Глава 21
Взирах се в пясъка между туристическите си обувки и не можех да погледна нагоре.
Не исках да видя сложния ритуален кръг, издълбан в околния бряг. Нито пък вещицата, която стоеше във вътрешния кръг наблизо и чакаше да получи връзката с феята. Или Кай на колене с пистолет в тила, в стил екзекуция.
Не исках да виждам огромната луксозна яхта, закотвена далеч в залива, осветена като парти лодка, палубата ѝ осеяна със сенки с размерите на хора – елитни членове на „Червен Рум“, които наблюдаваха зрелището и чакаха да се срещнат с новия си пазител – морския владетел.
Дълбокото пеене на четирима магьосници изпълни ушите ми и това не можех да блокирам. Линиите на ритуалния кръг светеха в лилаво. Не можех да направя нищо, за да го спра.
Нищо. Нищо. Нищо.
Вещицата, която стоеше на шест метра от мен, се засмя тихо и очите ми се вдигнаха против волята ми. Беше около трийсетгодишен, с черно-кафява коса, вързана на ниска опашка, и небрежен опит за брада, който правеше брадичката му да изглежда изключително плешива. На носа му имаше чифт огромни очила с тъмни рамки.
Беше същият човек от първия плажен ритуал, онзи, с когото се бях справила и го бях нокаутирала със заклинание – заклинание, което „Червен Рум“ беше конфискувало заедно с палтото и телефона ми. Ръцете ми бяха вързани зад гърба, а устата ми – залепена с тиксо.
Вещицата се усмихна злобно.
– Надявам се, че си се забавлявала с моя познат през последните няколко дни. Първото нещо, което ще му заповядам да направи, е да те погълне цяла. Това ще бъде интересен начин да умреш, не мислиш ли?
Не казах нищо – не че можех да говоря със залепена уста. Нито пък се осмелявах да произнеса дума с този пистолет, притиснат към главата на Кай. Наблизо стояха още двама стрелци, както и две вещици и трима резервни магьосници, включително водачът. Останалите четирима мошеници се бяха върнали на поляната и държаха Аарон и Езра като резервни заложници.
– След като те изяде – продължи вещицата шепнешком, който едва чувах над скандиращите магьосници, – ще го накарам да изкорми проклетия Ямада – нали знаеш, защото така се самоубиват японските самураи?
Уау. Не само бъдещ убиец, но и расист.
– Вече получих разрешение да довърша и останалите, но още не съм решил как. Толкова много възможности.
Отново обмислих мислено да се обадя на Лирлетийад, но в момента, в който владетелят на феите се появи, негодниците щяха да убият Кай.
Докато пеенето ставаше все по-силно и по-смело, вещицата погледна през кръга.
– Почти сме готови. Сега започва забавната част.
Скандиращите магьосници достигнаха кресчендо, последната дума прозвуча, след което замлъкнаха.
– Господар на моретата! – Вещицата вдигна ръка, а завъртяната сребърна сфера лежеше на дланта му. – Светла феьо, известна като Лирлетийад, призовавам те!
Сребърна светлина проблясваше по сферата – и агония пронизваше тялото ми.
Въздухът около нас се развълнува, после гигантският левиатан се появи в кръга, а дебелите му спирали се увиха около мен и вещицата. Мъката изгаряше плътта и костите ми и аз се задушавах да не крещя.
Рептилоидната глава на феята се завъртя, оголила кътници към вещицата, но той не направи никакво движение, за да атакува.
„Човешко момиче.“
Храбрият му глас се заби в черепа ми и аз се стреснах силно, но вещицата не реагира. Магьосниците бяха възобновили пеенето си и хорът им също не секваше. Дали не са го чули?
„Говоря само на теб.“
„Лирлетийад“ – изпъшках тихо в главата си. – „Можеш ли да ги спреш?“
„Не мога да причиня вреда на притежателя на реликвата.“
Отчаянието смаза дробовете ми, прекъсвайки въздуха ми. Лирлетийад не можеше да ми помогне, а каквото и да опитах, Кай, Аарон и Езра щяха да бъдат убити.
„Останалите са в безопасност“ – изръмжа Лирлетийад. – „Друидът ги освободи. Той е наблизо.“
Сърцето ми прескочи един удар. Няколко удара. Зак беше жив?
Погледнах към брега. Отвъд кръга осемте негодници, които не участваха в ритуала, чакаха с безупречно търпение. Кай все още беше в позата „на път да бъде екзекутиран“ и не виждах никаква следа от Зак, но предполагах, че това е добре. Не можех да разбера как е могъл да се скрие на плоския, кален бряг.
„Слушай, човече.“ – Змиевидните намотки на Лирлетийад се раздвижиха неспокойно. – „След като ритуалът приключи, тази проклета връзка ще премине от теб към вещицата. Това ще отнеме време – поне няколко минути. Ако убиеш вещицата, преди прехвърлянето да е приключило, връзката ще се провали. Аз – и ти – ще бъдем свободни.“
Очите ми се разшириха. След края на ритуала, но преди вещицата да придобие пълен контрол над морския владетел, щях да разполагам с няколко минути, за да спася себе си и Лирлетийад? Може би това щеше да е достатъчно…
„Чакай. Каза ли, че трябва да убия вещицата?“
„Няма друг начин да се унищожи обвързващата магия“ – отговори Лилиртхиад.
Очите ми от широки станаха изпъкнали.
„Не мога да го убия!“
„Казах ти: Не мога да навредя на притежателя на реликвата.“ – В гласа му се появи горчивина. – „Трябва да го направиш.“
Аз? Да убия вещицата? Погледът ми се стрелна към усмихващия се митик, забравил за разговора ми с владетеля на феите. Ако оставим настрана убийството на друг човек, как щях да постигна това? Зак може и да е наблизо, но той е бил прострелян – поне бях сигурна, че е бил прострелян. Не знаех колко полезен щеше да бъде, а преди всичко друго трябваше да спаси Кай.
Това означаваше, че ще трябва да се справя с вещицата сама, а в радиус на заклинание имаше четирима магьосници. Те щяха да ме сплескат за миг. Бях просто човек без магия, без артефакти, без реликви, без познати…
Мислите ми спряха.
„Нямам познат? Или …“
„Или Лирлетийада?“ – Сърцето ми навлезе в гърлото и заби трескаво. – „Можеш ли да ми дадеш силата си?“
В главата ми проблеснаха искри от гнева му.
„Какво питаш?“
Песента на магьосниците отново набра сила.
„Времето ни се изчерпваше. Можеш ли да ми дадеш магическа сила така, както Лалакай го прави със Зак?“
Лилирлетийад изръмжа тихо.
„Можеш ли или не можеш?“ – Изръмжах му аз.
Песнопенията се усилваха, докато магьосниците не изреваха думите. Нечестивата вещица, която държеше вдигната реликвата, ме погледна подозрително над змийската спирала между нас. Светлината, която светеше от реликвата, се засилваше.
С последен вик магьосниците спряха.
– Лирлетийад! – Извика вещицата. – Ти се подчини на тази магия и сега аз приемам твоето подчинение върху себе си. Твоята воля, твоето тяло и твоята сила са мои. Подчинявай ми се, господарю на моретата!
Пламнали от болезнена топлина, знаците по тялото ми пробляснаха. Кълбото светна с еднаква жар, после се разпадна на прах в ръката на вещицата, магията му бе изчерпана.
Огромният левиатан се издигна във въздуха. Трептейки силно, тялото му започна да се свива, а дългата му опашка се забиваше в пясъка. Перлените очи се обърнаха към мен, блестящи със смъртоносна сила.
Свиващата се морска змия се хвърли към мен.
Главата му се удари в гърдите ми – само че не се сблъскахме. Змията се вля в същото пространство, което заемах аз, вля се в тялото ми, натъпка се в кожата ми. Завладя ме.
Между един и следващ миг аз се превърнах от един човек в двама – аз и фееричният лорд, които споделяха кожата ми. Чувствах го вътре в себе си, как се търка в душата ми, и коментарите на Оливия за неприличната интимност на обладаването от фея сега придобиха смисъл.
Но това не беше само присъствието му в мен. С духа на феята идваше и неговата сила. Цялата.
Тя се натрупваше под кожата ми, изгаряше дупки във вътрешностите ми и караше света да танцува в очите ми. Разпадах се по шевовете, силата се блъскаше в крехката ми плът – пращене на електричество, проливен дъжд, поривист вятър и бушуващи приливи и отливи – всичко това в капана на слабото ми смъртно тяло.
Почти толкова бързо, колкото Лирлетийад ме бе завладял, светкавицата изскочи от Кай към металните оръжия, насочени към него. Разбойниците се отдръпнаха от шока – не беше мощен удар като този, който обикновено се отприщваше, но беше достатъчно силен, за да ги стресне.
На десетина метра зад негодниците, от калните площи изскочи една фигура – Зак, чиято открита кожа бе намазана с кал, за да прикрие приближаването му. Той хвърли шишенце с отвара сред разбойниците и от него се издигна гъст дим в затъмняващ облак.
Последното нещо, което видях, беше как Зак извади зле назъбен кинжал от ножницата на бедрото си.
Съсредоточих се през въртящата се дезориентация от обладаването на Лирлетийад. Трябваше да стигна до вещицата, преди връзката с фае да премине към него. Без да мисля, дръпнах вързаните си ръце – и въжето се скъса. В мускулите ми пулсира нечовешка сила.
Разкъсах тиксото от лицето си и се насочих към вещицата. Той отстъпи назад, вдигнал защитни ръце. Слаба сянка от маркировката, която покриваше дясната страна на тялото ми, освети ръката му. Широко отворените му очи бяха втренчени в мен с ужас, а в стъклата на очилата му блестеше моето отражение.
Лешниковите ми очи светеха като двойни лампи, озарени от силата на Лирлетийад. Кожата ми блестеше като люспи, а дългата перка на Лирлетийад се влачеше зад мен, полупрозрачна, но достатъчно твърда, за да се забива в пясъка, когато се размахваше.
Вещицата се отскубна. Трябваше да го спра. Погледът ми се насочи към линията на водата, вълните нежно се плискаха в калта. Усещах силата на океана в себе си и навсякъде около себе си.
Вдигнах ръка, пръстите ми бяха оформени с призрачни нокти и по ръката ми се разля замайваща магия.
Океанът се надигна като прииждаща приливна вълна. Ревящите вълни се насочиха към нас и вещицата се завъртя, а по лицето ѝ се изписа паника.
– „Импело!“
Отчаяният вик дойде откъм гърба ми и силата ме удари в гърба. Паднах на колене, после се изправих, когато четирима магьосници ме нападнаха с ръце, пълни с артефакти.
– Не я убивайте! – Изкрещя вещицата. – Не, докато връзката не стане моя!
Удар от магия ме запрати отново в пясъка. Докато се гърчех, Лирлетийад подтикваше съзнанието ми със строги насърчения – стани, отбий се, използвай силата, която ти давам.
Изправих се на крака и вдигнах заповеднически ръце – и океанът се надигна в отговор. Шестметрова вълна се стовари върху магьосниците, изхвърли ги от краката им и ги покри с пенеща се вода.
Гадното усещане, че тялото ми се разтяга отвътре, се засили и аз усетих спешността на Лирлетийад. Завъртях се, преглеждайки буйната вода, която се разбиваше в бедрата ми. Последната вълна беше повалила и вещицата. Къде беше той? Къде беше отишъл?
Телата се мятаха в морската вода, тъмни и неразпознаваеми. Обърнах се, търсейки, отчаяна. Знаците на феите по ръката ми не бяха толкова ярки, колкото преди минута.
Проблясък в синьо. Там! Вещицата, чиито знаци светеха като фар, се промъкваше през плиткия океан към брега. Тръгнах след него, като се борех с водата. Твърде бавно!
Махнах с ръка. Водата се разтвори пред мен.
С яростен рев на пътя ми се изправи един мъж – водачът на Червения Рум. Той запрати към мен издълбан метален диск и изкрещя заклинанието. Ръката ми скочи към задния джоб, но те бяха взели моята Дама Пика.
– „Ori repercutio!“
Познат глас изкрещя думите и заклинанието на магьосника отскочи. Когато мъжът падна с плясък, аз се дръпнах. Кай стоеше до мен и държеше картата ми. Гениалният електромагьосник беше видял как ми я отнемат – затова я беше върнал.
Нямах време да го поздравя, тъй като Лирлетийад ме подканяше да продължа. Заповядах на водата да се раздели отново и започнах да спринтирам. Силата на феята ме изпълни и земята се разлюля под краката ми по-бързо, отколкото някога през живота ми.
Пред мен вещицата беше стигнала до морския бряг. Когато се качи на него, извика нещо.
От развълнувания въздух се появи тъмна фигура. Стоманеносив кон с отровнозелени очи се вдигна, крещейки от ярост към човека, който го командваше. Вещицата скочи на гърба му и фееният кон се хвърли към отвесната скала, по която Езра бе паднал преди пет нощи. Той се втурна нагоре по почти вертикалното препятствие, сякаш то беше лек наклон.
Изскочих над морската стена, приближавайки се до скалата и мислейки трескаво. Как ще се изкача по този скат?
Лирлетийад хвърли в съзнанието ми образ – бързи инструкции. Преглъщайки, се затичах към стената от камениста глина и скочих. От влажния въздух се стичаше вода. Под мен се образува гейзер от вятър и вода, който ме изстреля нагоре. Приземих се на мъхестата земя на върха.
Гъстите листа бяха забавили коня фея. Тя не беше далеч напред и аз протегнах ръка. Ивицата вода се разби през дърветата, изтръгвайки фиданки от корените, но конят изскочи от храстите и излезе на пътеката. Той се отклони наляво. Насочваха се към наблюдателния пункт – ресторанта и паркинга. Дали вещицата щеше да се опита да избяга с кола?
Тръгнах след него. Руните на фете по ръката ми бяха избледнели още повече.
Докато конят галопираше нагоре по пътеката, Лирлетийад вля още замайваща магия в крайниците ми. Бягайки още по-бързо, аз отново изпънах ръката си.
Водната лента удари задните части на коня. Той изгуби опора и падна, преобръщайки се по пътеката. Вещицата прелетя нанякъде и се приземи тежко, но се отскубна и побягна на човешки крака.
Профучах покрай падналия кон, но скоростта ми намаляваше. Магията на Лирлетийад отслабваше – а следите по тялото на вещицата светеха все по-ярко. Той се гмурна в храстите, преди да успея да извикам още вода.
Пробивайки се през дърветата след него, излязох на ръба на паркинга, обсипан с разноцветни светлини, които мигаха и се въртяха, но аз почти не ги забелязвах. Вещицата профуча покрай паркираните коли и затворените ресторанти. Докато я гонех, отчаянието ми се преплете толкова тясно с това на Лирлетийада, че не знаех чие е.
Магията на феята отслабваше. Главозамайващата му сила избледняваше.
Тичах все по-усилено, дробовете ми крещяха, краката ми горяха. Вещицата безгрижно спринтираше към наблюдателницата – задънена улица. Нямаше къде другаде да избягам. Щях да го достигна. Щях да го спра. Протегнах ръце, призовавайки магията на Лирлетийад.
С шепот на отчаяние присъствието му изчезна.
Последната сянка от знаците на феите върху протегнатата ми ръка избледня. Изчезна. Връзката беше изчезнала.
На ръба на наблюдателницата вещицата спря и се завъртя, притиснала гръб към парапета, докато затаяваше дъх. Магията засия от дясната му страна, прозирайки през дрехите му. Той отметна глава назад и се засмя с маниакална наслада.
Аз все още тичах. Земята се спускаше надолу, подтиквайки ме да продължа.
– Лирлетийад е мой! – Извика той. – Лирлетийад, заповядвам ти да…
Преди вещицата да успее да изпълни заповедта, която щеше да сложи край на живота ми, аз се втурнах в него с пълна сила.
Рамото ми се удари в гръдната му кост и той се преобърна назад през парапета. Улових металната преграда, преди да падна и аз, а гърдите ми се извисиха.
Със задъхано хъркане вещицата се заби в стръмния скалист перваз от другата страна. Отчаяно се затъркаля по рушащата се скала и вретеновидните плевели, като се плъзна в бавна скорост по ръба.
Висях наполовина над парапета и гледах как се изплъзва от погледа ми.
Крясъкът му огласи тихия парк. Звукът продължаваше и продължаваше, а после прекъсна, когато тялото му се сблъска с плажа на триста метра по-долу. Взирах се в мястото, където беше изчезнал, с немигащи очи и празен ум.
Океанът затрептя. Вълните се разбиваха в един бент, омаломощен гръб, докато морската змия изплуваше на повърхността. Левиатанът вдигна глава от водата и погледна разстоянието между нас с очи от слонова кост. После се гмурна под повърхността и изчезна безследно.
Ръката ми беше протегната към ръба на скалата, но не си спомнях да съм я протягал. Пръстите ми трепереха толкова силно, че не можех да ги помръдна.
Едни ботуши изтропаха на тротоара зад мен.
– Вдигни ръцете си!
Объркване се завъртя в изтръпналите ми мисли. Бях очаквала Зак. Може би Аарон или Езра. Но не и…
– Вдигнете ръцете си! – Отново изрева по-възрастният мъжки глас.
Вдигнах треперещите си ръце и бавно се обърнах.
В редица на следващото ниво на наблюдателницата бяха застанали четирима полицаи, извадили пистолети и насочени към мен. Мигащите червени и сини светлини от паркинга се отразяваха от прозорците на ресторанта, а в горната част на тротоара двама уплашени нощни бегачи се държаха за ръце.
Бягащите. Сигурно са чули нещо – може би звуци от митична битка. Или пък стрелбата, когато разбойниците от „Червения Рум“ бяха застреляли Зак. Каквото и да е било, те са се обадили в полицията.
И тези четирима полицаи току-що бяха наблюдавали как преследвам един мъж до наблюдателния пункт и го бутам от скалата, за да го убия.
Назад към част 21 Напред към част 23
