Глава 6
Съмненията ми се върнаха, щом се върнах на главното ниво. Клара ме накара да довърша документите на новия служител, след което изчезна в кухнята, за да контролира ремонта на фризера, оставяйки ме да обслужвам бара – заедно с новия ми придружител.
Аарон се беше свлякъл на една маса, подпрял глава на ръцете си, а Кай и Езра го наблюдаваха с грижовното съчувствие на близки приятели. Не, просто се шегувам. Изглеждаха адски забавни, с нулево съчувствие в усмивките си.
– Осъзнаваш, че това напълно ще обърка графика ни, нали? – Оплака се Аарон, гласът му беше приглушен. – Трябва да сме тук, вместо да работим, пет дни в седмицата.
– Ние не трябва да бъдем никъде – каза Кай. – Само ти.
Аарон отново въздъхна.
– Езра, да се разменим. Ти ще се грижиш за децата, а аз ще ходя с Кай по работа.
– Няма как.
– Ще ти дам половината от бонусите си, колкото и дълго да е Тори тук.
Повдигнах вежди, заета да избърша бара си, докато се ослушвах. Аарон сигурно наистина иска да се откаже от тази задача, но не ми беше жал за него. Чувствах се зле за това, че трябва да го търпя цяла смяна, всяка смяна.
– Осемдесет процента – възрази Езра.
– Това е грабеж!
– Тогава забрави.
– Шестдесет процента.
– Осемдесет.
– Шестдесет и пет.
– Осемдесет.
– По дяволите!
Хм, твърде жалко. По-скоро щях да прекарам смените си с Езра, отколкото с Аарон. Дори бих приела Кай като втори избор. Приключих с избърсването на плотовете, огледах празната кръчма, след което се насочих към масата на момчетата. Те ме гледаха как издърпвам един стол и сядам.
– Сигурна ли си, че искаш тази работа? – Попита простичко Аарон. – След няколко седмици няма да бъдеш на работа, щом документите минат през проверка.
– Мога да получавам заплата, докато кандидатствам за нова позиция. Това е чудесно. – Подпрях брадичка на ръката си. – Не беше ли ти този, който каза: „Да я задържим!“ преди по-малко от час?
– Това беше преди да ми се наложи да те гледам.
Повдигнах едно рамо.
– Не е мой проблем.
Той се загледа, в очите му блесна опасен блясък и въздухът около него се нагорещи.
– Имаш лошо отношение, нова г…
– Не бъди задник, Аарон – прекъсна го тихо Езра. – Да я плашиш е ниско.
Почти им казах, че не съм се уплашила – лъжа, но както и да е. Само че бях твърде очарована от начина, по който темпераментът на Аарон утихна при спокойните думи на приятеля му. Той се свлече на стола си, без да каже нищо.
Да, определено бих предпочела Езра за мой придружител пред Аарон. Жалко, че Езра беше труден за преговори.
Притесняваше ме, че изобщо имам нужда от придружител, но не бях идиот. Нямах представа колко надълбоко съм затънала. Имайки предвид това, трябваше да разбера за какво съм се подписала – и ако не ми харесаше това, което чуех, просто нямаше да се върна за следващата си смяна. Проблемът беше решен.
Станах, налях четири кока-кола с ром, после ги занесох обратно на масата и ги сложих на момчетата. Докато седях, Кай вдигна чашата на Езра и я сложи от другата му страна.
– Благодаря – промърмори Езра и я вдигна със странно внимателни движения.
Погледнах въпросително между него и Кай.
– Той щеше да я разлее по всичките ни вещи. – Кай направи жест към картата, разстлана на масата, след което добави: – Той е сляп с това око.
– Той… ох.
Докато се опитвах да не се взирам в белега, прорязващ лицето му над странно бледото око, Езра се усмихна унищожително.
– Възприятието ми за дълбочина е гадно. Трябва да внимавам да не преобърна нещо.
Поколебах се, несигурна дали въпросите няма да го обидят. Може да съм по-груба от пират със счупен крак на кол, но не бях пълен кретен.
– Какво се случи?
Изражението му изтрезня.
– Инцидент. Имаше един камион за сладолед…
– Не повтаряй тази история – прекъсна го Кай. – Трябва ти по-добра.
– Не харесваш и тази за нападението от акула.
– Този белег не прилича на ухапване от акула.
– Може би е била еднозъба акула – сериозно предложи Езра.
Аарон се наведе към мен.
– Действителната история е, че той е тичал с ножица и…
– Ненавиждам тази – оплака се Езра. – Звучи като че ли съм идиот.
– А ти не звучиш като глупак, когато говориш за сладолед…
– Добре, добре, забрави, че съм питала, – казах аз и махнах с ръце. – Това, което наистина искам да знам, е… – Замълчах, несигурна откъде да започна.
– Искаш да знаеш за митовете и гилдиите и колко от глупостите на теорията на конспирацията са истински – предположи Кай.
– Да, до голяма степен.
– Как изобщо да го обясниш от нулата? – Аарон отпи глътка от питието си. – Толкова е много.
Кай потърка челюстта си.
– Трябва ли да го обясняваме? Ако тази работа е временна, колкото по-малко знае, толкова по-добре.
– Дори с Аарон, който се грижи за нея, тя трябва да разбере основите – каза Езра. – Невежеството е опасно. Тя трябва да знае за магическите класове и най-често срещаните им заповеди.
О, значи затова продължаваха да ме питат какъв е моят „клас“?
– Най-готиният и най-могъщият клас е Елементария – каза ми самодоволно Аарон. – Той има само един орден: магове.
– И вие тримата сте магове – отбелязах аз. – Огън, въздух и… мълнии?
– Електромагия. – Кай стискаше питието си в едната ръка. – Аарон е пиромаг. Езра е аеромаг.
– Арканата е най-разпространеният от класовете. – Аарон направи физиономия. – Скучен като дявол. Заклинанието е най-скучната магия, която можеш да си представиш. Всички видове правила, трябва да се учат древни езици и да се запомнят руни, а заклинанията им звучат нелепо.
– Арканите изискват много учене – каза ми Езра. – Но пък може да бъде много мощна.
– Другата често срещана е Психика. – Аарон смръщи подигравателно нос. – Нали знаеш, психични сили и други неща. Те могат да бъдат полезни, но повечето екстрасенси са малко повече от шарлатани с незначителна дарба.
Кай разбърка питието си със сламката.
– Последните два класа са Спириталис и Демоника, но имаме само пет вещици и не…
– Чакай – прекъснах го аз. – Демоника? Като за демони?
Кай и Аарон кимнаха.
– Демоните са истински? Като демони от типа „продай ми душата си“, „дявол с понтийски рога“?
– Не точно така, но… – Кай стисна устни. – Каквото и да си представяш, истинският демон е много по-ужасяващ.
Може би пребледнях.
Във „Врана и чук“ нямаме никакви демони-призователи или изпълнители – увери ме Аарон.
– Изобщо нямаме митове за демони.
– Това е добре – казах тихо. Може би трябва да си водя записки. Вече се чувствах претоварена.
Езра забеляза смаяния ми поглед.
– Има една лесна абревиатура за класовете. СПАДЕ – Спириталис, Психика, Аркана, Демоника, Елементария.
Извих вежда към Аарон.
– Ако Елементария е най-добрият клас, защо е последен?
– Защото ЕСПАД звучи глупаво.
– Как успяваш да скриеш всичко това? – Попитах. – Момчета, които могат да се самозапалват…
– Това не е единственото нещо, което мога да правя.
– … или да правят пориви на вятъра, или да правят заклинания, или каквото и да било друго. Защо магията е само слух, на който хората се присмиват?
– Можеш да благодариш на полицията. – Кай барабани с пръсти по масата. – МПД е съкращение от Магически Полицейски Департамент и те…
– Маги-какво? – Прекъснах го, смаяна от дузината или повече срички на кой-си-си-беше-този-латински?
– Точно – съгласи се Аарон с очевидно забавление. – Ето защо обикновено ги наричаме МагиПол. Знаеш ли, като Интерпол, само че за магически гадове вместо за престъпници. Те са адски строги. Всичко е регламентирано. – Той изпи с една глътка последния си ром с кока-кола. – Имам нужда от още едно питие, преди да започна с това.
С кратка усмивка се върнах на бара, но преди да започна поредната порция ром с кока-кола, няколко души от втория етаж слязоха да търсят храна и напитки. Докато взема поръчките им, направя напитките им, обадя се и върна поръчката на Рамзи, друга група се беше запътила през главния вход.
Докато приготвях напитките им, се зачудих що за митици са те. Магове? Екстрасенси? Магьосници? Не беше ли споменал Аарон и за вещици?
Поне сред тях нямаше демони. Всичко останало, разбира се, но не бях съгласна с буквалните герои от комиксите.
От друга страна, не бях сигурна, че съм съгласна с всичко това. Гилдии. Митове. Магиполи. Строги правила и разпоредби. Нервността ме прониза, но потиснах чувството си. Ще се справя. Няколко седмици работа, а след това щях да съм на път към хубава, нормална работа, където да отстояваш себе си означаваше да те уволнят, а не да те изгори пиромаг.
Погледнах към Аарон, заобиколен от Кай и Езра, които разглеждаха картата си. Пиромагът беше моят пазител, но фактът, че имах нужда от защитник, беше голям мигащ знак за опасност, който наистина не трябваше да пренебрегвам.
***
С удоволствие щях да се излежавам в понеделник, наслаждавайки се на почивния си ден, но имах занятия. Станах в 9:30 и излязох от вратата в 9:45. И тъй като ми трябваха двайсет минути бърз ход, за да стигна до общинския колеж, това означаваше, че закъснявам за часа си в десет.
Като се има предвид колко плащах за курс, трябваше да се съсредоточа върху всяка дума, излизаща от устата на преподавателя, но вниманието ми все се отклоняваше. Данъчното право за малкия бизнес не беше толкова завладяващо, колкото в петък – не и в сравнение със скрития свят на магията, който бях открила през уикенда.
Още не бях видяла Джъстин и нямах представа какво да му кажа. Той вече беше привърженик на магическите конспирации, което не разбирах, тъй като полицаите трябваше да са земни и всичко останало, но да споделям наученото не ми се струваше разумно. Той или щеше да ме помисли за луда, или щеше да сметне, че работата е твърде опасна. Или пък щеше да си помисли, че съм на наркотици.
Докато преподавателя прелистваше следващия слайд от презентацията си, аз разсеяно отметнах бретона си от лицето и се загледах в текста. Трябваше да внимавам, ако някога исках да имам собствен бизнес.
Противно на общоприетото мнение, не бях глупава. Импулсивна и темпераментна, но не и глупава. Знаех, че имам проблеми с редовната работа. Колкото и да се стараех, винаги се сблъсквах с клиенти или с ръководството, след което се разминавах. Работата ми изчезна. Ненавиждах несигурността от предстоящото уволнение да виси над главата ми.
Исках работа, от която никой не може да ме уволни. Исках заплата, която да не може да бъде намалена. Исках да си купя собствено жилище, от което никой да не може да ме изгони. Исках да работя усилено, да изкарвам прехраната си и да се издържам сама и не исках никой да има властта да ми отнеме това.
С други думи, стабилност.
Сериозно, толкова ли много исках?
Тази цел беше причината да седя в тази класна стая. Курсове по малък бизнес – планиране, стартиране, управление. Всичко, което трябваше да знам, за да започна бизнес, в който да бъда сама на себе си шеф. Що се отнася до това какъв бизнес искам да водя, все още не бях разбрала. Важното беше аз да го управлявам. Сама.
Докоснах писалката до долната си устна. Може би онлайн бизнес. Тогава щях да имам време да обмисля отговора си, преди да кажа на клиентите, че предпочитам да погълна цяла пухкава риба, отколкото да им върна парите.
Мислите ми се върнаха към „Врана и чук“. Следейки с половин око презентацията на лектора, отворих личен раздел в браузъра и се загледах в лентата за търсене. Хм.
Пет минути търсене в Гугъл илюстрираха, че тази глупост не може да се търси. Всяко съчетание на думите „митичен“, „гилдия“, „магьосник“, „аркана“ и „магия“ даваше милиони попадения – всички книги, игри, филми, телевизионни предавания и комикси. Щеше да ми се наложи с часове да претърсвам фенски страници в Уикипедия, за да намеря един-единствен реален резултат, а дори и тогава как щях да отделя фактите от измислиците?
Влязох в страницата на Уикипедия за магическите конспиративни теории и прочетох всички раздели. Повечето от тях звучаха също толкова откачено, колкото и преди да науча, че магията е истинска, но си отбелязах няколко любопитни неща за правителствено наблюдение и мощна международна организация, която потиска цялата информация за магията. МПД-Магическа Полиция… нещо такова – беше най-лесното за разбиране понятие от всичко, което Аарон беше обяснил. От обсъждането на магията ми се завъртя главата, но бюрокрацията беше позната на всеки, който някога е плащал данъци.
Върнах се към Google. Търсенето ми на „МПД“ доведе до цял куп скучни фирми, но след като превъртях шест страници с резултати, открих грозен бял уебсайт на компания за финансови инвестиции – с лого, което съвпадаше с това на формулярите на Клара и личната карта на Аарон. Началната страница представляваше портал за влизане в системата, който чакаше потребителско име и парола. Е, това беше задънена улица.
Затворих раздела и се опитах да се съсредоточа върху урока си, но беше трудно. Магията съществуваше. Маговете съществуваха и аз бях срещнала трима. Бях навлязла в техния забранен свят и за кратко време можех да бъда част от него.
Отвличането на вниманието беше малка цена за възможността да изследвам едно скрито общество на магията и онези, които я владеят.
Назад към част 6 Напред към част 8
