Глава 10
От друга страна, бях отново във „Врана и чук“. Чувствах се като при завръщане у дома след неприятна ваканция и имах странното желание да избърша броячите.
Не толкова светлата страна беше, че беше ужасно рано. Шест сутринта? Седем сутринта? Какъвто и да е часът, беше твърде рано за съзнание. Освен това все още бях покрита със знаци на феи. И освен това бях почти гола пред куп хора, пред които не исках да бъда гола.
Стоях в центъра на стаята, с ръце, отпуснати встрани, облечена само в сутиен и гащи. И седемнайсет души ме гледаха.
Ако трябва да съм честна, двама от тях не обръщаха внимание на почти голата ми външност. В един от ъглите на работната зала на второто ниво – изпълнена с дълги маси, бели дъски и компютърни бюра – Езра седеше на стол, докато Санджана, чиракът-лечител на гилдията, лекуваше прорезите по предмишницата му.
Но останалите петнайсет души се взираха в мен. Или, по-точно, в белезите, които започваха от дясната ми длан, изкачваха се по ръката ми, покриваха по-голямата част от гърдите ми, спускаха се по страната и бедрото ми, а след това свършваха при дясното ми коляно.
Отстрани Аарон се разхождаше, а Кай се беше облегнал на една маса с отворен лаптоп до себе си. Той наблюдаваше мен и митиците – всички, които беше повикал в този безбожен час, за да ме прегледат.
Табита, с безупречна порцеланова кожа и грижливо подредена кафява коса до челюстта, наблюдаваше като кралица, която наблюдава двора си. Беше тук само защото беше дежурният офицер и вече ни беше удостоила с ледена лекция за включването ми в работата на гилдията. Странно, но хладният ѝ гняв беше изпъстрен с тревога, което ме дразнеше. Исках да я презирам, да не се съобразявам с това, че съпротивата ѝ срещу моето присъствие е отчасти мотивирана от загрижеността ѝ за моята безопасност.
От друга страна, другата част беше елитарното ѝ желание да запази гилдията без хора, така че скоро нямаше да променя мнението си за нея.
Феликс, третият офицер на гилдията, също присъстваше. Кай го беше повикал, защото беше специализирал в откриването и разсейването на магии. Другите магьосници включваха Андрю, опитен водач на екип, и Линдън, специалист по противодействие на магията.
Беше дошъл и Уелдън, но аз не го познавах особено добре – най-вече защото не ми беше интересно. Беше стар човек, който винаги носеше мазна каубойска шапка и подходящи ботуши, и не ми беше допаднал още по време на първата ми смяна, когато си поръча питие за циците ми. Беше ми особено неприятно да стоя по бельо пред него, но за моя изненада той изглеждаше съсредоточен върху маркировката, както и останалите.
Последните двама магьосници бяха двойка, с която почти не бях разговаряла: Лим и Дзя Чен, възрастна двойка, която рядко пиеше нещо друго освен билков чай. С бели коси, мазолести лица и дебели очила, те бяха дребни и прегърбени и изглеждаха така, сякаш лек полъх на вятъра би ги преобърнал. Но те бяха първите, на които Кай се беше обадил.
След като се обади на Дариус, трябва да кажа. Това беше забавен разговор. Майсторът на гилдията не присъстваше, само защото вече се занимаваше с гилдията на „Червения Рум“ – и със съвсем реалната заплаха, че прословутата гилдия на измамниците ще отмъсти на „Врана и чук“.
Групата от воайори се допълваше от всичките пет вещици на гилдията. Дъвчейки притеснено устните си, Кавери най-накрая наруши мълчанието.
– Не мога да открия фея. Може ли някой друг?
Седящият до нея Киър – нейният приятел – поклати глава. С мускулесто телосложение, груби черти и дълга коса, вързана на опашка, той ми напомняше на супер-Зен Джейсън Мамоа.
Филип, лидерът на нашите вещици на средна възраст, потърка наболата си челюст.
– Феите трябва да са се оттеглили възможно най-далеч. Може би обвързващата магия го е изтощила.
– Това е отвратително. – Делта метна сплетената си коса през рамо, а декоративните мъниста шумно затрещяха. – Да откраднеш волята на фея е крайно скверно.
– Можем ли да се тревожим за морала по-късно? – Намеси се Аарон, като спря да гледа вещицата. – Ние сме тук, за да прекъснем връзката между Тори и тази фея.
– Лим и Джия – каза Кай тихо – какво мислите?
Джия свали очилата си и ги сгъна, а тъмните ѝ очи почти се губеха в бръчки.
– Това е сложна магия. Подозирам, че има елементи от Аркана, Спириталис и Демоника.
– Демоника? – Повторих нервно.
– Свързващите елементи са свързани с договорите, които подчиняват демоните – обясни тя. – Когато един демон бъде призован, неговият изпълнител получава почти пълен контрол над силата му.
– Ще ти трябва нещо също толкова обвързващо, за да контролираш фея като тази – каза Линдън, барабанейки с пръсти по плота. – Обзалагам се, че тази фея е дори по-могъща от демон.
Джия се надигна от стола си и се запъти към нея, сканирайки маркировката.
– Арканите и демоните не са това, което ме интересува. Те са прости в своята сложност. Две плюс две винаги е равно на четири.
Тя побутна една голяма руна, която обхващаше по-голямата част от дясното ми бедро.
– Това, което ме притеснява, са елементите на Спириталис. Те не са толкова прости за разгадаване.
Филип се присъедини към древната магьосница.
– Това не е само Спириталис. Сребърната сфера, която Тори описа, е създадена от Фея. Дори вещиците не разбират магията на феите. Тя следва правила, които ние не можем да разберем.
Джия докосна друга руна откъм страната ми.
– Магията на феите е комбинирана с ритуал на тъмната аркана. Това е отвъд моите познания.
– И моите – съгласи се Лим с грапавия си глас.
Из стаята всички митици се съгласиха, че не знаят достатъчно, за да отменят връзката. Болезнен ужас ме обзе и обвих ръцете си около себе си.
Аарон се появи до мен и ми подаде един огромен пуловер. Навлякох го с благодарност, а след това облякох и анцуга, които ми предложи.
– Не се притеснявай – каза ми той. – Това не означава, че се отказваме.
– Ще започнем да изследваме веднага – обяви Джия. – Лим и аз ще посетим приятелите си в „Аркана История“. Те са много компетентни.
– Ще пусна запитвания сред старите си другари – предложи Линдън, като се надигна от стола си. – Те са се подвизавали на ръба на нелегалната магия. Може би ще имат няколко идеи.
– Внимавай какво питаш – предупреди Кай. – Не искаме да разкриваме твърде много.
– Ще го направя. – Той се отправи към стълбите.
Андрю се протегна, потискайки прозявката си.
– Знам, че си се надявала да съм виждал нещо подобно преди, но със съжаление трябва да кажа, че не съм. Ще попитам и аз и ще видя какво мога да открия. – Той си тръгна, последван от Джиа и Лим.
Филип потърка ръцете си, като жестът му беше по-скоро нервен, отколкото замислен.
– Тези сестри О’Конър са долу, нали? Ще говоря с тях, преди да си тръгна. – Той ми предложи успокояваща усмивка. – Ще се справим с това, Тори.
Запазвайки за себе си съмненията си относно полезността на сестрите О, аз кимнах, докато той и другите вещици тръгнаха. Оливия и Одет чакаха в мазето на гилдията, вероятно твърде уплашени от Кай, за да напуснат без разрешение.
Уелдън, понякога гаднярът, стана.
– Другите могат да разпитват колкото си искат, но това не е вид магия на съседния ни магьосник. Трябва ти майстор на тъмните изкуства.
– Нямаме такъв на бързото набиране – изсумтя Аарон.
Уелдън вдигна широките си ръце успокоително.
– Просто казвам, момче. Без експерт по феената магия или специалист по тъмни изкуства няма да стигнеш далеч.
– Но ти би трябвало да знаеш нещо за практикуващите тъмни изкуства, нали? – Попита Кай рязко. – Ето защо те повиках.
– И ти би могъл, а, Ямада? – Уелдън отвърна на удара. – Не знам нищо за тези глупости на феите. Добър опит, все пак.
С прощално свиване на рамене той се спусна по стълбите и се изгуби от погледа.
– Не мога да се сетя за нито един случай, в който Уелдън е бил полезен – изръмжа Аарон. – Дори не знам защо е член на организацията.
– Той е полезен, обещавам. – Феликс прокара ръка през късата си руса коса. – Има няколко техники за разсейване, които бих могъл да изпробвам върху Тори, но не ми се иска да започвам да експериментирам веднага. Засега тя изглежда достатъчно сигурна, така че нека видим с какво ще се върнат останалите. Кай, увери се, че Тори не е оставена сама.
– Разбира се.
След като той си тръгна, Табита също се насочи към стълбите. Тя се спря на върха и хладните ѝ очи ни пронизаха.
– Не тук обаче. Мис Доусън не може да бъде в гилдията, докато тече разследването на полицията.
– Наясно съм – отвърна Кай и гласът му стана още по-студен.
Тя си тръгна. Ухилих се на мястото, където беше изчезнала, след което попитах:
– Трябва ли да си тръгвам сега?
– Все още не – отвърна Аарон. – Рамзи трябва да пристигне скоро. Искам да видя дали знае за някакви артефакти, които могат да бъдат полезни. – Той се пребори с прозявката.
– Имам нужда от кофеин. Ще отида да сложа една кана кафе.
Одтеглянето му остави в голямата стая само мен и Кай, плюс Езра и Санджана в ъгъла. Тя беше нарисувала причудливи знаци около ранената му ръка и пееше тихо.
Аз се свлякох на стола до лаптопа на Кай. Той също седна, докосна един клавиш, за да събуди машината, и я обърна към мен.
– Звучи ли като името на феята? – Показа ми името
Еко беше изрекъл името на владетеля на феи няколко пъти, но от целия хаос и адреналин не можехме да си го спомним съвсем точно. Погледнах кратката статия в Уикипедия на екрана на лаптопа.
– Беше Лир-нещо, но не звучи съвсем правилно. – Сканирах статията, а тревогата свиваше стомаха ми. Уелско морско божество от древните легенди, а името беше достатъчно близко, за да предположа, че става дума за същото същество. – Наистина се провалих, нали?
Кай подпря лакътя си на масата и опря брадичка на дланта си.
– Всъщност това вероятно е най-добрият резултат, на който можехме да се надяваме. Ако феята вече е била хваната в прегръдката и е трябвало да бъде вързана за някого, по-добре ти, отколкото вещицата от Червения Рум.
– Защо толкова силно искат тази фея?
– Имам няколко теории. С Червения Рум е толкова трудно да се бори Магиполицията, защото те управляват операциите си от международни води. Най-високопоставените им членове живеят на луксозни яхти, а освен това командват истинска флотилия от по-малки кораби. Контролирането на морски бог би направило корабите им непристъпни.
О, ура. Това не звучеше ли като забавна гилдия, която да насъскаш? Погледнах към дланта си, която светеше с руни.
– Радвам се, че „Червения Рум“ не получи фея, но не се чувствам толкова добре, че аз я получих вместо тях.
– Ще го разберем. – Той ме придърпа близо до себе си. – Заедно няма много неща, с които да не можем да се справим.
Облегнах глава на рамото му и уморено затворих очи. Държейки ме под мишницата си, той щракна върху лаптопа си с другата си ръка. Слушах тихото заклинание на Санджана, опитвайки се да успокоя свиващия се страх, който се загнездваше в сърцето ми.
Ръката на Кай беше топла и успокояваща. Той не беше от най-привързаните, което ме караше да му бъда още по-благодарна. След твърде малко минути рамото му се премести под бузата ми.
– Изглежда, че Санджана е почти готова. Скоро ще тръгнем. Защо не намериш Аарон и Рамзи?
– Разбира се. – Изплъзвайки се от мястото си, се запътих надолу по стълбите към бара. Гледката на разхвърляните столове и мръсните чаши, подредени на задния плот, би трябвало да ме дразни, но вместо това ме обзе копнеж.
От кухнята се чуваха мъжки гласове, затова заобиколих зад бара и посегнах към вратите на салона.
– … притеснен за Тори.
Направих пауза при звука на името си.
– Филип се притеснява какво може да ѝ причини връзката с фея – продължи Аарон с тих глас. – Тя е човек, а не спиритал.
Защо всички продължаваха да го повтарят? Мълчаливо се намръщих.
– Как е тя? – Другият глас принадлежеше на Рамзи, делничния готвач и наш вътрешен експерт по артефакти.
– Бледа и уморена, но не знам дали е от липса на сън или от друго. – Той издаде нисък, недоволен звук. – Не трябваше да я взимам с нас. Какво си мислех?
– Не се самобичувай, Аарон. Тя искаше да отиде, нали?
– Да – промълви той. – Искаше.
– Адски жалко, че не е митик – замисли се Рамзи. – От нея щеше да излезе страхотен боен маг.
През мен премина емоция, но Аарон отговори, преди да успея да я разгледам.
– Би била и затова продължавам да забравям, че не е такава. – Гласът му хриптеше по начин, който рядко чувах от него. – Ще я убия.
Стоях с ръка върху вратата на салона и не помръдвах, несигурна какво да правя. Да вляза? Да се отдръпна?
– Какво става с вас двамата? – Попита след малко Рамзи. – Вие двойка ли сте или…?
– Ако знам, та на. – Въздъхна Аарон. – Наистина я харесвам. Тя е умна, забавна, секси, смела като проклет лъв. Знам, че между нас има химия, но…
Рамзи замълча, може би очаквайки Аарон да продължи.
– Но какво?
– Но нещо липсва – отвърна той тихо. – През половината време си мисля, че тя просто иска да бъдем приятели, но никога не е предлагала да не се срещаме. Сякаш се държи настрана или… или просто не ѝ допадам толкова. Не знам.
– По дяволите – промълви Рамзи. – Това е тежко.
– Говори ми за това. Нямам представа какво да правя, така че просто се оставям на течението.
Рамзи каза нещо в отговор, но аз се отдръпнах, а сърцето ми се блъскаше отвратително в ребрата ми. Оттеглих се до най-отдалечения край на бара, притиснал ръка към гърдите си.
Подслушването беше лошо, а аз бях лош човек. Освен това бях и егоцентричен глупак.
Ето ме тук, щастлива, че се занимавам със случайни срещи с Аарон, забравяйки за факта, че той не искаше да бъде случаен. Джъстин се питаше дали Аарон не ме е привличал с неизречени обещания за нещо повече, но аз бях тази, която правеше това с него. А той, като добродушно момче, се примиряваше с това, надявайки се, че ще му дам ясен сигнал.
Е, аз се чувствах като кралско парче лайно.
Преглъщайки трудно, извиках:
– Аарон?
Гласовете им спряха, после Аарон отговори:
– В кухнята.
Върнах се обратно покрай бара и се пъхнах през вратата. Принудих се да се усмихна и махнах на Рамзи.
Висок, слаб и готически – макар и по-малко готически от обикновено, без очна линия и с коса, скрита под шапка – той ми се усмихна бързо в отговор.
– Чух, че си се сдобила с нов лъскав фееричен лорд за познат.
– Не мисля, че това е точно така. – Показах му белязаната си с руни длан, единствената част от сложния модел, която се виждаше сега, когато бях облечена. – Не предполагам, че имаш някъде скрит артефакт против феената магия?
– Не точно.
Въздъхнах.
Говорихме с Рамзи, докато Кай, Езра и Санджана се присъединиха към нас. Лечителят ме вкара в кръчмата, настани ме на един стол и ми направи основен преглед. Обявявайки, че съм изтощена, но иначе здрава, тя ме предаде на момчетата.
Няколко минути по-късно се настанявах в проветривата кола на Аарон, когато той запали двигателя. Езра се беше качил на задната седалка на мотора на Кай – задната седалка на колата беше пълна със счупени стъкла и неподходяща за пътници – и мотоциклетът се измъкна от малкия паркинг пред нас.
Аарон тръгна след тях. Няколко пресечки по-надолу Кай се отклони от главния път, но ние продължихме към апартамента ми. Загледах се през прозореца в ранния утринен мрак, треперех, когато вятърът се завъртя в колата. Толкова мило от страна на Еко да счупи задното стъкло.
– Синър е на път – каза ми Аарон. – Кавери също ще се присъедини към теб, в случай че имаш проблеми с феите. Тъй като не знаем какво да очакваме от този морски владетел, наличието на вещица наблизо е най-доброто, което можем да направим. Тя първо ще се отбие в апартамента си, за да събере багажа за нощувка.
Тъй като имах нужда от митичен надзор, щях да предпочета да остана в дома на Аарон, но благодарение на глупавото разследване на МагиПол това не беше опция.
Той потисна прозявката си с една ръка.
– Аз съм изморен. Щом се наспя, ще взема един телефон за еднократна употреба на мястото на обикновения и ще ти изпратя номера, за да можеш да ми се обадиш, ако имаш нужда от мен.
– Разбира се. – Разтрих рамото му. – Трябва да си починете, момчета. Връзката с фея не се променя.
– Ти също имаш нужда от почивка. Изглеждаш дори по-уморена, отколкото се чувствам.
– По-уморена? – Повтарям весело.
– Не можеш да очакваш от мен правилен английски с толкова малко сън. Особено след тази битка. – Колата спря пред бунгалото ми и той изключи двигателя. – Ще те наглеждам, докато Синър пристигне.
– Няма проблем. – Разкопчах колана си. – Тя е на път. Ще се справя сама за няколко минути.
Той се поколеба, а в сините му очи се появиха сенки от притеснение.
– Вероятно трябва да…
– Ще се оправя – успокоих го аз. Наведох се през централната конзола и целунах бръчката му. – Изморен си. Прибери се вкъщи и поспи малко.
Той въздъхна и се предаде.
– Добре. Но нека Синър ми напише… чакай, не, телефонът ми е изпържен. Имейл. Нека ми изпрати имейл, когато пристигне.
– Ще го направи. – Поколебах се, после се наведе отново и събрах устните ни.
Целувката ми беше бавна и дълбока, изпълнена с емоции, които не бях имала време да обработя. Ръката ми намери наболата му буза, пръстите ми погалиха топлата му кожа. Притиснах устата си по-силно към неговата, като в мен се надигна необяснима вълна на отчаяние.
Когато се отдръпнах, в погледа му се забелязваше леко объркване, но той се усмихна.
– Добре ще подремна. Ще ти се обадя, когато стана отново.
– Ще чакам. – С последно махване с ръка излязох от колата и затворих вратата. Двигателят изръмжа, за да оживее, и той се наведе настрани, за да потърси лицето ми през прозореца. След това автомобилът потегли, а аз зачаках на тротоара, докато червената спортна кола се изгуби от погледа.
Обърнах се на пети и забързах към къщата. Развалената ми връзка с Аарон трябваше да почака. Разполагах с десет минути, преди Синър да пристигне, и не можех да ги пропилея. Когато се запътих към задния двор, извадих телефона си и набрах един номер. Той иззвъня, докато отключвах вратата и влизах в преддверието.
Десет позвънявания. Дванайсет. Изръмжах и се спуснах по стълбите. Вдигни, вдигни, вдигни. Оставих го да продължи да звъни. Четиринайсет. Петнайсет.
Линията щракна и в ухото ми прозвуча дълбок, дрезгав глас.
– Никога преди не си се обаждала. По-добре да е спешно.
– Здравей, скъпи – промърморих драматично. – Разкажи ми колко отчаяно копнееш да чуеш гласа ми отново.
Дълга, тежка пауза, след което линията заглъхна.
Ругаейки се, се обадих веднага отново, с ръка на хълбока, докато я оставях да звъни още милион пъти. Накрая линията щракна.
– Ти изобщо нямаш чувство за хумор – оплаках се, преди той да успее да проговори. – Обаждам се по истинска причина, нали знаеш.
– И каква е тази причина?
Почесах се по лицето, носът ми се набръчка. Трудно ми беше да изрека думите, но всъщност нямах избор. Уелдън беше казал, че само експерт по феерична магия или специалист по тъмни изкуства притежава уменията да се справи с моя проблем.
Удобно се оказа, че познавам човек, който е и от двете страни – при условие, че не ми се обиди отново.
Въздъхнах.
– Зак, имам нужда от помощта ти.
Назад към част 10 Напред към част 12
