Глава 9
Беше почти единайсет вечерта, когато черният седан паркира до бордюра, а отсрещната страна на познатата жилищна улица бе обрасла със зелени дървета. Паважът блестеше от скорошните валежи и отразяваше веселото сияние от прозорците на симпатичната къща в стил „къщичка“ на Аарон.
Сгушена на задната седалка между Кай и Зак, извличах остатъци от енергия от дълбоко заровен резервоар. Между изненадващото посещение на Лалакай, два полета, спасителна мисия, нападение на лианови чудовища, отвличане, семейна среща и бомба от полицията на МПД в резервоара не ми беше останало много гориво. Дрямката през по-голямата част от полета до дома не ми беше помогнала.
Кай бутна вратата. Подухна влажен зимен вятър, който смрази врата ми над яката на коженото ми яке. Останалата част от екипировката ми беше в раницата в краката ми.
Зак ми хвърли нечетлив поглед, след което излезе през другата врата. По време на пътуването от летището той не беше казал и дума, а мълчанието му граничеше с враждебност. Когато Макико слезе от пътническата седалка, аз измъкнах уморения си задник от колата, влачейки раницата със себе си.
Светлината се проясни, когато входната врата на къщата се отвори. Познатият силует на Аарон се подпираше на рамката, наблюдавайки новодошлите. Не бяхме успели да го предупредим, че сме се върнали, нито какво се е случило, докато ни е нямало. Кай беше изхвърлил телефона ни в Ел Ей, за да прикрие по-добре следите ни – особено след като заклинанието на Зак за лианово чудовище означаваше, че инцидентът в участъка ще влезе в международните митични новини.
Част от мен се надяваше, че Аарон ще запази самообладание, когато разбере какво се случва, но друга част наистина искаше да избухне. Няколко огнени топки в лицето на Макико щяха да ме накарат да се почувствам много по-добре.
Тя се изтласка в предната част на малката ни група и тръгна нагоре по пътеката. Аарон я наблюдаваше как се приближава, после се отдръпна. Тя влезе през вратата, спря, за да събуе високите си кожени ботуши, след което възобнови смелото си влизане.
Кай не си направи труда да събуе обувките си, но той живееше тук, така че каквото и да става. Аз също оставих моите, в случай че се наложи да ритна някоя определена жена в хубавите ѝ колене. Всички се струпахме във всекидневната, а погледът ми препускаше гладно из пространството, търсейки.
Езра стоеше пред дивана, с изправени крака и ръце, които висяха свободно отстрани в готовност. Погледът му премина през Кай и Макико, преди да ме прегледа бързо и да провери дали съм невредима.
Аарон се оттегли от страната на Езра, двойката магове се изправи срещу Кай и Макико, а аз си спомних за една друга напрегната среща в тази стая, когато Аарон и Езра също се бяха изправили срещу Кай и подозрителен непознат.
Огледах се и разбрах, че Зак не е влязъл с нас.
– Кайсуке – заповяда рязко Макико. – Вземи си нещата. Имаш пет минути.
Извърtqх очи. Защо учтиво да си събува ботушите, ако щеше да се държи така веднага щом влезе вътре?
Предпазливото изражение на Аарон се втвърди.
– Коя си ти?
– Макико Миура. Ти ще си Аарон Синклер. – Името му излезе от устата ѝ с насмешка и аз се зачудих дали го обвинява за бягството на Кай от семейството му – и от нейния живот.
Невярващият поглед на Аарон се стрелна от нея към Кай и обратно.
– Макико?
– Кайсуке идва с мен. Можеш да се сбогуваш, ако искаш. Няма да го видиш повече.
Ръцете на Аарон мигновено се оформиха в юмруци и от пръстите му изскочиха искри.
Кай заобиколи Макико, пресегна се към най-добрия си приятел и го хвана за рамото.
– Миура-сама, мога ли да се справя с това, моля?
Устните ѝ се изтъниха. Завъртя се на петата си и се върна към входа – което я отдалечи на две крачки от мен. Замислих се дали да не се присъединя към Кай, който говореше с Аарон и Езра на бърза ръка, след което хвърлих раницата на Кай на облегалката, съжалявайки за решението си да опаковам артефактите си, за да не загубя някой от тях в самолета. Да изкарам Кралицата сега щеше да е все едно да обявя намерението си да атакувам.
– Ти го познаваше преди осем години – казах тихо на Макико. – Но сега не го познаваш.
Тя ме игнорира.
– Какво? – Изкрещя Аарон. – Това са глупости! По дяволите, няма как да си…
Кай го прекъсна, а гласът му беше нисък, спешен тътен.
Пристъпих по-близо до нея.
– Нямаш никаква представа какво иска, за какво се грижи или какъв е.
Дъхът ѝ се промуши между устните ѝ, след което тя отдръпна рамене назад.
– Това е, което не успяваш да разбереш. Това, което той иска, и това, което го интересува, са егоистични разсейвания. Интересите на семействата ни винаги трябва да имат приоритет.
– Защо той трябва да прави каквото и да било от техните желания, когато те се отнасят с него като…
Тя се наведе към мен.
– Наследник на Ямада, който поставя себе си на първо място, няма място в семейството. Аз ще направя Кайсуке ценен за семейството си, незаменим за тях, не само защото това е най-доброто за мен и семейството ми, но и защото само така той може да оцелее.
Въртейки се от мен, тя повиши глас.
– Кайсуке, промених решението си. Ако искаш нещо от тази къща, ще изпратя някой да го вземе. Ние си тръгваме.
Главата на Аарон се завъртя.
– Ако мислиш, че можеш просто…
– Сега, Кайсуке!
Кай промълви още нещо на Аарон, след което стисна рамото на Езра. Трима най-добри приятели, близки като братя. Били са се сражавали заедно, израствали са заедно, страдали са и са оцелявали заедно.
Сега Аарон и Езра трябваше да гледат как Кай си тръгва от тях и дори Езра не можеше да скрие болката по лицето си.
Кай издърпа телефона си от масичката, където чакаше до моя – нашето техническо алиби, след което се отправи към мен и Макико. Прегърна ме и притисна бузата си до моята.
– Разчитам на теб, Тори – прошепна той. – Дръж ги под контрол. Дръж ги в безопасност.
Стиснах ръцете си около него.
– Това не е приключило.
Той ме стисна по-силно, а челото му падна на рамото ми.
– Моля те, Тори.
Очите ми се насълзиха и аз си поех треперещ дъх. Той задържа още малко, после ме пусна. Прокарах ръка през мокрите си очи, докато той минаваше покрай мен. Макико закопча ципа на ботушите си и двамата с Кай излязоха от къщата. Вратата се затвори с трясък след тях.
Загледах се в стаята към Аарон и Езра, а общата ни мъка се отразяваше в пространството между нас.
Изражението на Аарон се изкриви, а после оголи зъби.
– Не. Никакъв шибан начин.
Пламъците се разразиха по пръстите му и обгориха ръкавите на пуловера му. Той се втурна напред, яростните му крачки погълнаха стаята.
Сърцето ми се сви в гърлото и аз се изправих на пътя му.
– Аарон, моля те, изчакай…
– Не, Тори. – Очите му заискриха като син огън. – Кай позволява това да се случи – но аз няма да го направя.
Устата ми се отвори, но паниката премина през скръбта и безпомощността ми. Не се опитах да го спра, докато минаваше покрай мен. Той удари входната врата докато бягаше.
– Макико! – Изръмжа той.
Езра ме хвана за ръка и се втурна към вратата след Аарон. Изтичахме на стъпалата, когато Аарон стигна до краят им, а над стиснатите му юмруци пламтеше огън.
Кай вече беше изчезнал в колата и само Макико, застанала до отворената пътническа врата, се обърна с лице към настъпващия пиромаг. В ръката ѝ имаше сребърен прът от колана ѝ и с едно движение на китката тя го счупи настрани.
Пръчката се отвори в блестящо метално ветрило, като на всяко перо бе изписана руна.
– Хя! – Изкрещя свирепо тя, като го размаха странично във въздуха.
Мръсотията и листата се издигнаха в небето. Силният порив вдигна Аарон от земята и го запрати през двора. Той се блъсна в мен и Езра, като ни повали назад. Ние се сгромолясахме на купчина върху стълбата.
Вратата на колата се затръшна. Двигателят се размърка.
– Не! – Изръмжа Аарон и се изправи.
Черният седан ускори по улицата. Задните му светлини проблеснаха зад ъгъла, след което изчезна.
Ръцете на Езра ме обгърнаха, а едната му ръка предпазваше задната част на главата ми от удар в нещо. Тежестта на Аарон се свали от нас. Докато бавно сядах, той се спусна по стъпалата, дишайки тежко. Примигнах бързо в тишината, без да мога да повярвам.
Кай беше изчезнал. Той си беше тръгнал. Беше отишъл с Макико, позволявайки ѝ да го открадне от нас.
– Вие сте драматични.
Главата ми се обърна към гласа, който се беше разнесъл от сенките. Зак се беше облегнал на къщата до прозореца на всекидневната, едната страна на лицето му беше осветена от вътрешното осветление.
– Какво… – Аарон се задъха. – Ти! Какво, по дяволите, правиш тук?
Престорих се, че не забелязвам как въздухът около Езра се охлажда предупредително. Изправяйки се на крака, изтупах праха от дрехите си.
– Мислех, че си тръгнал – казах на друида.
– Трябва ли да се прибера пеша?
Зъбите ми се стиснаха.
– Не можеш ли поне веднъж да не бъдеш задник? Всичко това се случи, защото Кай и аз отидохме в Лос Анджелис, за да те спасим.
– Кай отиде в Лос Анджелис? – Аарон откъсна погледа си от друида. – Това е седалището на властта на Ямада!
Раменете ми се свиха и се обгърнах с ръце.
– Не знаех това. Той не ми каза. Каза, че всичко е наред…
Езра постави ръка на гърба ми, а нежното му докосване ме приземи срещу вълната от вина и съжаление. Докато сълзите в очите ми напираха и се разливаха по бузите ми, Аарон ме придърпа в прегръдките си по същия начин, както Кай преди малко. Езра се приближи, заставайки точно зад мен, предлагайки мълчалива подкрепа.
– Това не е твоя грешка. – Аарон ме притисна до гърдите си, докато подсмърчах и отвръщах на сълзите. – Кай никога не ти е казвал нищо за…
Електронен звън ме разтърси.
Двамата с Аарон се разделихме, а той пъхна ръката си в джоба. Издърпа телефона си, а на екрана се появи входящо обаждане.
Притисна телефона до лицето си.
– Кай, ти… – Той се откъсна и почеса челото си. – О, Шейн. Извинявай, аз… Виж, аз съм по средата на нещо… – Още една пауза и смътно чух мъжки глас, който говореше бързо. Очите на Аарон се разшириха. – Нападат ги? Какво означава това изобщо… По дяволите. Добре, ще бъда готов след петнайсет минути… Добре, десет минути.
Той прекрати разговора с проклятие.
– Това беше Шейн. Група мошеници обсаждат гилдията на рицарите на Пандора…
– Какво? – Задъхах се.
– …и това е проклета военна зона. Шейн е на път да ме вземе, за да можем да отидем там.
– Той е на път? – Паникьосаният ми поглед скочи към изключително търсения мошеник, който стоеше на видно място. – Но, но, но това е наистина лош момент!
Зак се отдръпна от стената.
– Така или иначе не планирах да се задържам наоколо.
– Ами да? – Отдалечих се от Аарон и Езра, когато друидът излезе на моравата. – Все още чакам да ни благодариш, че спасихме неблагодарния ти задник.
– Не съм ви молил да ме спасявате.
От стиснатите ми зъби се изтръгна високо съскане. Тръгнах към него и спрях почти до пръстите му.
– Е, ние те спасихме и сега ни дължиш това. И аз незабавно се обръщам към теб с молба за помощ.
Той наклони глава назад, загледан в тъмното небе.
– Съгласен съм, че ви дължа, но ще трябва да почакаме. Имам по-важни неща, за които да се тревожа, отколкото семейната драма на Кай.
– Много жалко. – Хванах предната част на ризата му и дръпнах силно, опитвайки се да го накарам да ме погледне. – Зак!
Той ме избута назад.
– Махни се от пътя.
– От пътя на какво? – Изръмжах, като затегнах хватката си за ризата му. – Ти…
– Тори, премести се…
Вятърът ни връхлетя.
Отломки се разлетяха навсякъде, косата ми се разпиля по лицето ми – и нещо избухна като парашут, уловен от вятъра. Твърда сила ме блъсна в Зак. Светът се завъртя, бях смазана около средата, вятърът ревеше в ушите ми…
И земята изчезна изпод краката ми.
Чудовищни черни крила, обсипани със сини и лилави звезди, се спускаха надолу, издигайки ни нагоре. Блестящи галактики се завихриха на вълни и на объркания ми мозък му трябваше миг, за да разпознае формата.
Дракон.
Огромното крилато влечуго се издигна нагоре. Под нас Аарон и Езра бяха точици, бледите им лица бяха наклонени нагоре, докато драконът ме носеше в нощното небе.
Назад към част 8 Напред към част 10
