Глава 11
Кира въздъхна напрегнато, докато стоеше пред клуба с име „Около света“. Това вероятно беше поредната загуба на време. Седем поредни вечери на обикаляне на барове, клубове или дори кафенета, за които се съобщаваше, че са имали необясними или свръхестествени събития, досега не бяха довели до нищо. Е, с изключение на това, че тя спеше също толкова малко, колкото и преди, плащаше високи такси за кавърверсия, беше заглеждана от настойчиви мъже и жени и не откриваше никакви доказателства за някакво вампирско присъствие.
Освен това Кира започваше да се чуди дали не е прочела твърде много в жеста на Менчерес с шефа ѝ. Ако той наистина искаше да я види отново, можеше да остави визитна картичка под вратата ѝ. Да и се обади. Да върне мобилния ѝ телефон с въведен в него негов номер, нещо по-лесно за следене. В нея се прокраднаха съмнения. Менчерес знаеше къде работи и къде живее, но вече цяла седмица нямаше нито вест, нито звук от него, откакто беше хипнотизирал шефа ѝ. Единственото, което я движеше, беше натрапчива упоритост, която казваше, че Менчерес не иска да изчезне от живота ѝ въпреки много ефективното си изчезване.
Или пък инстинктът ѝ грешеше и нещата бяха точно такива, каквито Менчерес искаше да бъдат. Той се беше сбогувал и оттогава не се беше свързвал с нея. Може би беше време тя да приеме намека и да престане да гони опашката си.
Ако това място не открие нищо, тя ще трябва да преразгледа действията си. Може би толкова много искаше да види отново Менчерес, че това замъгляваше преценката ѝ и я караше да мисли, че интуицията ѝ казва нещо, което не е така. Една последна разузнавателна мисия – реши тя и се насочи към вътрешността на клуба. Жалко, че това място беше на последно място в списъка ѝ със заведения, които Менчерес или други вампири биха могли да посещават. Беше стриптийз клуб, а тя някак си не можеше да си представи как изискания Менчерес плаща, за да гледат как жените се събличат. Що се отнася до други вампири. … ами те можеха да хипнотизират жените да се съблекат, ако пожелаеха. Защо да купуваш кравата, когато можеш да получиш сметаната безплатно, както гласеше старата поговорка.
Кира плати входната такса и беше уведомена за минималната сметка в бара от три питиета. След като влезе вътре, тя бавно обходи интериора, който се състоеше от няколко бара, огромна централна сцена с подиум, ВИП зона, оградена с блестящи нишки от пода до тавана, драпирани ниши и малка трапезария, за нейна изненада. Вътрешността на „По света и у нас“ всъщност беше по-елитна, отколкото беше очаквала, но тя не планираше да стане редовен посетител. Аплодисменти сигнализираха, че на сцената току-що е излязъл танцьор. Кира реши да си намери място и да си поръча питие. Все пак това беше последната ѝ разузнавателна вечер. Можеше и да остане, докато не се запознае добре с клиентелата на клуба. Беше едва 21:00 ч. Вероятно все още беше твърде рано за много от редовните посетители.
Час и половина по-късно към Кира се бяха приближили около дузина мъже, които се опитваха да ѝ купят питие, да я свалят или по друг начин да не обръщат внимание на жените, върху които се предполагаше, че са съсредоточени. Кира отвръщаше бързо и по същество, което накара няколко от тях грубо да изкажат предположенията си за сексуалната ѝ ориентация. На нея не ѝ пукаше. Каквото и да ги караше да се чувстват по-добре, когато бяха отхвърлени.
Нов музикален взрив обяви следващия танцьор на сцената. Кира погледна натам, като вниманието ѝ беше насочено повече към това да види дали някой от хората около сцената има онази характерна бледа кожа или прекалено бързи движения, отколкото към танцьорката, когато погледът ѝ се стесни. Тази танцьорка ѝ се стори позната. Ако само беше престанала да размахва косата си така бясно, докато се въртеше до стълба, Кира можеше да огледа по-добре лицето ѝ, за да се увери.
Тя стана от мястото си, приближавайки се към сцената. Танцьорката изпълни няколко много атлетични, еротични маневри, които демонстрираха гъвкавостта ѝ, но все още не даваха на Кира добър изглед към лицето ѝ. Кира извади пари от портфейла си и си подсвирна силно, като пренебрегна коментарите на няколко от мъжете край нея. Ако това момиче беше това, което Кира си мислеше, че е…
Танцьорката се приближи с широка усмивка, наведе се и постави облеченото си бедро съвсем близо до лицето на Кира. Тя не погледна долната половина на момичето, гола и достатъчно близо, за да се почувства Кира неудобно. Тя търсеше силно гримираните черти на момичето, сравнявайки ги със снимките, които току-що беше прегледала в едно от онези досиета на изчезнали лица. По-възрастна, да, и далеч не толкова срамежлива на вид, но това беше Дженифър Джаксън.
– Побързай – изръмжа някой на Кира.
Тя пъхна двайсет долара в колана на жартиера пред себе си. Дженифър намигна на Кира и се отдалечи, продължавайки с останалите си задължения. Кира просто я гледаше, като дори не виждаше ясните движения, а се концентрираше върху паметта си за това, което беше в досието на Дженифър.
Изчезнала преди три години, когато била на седемнайсет. Смяташе се, че е избягала с по-възрастно гадже на име Флейър, истинското име не е известно. Досието на Дженифър като отпаднала от гимназията, която се е занимавала с наркотици, затвърди мнението на полицията, че Дженифър просто е напуснала града, за да избяга от строгото домакинство на родителите си. Родителите на Дженифър не бяха съгласни с това и преди две години наеха Франк, но той не беше постигнал нищо. Изчезването на Дженифър вече беше в „студения случай“ на Франк. То се озова в апартамента на Кира заради интервюто, което Франк проведе с едно от старите гаджета на Дженифър, което разказа на Франк, че Дженифър е дошла при него с молба да ѝ помогне да избяга от Флейър, който „не бил човек“. Дженифър си е уговорила среща със старото си гадже пред „Около света“, но след това уж не се е появила.
В резултат на интервютата на Франк с персонала на „Около света“ всички казаха, че никога не са виждали Дженифър, но ето че тя танцуваше гола под сценичното име Candy Corn, докато все още беше с една година твърде млада, за да бъде допусната законно дори до входа.
Възможно ли е Дженифър наистина да се е криела през цялото време на видно място? Или пък тези, които са я забелязали, не са си спомняли след това, защото Дженифър е била права, а приятелят ѝ Флейър наистина не е бил човек?
Кира си пое дълбоко дъх. Беше дошла тук само за да стъпи на крака в света на вампирите с надеждата, че той ще я отведе до Менчерес. Не за да се забърква в случай, в който едно младо момиче може да е станало неволна стриптизьорка на вампир. Преди две години Дженифър беше помолила приятеля си за помощ. Това не звучеше така, сякаш Дженифър е искала да попадне в тази ситуация, но нещата може би са се променили. Ако не се бяха променили и Дженифър беше държана против волята си от вампир, за Кира щеше да е адски трудно да помогне на Дженифър да направи нещо по въпроса, както знаеше от опит.
Спаси един живот – кредото на Мак отекваше в съзнанието ѝ. Мак не беше избрал лесния път, когато преди повече от десетилетие се беше стигнало до нея. Ако го беше направил, Кира вероятно нямаше да е жива. Да, тази ситуация беше много над главата ѝ, но Кира не можеше просто да си тръгне, без дори да опита да види дали Дженифър има нужда от помощ.
Тя сви рамене и запрати знака към следващата топлес сервитьорка, която минаваше покрай нея.
– С кого да се видя, за да си уговоря частен танц в скута?
Кира седна в една от частните кабини, които бяха отделени от останалата част на помещението. След няколко минути тъмните завеси се разтвориха и се появи Дженифър, която се усмихваше съблазнително, докато се приближаваше.
– Здравей, красавице – провикна се Дженифър и прокара ръце по краката на Кира, която започна да върти бедрата си. – Надявах се, че ти ще си тази, която ще ме чака…
– Дженифър – каза Кира тихо. – Дженифър Джаксън.
Момичето спря, а очите ѝ се стрелнаха наоколо. След това отново започна да прави змийска хапка, като се наведе напред, за да допре гърдите си до краката на Кира.
– Откъде знаеш името ми? – Прошепна тя.
Това беше неудобен начин за водене на разговор. Дженифър беше гола, с изключение на изключително малък стринг, и продължаваше да търка и поклаща тялото си срещу Кира. Кира предположи, че кабинките със завеси се наблюдават, ако Дженифър продължи да танцува в скута, макар че сега се досещаше, че Кира не е тук само за тръпка. Дженифър обаче сякаш не се страхуваше да признае вербално истинското си име, така че може би наблюдението беше само визуално. Кира се опита да придаде признателен вид на лицето си и да не обръща внимание на меките части, които Дженифър притискаше, докато говореше.
– Аз съм дедектив, когото родителите ти са наели – прошепна Кира в отговор.
Лицето на Дженифър се изкриви, въпреки че застиналата ѝ усмивка все още оставаше.
– Те не могат да ми помогнат. Нито пък ти можеш. Излизай, преди да те открият, иначе може да свършиш като мен.
Бедното момиче явно звучеше така, сякаш е тук против волята си. Решителността на Кира се засили. Някой беше принудил Дженифър да изчезне от живота на семейството си на седемнайсет години, за да стане стриптизьорка. Ами ако малката сестра на Кира е била тази, която е отвлечена толкова млада, и някой, който е можел да помогне на Тина, не е опитал, защото може да е било твърде опасно? Тя искаше да стане полицай, за да защитава хората, които имаха нужда от това. Е, тук имаше някой, който наистина се нуждаеше от това, и Кира можеше да е единственият човек, който знаеше достатъчно за това, което държеше Дженифър, за да ѝ помогне да се измъкне.
– Светкавицата караше ли хората да забравят, че са те виждали, когато се опитваше да избягаш преди? – Попита Кира, като се впусна в действие.
Дженифър спря в момента, в който я разпъваше.
– Коя си ти? Откъде знаеш това?
– Продължавай да танцуваш – изсъска Кира. Дженифър отново започна знойното си извиване, въпреки че тренираната ѝ усмивка се беше изплъзнала.
– Аз съм човек, който знае какво същество може да накара хората да забравят неща, които са видели, само с един поглед – каза Кира, увереността ѝ нарасна, когато изражението на Дженифър се промени от подозрително към обнадеждаващо.
Ако се наложеше, тя щеше да окачи на прозореца на апартамента си табелка с прилеп и да блесне с голяма светлина зад нея, за да привлече вниманието на Менчерес. Или пък щеше да пусне обява във вестниците с нейна снимка и молба някой висок, тъмен и мъртъв да се свърже с нея. Всички, освен Менчерес, щяха да си помислят, че е просто една луда, възбудена жена. Да, Менчерес и преди беше държал Кира в плен, но се беше държал безупречно с нея. Кира не можеше да си представи, че той би одобрил друг вампир да отвлече тийнейджърка от семейството ѝ и да я принуди да се съблече.
– А аз съм и някой с пистолет, съдържащ сребърни куршуми, точно тук, в чантата ми – продължи Кира. – Ако дойдеш с мен, Дженифър, ще се опитам да те измъкна от това. Познавам човек, който може да ти помогне.
От това колко безнадеждно звучеше Дженифър преди това, тя вероятно не се беше опитвала да избяга от години. За късмет Флейър не беше тук тази вечер, а всички останали, които трябваше да следят Дженифър, бяха станали небрежни. Ако двете с Дженифър се измъкнат тихо през задния вход, ще могат да се измъкнат, преди някой от откачалките или персонала да забележи…
Завесите се отвориха и се появи строен мъж. И Кира, и Дженифър подскочиха. Обзе я чувство на потиснатост, когато очите на младия мъж се промениха от цвета, който имаха, в яркозелени.
– Здравей – каза вампирът. – И коя си ти?
Ръката на Кира веднага бръкна в чантата и за пистолета, но вампирът хвана китката и още преди да е хванала дръжката. Дженифър изпищя от страх и отскочи назад, притискайки се към завесената стена. Вампирът издърпа Кира нагоре, а китката ѝ все още беше в болезнена хватка.
По дяволите! мина през ума ѝ отново и отново. Трябваше да държи пистолета в ръка, преди да започне да говори с Дженифър. Може би тогава щеше да успее да произнесе изстрел, който да обезсили вампира достатъчно, за да могат тя и Дженифър да се измъкнат.
Вампирът светкавично грабна чантата ѝ и дръпна китката на Кира достатъчно силно, за да почувства, че ръката ѝ ще се изтръгне от гнездото.
– Не мърдай – каза той и очите му блеснаха в зелено.
Тя не го направи, но не защото изпитваше внезапно хипнотизиращо желание да стои неподвижно. Ако вампирът си мислеше, че триковете за контрол на съзнанието действат върху нея, може би щеше да има по-голям шанс да избяга.
Вампирът освободи китката ѝ, като накара една лента на надежда да се промуши през Кира. Той я претърсваше! Сега просто си тръгни и ме остави на мира, докато претърсваш чантата ми…
Той не го направи, но Кира запази лицето си от разочарование, когато той извади пистолета и провери пълнителя.
– Наистина имаш сребърни куршуми в него – замислено каза вампирът. – А ти се опитваше да откраднеш Джени. Кой те подтикна към това?
– Никой – отвърна Кира, опитвайки се да закрепи остъклено изражение на лицето си, въпреки че сърцето ѝ туптеше от страх. Онези гули я бяха изкормили за секунда. Този вампир можеше да направи същото. Всеки момент можеше да погледне към ужасна смъртоносна рана, преди дори да е осъзнала, че вампирът се е раздвижил.
Вампирът се намръщи и хвана брадичката ѝ достатъчно силно, за да накара челюстта ѝ да изскърца.
– Казах, кой те е подтикнал към това? Само друг вампир би знаел да те изпрати тук, опаковайки сребърни куршуми. Чий домашен любимец си, хм? Кажи ми име.
– Никой вампир не ме е изпратил. Аз съм частен детектив. Родителите на Дженифър наеха фирмата ми – отвърна Кира с възможно най-монотонния тон, който успя да постигне. Ако имаше много, много голям късмет, вампирът щеше да проблесне още зелено в очите ѝ, да ѝ каже, че не е видяла нищо, да приеме, че е изтрил паметта ѝ, и да я изпрати по пътя ѝ. Тя можеше да удвои усилията си да намери Менчерес и да се върне по-късно с него, за да помогне на Дженифър…
– Наистина си секси – каза вампирът, като я огледа. Клепачите му проблеснаха, когато се усмихна. – Твърде стара си за работа тук, обаче. Клиентите ми харесват млади, все още мокри зад ушите – и мокри на други места.
Той се засмя на грубата си шега. Кира не мигна. Точно така, твърде стара съм, за да ме принуждават да танцувам гола, така че просто ме изпратете по пътя ми.
– Но ти със сигурност си секси – продължи вампирът. Той отново хвана китката ѝ, този път достатъчно силно, за да накара костите ѝ да се сгърчат. – А ти лъжеш хубавото си малко дупе – прошепна той, докато дърпаше Кира по-близо.
Дъхът му миришеше на алкохолни изпарения, когато го издуха след дълбоко вдишване.
– Няма мирис на вампир по теб, но можеше да го измиеш достатъчно лесно, а и някой със сигурност те е изпратил тук – продължи той. – Някой, който ти е казал за среброто и който те е нахранил с достатъчно от кръвта си, за да те направи имунизирана срещу погледа ми, иначе досега да си разказала кои са. Кой е той, скъпа? И защо този човек искаше да откраднеш собствеността ми от мен? Разкажи всичко на татко Флейър.
Въпреки страха и адреналина, които я обземаха, Кира си помисли за обещанието си към Менчерес да не казва на никого за него. Преглътна тежко, докато инстинктите ѝ я предупреждаваха, че точно сега върви по острието на бръснача между живота и смъртта.
– Дойдох сама…
Болката избухна в лицето ѝ, толкова бързо, че я зашемети. Очите ѝ се насълзиха, главата ѝ звънна, а кръвта напълни устата ѝ. Както подозираше, тя дори не бе видяла как Флейър се движи, преди да усети последиците от удара му по нея.
Флейър се усмихна, когато Кира се прегрупира от удара. Това ѝ напомни за усмивката, която онзи гул ѝ бе подарил преди няколко седмици. Точно преди да разкъса стомаха ѝ.
– Значи имаш нужда от малко убеждаване, преди да ми кажеш кой е той, а? – Попита Флейър . Звучеше почти развълнувано. – Е, тогава ще ни трябва по-уединено място за разговор, нали?