да го накараш да стане и да си тръгне? Не искам Лоу да се занимава с него. Тя ще си има Лариса, а и, е, сигурно, че ще се наложи да му изсипеш вода и да му помогнеш да се прибере. Тя не може да прави всичко това и да се грижи и за Лариса. Опитах се да го събудя, преди да тръгна, но той не помръдна, а аз закъснявах.
Да обяснявам на брат си причините, поради които не исках да правя това, щеше да е лошо. Това беше тайна, която той никога нямаше да узнае. Щях да го направя за него за последен път. Това обаче беше всичко. След днешния ден щях да спазвам дистанция. Имах предвид това.
– Добре, добре. Ще го вдигна и ще си тръгна.
– Благодаря много. Длъжник съм ти.
Той нямаше представа.
– Да, длъжник си. Довиждане.
– Довиждане.
Сложих слушалката и се намръщих на телефона. Да отида да се видя с Престън беше лоша идея. Не можех обаче да оставя Уилоу там да се занимава с него, докато тя трябваше да се грижи за Лариса.
Лариса беше дъщеря на сестрата на Уилоу и на баща ми. Аферата на баща ми със сестрата на Уилоу почти беше унищожила Маркъс и Уилоу, когато те бяха разбрали. Достатъчно лошо беше, че баща ни изневеряваше на майка ни, но да разберем, че има и друго дете – беше наистина трудно да се справим с това. Сестрата на Уилоу трудно се харесваше. На всички. Включително на Уилоу. От години тя се отнасяше зле с Уилоу. Но Лариса беше невинна във всичко това.
Уилоу беше като майка за Лариса. Тя беше малка и също щеше да иска вниманието ми. Не я бях виждала от няколко седмици. Липсваше ми милото и личице. Можех да се отърва от Престън, а след това да прекарам известно време с Уилоу и Лариса.
Набрах номера на Уилоу, за да и кажа, че ще бъда в апартамента им, когато тя се върне с Лариса. След като приключих, станах от леглото и реших, че ще се откажа от душа и просто ще си вдигна косата. Така или иначе не исках да впечатлявам никого.