Глава единадесета
Най-красивите истории винаги започват с развалини.
– Джак Лондон
Тя се обърна и този път наистина тръгна към пътя. Безлюдният път, по който до сутринта щеше да бъде опръскан с нейната кръв. Той просто беше твърде тъмен, с твърде много завои и нямаше абсолютно никакво прикритие. Ако по него минеше чудовище…
Но не предстоящата и гибел го подтикна към действие. Беше баща му. Или поне споменът за баща му. За това, което беше направил. Как едва не бе разбил майката на Гарет. Но за това Гарет обвиняваше само себе си.
Той се втурна след Марика, завъртя я около себе си и постави устата си върху нейната.
Усещаше влагата по бузите ѝ, а чувството за вина прогори дупка в стомаха му. Но не можеше да спре да я целува. Тя имаше вкус на мента. Миришеше на ванилия и рай. Чувстваше се като в рая.
След миг тя се отпусна срещу него. Позволи му да се гаври с устата, челюстта и шията ѝ. Той наклони глава и я целуна отново, задълбочавайки се с всяко движение на езика си, докато не усети, че тя се отдръпва. Това беше неизбежно. Тя беше малко недоволна.
– Защо го правиш? – Попита тя, а дъхът ѝ секваше. Не би могла да го нарани повече и с ковашки чук.
Той я придърпа към себе си, забелязвайки, че стражите удобно са напуснали, за да проверят стопанските постройки.
– Съжалявам – каза той, заравяйки лицето си в косата ѝ. – Толкова съжалявам. Не ме интересува какво си направила. С колко мъже си била.
– Моля за извинение? – Тя се отдръпна. – С колко мъже съм била?
– Не, не по принцип.
– Е, добре, защото това би те направило адски лицемерен. О, чакай…
Той стисна челюстта си.
– Имах предвид, нали знаеш, докато бяхме заедно.
Тя се дръпна назад и го удари по ръката в знак на неудовлетвореност.
– За какво, в името на Бога, говориш?
– Видях те. Не ме интересува. Вече не ме интересува. Ако съм разбрал нещо през последните няколко дни, то е, че нищо не трябва да ти пречи, когато наистина обичаш някого.
– Е, добре за теб. – Тя се обърна и отново тръгна към пътя.
Той постоя в шок цяла минута и след това се затича, за да я настигне.
– Чакай. Къде отиваш?
– Към дома.
– Но аз ти признах любовта си.
Тя изсумтя.
– Да, правил си го и преди, ако си спомняш. Около дванайсет часа преди да си тръгнеш от нас. Не от мен, Гарет. Нас.
– По дяволите, Марика, видях те.
Тя се завъртя, а яростта на лицето ѝ беше доста трудна за пропускане.
– Какво си ме видял?
Той пъхна ръце в джобовете си и сведе поглед.
– Видях те с друг мъж.
Учудването в изражението ѝ, когато той вдигна поглед, щеше да е комично, ако ситуацията не беше толкова тежка. Виждайки я в прегръдките на друг мъж, той се беше наранил толкова дълбоко, че се притесняваше, че никога няма да се възстанови.
– Висок? Строен? Бръсната глава? Звъни ли ти нещо? – Когато тя се замисли, но не отговори, той продължи. – Идвах да вечерям тази вечер или си забравила?
– Братовчед ми Джонас от Хаити? Не го бях виждала от години. Той ме изненада. И, да, предполагам, че скочих в прегръдките му, но…
– Ти го прегръщаше и целуваше.
– Както правя в Заир? Както правя с Алвин? Той е мой братовчед. Толкова се вълнувах, че ще ви представя. Направих огромна вечеря и зачакахме. И чакахме. Защото някой не ми отговаряше на обажданията. Той се срамуваше заради мен, а аз седях там и сипех похвали за теб. Казвах му какъв добър баща си бил. И ти просто си тръгна?
Гарет преглътна, спомняйки си болката, която образът предизвика, сякаш беше вчера. Защото подобна картина го бе преследвала през целия му живот.
– Не знам какво да кажа. Мислех, че…
– Знам какво си мислиш. – Тя пристъпи по-близо, гласът ѝ се пропука, когато добави: – Знам точно какво мислиш за мен, Гарет. Свършила съм. Оттук нататък можеш да взимаш и оставяш Заир само при майка ми. И ако наистина ме обичаш, ако го обичаш, дори няма да правиш повече това. Той не заслужава тази мъка.
Марика тръгна към пътя за трети път и Гарет усети как светът го поглъща целия. Или може би просто му се искаше да го направи.
Той затвори очи. Вслуша се в звуците на пустинята на Ню Мексико около себе си. Почти не минаваше ден, в който да не се чуди какво прави тя. Как се справя с всичко. Дали харесва работата си. Дали някога е съжалявала, че животът ѝ се е развил по друг начин. Тя беше единствената жена на планетата, за която някога се бе питал това. Тя беше единствената жена в живота му, за която го беше грижа достатъчно, за да иска да знае.
Това правеше ли го егоистичен пич? Вероятно. Едно нещо беше сигурно – щеше да си вземе тениска с надпис „Господин задник“, веднага. Когато евфемизмът паснеше…
Той не искаше да я притиска. Е, повече от това, което вече беше направил. Но трябваше да си я върне, преди да е станала жертва на пътя. Или още по-лошо – Хаял-убиец. Все пак наоколо все още се движеше едно чудно голямо извънземно.
За съжаление, той имаше чувството, че единственият начин да си върне Марика е да разкрие истината. Той се стремеше да я избягва – във всеки случай тази конкретна – колкото се може по-често. Но това беше сега или никога.
Той я настигна и тръгна до нея възможно най-незаплашително.
– Пътят към Похоаке няма охрана.
Тя го игнорира.
– Много е тесен, с много завои.
Тя продължи да върви.
– Ще се превърнеш в украшение на извънземния преди зазоряване.
Тя се взираше право напред. За щастие до главния път щеше да е необходим почти час. По-опасният. Това му даваше един час, за да промени решението ѝ.
Точно когато се канеше да се спъне в един голям камък край пътя, той я хвана за раменете и я отклони.
– Как видя това? – Попита тя. – Няма значение.
Той си пое дълбоко дъх и се гмурна с главата напред.
– Аз съм син на баща си, както се казва.
Отзад към тях се приближи автомобил. Той се търкаляше бавно по чакълестия път, а слабият блясък на габаритните светлини осветяваше тревите около тях. Очевидно един от охранителите му, най-вероятно Садовски, ги следваше, за да следи нещата. Щеше да се наложи да му повиши заплатата.
– Що се отнася до темата за злоупотреба номер едно, майка ми подмами баща ми да се ожени. – Видя, че раменете ѝ се напрягат, затова бързо обясни. – Знам, че не е това, което си направила. Изобщо не е това, което ти направи. Но това е, което тя направи, и татко никога не и прости.
Говоренето никога не е било силната страна на Гарет. Да говори за родителите си… Е, той никога не говореше за тях. Всеки път, когато го правеше, в гърдите му се настаняваше бетонна буца, но ако някой си заслужаваше този дискомфорт, то това беше жената, която се отдалечаваше. Някак си знаеше, че ако не оправи нещата, възможността му ще бъде загубена завинаги.
– Баща ми започна да я презира и никога не пропускаше възможност да и го каже.
Гарет погледна към осветения от луната пейзаж, лилаво и сиво около тях. Беше по-лесно да се съсредоточи върху това, отколкото върху настоящата тема.
– Той не грешеше, наистина. Произхождам от дълъг род измамници. Измамата е в кръвта на мама. Да измамиш мъж, особено заможен инженер, беше стара практика. Но мисля, че тя наистина го обичаше. По свой начин.
Марика продължи да върви, макар че сега походката ѝ не беше толкова забързана. По-малко ядосана.
– Започна да пие все повече и повече, докато не блъсна колата си от мост в дълбоко дефиле в каньона „Диабло“. Гарет усети как гърлото му се свива от спомена за онази нощ. Полицаите, които почукаха на вратата. Светлините им проблясват в червено и синьо през прозореца на спалнята му, отразявайки се от стените около него. – Казаха, че е било произшествие. Не е било.
Марика забави крачките си, но продължаваше да гледа към пътя напред.
– Но преди баща ми да умре, той насочи гнева си към мен. Предполагам, че след като майка ми е притръпнала през по-голямата част от живота, думите му вече не са я засягали така, както преди. Нуждаеше се от нова мишена.
Тя забави ход още повече, челюстта ѝ беше твърдо поставена на място, отказвайки да изтрие сълзите, които блестяха сребристо на лунната светлина.
– Той не ме е пребивал или нещо подобно. Нищо толкова лошо като това. Просто се увери, че знам какво бреме съм. Как никога не ме е искал. Как майка ми ме беше използвала, за да го получи, което означава, че и тя никога не ме е искала.
Марика спря, въпреки че все още избягваше погледа му.
– Но това, което трябва да разбереш, е, че той е грешал за нея. Отчасти, във всеки случай. Може и да не ме е искала в началото, но ме е обичала.
Марика все още не го погледна, когато попита:
– Нарани ли те?
– Не. – Той завъртя един от пръстените с черепи на пръста си. – Беше просто гадняр. Наричаше ме с всички възможни имена. Вярваш или не, но списъка е много дълъг. Но в крайна сметка научих нещо за него.
Тя наклони лицето си към него, но все още отказваше да установи контакт с очите. Вместо това го наблюдаваше как върти пръстена си. Изведнъж се смути и пусна ръцете си.
– Разбрах, че става особено злобен, след като съм постигнал нещо. Като например, когато отборът ми от малката лига спечели първото място и аз донесох трофея вкъщи. Или когато спечелих състезание в училище. Или когато изкарах най-висока оценка на тест. Винаги се опитвах да го накарам да се гордее с мен, без да осъзнавам, че той не може да се гордее. Той никога не би могъл да се гордее с мен. Той нямаше това в себе си. – Гарет я погледна през рамо. – Отне ми години, за да разбера, че в основата на всичко, което правеше, беше ревността. Той просто ревнуваше. Кой ревнува собственото си дете?
Тя изучаваше дланите си на слабата светлина. Потърка някаква невидима мръсотия там.
– Както и да е, той умря, когато бях на десет години, така че нищо от това няма значение. Което ни води до злоупотреба номер две. Когато те видях в ръцете на братовчед ти… – Той преглътна тежко, опитвайки се да отвори отново дихателните си пътища. – Едва месец след смъртта на баща ми хванах майка ми в прегръдките на друг мъж. Бях се прибрал рано от училище, все още скърбящ за загубата на мъж, който не я заслужаваше, а тя беше довела друг мъж. Видях ги да се прегръщат през прозореца. Изтичах вътре и я нарекох с всички имена, с които баща ми я беше наричал през всичките тези години. Всеки омразен, принизяващ нож, с който я беше порязал, излезе от устата ми в този ден. – Той пъхна ръце в джобовете си. – Тя беше мъртва шест часа по-късно.
Марика вдигна ръка към устата си и се обърна с гръб към него.
Той също се отдръпна от нея, като болката заплашваше да го погълне целия.
– Тя просто имаше нужда да бъде обичана. Всеки има нужда да бъде обичан и приет. Не че сега всичко това има значение.
Тя застана пред него и сложи ръка на гърдите му.
– Разбира се, че има. Но ти току-що ме излъга отново.
Той потъна в бледите дълбини на ирисите ѝ.
– Обещавам, че не съм.
– Излъгал си. Той определено те е наранил. Може и да не те е ударил, не и физически, но емоционалните белези са също толкова дълбоки.
След дълъг миг, в който болката се бореше с желанието, той попита:
– Питиета? Да пия биричка с момчетата? Това ли е най-доброто, което имаш?
Тя стисна устни.
– Можеш ли да ми простиш? – Попита той. – За това, че бях задник?
Едното ъгълче на устата му се размърда срещу изявлението и се повдигна въпреки опитите му да го овладее.
– За теб това е г-н Задник, любов.
Той изчисти с палец влажността от бузата ѝ и се наведе, за да поиска устата ѝ. Устните ѝ бяха толкова меки, колкото и цялата ѝ кожа. И се чувстваха също толкова добре. Като сутрешна роса след горещ дъжд.
Тя плъзна ръце нагоре по гърдите му и около врата му, след което притисна сочното си тяло към неговото. Той изръмжа в целувката, обгърна я с ръце и я поведе обратно към джипа, който ги следваше.
Имаше нужда от котва, защото му предстоеше нещо, което тя никога нямаше да забрави. Все още не знаеше какво, но то щеше да дойде при него.
Садовски излезе от джипа и се препъна в думите си, като каза нещо от рода на:
– Добре тогава, аз просто, знаеш ли, ще бъда там.
По-добре мъжът да беше там. Далеч, далеч оттам. Гарет имаше работа.
Той я притисна към решетката, след което се облегна назад. Светлините хвърляха меко сияние върху красивото ѝ лице. Миглите ѝ бяха набраздени от влага. Устните ѝ вече бяха набъбнали от усилията му. А брадичката ѝ, прелестната ѝ брадичка, която той бе захапвал неведнъж по време на срещите им, леко потрепваше.
Прокара ръце по гърба на ризата ѝ, разкопча сутиена ѝ и вдигна и него, и ризата над главата ѝ. По голата ѝ кожа се появиха ситни тръпки и тя притисна главата му към гърдите си. Той коленичи пред нея, хвана гърдите ѝ с ръце и обиколи с език едното деликатно зърно, докато то се втвърди, след което се насочи към другото.
Чу как кръвта се втурва във вените ѝ. Видя разширяването на зениците ѝ дори под прикритието на нощта. Усети как феромоните се разнасят от копринената ѝ кожа като отвара. Комбинираните усилия на реакцията на тялото ѝ към него го накараха да се завърти в спирала и той трябваше да се бори за контрол над своето.
Нещо, което не му се беше налагало да прави от пубертета насам.
Когато прокара зъби по нея, Марика се задъха и го придърпа по-близо, но той сякаш имаше други идеи. Той проследи с целувките си по корема и за цели десет секунди тя се зачуди как нощта ѝ е взела такъв драстичен обрат. Първо, те се караха. За пореден път. След това Гарет се отваряше пред нея. Отваряше се! Това беше най-монументалното нещо, което някога ѝ се е случвало, освен раждането на Заир. И двете бяха също толкова болезнени.
Но сега. Сега, когато ръцете му, пръстите му и устата му бяха на правилните места, тя се олюляваше. Когато я вдигна, отнесе я до страничната част на джипа, отвори задната врата и я сложи на дългата седалка, а кожата беше стряскащо хладна върху голия ѝ гръб, в корема ѝ се беше натрупала разтопена лава.
Едва успя да види лицето му на слабата светлина, но успя да различи силната му челюст и пълната му уста. Правия му нос и набръчканото му чело. Строгото му изражение и опияняващата му мъжественост.
Но нещото, което и спираше дъха, което винаги и спираше дъха, беше фактът, че ирисите му отразяваха лунната светлина, сякаш бяха направени от нея. Сребристи и блестящи, те сякаш сияеха от пиянска чувственост.
Лунната светлина правеше неща с хората, а очите му правеха неща с нея.
Облегна я с гръб към седалката и смъкна дънките ѝ, като свали напълно и тях, и обувките ѝ. Те паднаха на мястото за крака с меко тупване, след което той спря. Изглеждаше, че се наслаждава на образа ѝ. Сякаш я попиваше, сякаш тя беше уискито, в което искаше да удави мъката си.
Следваха бикините ѝ. Те наистина бяха всичко, което ѝ беше останало на света. Последната и линия на защита. Щом ги нямаше, тя знаеше, че ще бъде изгубена завинаги. За съжаление, той не бързаше да го прави.
Пръстите му се плъзнаха под ластика, обгръщащ краката ѝ. Провери го. Дръпна го. Тя размърда дупето си, опитвайки се да ги свали по-бързо. Той се засмя тихо, звукът беше дълбок и съблазнителен, докато я хващаше за бедрата и я принуждаваше да се успокои.
Тя може би изръмжа.
Друг дълбок смях. Още едно изплъзване на пръстите. Още едно дърпане. След това хладен въздух обля женските и части. Пулсът ѝ се учести, докато той плъзгаше бикините ѝ надолу по бедрата, през коленете и прасците, за да спре на глезените. Той завъртя малкото парче материал в юмрука си, докато глезените ѝ не се сключиха. После ги вдигна във въздуха с едната си ръка, а с другата плъзна дългите си пръсти в нея, като хладината на пръстените му се търкаше по клитора ѝ.
Тя чу рязко поемане на дъх и разбра, че е нейният. Той потопи дължината на два пръста, натискът беше опияняващ, преди да ги извади и да прокара собствената си влажност по гънките на итимноста ѝ.
Раздели краката и целуна вътрешната страна първо на десния и глезен, после на левия, дъхът му беше топъл върху кожата и, а кичурите му я гъделичкаха. След това разтвори краката ѝ, разкривайки я напълно, и внимателно заклещи единия ѝ глезен между облегалката на седалката и страничния панел, а другия – между облегалката за глава от страната на шофьора и облегалката на седалката.
Тя лежеше напълно разкрачена в орлов кръст. Той спря, за да я погледне, а погледът му с тежки клепачи обхождаше всеки сантиметър от нея и предизвикваше най-невероятните усещания, които я разтърсваха.
Тя се протегна и дръпна блузата му, като искаше да види толкова много от него, колкото и той от нея. Той се подчини, вдигна блузата над главата си, но спря там. Невероятно широките му рамене се стесняваха до тънка талия. Той прокара пръсти по вътрешната страна на коляното ѝ, но тя протестира с извиване и стон и дръпна копчето на дънките му.
Без да откъсва поглед от нея, той бързо се справи с копчето и ципа и плъзна панталоните по бедрата и върху стоманените си задни части. Твърдият му член се разля и в този момент тя не искаше нищо друго, освен да го обгърне с устни. Но той имаше други планове.
Най-накрая се наведе над нея, широчината на раменете му я разтвори още повече, и покри клитора ѝ с уста, гореща, влажна и чувствена. Мекият замах на езика му дразнеше и предизвикваше вълна от невъобразимо удоволствие. То се събра в корема ѝ и се разнесе оттам.
Езикът му се раздвижи, пръстите му опипваха и не след дълго в нея се появи обещанието за оргазъм. Тя беше готова от дни. Не беше чудно, че това не отне много време.
Тя заби нокти в раменете му и се успокои, доколкото можеше, като подканяше оргазма напред, молейки го да се приближи. Белите ѝ дробове се свиха, а налягането между треперещите ѝ крака се увеличи, когато езикът му я подкани да стигне до самия край.
Той я разтвори още повече, като разтвори гънките на интимноста ѝ, за да осигури достъп на върха на езика си до най-интимната ѝ част. Той смучеше, галеше и вкарваше още един пръст в нея, докато бедрата ѝ не се повдигнаха от седалката и не настъпи изгарящата топлина на оргазма. Сладкото убождане на освобождението избухна и я заля на невъобразими вълни. Всяка от тях беше малко по-висока от предишната. Всеки връх беше малко по-остър.
Още не беше слязла, когато усети как той се напъхва в нея, засилвайки кулминацията ѝ още повече. Той зарови твърдостта на члена си с един силен тласък и след това зачака като хищник, който наблюдава плячката си. Мускулите му се свиха. Челюстта му се стисна. Лицето му беше картина на сладка агония, докато се опитваше да се сдържи.
Но нейният оргазъм, който все още се раздираше в нея, изтръгна оргазъм и от него. Той изстена. Мускулите му се свиха. Хвана се за подлакътника на вратата над главата ѝ и го изтръгна, докато кулминацията му го правеше безпомощен.
Когато той пусна подлакътника и бясното му дишане се успокои, тя изрече една дума между собствените си издишвания.
– Две – каза тя, като гласът ѝ едва се чуваше.
Той се усмихна към нея.
– Наистина? Свърши два пъти?
Тя се усмихна и последва съобщението си с:
– Печеля.
Той се засмя и се срина върху нея, заравяйки лицето си в косата ѝ. Второто ѝ любимо място за лицето му.