Глава 21
Аарон излезе от стаята си и извика баща си, Кай и Езра. Последвах го, но когато той се спусна по стълбите, аз се запътих към източния коридор.
Тръгнах към вратата в края и я ударих с юмрук.
– Келвин? Синър?
Няма отговор. Хванах дръжката и я разклатих. Заключено.
– Келвин!
– Тори? – Кай се затича към мен, преметнал сакото си през едната ръка. – Какво става? Защо Аарон крещи?
– Можеш ли да разбиеш тази врата? – Поисках.
Изненадата му трая само миг, преди да кимне. Отскочих назад, докато той оглеждаше вратата, след което отприщи мощен страничен удар. Петата му се удари в мястото до дръжката. Дървото се разцепи.
Отворих вратата и се втурнах вътре. Куфарът седеше отворен на пода, а завивките бяха нахвърляни върху голямо тяло. Светлината разцъфна, когато Кай натисна ключа.
– Келвин? – Попитах рязко, като се запътих към леглото му. – Ти…
Гласът ми заглъхна. Келвин лежеше по гръб, а отворените му очи се взираха безразлично в накъдрения балдахин на леглото.
Кай прокле. Докато се навеждаше над мъжа и проверяваше за пулс, аз се отдръпнах, а стомахът ми се сви. Алфа преобръщачът беше влязъл в замъка снощи с мисия. Беше на третия етаж. Това ли беше задачата му? Да ликвидира майстора алхимик, който беше разгадал работата на лудия алхимик?
– Той е жив – каза Кай строго. – Бил е обездвижен, вероятно с отрова.
Стрясках се при думата „отрова“, после си спомних, че в митичния жаргон всяка отвара с вредно въздействие се нарича отрова.
– Къде е Синър? Тя търсеше Келвин. Тя…
Замръзнах. На скрина до леглото имаше флакон с розова течност. Беше същата отвара с призрачен цвят, която Келвин беше дал на Синър вчера. Но Синър ми беше казала, че е взела последната си доза по-рано тази вечер. Брайън ѝ я е дал.
Брайън…
Брайън, който стоеше до аптекарския плот и ме предупреждаваше, че бадемите в големия буркан до него са отровни. Брайън, който ми предлагаше бонбони с вкус на ядки. Брайън, чирак на експерт по трансмутацията. Брайън, гениален алхимик, който можеше да съперничи на своя учител – или поне така твърдеше Синър.
Ученик по трансмутация, живеещ и работещ в покрайнините на академията, със знанията, уменията и опита да променя преобръщачи с пристрастяваща отвара. Той ли стоеше зад всичко това? Дали това е, което Синър беше разбрала, и защо беше избягала, за да намери Келвин?
Щом Келвин е оцелял от отровата толкова дълго, значи е можел да се задържи още малко. Грабнах розовото шишенце от скрина, профучах покрай Кай и спринтирах по коридора с вдигната над коленете пола на роклята си. Взех стълбите две по две, втурнах се в антрето – и се озовах с шокиран писък.
Двойка чудовищни, мутирали преобръщачи се завъртяха с лице към мен, а от джуките им капеше бяла пяна върху килима. Над прегърбените им рамене се издуваха едри мускули, а от разцепената им кожа се стичаше червеникав миазъм.
Кай се блъсна в гърба ми. Ръката му ме обгърна, повдигайки ме от пода, а другата му ръка се стрелна към тавана. Въздухът изсвистя.
Електричество изригна от всяка крушка и контакт в антрето. Пращяща бяла енергия прескочи в тялото му и аз се сковах, докато токът преминаваше през мен, а всички косми по тялото ми се изправяха.
Вълците скочиха към нас.
Кай свали ръка надолу. От ръката му избухна усукана светкавица, дебела колкото китката му, и удари двата вълка във въздуха. Те се сковаха, всички мускули се сковаваха, а после се сгромолясаха на пода, гърчейки се и пушейки.
Когато потокът от електричество спря, над нас се спусна мрак. Повечето от крушките се бяха счупили, обсипвайки пода със счупено стъкло. Няколко трептящи крушки хвърляха слаба светлина върху обгорелите облицовки.
– Боже мой, Кай – изпъшках аз. – Това беше нещо от нивото на Тор.
– Кай! – Аарон изтича в антрето. Родителите му и няколко души от персонала го последваха, а лицата им бяха побелели.
Кай постави краката ми обратно на пода.
– Защо в имението има върколаци?
– Те обикалят около имението – отговори Аарон. – Не знам колко са навън, но няма да мине много време, докато още насилствено си пробият път.
Кай кимна, спокоен и хладнокръвен, както винаги.
– Кой все още е тук, за да ни помогне да се преборим с…
– Никой – прекъсна го Тобиас, минавайки покрай Аарон в центъра на антрето. – Всички си тръгнаха. Мога да ги извикам обратно, но ще минат поне петнайсет минути.
Вълците-мутанти щяха да нахлуят в имението много преди да пристигне помощ.
– Тук има десет души от небойния персонал на къщата – продължи Тобиас със стегната челюст – плюс десетина студенти, които остават за коледната ваканция. В общежитието има само един дежурен служител. Ако вълците нападнат там, те ще бъдат избити. – Той се поколеба, сякаш пресмяташе как да предпази всички. – Ако успеем да заведем студентите в къщата – или да отидем в общежитието…
Аарон безцеремонно избута баща си от пътя и заговори на Кай.
– Навън ще бъдем твърде изложени на риск. С толкова малко бойци, които защитават толкова много хора, трябва да се съсредоточим върху защитата. До кулата може да се стигне само по едно стълбище.
– Ще заведа персонала на къщата там – каза Кай. – Мога да задържа за известно време преобръщачите.
Аарон се обърна към Валери.
– Мамо, помогни на Кай да защити кулата.
Тя кимна, а лицето ѝ беше отпуснато от изненада при внезапната трансформация на Аарон в решителен лидер на екипа.
– Искаш ли да оставиш двамата тук… – започна Тобиас.
– Кулата е защитена. – Аарон заговори над баща си, сините му очи пламтяха и в гласа му нямаше колебание. – Извеждането на небойци навън ще ги убие. Единствените, които напускат тази къща, сме ти и аз. Само ние можем да оцелеем при вълците, докато се затичаме към общежитията. – Аарон се огледа наоколо. – Къде е Езра?
– Тук!
Зовът дойде отгоре ни. Езра се прехвърли през парапета на втория етаж и поривът на вятъра ни отхвърли една крачка назад, когато той прекъсна падането си. Той се изправи, а ръцете му бяха натоварени с екипировка. Подхвърли на Аарон меч с ножница, а на Кай – чифт катани. Коланът ми с екипировка беше преметнат през рамото му, заедно с плетеница от дрехи, а в едната си ръка държеше оръжието си – тоягата.
– Съжалявам – каза той. – Отне ми минута да взема всичко.
Аарон му се усмихна лаконично, докато разгъваше меча си.
– Езра, искам ти и Тори да…
– Трябва да намеря Синър – прекъснах го аз. – Някой виждал ли я е?
– Видях я с Брайън малко преди върколаците да нападнат – отговори Валери. – Той водеше Синър навън. Тя изглеждаше пияна.
Майната му. Синър и на мен ми се стори пияна и се обзаложих, че Брайън ѝ е подхвърлил нещо, за да я направи податлива.
– Мисля, че Брайън е алхимикът, който е мутирал сменящите се – изтърсих аз. – И може би е отвлякъл Синър, но не знам защо.
След дивото ми изявление последва миг мълчание.
– Брайън? – Повтори Аарон недоверчиво. Той обработи тази информация. – В такъв случай, Тори и Езра, вашият приоритет са Синър и Брайън. Намерете ги колкото се може по-бързо. Татко, къде е тази друидеса?
– Преди час ми писа, че изостава.
– Предупреди я в какво е на път да се забърка. Ти и мама трябва да си вземете превключвателите, след което ще тръгнем.
Тобиас подръпна брадичката си в знак на кимване, след което двамата с Валери се втурнаха нагоре по стълбите. Докато Кай връзваше чифт катани за колана си, Езра свали кожени панталони и суичър от рамото си и ми ги подхвърли. О, слава богу, не ми се налагаше да се бия с върколаци във вечерна рокля.
Обърнах гръб на момчетата и дръпнах надолу късия цип на роклята си. Изхлузих презрамките, оставих я да падне на пода и навлякох суичъра. Надявах се да не ме гледат, защото никакъв сутиен не се съчетаваше с роклята ми, а и не исках да имам линии на бельото. Оскъдното ми бельо не покриваше почти нищо.
Нахлузих кожените си панталони, след което Езра ми подаде напълно заредения колан с екипировка, а алхимичните бомбички звънтяха една в друга. Закопчах го и пъхнах шишенцето с отварата на Синър в торбичката, докато Валери и Тобиас се втурнаха обратно надолу по стълбите – първият носеше два дълги кинжала, които вече искряха от огъня, а вторият имаше меч, голям колкото този на Аарон.
– Готови ли сте? – Изръмжа Аарон.
Кай и Валери заеха позиции от двете страни на входната врата. Тобиас влезе в преддверието, но Аарон се огледа. Изгарящият му поглед ме проследи, после се насочи към аеромагьосника.
– Доведи ги обратно в безопасност, Езра.
– Ще го направя.
Сърцето ми запуши гърлото. Аарон се присъедини към баща си, след което отвори вратата.
Избухнаха хъркания. Тъмни, космати форми се хвърлиха към входа, докато двамата пиромага изскочиха навън. Телата им избухнаха в нагорещени до бяло пламъци, а хъркането се превърна в агонизиращо виене, когато вратата се затръшна. Валери я затвори, след което изрече кратко заклинание „Аркана“, с което предизвика магическа защита на ключалката.
– Персоналът е горе – каза тя на Кай.
– Вкарайте ги в кулата – нареди той. – Ще направя последна проверка, за да се уверя, че не сме пропуснали никого, след което ще се присъединя към вас. Веднага щом сте горе, извикайте гилдията си. Няма да оцелеем през нощта без помощ.
Тя кимна и се върна на второто ниво.
– Бъдете внимателни – каза той на мен и Езра. – Тази нощ те са най-силни, а ние не знаем на какво е способен Брайън. Ако той има Синър…
– Тогава ще се погрижим и за него – казах яростно.
Тъмните очи на Кай се стрелнаха към Езра.
– Направи каквото трябва.
С кимането на Езра Кай спринтира към кухнята, за да провери дали не е останал някой от персонала.
Обърнах се към Езра. Каквото и да се беше случило между нас под имела, вече нямаше значение.
– Мисля, че Брайън е взел Синър, защото я иска за своите експерименти. Двамата с Келвин говориха за това как мутацията е преминала в духа, преди да я зарази. Брайън сигурно иска да види какво ще се случи, когато тя се превърне в пълноценен върколак.
– Тогава трябва да стигнем до нея преди това. Къде я е отвел?
Навсякъде. Единственото, което Брайън трябваше да направи, беше да не вижда Синър до пълнолунието, което означаваше, че е можел да отиде в гората, за да я скрие, но инстинктите ми подсказваха друго.
– В злокобната му лаборатория – реших аз. – Аптеката, в която има достъп до запасите си и провежда всичките си експерименти.
– Това е извън терена.
Кимнах, докато приглушен вой се разнесе из нощта.
– И това означава, че ще излезем навън.
Назад към част 21 Напред към част 23
