Ан Райс – Мерик ЧАСТ 12

Глава 10

Не ми беше лесно да разкажа тази история на Луи и тя не беше завършена. Имах да кажа още много. Но когато направих пауза, сякаш се събудих за салона около мен и за внимателното присъствие на Луи, и почувствах едновременно незабавна утеха и съкрушителна вина. За миг изпънах крайниците си и усетих вампирската си сила във вените си. Седяхме като две здрави същества заедно, в уюта на засенчените от стъклата лампи. За пръв път, откакто бях започнал историята, се загледах в картините по стените на стаята. Всички те бяха чудесно оцветени импресионистични съкровища, които Луи отдавна беше събрал и някога пазеше в малка къща в горната част на града, където живееше, докато Лестат не изгори тази къща и в знак на примирение не помоли Луи да дойде и да се присъедини към него тук. Погледнах една картина на Моне – картина, която напоследък пренебрегвах поради познатост – картина, изпълнена със слънце и зеленина, на жена, която работи с иглата си до прозореца под клоните на нежни стайни дървета. Подобно на много други импресионистични картини, тя беше едновременно високо интелектуална, с очевидните си мазки, и откровено битова. И аз позволих на нейното непоколебимо освещаване на обикновеното да успокои страдащото ми сърце.
Исках да почувствам нашата домашна атмосфера тук, на улица „Роял“. Исках да се почувствам морално сигурен, което, разбира се, никога повече нямаше да почувствам.
Изчерпваше душата ми да се връщам към онези времена, когато бях живо смъртно същество, когато приемах влажната дневна жега на Ню Орлиънс за даденост, когато бях доверен приятел на Мерик, защото точно това бях, независимо от това, за което Слънчев Мед ме осъждаше – с момче на име Джошуа, живяло преди много, много години. Що се отнася до този въпрос, Аарон и Мери никога не ме питаха за него. Но знаех, че никой от тях никога повече няма да ме погледне по същия начин. Джошуа беше твърде млад, а аз – твърде стар за тази връзка. И едва след като Джошуа беше мъртъв, бях признал прегрешенията си – няколко ценни любовни нощи – на старейшините. Те ме бяха осъдили за това и ми бяха заръчали никога повече да не допускам подобно нещо.
Когато ме назначиха за Генерален настоятел, Старейшините поискаха потвърждение, че съм далеч отвъд подобни нарушения на морала, и аз го дадох, унизен, че това е било споменато отново.
Що се отнася до смъртта на Джошуа, аз наистина се обвинявах за това, което му се случи. Той ме беше помолил да отида на изкачването, което само по себе си не беше страшно опасно, за да посетя едно светилище в Хималаите, което беше част от неговото изследване на тибетските предания. С него бяха и други членове на Ордена и те се върнаха живи и здрави. Както разбрах, падането е било резултат от малка, но внезапна лавина и тялото на Джошуа не е било намерено в продължение на няколко месеца. Сега, когато прегледах тези неща за Луи, сега, когато размишлявах, че съм се приближил до жената Мерик в тъмния си и вечен облик на вампир, почувствах най-острата и дълбока вина. Това не беше нещо, за което някога бих могъл да потърся опрощение. И не беше нещо, което би могло да ми попречи да видя Мерик отново. Това беше направено. Бях помолил Мерик да възкреси духа на Клодия за нас. И трябваше да кажа още много неща на Луи, преди двамата да се съберат, и още неща в себе си, които трябваше да бъдат разрешени.
През цялото това време Луи слушаше, без да каже нито дума. С пръст, свит под устните му, с лакът върху подлакътника на дивана, той просто ме изучаваше, докато разказвах спомените, а сега нямаше търпение разказът да продължи.
– Знаех, че тази жена е силна – каза той нежно. – Това, което не знаех, беше колко много я обичаш. – Удивих се на обичайния му начин на говорене, на разтапящото качество на гласа му и на начина, по който думите му сякаш едва смущаваха въздуха.
– Ах, добре, аз също не знаех – отвърнах. – В Таламаска имаше толкова много от нас, свързани от любовта, и всеки един от нас е специален случай.
– Но тази жена, ти наистина я обичаш – настоя той нежно. – А аз те помолих да вървиш срещу сърцето си.
– О, не, не си го направил, – признах аз. Поколебах се. – Беше неизбежно да се свържа с Таламаска – настоях аз. – Но трябваше да е контакт със Старейшините, в писмен вид, а не този.
– Не се осъждай толкова за това, че си се свързал с нея – каза той с необичайна самоувереност. Изглеждаше сериозен и както винаги – вечно млад.
– Защо не? – Попитах. – Мислех си, че си специалист по вината?
– Не, не. – Той се засмя учтиво на това, а след това отново направи мълчалив кикот. Той поклати глава. – Имаме сърца, нали? – отвърна той. Той се премести малко върху възглавниците на дивана. – Казваш ми, че вярваш в Бог. Това е повече, отколкото другите някога са ми казвали. Съвсем истински е. Какво мислиш, че Бог е планирал за нас?
– Не знам дали Бог планира нещо – казах малко горчиво. – Знам само, че Той е там. – Помислих си колко много обичах Луи и колко повече го обичах, откакто бях станал младеж на Лестат. Мислех си колко дълбоко зависех от него и какво бих направил за него. Именно любовта към Луи беше тази, която на моменти беше осакатявала Лестат и беше поробвала Арманд. Луи нямаше нужда да осъзнава собствената си красота, собствения си очевиден и естествен чар.
– Давид, трябва да ми простиш – каза той внезапно. – Толкова отчаяно искам сам да се запозная с тази жена, че те подтиквам по егоистични причини, но имам предвид, когато казвам, че ние наистина имаме сърца във всеки смисъл на думата.
– Разбира се, че имаме, – отвърнах аз. – Чудя се дали ангелите имат сърца, – прошепнах аз. – А, но това няма значение, нали? Ние сме това, което сме.
Той не ми отговори, но видях как лицето му потъмня за миг, а после изпадна в мисли, с обичайното си изражение на любопитство и тиха благодат.
– Но когато става дума за Мерик – казах аз, – трябва да се примиря, че съм се свързал с нея, защото отчаяно се нуждая от нея. Не бих могъл да продължа дълго време, без да се свържа с нея. Всяка нощ, която прекарвам в Ню Орлиънс, мисля за Мерик. Мерик ме преследва, сякаш самата тя е призрак.
– Разкажи ми останалата част от историята си – подкани ме Луи. – И ако, когато приключиш, искаш да приключиш въпроса с Мерик – да прекратиш контакта, така да се каже, – тогава ще го приема без повече думи.

Назад към част 11                                                                    Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!