Глава 23
– Чакай – промълвих аз. – Шейн не е тук заради Зак?
– Той каза, че разследва Призрака – изръмжа Аарон.
– Но поглеждайки назад – каза тихо Езра – той не е бил много съсредоточен върху това. Прекарвал е повече време в разследване на нападенията на гилдията.
Което беше дело на Варвара.
В центъра на улицата Шейн и Дариус бяха влезли в схватка с погледи. Зак не помръдваше, сякаш не желаеше да говори, докато Дариус беше опрял нож в гърлото му.
– В такъв случай, Шейн – каза майсторът на гилдията – направи предложението си.
– Не е нужно да се пазаря. Той ще отговори на въпросите ми или ще понесе „мъртвата“ част от наградата си за МПД. Освен ако не възнамеряваш да му помогнеш да избяга, в който момент ще арестуваме вас вместо него. – Шейн се усмихна студено. – Това би било задоволителна утешителна награда, признавам.
– Да му помогна не беше мой план, но изглежда не осъзнаваш колко малко вероятно е ти, аз или екипът ти да го спрем.
– Ти имаш нож на гърлото му.
В отговор Зак вдигна лявата си ръка – разкри празен стъклен флакон от колана си. Когато през наблюдаващите го гилдии на Врана и Чук премина тихо, страховито шумолене, той пусна флакона да се изплъзне от пръстите му. Той се разби на паважа.
Погледът ми проследи траекторията му и забелязах черното петно върху коляното на Дариус, където Зак беше плиснал отварата.
– Скоро ръката ти ще е прекалено изтръпнала, за да държиш този нож – каза друидът. – Можеш да ми прережеш гърлото, но така или иначе ще умреш.
Дариус въздъхна.
– Непривлекателно, меко казано. За щастие, аз съм по-гъвкав човек от нашия скъп приятел Шейн.
– Не го пускай, Дариус – изсъска Шейн. Той стискаше и разтваряше челюстта си. – Закария Андрий, помогни ми да заловя Варвара и можеш да излезеш на свобода.
Въздишки се разнесоха из митиците на Врана и Чук.
– Защо трябва да вярвам на това? – Попита друидът.
– Наградата за тебе един милион и двеста хиляди – отвърна троснато Шейн – обхващаща осем години престъпна дейност. Наградата на Варвара Николаева е за петдесет и три години и е определена на тридесет и четири милиона, като за нея са допринесли най-големите гилдии в Русия и Източна Европа.
Уау. Призракът наистина беше тривиален мошеник.
– Ти – добави Шейн – си средство за постигане на целта. Изпълни тази цел и можеш да се върнеш към отвличането на деца и продажбата на евтини артефакти, докато местната гилдия най-накрая те настигне. – Остра усмивка. – Което няма да отнеме много време, след като класът, името и лицето ти са разкрити.
Зак изучаваше ловеца на глави с нечовешките си очи, после огромните сенчести крила на Лалакай се сгънаха по ръцете му и изчезнаха. Индиговият кръг с диаметър десет фута под краката му се разтвори в искри, които се понесоха към небето.
– Съгласен – каза той.
Дариус спусна ножа си, след което го измъкна от погледа си под задната част на ризата си.
– Отлично. Шейн, би ли се присъединил към нас вътре? Можем веднага да обединим знанията си.
Без да чака отговор, Дариус плесна с ръка по рамото на Зак, разпръсквайки дъждовни капки, и насочи друида към гилдията. Сабята и жълтото му заклинание за щит заблестяха, докато вървеше с ГМ, без да отделя дори поглед за митиците от „Окото на Один“. Варгите му избледняха в сянка, изчезвайки също толкова бързо, колкото се бяха включили в битката.
Митиците на „Врана и чук“ се разделиха с ГМ и прочутия мошеник. Извих вежди към Зак, докато минаваше, след което пристъпих след него. Аарон и Езра ме последваха.
– Планираше ли да ми осигуриш антидот, Зак? – Попита майсторът на гилдията, докато пресичахме празната кръчма.
– Не.
Дариус спря рязко, като издърпа друида на стоп.
– Не ти е нужен такъв – добави Зак. – Този флакон беше отвара за лечение на изгаряния с изтръпващ ефект за цялото тяло. Макар че, ако носех смъртоносна отрова, щях да я използвам.
Кратка пауза, след което Дариус отметна глава назад в смях.
– Добре изиграно, алхимик. Усещането беше определено тревожно.
Извърнах очи, наполовина впечатлена от бързата мисъл на Зак, но най-вече раздразнена от склонността му да се преструва, че безобидните отвари са смъртоносни. Коварен измамник.
Събрахме се около една дълга работна маса на второто ниво. Дариус зае стола в началото на масата, а Зак седна на ъгъла до него. Аз заех следващото място, а Аарон и Езра го последваха. Кай, Макико, Жирар, Табита и Феликс – третият офицер, който носеше лаптоп – запълниха другата страна на масата.
Табита се взираше с арктически лазерни лъчи в Зак, а Жирар, седнал срещу друида, изглеждаше предпазливо любопитен.
– Значи – каза той – ти си този, който ни открадна бармана за две седмици, а?
Подпрях брадичката си на дланта си.
– Беше прекрасна ваканция. Насладих се на тежък физически труд, на битка с тъмни феи и на авиошоу с дракони. А и той ме подлъга да мисля, че ще умра, ако говоря за него.
Жирар стисна устни при новото си разбиране защо не съм разкрила къде съм била и как съм избягала.
– Не забравяй душа – каза ми Зак.
– А?
– Да се къпем заедно – уточни той. – Да спим заедно. Събуждането в едно легло. Беше толкова романтично.
Челюстта ми се удари в плота на масата. Лицето на Аарон беше изпъстрено с невярващ ужас, а това на Езра беше напълно безизразно. Подозрителният поглед на Кай се стрелна между мен и друида.
– В края на краищата – добави Зак, а в гласа му се появи насмешка – ние се срещахме, помниш ли?
Стиснах зъби толкова силно, че черепът ми изтрещя.
– Прикривах те, задник.
– Казах ти, че това е идиотска лъжа.
– Не си предложил никаква алтернатива, нали? Ти…
Шейн Давила се втурна в стаята с двама митици от „Окото на Один“ на ръце – Иза и един дебеломускулест възрастен мъж, за когото предположих, че е ръководител на екипа им. Шейн седна срещу Дариус, а Иза и мъжът от Окото на Один седнаха по фланговете му.
Иза погледна веднъж към Кай, който седеше до Макико, и отвърна поглед, а пълните ѝ устни се стиснаха в бледа линия.
– Да започнем. Закария, ти…
– Той предпочита Зак – излаях агресивно, прехвърляйки настроението си към също толкова достойна мишена.
Шейн ме погледна, после отново се съсредоточи върху друида.
– През юли миналата година ти влезе в пряк сблъсък с Варвара. Вярно ли е?
– Да.
– И ти се би с нея?
– Да.
Шейн нагласи очилата си.
– И загуби.
В лицето на Зак проблясва темперамент.
– Тя имаше заложник, което ограничаваше възможностите ми, но аз се справих.
– Разкажи ми всичко за битката си с нея.
– Това искаш от мен? – Той поклати глава. – Ще ти кажа просто: тя е смъртоносна.
– Наясно съм с бойните ѝ умения – каза нетърпеливо Шейн. – Малко преди да избяга от Русия миналата година, елитен екип за награди я притисна в ъгъла в Москва. Тя избяга – и уби повечето от екипа. Мога да я намеря. Това, от което се нуждая от теб, са подробности за способностите ѝ, за да мога да се уверя, че няма да избяга или да избие друг екип.
– Ужасно си сигурен, че можеш да я намериш.
– Вече го направих.
Очите на Зак се свиха до пресметливи прорези.
– Тогава ми кажи къде е и аз ще я сваля.
– Категорично не.
– Можеш да получиш наградата. Аз искам главата ѝ.
– Казах ти какво изисквам от теб: нейните умения, стратегии и слабости.
Горната устна на друида се сви, докато погледът му прекосяваше хората, събрани около масата.
– Не си ли виждал достатъчно черна магия, за да знаеш, че един майстор може да смаже всички в тази стая?
– Но ти можеш да я победиш? – Избухна Аарон.
– Да.
Аарон извърна очи с отвращение.
– Не казвам, че ще е лесно. Тя мисли за всичко, планира всичко. Разполага със защитни механизми за всякакъв вид нападение.
– Как би я победил? – Попита Шейн внимателно Зак.
– В един идеален свят бих ѝ смазал гърлото с голи ръце. – Устата му се изкриви. – Единственият начин да я повалиш е в близък бой, но това те поставя в обсега на отровите ѝ. Тя е изключително адаптивен стратег, а с петдесетгодишен опит в тъмните изкуства… не можеш да планираш това.
– Напълно съм сигурен, че мога. Разкажи ми всичко, което си видял при сблъсъка си с нея.
Гневът, който загрубяваше в гласа му, описваше заклинанията и алхимията, които Варвара беше използвала срещу него, като навлизаше в техническата област толкова бързо, че главата ми се завъртя от всички непознати думи. Феликс пишеше бързо на лаптопа си, веждите му бяха смръщени от концентрация, а Жирар и ръководителят на екипа „Окото на Один“ кимаха. Не можех да разбера дали Шейн ги следи, или не.
– Тя носи много повече магия от това, което видях, така че се съмнявам, че нещо от това ще ти помогне – заключи Зак. – Това е при условие, че успееш да я достигнеш, когато тя има четиридесет рога, зад които да се скрие.
Табита се наведе напред, лицето ѝ беше по-бледо от обикновено.
– Откъде знаеш, че тя има четиридесет рога?
– Мога да броя.
– Всъщност – вмъкна се Шейн с претенциозно излъчване – жертвите от атаките на рицарите на Пандора и Окото на Один са намалили броя на нейните рога до около тридесет, макар че все още не знаем колко големи има, за да допълнят броя им.
Зак измърмори на поправката на ловеца на глави.
– Зареждането на големите отнема един цикъл на пълна луна, което означава, че тя се е подготвяла за това в продължение на месеци.
– За какво се готви? – Попита Феликс. – Каква е нейната крайна игра?
– Контрол над черния пазар на Ванкувър – отговори Шейн преди Зак да успее. – Ако приемем, че следва същия модел като в Санкт Петербург, Киев и Букурещ, първо ще придобие контрол над търговията с артефакти, а след това ще разшири дейността си с контрабанда и трафик на хора – митични и не само.
Зак удари с облечена в ръкавица пръст по плота на масата, привличайки вниманието на всички. Погледът му се спря на ловеца на глави.
– Утре вечер Варвара ще анимира нова партида големи и ще изпрати тях и мошениците си да изравнят нивото на друга гилдия. Планираш ли да направиш нещо по въпроса?
Шейн изпъна очилата си на носа.
– Подобно на Червения Рум, Варвара предпочита морските пътешествия с яхтата си. Тя излиза на сушата само когато е необходимо. В противен случай е в морето и е невъзможно да бъде намерена. Тя обаче се нуждае от място, където да съхранява големите си и да крие трийсет-четирийсет мошеници – и аз съм набелязал това място.
Почти всички на масата се наклониха леко напред.
– През последните три вечери тя пристигаше на това тайно място в седем вечерта и си тръгваше в седем и тридесет. Предполагам, че целта на тези посещения е била да оживи големите за следващата атака.
– Мислех, че големите издържат само десет минути – промълвих на Зак.
Той сви едно рамо.
– Ако големите са неподвижни, може да издържат няколко часа.
– Те транспортират големите в полуремарке – добави Макико с ясен тон. – Видяхме го на нашите камери за сигурност. След като Варвара анимира големите, мошениците ще трябва да ги натоварят и веднага да се отправят към мястото на нападението.
– Тогава ние нанасяме удар преди това – заяви лидерът на „Окото на Один“. – Ако Шейн ни даде местоположението, ще можем да подготвим екипи доста преди седем утре и да спрем следващото ѝ нападение, преди да е започнало.
Шейн поклати глава.
– Това не е толкова просто. Ако открием дори един-единствен враг, Варвара ще избяга. Тя трябва да акостира и да слезе на брега, преди да са се придвижили каквито и да било бойни екипи.
– Не може да ѝ се позволи да оживи големите – контрира Дариус. – Тридесет разбойници плюс големи е повече, отколкото можем да се справим безопасно, дори с обединените ни сили. Не можем да разчитаме на помощ от другите гилдии.
– Тогава какво трябва да направим? – Аарон се отпусна на стола си. – Ако първо атакуваме разбойниците, ще пропуснем Варвара. Но ако изчакаме Варвара, ще трябва да се бием с нея, с всичките ѝ мошеници и с неизвестен брой големи.
На масата настъпи мълчание и сърцето ми се сви.
– Битката с мошениците ще бъде шумна и неприятна. – Живите очи на Зак проследиха събраните митици. – Не можеш да се ангажираш с тях, преди Варвара да е слязла на брега, но големите са друг въпрос. Докато не бъдат анимирани, те са уязвими. Обезвреждането им ще е бързо и безшумно, а и може да стане малко преди пристигането на Варвара.
– Ако успеем да премахнем големите ѝ от уравнението – каза Жирар, а нетърпеливата му усмивка прозираше през брадата му – тогава бойните ни екипи ще могат да се съсредоточат върху мошениците и Варвара.
– Кучката е моя – изръмжа Зак.
– Ще заловим Варвара – вмъкна се Шейн – за да може да бъде съдена и осъдена за престъпленията си пред всички гилдии и семейства, на които е навредила. Без съмнение тя ще бъде екзекутирана, но има повече и по-добри митици от теб, които заслужават да видят как се въздава справедливост.
Челюстта на Зак се стегна.
– Как се обезсилват големите? – Попита го Шейн.
– Чрез повреждане на анимационната масив в тях.
– А как се открива и унищожава анимационният масив?
Зак повдигна подигравателно вежди.
– Можеш да ги откриеш, като изучаваш тъмната Аркана и се научиш да дешифрираш някои от най-сложните масиви в магьосничеството. Унищожаването им обаче е лесно, стига да разполагаш с инструмент, който може да поврежда стомана, без да издава шум.
На челото на Шейн се появиха дълбоки бръчки.
– В такъв случай ти ще отговаряш за обезвреждането на големите, тъй като имаш необходимите знания. Това ще е обхватът на ролята ти.
Онази арктическа, изгаряща омраза кипеше в очите на Зак, докато той гледаше Шейн.
Непоколебим, ловецът на глави каза:
– Сътрудничи и ще забравя, че някога съм чувал името ти. Ако откажеш, ще станеш следващият ми таргет. И този път, когато те арестувам, ще се погрижа да останеш зад решетките. Няма да има чудодейни спасявания.
Свих се виновно.
– Добре – изръмжа Зак. – Аз ще се справя с големите.
Шейн погледна към Дариус.
– Толкова важна част от стратегията ни не бива да се пада на един човек – особено на него.
Майсторът на гилдията кимна.
– Аарон, Кай, Езра? Зак има нужда от придружител. Някой от вас може ли да се включи като доброволец?
Докато тримата магове си разменяха погледи, зелените очи на Зак се обърнаха към мен. Примигнах му, объркан от вниманието му.
Той се наведе напред, за да ме огледа.
– Езра?
Аеромагът направи замислена пауза, после сви рамене.
– Аз съм готов.
Отне ми миг, за да се досетя. Зак искаше помощта на Езра, защото той беше демоничен магьосник и нечовешката му сила щеше да е от полза срещу огромни, тежки големи, дори неодушевени.
Шейн насочи вниманието си обратно към Дариус, който кимна.
– Значи е договорено – каза ловецът на глави. – Донеси ми картата на Северен Ванкувър.
Назад към част 22 Напред към част 24
