Ан Райс – Дяволът Мемнох ЧАСТ 28

Глава 26

Две нощи, три нощи. Навън, в града на модерния свят, движението се движеше по широкия булевард. Двойки се разминаваха, шепнейки си във вечерните сенки. Едно куче излая.
Четири нощи, пет нощи?
Дейвид седеше до мен и ми четеше ръкописа на разказа ми дума по дума, всичко, което бях казал, тъй като той си спомняше това, спираше отново и отново, за да попита дали това е вярно, дали точно тези думи съм използвала, дали това е образът. И той отговаряше.
От мястото си в ъгъла щеше да каже: „Да, това е, което е видял, това е, което ти е казал. Това е, което аз виждам в съзнанието му. Това са неговите думи. Това е, което е почувствал“.
Накрая, трябва да е било след седмица, тя се изправи над мен и ме попита дали съм жаден за кръв. Отговорих:
– Никога повече няма да я пия. Ще изсъхна като нещо твърдо, направено от варовик. Ще ме хвърлят в една пещ.
Една нощ Луи дойде с тихата лекота на капелмайстор в затвора, неподвластен на правилата, но не представляващ заплаха за тях.
Бавно седна до мен, сгъна краката си и погледна настрани, сякаш не беше учтиво да се взира в мен, затворника, обвит във вериги и ярост.
Той сложи пръсти на рамото ми. Косата му имаше разумен и модерен вид – тоест беше подстригана и сресана и не беше пълна с прах. Дрехите му също бяха чисти и нови, сякаш може би се беше облякъл за мен.
Усмихнах се на себе си от това, че се е облякъл за мен. Но от време на време той го правеше и когато видях, че ризата е със старинни копчета от злато и перли, разбрах, че го е направил, и приех това така, както болният приема хладна кърпа на челото си.
Пръстите му ме притискаха малко по-силно и това също ми хареса. Но нямах ни най-малък интерес да го кажа.
– Чета книгите на Уинкън де Уайлд, – каза той. – Знаеш ли, взех ги. Върнах се за тях. Бяхме ги оставили в параклиса. – И сега той наистина ме погледна много почтително и просто.
– О, благодаря ти за това, – казах аз. – Изпуснах книгите в тъмното. Изпуснах ги, когато посегнах към окото, или тя ме хвана за ръката? Както и да е, оставих чувалите да паднат заедно с книгите. Не мога да помръдна тези вериги. Не мога да се движа.
– Занесох книгите вкъщи, в нашия дом на улица „Роял“. Те са там, като толкова много скъпоценни камъни, разхвърляни навън, за да ги гледаме.
– Да. Разгледа ли малките картинки, искам да кажа, наистина ги разгледа? – Попитах. – Никога не съм гледал наистина. Просто… всичко се случваше толкова бързо и всъщност не съм отварял книгите. Но ако можеше да видиш призрака му в бара и да чуеш начина, по който ги описваше.
– Те са великолепни. Великолепни са. Ще ги харесаш. Предстоят ти години на удоволствие с тях и със светлината край теб. Аз едва сега започнах да ги разглеждам и да чета. С увеличително стъкло. Но стъклото няма да ти е нужно. Очите ти са по-силни от моите.
– Може би ще можем да ги прочетем… ти и аз… заедно.
– Да… всичките му дванайсет книги, – каза той. Говореше тихо за много чудотворни образи, за малки човечета, зверове и цветя, за лъва, който лежи с агнето.
Затворих очи. Бях благодарен. Бях доволен. Той знаеше, че не искам да говоря повече.
– Ще бъда долу, в нашите стаи – каза той, – ще те чакам. Не могат да те държат тук още дълго.
Какво е по-дълго?
Изглеждаше, че времето се е стоплило.
Дейвид може би щеше да дойде.
Понякога затварях очите и ушите си и отказвах да слушам всеки звук, който беше умишлено насочен към мен. Чувах пеенето на цикадите, когато небето беше още червено от слънцето, а другите вампири спяха. Чувах птиците, които се спускаха по клоните или дъбовете на Наполеон авеню. Чух децата!
Децата наистина дойдоха. Пееха. А понякога някое или две, които говореха с бърз шепот, сякаш си разменяха тайни под палатка, направена от чаршаф. И крака по стълбите.
А после отвъд стените се чуваше резкият, усилен шум на електрическата нощ.
Една вечер отворих очи и веригите бяха изчезнали.
Бях сам и вратата беше отворена.
Дрехите ми бяха на парчета, но не ми пукаше. Изправих се, скърцащо, болезнено, и за пръв път от две седмици, може би, сложих ръка на окото си и усетих, че там е сигурно, макар че, разбира се, винаги бях виждал през него. И отдавна бях спрял да мисля за него.
Излязох от сиропиталището през стария двор. За миг ми се стори, че виждам железни люлки, каквито правеха за децата на старите детски площадки. Видях А-образните рамки във всеки край, напречната греда и самите люлки, и децата, които се люлееха, малки момиченца с веещи се коси, и ги чувах да се смеят. Погледнах нагоре, зашеметен, към витражите на параклиса.
Децата бяха изчезнали. Дворът беше празен. Моят дворец сега. Тя беше прекъснала всички връзки.
Отдавна беше заминала за своята велика, велика победа.
Дълго вървях по авеню „Свети Чарлз“.
Вървях под дъбовете, които познавах, по старите тротоари и участъци от тухли, покрай нови и стари къщи, а след това през Джаксън авеню в любопитната смесица от таверни и неонови реклами, от дъсчени сгради и разрушени къщи и модни магазини, гарнирана с отпадъци, която се простира до центъра на града.
Стигнах до един празен магазин, в който някога са се продавали скъпи автомобили.
В продължение на петдесет години на това място са продавали тези скъпи коли, а сега то представляваше голямо, кухо помещение със стъклени стени. Можех да видя перфектно отражението си в стъклото. Предсмъртното ми зрение отново беше мое, безупречно, с двете сини очи.
И аз се виждах.
Искам да ме видите и сега. Искам да ме погледнете, както се представям, и както се кълна в тази приказка, както се кълна във всяка дума от нея, от цялото си сърце.
Аз съм вампирът Лестат. Това е, което видях. Това е, което чух.
Това е, което знам! Това е всичко, което знам.
Вярвайте в мен, в думите ми, в това, което съм казал и което е записано.
Аз съм тук, все още, героят на собствените си мечти, и нека моля да запазя мястото си във вашите.
Аз съм вампирът Лестат.
Нека сега премина от измислицата в легендата.

 

КРАЙ
9:43 28 февруари 1994 г.

Adieu, mon amour
Мемнох, Дяволът

Назад към част 27

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!