АНЕТ МАРИ – Две вещици и едно уиски ЧАСТ 17

Глава 16

– Престани да се въртиш.
Пъхнах ръцете си в джобовете на якето и се загледах в скритото лице на Зак.
– Престани да се държиш толкова властно.
Бяхме се изкачили по широките стъпала към терасата на второто ниво, за да имаме по-добър изглед към входа на галерията, а моторът на Кай беше паркиран на десетина метра. Широки, павирани тротоари заобикаляха сградата, а големият потънал площад в центъра беше изпълнен с постройки, които не можех да идентифицирам в тъмното. Всичко беше изоставено – твърде късно в понеделник вечер за случайни минувачи, а участниците в търга се бяха смесили вътре.
След като консолидирахме подлите си планове, Кай и аз се върнахме при групата на Ямада, докато Зак се шмугваше из залата за търгове, плашейки хората. След като търгът приключи, той си тръгна, а аз се измъкнах няколко минути по-късно, оставяйки Кай с роднините му. Как възнамеряваше да примами този Манчини навън, не ми беше ясно, но ако смяташе, че може да го направи…
– Надявам се, че е добре – промълвих аз.
Зак изхърка пренебрежително.
– Защо се притесняваш?
– Защо да не се притеснявам?
– Той е Ямада. – Друидът се облегна на стената. – А аз си мислех, че съм единственото черно петно в досието ти.
Прехапах вътрешната страна на бузата си, после въздъхнах.
– Зак, трябва да ми обясниш това. Нямам никаква представа кои са Ямада.
Той отдръпна качулката си достатъчно, за да мога да зърна яркозелените му очи.
– Семейство Ямада управлява най-големия международен престъпен синдикат в митичната общност.
Опитах се да кажа нещо, но гласът ми беше изчезнал.
– Те са легитимна гилдия и държат незаконните си дейности добре скрити, но полицията на МДП е навсякъде около тях като пчели в кошер. Могат обаче да се борят само толкова силно, иначе рискуват да прогонят цялата дейност в нелегалност. – Той скръсти ръце. – Те са трън в очите ми. Невъзможно е да бъдат сплашени и имат изключително добри връзки.
Седем години – беше казал Кай. Трябва да е скъсал връзките със семейството си, преди да се присъедини към „Врана и чук“. Според Аарон Кай не се е интересувал към коя гилдия ще се присъедини – вероятно защото единствената му грижа е била да избяга от бизнеса на семейството си. Сега, благодарение на мен, той отново беше замесен.
– Аз съм ужасен приятел – промълвих аз.
– Не го казваш.
– Ти също си гаден приятел.
– Последния път ти каза, че съм добър приятел.
– Това беше преди да ме игнорираш цял ден, докато умирах.
– Непостоянна – отбеляза той сухо, като отново смъкна качулката си.
Уморено дъвчех ноктите си. Трябваше да вибрирам от напрежение, но през последните няколко часа бях изразходвала цялата си енергия. На всеки няколко минути прозявки дърпаха челюстта ми. Прекалено уморена, за да остана на крака, потънах на най-горното стъпало, а студът на бетона се просмука през дънките ми.
След миг Зак приклекна, за да не се извисява над мен.
– Какво стана с Червения Рум? Каза, че лорда фея е трябвало да ви защити.
Промълвих обяснението си.
Той издаде замислен звук.
– Надарените митици Спириталис могат да усещат присъствието на владетеля на феи. Поне аз не видях там никакви митици на Червения Рум. Би било неприятно, ако те забележат.
– Мм – съгласих се уморено аз.
– Какъв е смисълът да се насочат към теб обаче? Ако те убият, ще освободят владетеля на феите, но не звучи да са използвали смъртоносна сила.
– Аз също не го разбирам – промълвих, като едва държах очите си отворени.
Седяхме мълчаливо още минута, а вялите ми мисли блуждаеха от семейната ситуация на Кай към моето несигурно бъдеще.
– Хей, Зак – промълвих аз. – Какво прави един магьосник магьосник?
– А?
– Ами, всеки може да използва артефакти, нали?
Той подпря ръце на коленете си.
– Да, но само митиците от Аркана могат да създават артефакти.
– Но… защо?
– Защо арканистите могат да влагат сила в заклинанията си, а никой друг не може?
– Да.
Той се вгледа в тъмното небе.
– Светът е пълен със сила – енергията на земята, на природата, на звездите и космоса, на слънцето и луната и кой знае още какво. Това е електрически океан, който тече през всичко, огромно и може би дори разумно. Всяка магическа раса и класа използва тази сила по различен начин.
– Но хората не могат да я използват – прошепнах аз.
– Хората дори не могат да я открият. Магьосниците могат и насочват тази сила към заклинанията си, когато ги създават. Алхимиците правят същото с трансмутациите си.
Преди месеци Рамзи ми беше казал, че артефактът ми „Дама Пика“ хвърля големи арканови вибрации – магия, която не можех да усетя, защото нямах способността Аркана. Защо изобщо питах Зак за това? Вече знаех, че не съм магьосник.
Мракът се настани над мен.
– А какво да кажем за медиумите? Те не използват същия вид магия, нали?
– Всички те идват от един и същ резервоар на природни енергии, просто ги използват по различен начин – повечето дори без да осъзнават откъде идва силата им.
– Как един медиум научава, че е медиум?
– Способностите обикновено се проявяват около пубертета.
Бях преминала радостите на пубертета. Главата ми падна напред, твърде тежка, за да се задържи. Открай време знаех, че нямам магия, но един въпрос все още витаеше в задната част на съзнанието ми: Ако не бях митичка, как се бях озовала толкова дълбоко в техния свят? Дали всичко това беше глупав късмет? Дали чувството, че принадлежа на митиците, беше само в главата ми?
Вниманието на Зак се насочи към мен и не исках да чете повече във въпросите ми, отколкото вече беше направил. Време е да сменя темата.
– Какво ще правиш без фермата си?
– Още не знам.
Той замълча и аз си помислих, че това е всичко, което е планирал да каже. Когато заговори отново, дрезгавият му глас ме изненада.
– Всичко, което съм изградил, разчита на моята анонимност, но тя бързо се разпада. Варвара разпространява слухове за мен. Враговете за пръв път се шмугват в имота ми. Твоята гилдия ме измами, за да те доведа в дома си, и не мога да рискувам да приема някой друг.
Чувството за вина заглуши ритъма на сърцето ми.
– Съжалявам.
– Не съжалявай. Ако не те бях взел, можеше да попадна в капана на друга гилдия. – Главата му се обърна, светлината блесна слабо върху едната му буза. – Не съм толкова умен, колкото ми се иска да мисля, и арогантността ми ме настигна.
В съзнанието ми се появи слаб намек за това, което искаше да каже, че ми е длъжен, но бях твърде изтощена, за да осмисля чувството.
– Ще се оправиш ли, Зак?
– Не знам. Малко съм изгубен в момента.
Бръкнах в ръкава му, докато не намерих облечената му в ръкавица ръка. Сплетох пръстите ни и ги стиснах в знак на утеха без думи.
Качулката му се измести, когато погледна ръцете ни.
– Защо ти казвам всичко това?
В гърдите ми се появи съчувствие и прошепнах:
– Защото няма на кого да кажеш.
Той остана съвсем неподвижен, после въздъхна.
– Да.
Светлината пламна, когато вратите на галерията се отвориха. Навън излезе нисък, здрав мъж на около петдесет години, с разкопчано сако и разхлабена вратовръзка. Кай вървеше до него и мърмореше нещо. Двама мускулести телохранители ги последваха през каменния площад.
– Това ли е той? – Попитах почти беззвучно.
Зак кимна кратко.
Малка лампичка заискри, когато Манчини запали цигара. Той протегна запалката, а Кай се наведе напред и запали притиснатата между устните му цигара. С лекотата на редови пушач той издуха сиво облаче в хладния въздух. Момчетата бодигардове чакаха на няколко дълги крачки от него.
– Трябва да кажа, Кайсуке – каза Манчини, произнасяйки неправилно пълното име на Кай като киг-су-ки вместо киг-са-кая, което използваха роднините му. Грапавият глас на мъжа, усилен в тишината, отекваше от стените на сградата. – Винаги съм смятал, че е срамно да напуснеш семейството. Имаше толкова голям потенциал, дори като тийнейджър.
– Те не се интересуваха от моя потенциал, – отвърна Кай гладко, вдишвайки през цигарата си. – Винаги съм бил изгнаник в семейството. Мисля, че можеш да разбереш това чувство, Кармело.
Съгласително похъркване.
– Какво те върна?
– Не съм се върнал, не по начина, по който си мислиш. Тук съм, за да… проуча възможностите си.
Манчини се изправи.
– Как така?
– Нямам интерес да се присъединя отново нито към семейството, нито към гилдията като второстепенен член. Обмислям друго начинание: независимо. Друга концепция, която ти е позната.
Манчини дръпна от цигарата си, а жаравата освети острата му усмивка.
– Мисля, че разбирам накъде вървиш, Кайсуке.
– Ти си станал независим и си се превърнал в сила, с която трябва да се съобразяват. Познавам няколко други, които работят добре сами, но също така знам, че това е уязвима позиция без правилните връзки.
– Можеш да бъдеш независим от гилдия и пак да имаш могъщи съюзници – съгласи се Манчини заговорнически.
– Така че очевидно ти си първият човек, към когото ми хрумна да се обърна.
Чу се груб, брулещ звук.
– Поласкан съм, най-поласкан. Бих се заинтересувал да проучим как можем да се възползваме взаимно от начинанията си.
Зак издаде тих, впечатлен звук.
– По дяволите. Приятелят ти е добър.
– Радвам се да го чуя – отвърна Кай с лекота. – Работя върху нещо и мисля, че имаш опит в тази област – ако си готов да го споделиш.
– Това зависи от това какво искаш да знаеш и какво предлагаш в замяна.
– Тогава първо моето предложение. Ще те запозная с друг независим митичен човек – такъв, какъвто само малцина могат да претендират, че познават, камо ли да го нарекат съюзник.
Приглушеният смях на Зак съскаше с тъмно забавление.
– Създаването на връзка с него няма да е лесно – добави Кай, – но аз ще ви запозная.
– Това моят сигнал – прошепна Зак. – Изчакай тук, Тори.
Когато се издигна в цял ръст, сенчестите крила на Лалакай се разгънаха от гърба му, после го обгърнаха като прегръдка – и цялото му тяло изчезна от погледа. Притиснах устата си с ръка, за да заглуша въздишката си. Той беше изчезнал като фея!
– Кой? – Манчини попита рязко. – Кого ще представиш?
– Би трябвало да го познаваш само по репутация – сухо отвърна Кай.
Манчини извади цигарата от устата си, лицето му се изкриви от раздразнение – тогава въздухът до Кай затрептя. Зак се материализира във вихър от избледняващи сенки, палтото му се развяваше от движението, а качулката беше спусната ниско над лицето му. Изпълнен със заплаха, той се изправи до Кай, по-висок с няколко сантиметра.
Извъртях очи. Той и неговите драматични влизания.
Цигарата на Манчини изпадна от безсилните му пръсти. Той бързо махна на телохранителите си да се оттеглят.
– Призракът! Не съм имал представа…
-С Кайсуке искаме да направим съвместно предприятие – промълви Зак, произнасяйки перфектно пълното име на Кай. – Въз основа на твоя принос, ако направиш такъв, може би ще имаме бъдеще като бизнес партньори.
Кай изтупа пепелта от цигарата, изглеждайки толкова удобно, колкото можеше да бъде до прословутия друид.
Манчини погледна между тях.
– И какво искаш от мен?
– Знания, ако приемем, че ги имаш – злобно изръмжа Зак. – Не съм убеден, че ги имаш.
Възрастният мъж се вцепени.
– Питай, Призрако.
– Заробване на феи. Запознат ли си с ритуалите?
– Има много.
– Един от тях може да обвърже високопоставена фея.
– Знам няколко. Те изискват редки ресурси.
– Като например реликви на феи?
Отривисто кимване.
– Изглеждаш вече добре информиран, Призрако.
Кай наклони глава в знак на деликатна покана. Зак се наведе на няколко сантиметра и Кай му прошепна нещо.
Зак се изправи.
– Не се нуждаем от помощ с Арканите. Искам да знам за реликвите и за феята, която ги предоставя.
– Фея… не съм сигурен какво имаш предвид.
– Не си играй с мен, Кармело. Как се свързваш с феята, която прави реликвите?
– Откъде знаеш… – Манчини прехапа въпроса. – Това е скъпа информация, Призрако.
– Аз съм скъп партньор.
– Защо да те искам за партньор?
Сенки се увиха около краката на Зак.
– Предпочиташ ли да съм ти враг?
Чух влажното преглъщане на Манчини от мястото, където се бях приземила. Той хвърли яростен поглед към Кай, но електромагьосникът само изпусна кълба дим.
Като дръпна сакото на костюма си изправено, Манчини се насили да се усмихне.
– Феята отговаря на името Бхардъдлин. Използвай някоя от масивите за призоваване на кръв.
– И? – Отново запита Зак.
– И какво?
– Как се справя феята?
Манчини изсумтя.
– По обичайния начин. Довеждат ненужни подчинени.
– Това е всичко, което изисква. – Пауза, в която можех да си представя как Зак се усмихва злорадо. – Би било жалко, ако информацията ти доведе до лоши резултати.
– А ако резултатите са добри? – Попита Манчини.
– Ще се свържем с теб.
– Ами… – Манчини вдигна сковано рамене. – Беше ми приятно, Кайсуке. Свържете се с мен, ако желаете да продължим предишната ни дискусия.
– Разбира се. Приятна нощ, Кармело.
С жест към хората си да го последват Манчини се върна в художествената галерия. В момента, в който вратите се затвориха, Кай пусна полузагасената си цигара на бетона и я настъпи. Обновена от искрата на енергията, аз изтичах надолу по стълбите.
– Ти го направи! – Препънах се в страната на Кай и се облегнах на него, след което се отдръпнах. – Бла. Смърдиш.
– Той е прочут пушач. Това беше най-лесният начин да го изкараме навън. – Той се намръщи на размазаната цигара.
– Работеше перфектно. Бяхте невероятни. – Погледнах между него и Зак. – Вие двамата работите добре заедно.
Погледът на Кай беше мигновен и беше злобен. Можех да усетя как също толкова гадният блясък на Зак изпепелява лицето ми.
Махнах с ръка в знак на успокоение.
– Съжалявам, съжалявам. Получихте ли информацията, от която се нуждаете? Мислех, че ще зададеш много повече въпроси.
– Бях планирал да го направя – отвърна Зак. – Но Ямада казва…
– Не ме наричай така.
– Кай – поправи се той раздразнено – казва, че вече се е сдобил с ритуала. Единственото, което остава, е реликвата на фея. Тори, изпрати ми копие на ритуала от гримоара и аз ще…
Поп-пап-пап!
Жълти топчета за пейнтбол избухнаха в гърбовете на Зак и Кай. Кай защити главата си с ръце, а аз се прикрих, когато покрай него прелетя още един залп, като половината от куршумите се пръснаха по коженото палто на Зак.
Дори когато ме обзе паническа спешност, ми хрумна нещо: кожените дрехи бяха устойчиви на отвари. Ето защо Зак се обличаше като суперзлодей.
Друидът се изправи, скритото му лице се насочи към улицата.
– Изглежда, че съм грешал – изръмжа той. – Червеният Рум все пак е тук.

Назад към част 16                                                                     Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!