Глава 6
Кай ми изкрещя.
Добре, за да сме честни, Кай всъщност не крещеше. Той рядко повишаваше глас, но имаше този строг тон на лекция, в който неодобрението струеше от всяка сричка, и се чувстваше като да ти крещят. Аарон също го нарече крещене, така че не бях единствената.
След лекцията му – обхващаща всичко – от това да пусна непознати в къщата си до това случайно да давам обещания от името на гилдията – двамата с Аарон решиха да разследват завета, за да се уверят, че случаят с техните феи е законен, преди да пристъпят към каквото и да било друго.
И след това ме изпратиха вкъщи.
Отново под домашен арест, точно така. Уверенията на Езра и Аарон, че всичко това е временно, ми се сториха още по-несигурни, а страхът се събра в гърдите ми като капка студена каша, заседнала в дробовете ми.
Прекарах още два дни, тъгувайки из къщата си и преглеждайки обявите за работа с нулев интерес. Трябваше да си намеря платена работа, особено сега, когато лятото свършваше. Беше последният петък на август, а следващият вторник беше първият ми ден от есенния семестър. С курсове в колежа, които трябваше да финансирам, и сметки, които трябваше да плащам, не можех да се излежавам още дълго.
И все пак бях тук, просната на леглото си в пижама, а на лаптопа ми вървеше филм на Дисни. В девет часа в петък вечер. О, да, живеех си. Погледнете ме, пълно парти момиче.
Мърморейки, подпрях глава на ръката си и изгледах монтажа на музикалното озвучение на Мулан. Толкова силно съчувствах на статута ѝ на неудачник, но трансформацията ѝ от слабак във войник ме остави депресирана. Искаше ми се един капитан без риза и с топуз да изпее запомняща се песен и магически да ме превърне в яка митичка.
Опитах се да си представя как Дариус пее. Не. Може би Жирар? Да, това беше по-вероятно.
Филмът продължаваше, но аз не му обръщах внимание. Краткото обяснение на Езра за магьосничеството потвърди това, което вече знаех: нямаше как да бъда магьосник. Честно казано, не вярвах, че това е възможно, но отчаяната част от мен все още се надяваше.
Да си неспециален е гадно.
Претърколих се по гръб и се загледах в тавана. Тайно не бях митичен маг от Елементария, но можех ли да принадлежа към друг клас? Нещо ме беше привлякло в света на митовете… нали? Малкият човек в мен беше изненадвал митиците още от първия ден. Ако успеех да открия какво е специалното в мен, щях да затвърдя мястото си в техния свят.
Някой почука на вратата на спалнята ми.
Изправих се на леглото си. Не можеше да е Туиги. Той никога не чукаше, а се спотайваше пред вратата ми и ми устройваше засада, когато излизах. Освен това все още избягваше гнева ми след залога за шамар.
Дръжката се завъртя, после вратата се отвори със скърцане. Грабнах възглавницата си, готова да се защитя.
В пролуката се появи разрошена медна коса.
– Изненада!
– Аарон! – Задъхах се, притискайки ръка към гърдите си. Сърцето ми заби в ребрата. – Мислех, че си убиец с брадва.
– Убийците с брадви обикновено не чукат. – Той бутна вратата докрай. – Реших, че ми се полага малко отмъщение след необявеното ти посещение.
Затваряйки лаптопа си с лицето на Мушу, отметнах краката си от леглото.
– Какво правиш тук? Връщам ли си работата или полицията ще нахлуе в дома ми?
– Нито едното, нито другото. – Той се запъти към леглото ми. – Промъкнах се, за да те видя. Или по-точно, за да те измъкна от затвора и да те заведа в града.
– А?
Той закачливо дръпна небрежната ми конска опашка.
– Една красива жена не би трябвало да си стои вкъщи в петък вечер.
Каква евтина реплика. Въпреки това не можех да не се усмихна.
– Ти си тъпак.
– Това е ужасно да се каже – но ако сме стереотипи, никой тъпак не е толкова изящен. – Той изпъна бицепсите си, за да подчертае това. – Готова ли си за една вечеря?
– Изглеждам ли готова?
– Изглеждаш великолепно. – Той оцени торбестата ми тениска и късите панталони за йога, преди погледът му да се спре малко по-ниско от лицето ми. – Ако искаш да отидеш така, нямам никакви оплаквания.
Задъхах се в знак на подигравателна обида и прикрих гърдите си. Усмихвайки се, Аарон се наведе и целуна устата ми. Горещите му устни изпратиха пареща струя през средата ми, а желанието се промъкна през целувката му, докато той плъзгаше ръка в косата ми.
– Или можем да останем вътре – промърмори той срещу устата ми. – Да изгледаме остатъка от филма заедно.
С една ръка, притисната към топлата му страна, меката му памучна риза беше единственото, което отделяше дланта ми от твърдото му, мускулесто тяло, сериозно се замислих за това. Но също така знаех, че способността ми да устоя на тлеещото му обаяние е почти нулева. Ако той се присъединеше към мен в леглото за един филм, дрехите ни нямаше да останат дълго.
С Аарон се срещахме небрежно от седмици, но все още не бяхме стигали до неговото или моето легло. Не че не го исках – о, да, по дяволите, исках – или че имах причина да се въздържам. Просто бяхме толкова непринудени и това ми харесваше. Спането с него щеше да издигне нашето… каквото и да се случваше… на следващото ниво. Не бях готова за това.
– Цяла седмица бях заклещена в къщата – казах аз. – Моля те, изкарай ме оттук.
Необезпокояван от отказа, той се изправи с усмивка.
– Късна вечеря или кино, или и двете?
– И двете! – Скочих и отворих вратите на гардероба си. – Започни обратното броене. Десет минути, за да се приготвя.
– Никоя жена не може да бъде готова за десет минути. Залагам на петнайсет.
– Осем – отвърнах аз. – И аз избирам филма.
– Договорено. – Той извади телефона си, за да настрои таймер. – Ако спечеля, аз ще избера филма и ще ти поръчам вечерята.
– Какво? Това не е честно. – Извадих лилав топ без ръкави, после преметнах чифт тесни дънки през рамо. – Ако спечеля, аз ще поръчам храната ти.
– Добре. – Той се усмихна. – Ще имаш пържола.
Сбърчих нос.
– Не е рядка.
– Моят избор. – Той ме наблюдаваше как избирам дантелен черен сутиен, а в погледа му искреше топлина.
Насочвайки се към банята с облеклото си, извиках през рамо:
– Ще получиш салата.
Той се втренчи, докато ме следваше.
– Ще умра от глад, преди да е свършил филмът.
– Ще поръчам допълнително крутони. Ще се справиш. – Затворих вратата пред него, след което съблякох дрехите си, нахлузих дънките си, сложих сутиена си и издърпах горнището, като нагласих дълбокото деколте над стегнатото черно долнище. Отново отворих вратата и извадих шепа фиби от чекмеджето на тоалетката. – Как върви разследването на завета?
Аарон се наведе към вратата.
– Сестрите вещици са законни членове. Оливия и Одет О’Конър. Те са…
– Чакай. О’Конър? Сериозно? Родителите им имат ужасно чувство за хумор.
Той се засмя.
– Те са в завета от две години. Кай потвърди изчезването на фейри, но все още не сме наясно защо другите гилдии отбягват наградата. Той е говорил и с матроната, която се кълне горе-долу, че нашата гилдия се е съгласила да поеме работата.
Стискайки зъби при последната част, усуках косата си на небрежен кок и започнах да я пристягам.
– Какво следва?
– Кай уреди среща с матроната за утре следобед. Ще видим колко смела е тя, щом всички сме в една стая. Филип също ще дойде с нас. Той е неофициалният лидер на нашите пет вещици.
Ръцете ми се спряха.
– Пичовете могат да бъдат вещици?
– Да. В някои ковенти обаче са само жени. Дискриминация, ако питаш мен.
– Имат ли нещо против мъжете вещици?
– Не, просто стара традиция. Тъй като магията на Спириталите е толкова ритуална, вещиците са по-суеверни от повечето класове.
Посегнах към чекмеджето за последната фиба.
– Време е, а?
Вместо фиби извадих от задната част на чекмеджето шепа малки борови шишарки.
– Тази фея! – Изхвърлих шишарките в кошчето за боклук и намерих една щипка. – Проверка на времето?
– Остава една минута – съобщи ми той триумфално. – Дори не си започнала да се гримираш.
Усмихвайки се самодоволно, напръсках къдравия си кок с лак за коса, после взех тубичка с гланц за устни и го нанесох с два бързи движения. След като я хвърлих в чекмеджето, се обърнах към него с ръце на хълбоците.
– Готово.
– Какво? Нямаш спирала? Без руж или онази гъба с цвят на кожа… ъъъ… фон дьо тен?
– Не. – Изкривих вежди. – Освен ако не мислиш, че трябва да нося грим?
Сините му очи се плъзнаха по лицето ми, след което проследиха тесните ми дънки от извивките на бедрата ми до глезените ми. Усмивката му беше бавна и знойна.
– Не – изръмжа той. – Определено не.
Той влезе в банята и сърцето ми прескочи. Подсъзнателно облизах устните си, вкусвайки черешовия гланц. Ръцете му се сключиха върху бедрата ми, привличайки ме по-близо, след което ме целуна.
Докато устата му се движеше по моята, аз обгърнах врата му с ръце, а пръстите ми се плъзнаха в косата му. Притискайки се към твърдите мускули на торса му, позволих на тих стон да се изплъзне от гърлото ми.
Той обгърна с ръце кръста ми и ме притисна към стената на банята. Целувката му се задълбочи, а мързелът се превърна в глад. Разтворих устни и езикът му заигра с моя. Докато топлината се разнасяше по тялото ми, ръката ми се плъзна от врата му към горното копче на ризата му.
Разкопчах го и плъзнах пръсти под яката на ризата му. Кожата му беше гореща. Устата му беше още по-гореща. Отлепих се от стената и отдръпнах устата си, за да си поема дъх. Устните му се плъзнаха покрай челюстта ми до ухото ми.
Кръвта ми забърза и се опитах да си спомня причините да се обличаме. Нямаше да са толкова важни, щом вече ги бях забравила. Прехапвайки долната си устна, докато той целуваше отстрани врата ми, разкопчах следващото копче на ризата му.
Тишината беше нарушена от звънящ телефон.
Изправяйки се, Аарон изруга.
– Исках да го изключа. Съжалявам.
– Всичко е наред – казах задъхано. – Сега не е подходящ момент да си недостъпен. Продължавай.
С гримаса той измъкна телефона си и го вдигна до ухото си.
– Какво? – Изръмжа той. Отговори му приглушен глас и очите му се разшириха. – Няма как. Точно сега? Ами, по дяволите.
Разочарованието премина през мен като студена вълна. Мрачно погледнах надолу към красивия си топ и секси дънките.
– Да – промълви Аарон. – Добре. Тръгвам.
Въздъхнах безмълвно, издърпах неудобната фиба от косата си и един къдрав кичур увисна свободно от кока ми. Все пак това щеше да е една нощ – и то не от забавните и палавите. Мушу, Мулан и аз щяхме да се справим без компанията на един изкусителен червенокоско. Без никого за компания.
– Това беше Кай – каза ми Аарон, а веждите му се смръщиха, докато пъхаше телефона си в джоба. – Сестрите О’Конър току-що се обадили. В Стенли Парк има активност и те смятат, че това са черните вещици – или който и да е от виновниците за изчезванията.
Очите ми се разшириха.
– Ще провериш ли?
– Да. Кай току-що се отказал от срещата си. Той се отправя към парка, а аз трябва да взема Езра. – Той се отдръпна от банята и забърза през основната стая. – Трябва да вземем екипировката си и да съобщим на дежурния – кой е дежурен тази вечер? Табита, мисля? Нека знае къде…
Той спря рязко и се обърна, а на челото му се появиха бръчки от страдание.
– Тори…
Принудих се да се усмихна, докато се присъединявах към него.
– Всичко е наред. Аз съм причината, поради която отиваш, нали? Отиди да хванеш няколко лоши момчета.
Веждите му се смръщиха още повече, после се усмихна.
– Ела с мен.
– А?
– Ела с нас! – Той ме хвана около кръста и ме придърпа към себе си. – Тези сестри О’Конър са хитри, а ние можем да използваме допълнителен чифт очи за тях.
Прехапах несигурно устните си.
– Дариус беше ясен. Работата е само за членове на гилдията.
– Правило номер две. – Той ми намигна. – Освен това вещиците те включиха първи.
Обмислих това, обсъждайки сама със себе си дали наистина иска да ме вземе със себе си, или това е покана от съжаление. Вероятно и двете, но колко ме интересуваше? Това можеше да е последният ми шанс да се занимавам с митовете с момчетата – и може би, ако изляза още веднъж, ще разбера как се вписвам в техния свят.
– Влизам. Дай ми една секунда.
Влезнах в спалнята си и отворих чекмеджето на нощното шкафче. В него имаше три магьоснически артефакта: картата ми „Дама Пика“, открадната от разбойнически магьосник при първата ми насилствена митична среща; дебел рубиненочервен кристал на кожена вратовръзка, също откраднати; и много незаконно заклинание, поставено в зелен кристал, на което вероятно не биваше да държа.
Преценявайки възможностите си, взех картата и рубинения кристал и ги пъхнах в джоба си, като оставих допълнителното табуирано заклинание. Грабнах черното си кожено яке, след което тръгнах обратно към Аарон.
– Добре, готова съм.
Той хвана свободния кичур от косата ми и го усука около кока, след което прокара пръсти по бузата ми.
– Това ми липсваше.
– Какво пропуснах?
– Усмивката ти. Истинската, щастливата, а не онази фалшивата, която си сложи. – Сърцето ми се преобърна, но погледът му вече се изостряше от злонамереност. – Хайде да сритаме някой митичен задник.
Назад към част 6 Напред към част 8
