Ан Райс – Дяволът Мемнох ЧАСТ 24

Глава 22

Не им позволих да ме докоснат. Искам да кажа, че все още нямаше да се откажа от нищо, нито от скъсаната си обувка, от нищо. Дръжте настрана гребените си, кърпите си, комфорта си. Вкопчих се в тайната в палтото си.
Саван, това поисках, някакво тежко нещо, което да увия около себе си. Намериха го, едно одеяло, меко, вълнено, нямаше значение.
Мястото беше почти празно.
Непрекъснато бяха пренасяли съкровищата на Роджър на юг. Казаха ми. С тази задача били натоварени смъртни агенти, а повечето статуи и икони били отишли до сиропиталището в Ню Орлиънс и там били настанени в празния параклис, който бях видял, където бил само Разпнатият Христос. Някакво знамение!
Те не бяха приключили напълно с тези задачи. Бяха останали няколко скъпоценни вещи, един или два сандъка, кутии с документи. Досиета.
Бях отсъствал в продължение на три дни. Новините бяха пълни с разкази за смъртта на Роджър.
Макар че не искаха да ми кажат как е била открита. Борбата за власт в света на тъмните, престъпни наркокартели беше в разгара си. Репортерите бяха спрели да се обаждат в телевизията за Дора. Никой не знаеше за това място. Никой не знаеше, че тя е тук.
Малцина знаеха за голямото сиропиталище, в което тя планираше да се върне, когато всички реликви на Роджър бъдат преместени.
Кабелната мрежа беше отменила предаването ѝ. Дъщерята на гангстера вече не проповядваше.
Не беше виждала и не беше разговаряла с последователите си.
Във вестникарските колони и в телевизионните емисии тя научи, че скандалът я е направил неясно загадъчна. Но в общи линии я смятаха за мъртва точка, за дребен телевизионен евангелизатор, който не знае нищо за делата на баща си.
Но в компанията на Дейвид и Арманд тя бе загубила всякакъв контакт с предишния си свят, живееше тук, в Ню Йорк, докато се спускаше най-тежката зима от петдесет години насам, сняг от небето – живееше тук сред реликвите и ги слушаше, тяхната мека утеха, чудните им истории, несигурна какво смята да прави, все още вярваше в Бога…
Всичко това бяха последните новини.
Взех одеялото от тях и тръгнах, без една обувка, през апартамента.
Влязох в малката стая. Увих одеялото около себе си. Прозорецът тук беше покрит. Слънцето нямаше да дойде.
– Не се приближавайте до мен – казах аз. – Трябва да заспя със съня на смъртния. Трябва да проспя нощта и деня и тогава ще ви разкажа всичко. Не ме докосвайте, не се приближавайте до мен.
– Мога ли да спя в ръцете ти? – Попита Дора, бяло и изпълнено с жива кръв същество, което стоеше на вратата, а зад нея стояха вампирските ѝ ангели.
В стаята беше тъмно. Беше останал само един сандък с някакви реликви в него.
Но в залата все още имаше статуи.
– Не. Щом слънцето изгрее, тялото ми ще направи каквото си поиска, за да се защити от всякаква намеса на смъртни. Не можеш да дойдеш с мен в този сън. Не е възможно.
– Тогава ми позволи да легна с теб сега.
Другите двама се взираха през раменете й в празните ми леви клепачи, които болезнено потрепваха един срещу друг. Сигурно е имало кръв. Но кръвта ни се спира бързо. Окото беше изтръгнато от корена. Какъв беше коренът му? Все още можех да усетя меката вкусна кръв, която имах от нея. Тя лежеше върху устните ми, нейната кръв.
– Дай ми да заспя – казах аз.
Заключих вратата и легнах на пода, вдигнал колене, на топло и в безопасност в дебелите гънки на одеялото, усещайки миризмата на борови иглички и на пръст, която полепна по дрехите ми, и на дим, и на парченца засъхнали екскременти, и на кръв, разбира се, на човешка кръв, кръв от бойните полета, и на кръв от Хаджи Софийската църква, когато мъртвото бебе падна върху мен, и на конски тор, и на блатото на Ада.
Всичко това беше увито заедно с мен в това одеяло, ръката ми беше върху по-голямата част от разгънатия воал срещу голите ми гърди.
– Не се приближавай до мен! – Прошепнах още веднъж за ушите на безсмъртните навън, които бяха толкова объркани и смутени.
После заспах.
Сладка почивка. Сладък мрак.
Дано и смъртта да е такава. Да можеше човек да спи, да спи и да спи вечно.

Назад към част 23                                                                 Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!