АНЕТ МАРИ – Две вещици и едно уиски ЧАСТ 9

Глава 8

Езра се свлече по стръмния склон във вълна от избуяли листа и буци глина. Поривът на вятъра разпръсна падащите отломки, докато той прекъсна падането си с въздушна възглавница, но все пак се удари в земята с болезнена сила.
Висях наполовина от скалата, с протегната ръка в неуспешен опит да го хвана. Аарон хвана гърба на якето ми, за да не падна и аз, и ме дръпна в прикритието на дърветата.
Върху пясъка левиатанът се провикваше срещу магията, която неумолимо го теглеше към кръга, но това отвличане на вниманието не беше достатъчно. Нечестивите митици бяха забелязали падането на Езра. Трима от тях се отделиха от групата и тръгнаха към морския бряг.
Дори с магията си за вятър Езра нямаше да успее да се върне обратно по отвесния скат. Пътеката към морския бряг следваше бреговата линия и не оставяше никъде място за бягство и за скриване.
Без да каже нито дума, Аарон направи две бегови крачки и скочи от скалата.
Докато се изгубваше от погледа, Кай яростно прокле. Той пъхна телефона си в ръката ми, завъртя се на пета и се втурна след приятелите си. Вятърът задуха, когато Езра използва магията си, за да забави падането на Кай.
И така останах сам с двете вещици.
– Ти! – Изръмжах, като се завъртях с лице към тях. Яростта ме връхлетя и юмрукът ми полетя, преди да разбера какво правя.
Кокалчетата ми се удариха в скулата на Оливия и тя падна назад до дървото. Болката рикошира в ръката ми и имах чувството, че съм отрязала палеца си – защото все още държах телефона на Кай. Когато дръпнах ръката си назад, телефонът се изплъзна от хватката ми. Той отскочи веднъж, след което падна от скалата. Секунда по-късно хрущящо пукане съобщи за пристигането му на дъното.
Извиках. Упс.
Докато Одет притискаше сестра си и бърбореше несвързано, Оливия хвърли изгарящ поглед към мен. Надигна се, закрачи към ръба на сипея, предпазливо се оттласна и се спусна по него като по кална пързалка – само че на няколко метра от дъното петата ѝ се закачи за един камък. Изгубила равновесие, тя се хвърли напред и се разпиля на бетонната пътека.
Ой. Сигурно я е заболяло. Някак си не ми беше много мъчно за нея.
Оливия се изправи и оправи ризата си, след което се затича към тримата магове. Езра, Аарон и Кай се бяха оттеглили покрай морския бряг, но тримата разбойници се приближаваха бързо – и още двама бяха на път.
От левиатана се разнесе раздиращ ушите вик. Той се намираше на десетина метра от ритуалния кръг и се извиваше като агонизираща змия, а гръдните му перки прорязваха пясъка.
Мошениците стигнаха до маговете и оранжевата светлина изригна, когато Аарон отприщи първата атака. Той нахлу, заобиколен от Кай и Езра. Очаквах, че ще се разделят, по един маг за всеки мошеник, но докато Аарон пронизваше първия човек, Езра се блъскаше в същия митичен веднага след него. Бързи атаки – не даваха на магьосниците време да завършат заклинанието.
Кай се стрелна покрай тях, докато Аарон замахваше с меча си, отприщвайки огнена ивица във втория мошеник, докато Езра издухваше вятър в лицето на третия. Кай се завъртя, а ръцете му заиграха с бързи движения. После вдигна юмрук.
От него изскочиха мълнии и пронизаха тримата мошеници. Те рухнаха в конвулсии и дори след като пращящата сила угасна, не помръднаха.
– Удивително – прошепна Одет.
Оливия стигна до момчетата, устата ѝ се движеше, а ръцете ѝ жестикулираха категорично към левиатана. Кай поклати глава. Оливия отново посочи, след което скочи от морската стена и се запъти към пясъчните площи. Докато вървеше, по петите ѝ се оформи форма – оранжева домашна котка. Нейният познат фея?
Аарон, Кай и Езра си размениха погледи и аз знаех какво ще направят. Бяха твърде доблестни, за да направят нещо друго. Скочиха на каменистия плаж и се втурнаха след Оливия, докато тя тичаше право към насрещните разбойници.
Нямаше начин това да не се развие зле. Изръмжах, хванах Одет за косата и я повлякох към скалата.
– Спри! – изкрещя тя пронизително. – Какво правиш?
– Това е и твоя битка, така че слез там и се бий!
– Не мога! – Одет изрева, като се хвана за ръката ми. – Аз нямам познат!
– И какво?
– Вещиците нямат нападателна магия! Без познат не можем да се бием повече, отколкото ти можеш!
Глупости. Бях много по-способна да се бия от тази лигла.
– Ти си напълно безполезна.
– Ето защо ни трябваше мощна гилдия – промърмори тя. – Ето защо накарахме „Врана и чук“ да изпратят своите магове.
Погледът ми се стрелна към сипея. Аарон, Кай и Езра, с Оливия зад гърба си, бяха вкопчени в битка на половината път до кръга, но вече не се биеха с двама мошеници. Сражаваха се с двама мошеници и два сенчести звяра – един, който приличаше на вол на два крака, и нещо дребно, което пърхаше наоколо на размазани черни криле.
– Какво, по дяволите, е това? – Попитах.
Одет дръпна косата си, все още в моята хватка.
– Вещиците на Червения Рум са заробили познати. Те са тъмни, които обикновено са твърде силни, за да… да… да…
Тя продължаваше да повтаря думата, а гласът ѝ ставаше все по-слаб. Гърлото ѝ се поклащаше, докато мърмореше „да“ отново и отново, а изцъклените ѝ очи бяха вперени в нещо в дърветата зад мен.
Освободих косата ѝ и се завъртях.
Отначало не видях нищо. После въздухът затрептя, развълнува се и се стопи. От тъмнината се материализира някаква форма.
– Такъв очарователен хаос, наглеци. – Неземният глас прошепна през сетивата ми, докато формата на съществото се втвърдяваше. Беше фея.
Фея, която разпознах.
Плавни дрехи от непознати материи драпираха стройното му тяло, но не това беше най-странното нещо в него. Не, това бяха черните драконови криле, които се издигаха на гърба му, дългата опашка, която се плъзгаше по листопада зад него, и тъмните нокти, които завършваха тънките му пръсти.
– Еко? – С усилие свих челюстта си. Бяха минали седмици, откакто за пръв и единствен път зърнах хуманоидната форма на дракона фея. – Какво правиш тук?
– Отзовах се на призива ти, както обещах. – Той се плъзна по-близо, мълчалив на горската земя. Спирайки до мен, той погледна към океана и двойните битки – една между моите магове и мошеници и една между левиатана и ритуалния кръг. – Виждам, че нощта е била много неприятна.
Загледах се в безупречната му кожа, толкова близо. Исках да докосна деликатно заострените му уши и да усетя текстурата на сплетената му черна коса, блестяща със сини и пурпурни ивици, която висеше през едното му рамо до кръста. Той не изглеждаше истински, по-скоро като сън, отколкото като живо същество.
Друг разярен вик на левиатана ме изтръгна от захласа ми.
– Не съм те викала.
Големите му тъмни очи се обърнаха към мен. Кристални, безизразни и с намек за въртящи се звезди в дълбините им.
– Ти докосна моя знак на ръката си и извика името ми.
– Не, не го направих. Докоснах ръката си, но само си помислих името ти. Тихо.
Устните му се изкривиха в тревожна усмивка, а аз си спомних предупреждението на един друид да бъда много внимателен около точно тази фея.
На брега пламна пурпурно сияние. Левиатанът беше достигнал кръга и линиите му пулсираха от светлина. Извивайки дебелото си, мощно тяло, морският лорд изкрещя, докато се влачеше към мошеника в центъра.
– Велика фейо! – Одет се задъхваше, а гласът ѝ трепереше толкова силно, че думите почти не се разбираха. – О, благородни господарю, моля те, умолявам те. Намеси се в този черен ритуал и спаси рода си.
Еко не реагира на молбата ѝ. Той изучаваше борещия се левиатан, после ме оцени със същото смущаващо внимание.
– Ти призова и аз се отзовах. Каква помощ мога да ти дам?
Посочих.
– Можеш ли да спреш това?
– Вече не. – Кожестите му криле се разпериха широко, докосвайки близките дървета, после се сгънаха на гърба му. – Лирлетийад вече е вързан. Остава само вещицата да го пороби.
Стомахът ми падна. Аарон, Кай и Езра се бореха, за да спасят феите, но вече беше твърде късно.
– Нищо ли не можем да направим?
Еко наклони глава.
– Грешен въпрос, малката.
Неотложността ме връхлетя и аз се мъчех да се успокоя, да помисля. Да разбера какво искаха да ме попитат феята.
– Какво мога да направя? – Избухнах.
Той се усмихна, проблясвайки с хищните си зъби.
– Можеш да освободиш Лирлетийад от робството на вещицата. Аз ще те инструктирам как и дългът между нас ще бъде изпълнен.
– Добре, да! Съгласна съм – добавих официално.
Опашката на Еко се размърда настрани, шумолейки в храстите.
– Вещицата държи реликва от силата на феите, защото никоя човешка магия не би могла да пороби същество като Лирлетийад. Отделете реликвата от ръцете на вещицата и ще спасите Лирлетийад от съдбата му. Това трябва да направиш преди ритуалът да приключи.
– Колко време ще мине до края му?
Еко погледна към небето, където пълната луна висеше над океана.
– Минути.
Е, това беше конкретно.
– Има ли нещо друго, което трябва да знам?
– Това можеш да направиш само ти. – Още една усмивка, изпълнена със зъби. – Ще ти предложа още една малка помощ.
– Каква е тя…
Елегантните му ръце се сключиха около горната част на ръцете ми. Крилете му се разгънаха, той се понесе безтегловно нагоре и с едно движение на опашката си ме издърпа от скалата.
Задуших се от писък, когато паднахме, но огромните му криле уловиха въздуха и краката ми леко стъпиха на земята. Натискът на докосването му избледня до шепот, а мекият му извънземен глас зазвуча в ухото ми.
– Сбогом, наглецо.
Извърнах се, но той вече беше изчезнал. Добре тогава.
Изправена пред бойното поле, преглътнах вълната на паниката. Бях сама, но можех да се справя. Ще се справя.
С двата си артефакта за магьосничество в ръка скочих от морската стена, кацнах на скалите и спринтирах към пясъчните площи. Червен огън и бели мълнии избухнаха, осветявайки грозните познати на тъмните феи – вече трима. Последните двама мошеници, които не участваха в ритуала, се бяха присъединили към битката.
Аарон и Кай държаха малката си предна линия – първият с пламтящ меч, а вторият – с хвърлящи ножове във враговете си, последвани от светкавици. Езра ги прикриваше отзад, а вятърът му блъскаше и заслепяваше противниците им. Дори Оливия помагаше – донякъде. Тя хвърляше камъни по разбойниците, а пъргавата ѝ позната домашна котка отвличаше вниманието на малката летяща тъмна фея, като я държеше настрана от действието.
Планът ми беше прост: да заобиколя страшната битка между магьосника, феята и жабата и да измисля какво да правя с останалите четирима магьосници, след като стигна до ритуалния кръг. Това нямаше как да се обърка, нали?
Прекосих каменистия плаж и се качих на лепкавият пясък. Той се размазваше под обувките ми, но поне беше равен. Тичайки усилено, се насочих под ъгъл, за да мина покрай боя на момчетата.
Но не, дори това нямаше да се получи.
Един мошеник се откъсна от борбата и тръгна да ме пресрещне. Хванах Дама Пика, промених посоката и се затичах право към него. Ръката му се вдигна, а в нея имаше малък предмет. Артефакт. Той изкрещя заклинание.
В същото време избутах картата си.
– „Ori repercutio!“
Вихър от златна светлина изскочи от артефакта му, удари се в блестящото отражение на моето заклинание и отскочи. Той се хвърли надолу и златното заклинание се стрелна над главата му, профуча през двайсетина метра от предния бряг и удари друг мошеник в гърба.
Мъжът се сгромоляса с лице напред в пясъка. С едно движение най-близкият фея – волското нещо, което се опитваше да разбие черепа на Кай – се завъртя и сграбчи безсъзнателния магьосник с две гигантски ръце. Не по мил, защитен начин, а с цялата сила на поробено същество, чийто господар току-що е изгубил контрол над него. Другите разбойници изкрещяха от тревога, а един от тях направи див жест. Малкият крилат тъмен изостави атаката си срещу познатия на Оливия и полетя към лицето на вола.
Противникът ми магьосник се изправи на крака и извади друг артефакт. Сега аз бях тази, която отстъпваше – картата ми „Дама Пика“ се нуждаеше от пет минути, за да се презареди, а това беше единствената защита, която имах.
Вятърът се удари в гърба на магьосника и го изкара от равновесие. Езра нахлу от хаоса и магьосникът се завъртя, за да го посрещне. Мъжът изрева заклинание, но Езра щракна с пръсти. Спираловиден вятър избута ръката на мъжа нагоре и огнената светлина от артефакта на магьосника се изстреля в небето.
Аарон се откъсна от битката и промуши меча си във въздуха. Ивица пламък удари магьосника в лицето и мъжът рухна с писък, стиснал очи.
– Тори! – Изкрещя Аарон. – Какво правиш?
– Трябва да стигна до кръга!
– Какво? Защо…
Левиатанът изрева, заглушавайки го, но аз вече тичах отново. Аарон се стрелна след мен, а Езра се втурна обратно към Кай и тристранната битка между феи, вещици и магове.
– Тори… – започна Аарон с вик, когато ме настигна.
– Имам инструкции! – Изрекох загадъчно. Бяхме почти стигнали до кръга, чиито линии пулсираха със зловеща лилава светлина. – Мога да спася феята!
Той измърмори задъхано, след което се втурна пред мен. Огънят покриваше острието му, докато той хващаше дръжката с две ръце. Отделяйки се от кръга, четиримата магьосници се затичаха да ни пресрещнат.
Оранжеви пламъци се стрелнаха по ръцете на Аарон и по раменете му.
– Върви надясно, Тори!
Отклоних се надясно. Аарон се плъзна, разтвори широко крака и върна меча си назад. С рев на усилие той замахна с острието в широка дъга. От стоманата избухна ад, който се насочи към приближаващите магьосници.
С помпане на ръце спринтирах покрай огнения водовъртеж, изцяло съсредоточена върху облечената в черно вещица в центъра на кръга. Прескочих външния пръстен и краката ми се удариха в пясъка вътре в кръга. В краката ми се появи електрическа енергия. Препъвайки се, се втурнах към вещицата. Левиатанът се извисяваше над мен, а дебелото му змийско тяло се блъскаше в пясъка.
Вещицата не помръдна, докато не се озовах почти отгоре му. В последната секунда се обърна, очите му се разшириха, а ръцете му стискаха кълбо от деликатни сребърни нишки, вплетени в сложни шарки.
Захванах се с него.
Блъснахме се в пясъка и аз забих червения си кристал в лицето му, докато с другата си ръка посягах към сферата.
– Ori decidas! – Изкрещях.
Със светкавично движение се активира обездвижващото заклинание на кристала. Вещицата онемя в същия момент, в който пръстите ми се сключиха около сферата, и аз я изтръгнах от хватката му.

Назад към част 8                                                                    Напред към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

6 коментара към “АНЕТ МАРИ – Две вещици и едно уиски ЧАСТ 9”

        1. – А не, забранява се с декрет! – Каза Дариус. – Винаги има тълкуване на закона в наша полза! ??

Вашият отговор на LiglatA Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!