Анет Мари – Алхимикът и едно Амарето ЧАСТ 3

Глава 2

Разделихме се на мъжки и женски душове и аз се присъединих към Синър, докато чакахме Гуен, Летисия, Сиара и Алиса да се борят за двете душ кабини. Потънала в мисли, издърпах тениската си през главата.
– Тори?
– А? – Осъзнах, че стоя само по сутиен, държейки тениската си пред себе си. Бързо я спуснах. – Какво?
Синър се намръщи.
– Добре ли си? Няма ли продължителни ефекти от отварата?
– Не, просто съм уморена. Бандата приема тези игри твърде сериозно.
– Е, това е по-скоро тренировка, отколкото игра – отбеляза тя, събличайки влажния си топ. Не беше тичала наоколо, за да я стрелят, но носеше същата гореща екипировка като останалите. – Като говорим за тренировки, как върви?
Свалих дънките си.
– Добре, мисля. Аарон казва, че имам отличен напредък. Би трябвало да е така, като се има предвид колко силно ме притискат той и Кай.
Тя седна на пейката пред изтърканите зелени шкафчета, за да свали чорапите си. Гуен и Летисия излязоха от душ кабинките, увити в кърпи, а Алиса и Сиара заеха местата си.
– А какво става с Езра? – Попита Синър. – Помага ли ти в обучението?
– Не. – Устата ми се изкриви. – Той не помага. Той…
Тя изчака миг.
– Той какво?
Той дори не беше там, ето какво. Вече го нямаше. Което беше адски глупаво, като се има предвид, че живееше в същата проклета къща, където тренирах по два часа четири дни в седмицата.
Мислех, че всичко между нас е наред. Той знаеше, че не съм му натяквала, че е нелегален магьосник. Не ме интересуваше много, че в тялото му е вграден истински жив демон или че понякога се опитва да го контролира. Той беше мой приятел и това беше единственото, което имаше значение.
И все пак той бе започнал да се отдръпва. Първо, Кай или Аарон бяха започнали да ме водят у дома, вместо да ме оставят да преспя у тях, което правех почти всеки уикенд. След това Езра престана да идва на вечерите в неделя и понеделник, които готвех за четирима ни. След това спря да се присъединява към нас по време на тренировките и обучението ми. Почти не го бях виждала през последните две седмици.
След като се научих да не пренебрегвам нещата, които ме притесняват, попитах Аарон и Кай за какво става дума. Те казаха, че Езра има проблеми със съня. Очевидно безсънието му беше толкова силно, че пропускаше тренировки и дремеше в странни часове – като моите вечери два пъти седмично. Когато попитах дали е ходил при лечител, те се поколебаха. Всяко митично лице, което го гледаше твърде внимателно, беше риск; ами ако лечителят по някакъв начин откриеше демоничния дух в него?
Една ръка махна пред лицето ми. Изправих се рязко, като за миг отново фокусирах съблекалнята и загриженото лице на Синър.
– Съжалявам – изригнах, после набързо смених темата. – Вълнуваш ли се за понеделник?
Очите ѝ светнаха. Успешно извършена смяна на темата.
– Нямам търпение! – Изригна тя. – Ще бъде толкова готино да прекарам една седмица с теб и момчетата. Откакто сестра ми започна работа там, умирам от нетърпение да видя академията „Синклер“. Беше много мило от страна на Аарон да ми уреди посещение.
При последното изречение бузите ѝ се обагриха в слаба руменина.
– Той е доста готин човек – подхвърлих аз. – Ще се забавляваме. Жалко, че не можеш да останеш през всичките две седмици.
– На родителите ми няма да им хареса, ако пропуснем Коледа с тях – отбеляза тя. – Те тъгуват от септември, а това е само първият срок на Лили. Нима ще треперят през следващите пет години?
Подсмръкнах. На баща ми би му харесало да захвърли детето си в интернат.
– Освен това – добави Синър, – Аарон вероятно иска да прекара известно време с родителите си и най-добрите си приятели, без аз и сестра ми да се мотаем наоколо.
Извиках. Коледните ми планове все още бяха източник на огорчение за мен. Не че не исках да прекарам две седмици на почивка в луксозна академия за магове с момчетата, но имаше… усложнения.
– Нещо не е наред? – Попита Син, като ме наблюдаваше внимателно.
Сиара и Алиса тъкмо бяха излезли от душ кабините, затова се усмихнах успокоително и грабнах кърпата си.
– Нищо. Хайде да се изкъпем.
Размишлявах по време на душа, което означаваше, че съм отделила твърде много време. Синър вече се обличаше, когато излязох, като почесваше пламтящите си червени къдрици с втора кърпа. Тя се отправи към горния етаж, а аз, останала сама, набързо се подсуших и облякох чифт дънки и кралско син пуловер с V-образно деколте.
Няколко момчета се въртяха около фитнес уредите в центъра на голямата стая, чиито стени бяха покрити с плакати от екшън филми от осемдесетте години. С още момчета, които чакаха да се завъртят под душа, вероятно все още имаше опашка.
На горния етаж ме заляха разговарящи гласове. За месечната среща бяха пристигнали още членове, освен нашата пейнтболна партия, с което общият брой на митиците в кръчмата достигна близо трийсет. Новата енергия добави отскок в стъпката ми, когато се вмъкнах зад бара и грабнах престилката си. Рамзи стоеше на обичайното си място и пълнеше редица чаши с лед.
– Здравей! – Поздравих, като погледнах групата в далечния край на бара. Бяха се скупчили около нещо, но не можех да видя какво. – Благодаря, че ме заместваш.
– Няма проблем – каза той с усмивка. – Разкажи ми за примамката и подмяната на Тори.
– Защо му трябва име? – Набързо му разказах за моите изстъпления, докато наблюдавах струпването на членовете, което включваше Дарън, Камерън, Сиара и Алиса, най-малко любимите ми хулигани от гилдията. Никоя група от хора не беше идеална.
Кимнах с глава.
– Какво се случва там?
Рамзи плъзна две чаши с лед към мен.
– Московски мулета – поиска той, докато наливаше бърбън в шейкър. – Там… ами, това би било…
Групата се размести, отваряйки пролука, и видях, че не е обект, върху който всички са се съсредоточили. Беше човек. Толкова дребна, че не я виждах над главите и раменете на останалите.
– … нашият неуловим нов изпълнител – завърши Рамзи. – Тя току-що пристигна.
Подобреното ми настроение отново се развали. Грабнах две парчета лайм и ги изстисках силно върху чашите с лед.
Новият ни демон изпълнител, Робин Пейдж, беше последната причина, поради която почти не бях виждала Езра. Заради нея той избягваше изцяло гилдията. Поне това разбирах. Езра беше нелегален демоничен магьосник, затова избягваше всички изпълнители като предпазна мярка.
Тя беше отнела единственото му убежище извън къщата на момчетата и макар че нямаше представа за нищо от това, все още ѝ бях ядосана.
Протегнах ръка покрай Рамзи и вдигнах бутилка водка от кладенеца.
– За петте седмици, откакто се присъедини, тя се е появявала, колко, два пъти преди това? Наистина е отдадена, нали?
– Чух, че е имала грип – отговори Рамзи с вдигане на рамене. Той ми плъзна кутия джинджифилова бира.
– Вероятна история – промълвих мрачно, докато наливах водка в двете чаши, след което добавих бирата.
Робин стоеше сред митиците с прегърбени рамене. Тя едва надхвърляше метър и половина, а фигурата и чертите ѝ бяха също толкова дребни. Гъстата ѝ кестенява коса се спускаше по върховете на раменете ѝ, а стройните ѝ ръце се бяха усукали в дългите ръкави на черния ѝ пуловер. Изглеждаше болезнено неудобно.
– Е? – Дарън попита агресивно, като гласът му се носеше над останалите разговори. – Какъв е опитът ти в обучението? От колко време се занимаваш с контрактиране?
Робин се сви в себе си и в мен проблесна раздразнение. Нима не осъзнаваше, че да остави Дарън да се измъкне с това глупаво отношение е голяма грешка?
– Ти уби необвързания демон, нали? – Попита Кера, подсмърчайки, сякаш напълно би могла да го направи сама, ако имаше възможност. Няма значение, че дори не беше участвала в лова на Хелоуин. – Как се справи?
Знаех как, но само Робин беше наясно, че аз, Аарон, Кай и Езра бяхме присъствали, когато тя и нейният демон бяха убили необвързания звяр.
Робин промърмори нещо твърде тихо, за да го чуя.
– Защо изобщо си изпълнител? – Ухили се Дарън, като засрамяванет му се задълбочаваше, колкото по-дълго оставаше неконтролирана. – Каква е ползата от едно малко момиче като теб за един демон?
– Кой поръча московските мулета? – Изкрещях. – Ела да си ги вземеш, преди да съм ги хвърлил по теб.
Гуен и Камерън се втурнаха натам. Дарън се беше надвесил над Робин в очакване на отговор, докато тя се взираше в пода. По дяволите, това момиче. Колко ли беше трудно да водиш разговор?
Погледнах към митиците, които я заобикаляха – и забелязах пълната липса на усмивки по лицата им. Никаква дружелюбност в погледите им или във въпросите им. Дарън беше най-очевидният хулиган, но никой не излъчваше топлота или гостоприемство.
Направо.
Доскоро аз бях новото момиче – и седемте месеца не бяха направили много, за да помрачат черните спомени от първата ми седмица тук. Нивото на враждебност беше надхвърлило всички граници. „Врана и чук“ беше убежище за повечето от членовете си и ние не оценявахме чуждите хора, които се натрапваха.
Загледах се в наведената глава на Робин, после въздъхнах отвратено и повиших глас.
– Хей, ново момиче! Ела тук.
Сините очи, наполовина скрити зад очила с тъмни рамки, проблеснаха в моята посока, после Робин се измъкна около Дарън с едно бързо движение, което го накара да мигне глупаво. Тя се запъти към бара.
Посочих столчето пред мястото ми и тя послушно се качи на него – толкова ниска, че приличаше на дете, което се качва в столче. С присвити очи тя изчака дълъг миг, след което ме погледна през гъстите си мигли.
Изучавахме се една друга. Бяха изминали шест седмици, откакто бях станала свидетел на невероятната победа на нея и нейния демон над необвързания демон – и тя беше станала свидетел как аз и момчетата избягахме от мястото на инцидента. Ако кажеше на някого, че сме били там, това щеше да предизвика много неудобни въпроси. Вероятно опасни въпроси.
Тя повяхна под моята оценка. Боже. Как момиче, което се плаши толкова лесно, е станало изпълнител?
Протегнах ръка.
– Аз съм Тори.
Тя плъзна малката си ръка в моята и разклати пръстите ми.
– Робин.
– Искаш ли нещо за пиене?
– Хм…
– Хей! – Дарън се запъти към нас, следван от Алиса и Сиара. – Къде е твоят инфернус? Ти изобщо изпълнител ли си или само желаещ да се преструва…
– Дарън – изръмжах аз – затвори си дупката, преди да си замърсил бара ми с глупостите си.
Челюстта му се сви.
– Просто питам какво мислят всички останали…
– Никой не те е питал, тъпако. – Навеждайки се по-близо до широко отворените очи на Робин, добавих с тих глас: – Не му позволявай да те бута.
Несигурността ѝ намаля, когато в изражението ѝ се появи нова замисленост. Тя се изправи на стола си и като се обърна към останалите, плъзна ръка под ръба на пуловера си. Измъкна плосък метален диск на сребърна верижка, чието лице беше издълбано с руни – нейният инфернус, в който се помещаваше духът на демона ѝ.
– Искате ли да видите моя демон? – Попита тя с лек алт. – Точно сега?
Устоях на желанието да си направя палмово лице. Да направя учтиво това, което Дарън искаше, не беше това, което имах предвид. Дори не и близо.
Той се усмихна и скръсти ръце.
– Да, нека го видим.
Тя прокара палец по страната на медальона. Багряна светлина проблясна по него, след което зловещото сияние избухна от метала. Енергията се разля на пода до стола ѝ и се протегна нагоре, оформяйки човекоподобна форма. Сиянието се втвърди, после угасна.
В кръчмата стоеше демон.
Сред наблюдаващите членове на кръчмата се разнесоха въздишки. Не помръднах, стиснала бутилката с вермут толкова силно, че пръстите ме заболяха.
В сравнение с другите демони, които бях виждала – и с които се бях борила – този беше като кученце до дърт вълк. Висок няколко сантиметра, той беше олицетворение на слабата и средна фигура. Твърди мускули върху стройно тяло. Изглеждаше бърз, дори когато стоеше неподвижно – или може би си мислех така само защото бях видяла колко бързо и пъргаво беше това същество.
В парка не го бях разгледала добре, но сега изучавах странните му дрехи – смесица от лека броня, кожени ремъци и тъмна материя, която оставяше голяма част от червеникавокафявата му кожа открита. От заплетената му черна коса стърчаха малки рога, а зад гърба му се виеше тънка опашка.
Хвърлих един поглед в светещите малинови очи на демона и отвърнах поглед. Лоши спомени.
– Сериозно? – Подигравателният глас на Дарън наруши напрегнатата тишина. Той се приближи до демона, сякаш искаше да покаже на всички, че той, обикновеният човешки задник, е по-висок и по-широк от страховития дявол от ада. – Това е твоят демон? Никога през живота си не съм виждал толкова малък, жалък демон!
Контролирах изражението си. Освен мен никой от присъстващите тук не беше виждал този демон в действие. Те не знаеха колко смъртоносен е той.
Сиара прошепна шумно на Камерън:
– Мислиш ли, че го е взела евтино, защото е дребосък?
Устните на Робин се изтъниха недоволно, но тя не каза нищо.
– Забравихте ли нещо, тъпаци? – Казах кисело. Защо изпитвах нужда да защитавам това момиче? Уф. – Робин и нейният демон убиха необвързания на Хелоуин. Очевидно не са слаби.
– Не са слаби? – Изсумтя Дарън, като посегна към демона. – Това нещо не може да…
– Не го докосвай – леко го прекъсна Робин.
Дарън се поколеба, после презрително заби дланта си в бронирания гръден кош на демона – и се олюля, когато демонът не помръдна, твърд като тухлена стена.
Робин потърка с палец инфернуса си.
Ръката на демона проблесна. Той сграбчи Дарън за гърлото, завъртя по-едрия мъж около себе си и заби гърба му в бара. Отскочих настрани, докато демонът, обгърнал с ръка врата на Дарън, огъваше болезнено магьосника върху бара, с извит назад гръбнак и безпомощно ритащи крака.
Робин побутна очилата си нагоре по носа, завъртя се на мястото си, за да се обърне към бара, и се усмихна с надежда.
– Мога ли да пия вода, моля, Тори?
Погледнах към демона ѝ. Той не помръдваше, малиновите му очи гледаха смътно Дарън, докато той придържаше мъжа на бара с една ръка. Дарън плющеше и се бореше, без да може да се освободи, а всички останали зяпаха несигурно.
В гърлото ми избухна смях, но го преглътнах. О, човече. Това момиче имаше повече хъс, отколкото предполагах. Тя показваше на Дарън – и на всички останали – че няма да се остави да я бутат.
Докато грабвах чаша и посягах към леда, Дарън изхриптя и се затъркаля по китката на демона. Адското създание не помръдна, неподвижно като статуя, а после главата му се вдигна.
Багрите на очите му преминаха покрай мен, търсейки нещо в другия край на бара.
Червената сила пламна по тялото му. Формата му се разтвори в светлина и се вряза в инфернуса на Робин. Така бързо демонът отново изчезна. Робин плъзна висулката обратно под пуловера си, като хвърли страничен поглед на Дарън, който се отдръпна от бара и се запъти, масажирайки гърлото си.
В другия край на бара Аарон, Кай и Езра стояха в изненадано мълчание. Косите им бяха влажни от душа, а Аарон държеше суитчър в едната си ръка, бялата му тениска беше измачкана. Сигурно току-що бяха влезли от мазето. Бяха влезли и …
И демонът ги беше погледнал.
Напрежението ме прониза, когато отново се изправих пред Робин. Тя се взираше в бара, избягваше погледа ми и се държеше така, сякаш нищо странно не се е случило. Но аз знаех какво съм видяла. Или поне… си мислех, че знам.
Демоните не можеха да направят нито едно движение без заповедта на своя изпълнител. Защо Робин бе накарала своя демон да погледне момчетата? Можеше ли да види през очите на демона – и ако можеше, какво беше видяла? Каквото и да се беше случило, не ми харесваше.
Напълних чашата с лед и вода и я плъзнах пред нея. Чудех се дали избягването на изпълнителите от страна на Езра не е параноично, но сега… сега се радвах на предпазливостта му. Трябваше да стои настрана от Робин.
Което, за съжаление, означаваше да стои далеч от неговата гилдия.

Назад към част 2                                                                       Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!