Джанин Фрост – Вечната целувка на мрака – книга 2 -част 26

Глава 25

Черната лимузина чакаше пред тях на улицата, на която Менчерес каза, че ще бъде. Кира въздъхна с облекчение. Бяха закъснели. Слава Богу, че приятелят му ги беше изчакал.
Тя изглади предната част на импровизираната си тога, представяйки си, че изглежда толкова уверена, колкото и Менчерес в същия костюм. Но докато той изглеждаше способен да облече всичко, дори чаршаф, и да изглежда елегантен, Кира беше сигурна, че изглежда като отхвърлена от братско парти.
Ако се бяха сетили да прекарат мокрите си от морето дрехи през пералнята и сушилнята, щяха да имат какво друго да облекат. Но Манчерес се бе оказал ненаситен, както и тя, за леко учудване на Кира. Тя не беше сигурна дали това се дължеше на новата ѝ издръжливост като вампир, или защото Менхерес правеше любов, сякаш беше измислил този акт. Ако не беше вече мъртва, броят на кулминациите, до които я беше довел, можеше да я убие. А да усеща удоволствието му в същото време? Тя потрепери. Добре, че Менчерес най-накрая си спомни за срещата. Тя нямаше да го направи.
Разбира се, това означаваше, че трябваше да избързат през вратата, а в къщата, макар и обзаведена, нямаше никакви допълнителни дрехи. Кира тъкмо се канеше да облече мокрите си, изцапани с водорасли дрехи, когато Менчерес дръпна чист чаршаф от другото легло и изработи от него саронг за нея, а за себе си направи такъв от друг чаршаф. За щастие сега, по-малко от час преди изгрев, по улиците имаше малко хора.
Прозорецът на лимузината се свали, когато се приближиха, а от другата му страна седеше красив мъж с дълга кафява коса и тясно подстригана брада.
– Менчерес – каза непознатият. – Ако някой друг освен теб ме накара да прелетя половината свят само за да ме накара да чакам, докато ти очевидно се бавиш в леглото, ще накарам шофьора си да го прегази. Два пъти.
– Дълъг полет? – Попита в отговор Манчерес и отвори вратата, за да пусне Кира. Тя се замисли за ръба на тогата си, докато сядаше на противоположната седалка от брюнетния непознат, чийто поглед я пронизваше измерващо.
– Много дълъг – отговори той. – На летището също ме спряха два пъти за „случайни“ проверки за сигурност. Само защото имам дълга тъмна коса и брада, постоянно ме бъркат с потенциален терорист. Предполагам, че е по-лошо, когато летиш с търговски самолет. Всеки път трябва да правят опити за претърсване на кухини.
Устата на Менчерес се изкриви, докато се качваше в лимузината. – Тези частни стаи за личен обиск наистина предоставят лесна възможност за хранене. – След това седна до Кира и сложи ръка на рамото ѝ.
– Това е Кира Грейсинг. Кира, Влад Цепеш.
– Чест – изрече Влад и протегна ръка, кръстосана с нещо, което приличаше на стари белези.
Веждите ѝ се смръщиха, дори когато стисна предложената ѝ ръка. Това име ѝ прозвуча познато. Къде ли го беше чувала преди… ?
– О! – Възкликна Кира. Очите ѝ се разшириха. – Ти не си истинският Дракула, нали?
– Никой ли не се сеща да предупреди хората, преди да ме срещнат? – Промърмори Влад, като хвърли раздразнен поглед към Менчерес. – Макар че подозирам, че това, което е накарало тази подробност да ти се изплъзне от ума, е същото, което те е накарало и да закъснееш.
– Ти си нелюбезен – каза Менчерес с укорителен тон, дори когато Кира се премести на мястото си. Вярно беше, че да се появиш късно, облечен само в чаршафи, нямаше да изисква много въображение, за да разбереш какво ги е задържало.
– Всичко е наред, Менчерес. Макар че, ако ми беше казал, че ще се срещна с такъв легендарен вампир, щях да взема по-хубавата копринена драперия, която да облека вместо това – отвърна тя и срещна меднозеления поглед на Влад с извито вежди.
Влад и се усмихна за миг.
– Виждам защо те харесва. Макар че, ако слушам Радже, Менчерес не харесва само теб. Той се е влюбил дотолкова, че избива вампири заради теб, пренебрегва опитите на Пазителя да го прибере и като цяло се държи дори по-лудо, отколкото в началото на връзката си с Патра, да гори в мир.
Кира хвърли поглед към Менчерес. Това беше неприятна тема по повече от една причина – и нима никой не се беше сетил да избълва нещо за мъртвата съпруга на Менчерес пред него?
– Знаеш, че не бих бил толкова глупав, че да позволя да ме запишат на лента на място, на което по-късно ще се върна и което уж ще подпаля – каза Менчерес. – Моля ти се – тонът му предполагаше тежка ирония.
Устните на Влад се свиха.
– Не, ти си много внимателен по отношение на видеото. Чух, че вчера всички камери в Дисниленд са били взривени, след като някакъв мюсюлмански екстремист, както се твърди, изгасил осветлението, след което детонирал малка бомба, преди да избяга.
– Мюсюлмански екстремист? – Повтори Кира, а челюстта ѝ падна. От всички глупости за расово профилиране…
– Никой не е пострадал – продължи Влад. – Макар че на семействата, които бяха разтърсени, бяха възстановени парите за входните билети.
– Боунс е бил последван от служители на „Енфорс“ – каза Менчерес и сви рамене. – Беше нещастен инцидент.
Влад измърмори по начин, който накара Кира да си помисли, че той и Боунс не са близки, но това едва ли я интересуваше. Вълна от летаргия я заля. Зората трябва да наближава. Искаше и се да се обади на Тина, преди да заспи, но сега нямаше време. Нямаше да успокои бедната си сестра, че е добре, ако Кира припаднеше по средата на изречението, докато говореше с нея.
– Ще ни трябва безопасно място, където да останем през следващите няколко дни – каза Менчерес. Очевидно е, че всички мои резиденции ще бъдат първото място, където Пазителите ще ме търсят, а домовете и хотелите на моите хора са следващите. Но ти не си от моя род и твоите хора ще се страхуват повече от гнева ти, отколкото от този на Пазителите, ако някой от тях разкрие, че ми помагаш.
– Вече имам избрано място за теб. – Погледът на Влад се превърна в познавателен. – Но ти трябва да искаш нещо повече от мен, за да ме накараш да дойда чак тук. Тайните места за настаняване могат да бъдат уредени по телефона.
– Ще уредя сигурно, неутрално място за среща с Веритас – отвърна Менчерес. – Такова, от което лесно можем да избягаме, ако тя не е склонна да дойде сама. Искам да си там като свидетел на казаното между нас.
Очите на Влад сякаш станаха с един нюанс по-зелени.
– Веритас? Защо от всички Пазители на закона предполагаш, че тя ще е най-благосклонна към каузата ти? Знам, че имате един и същи баща, но Веритас едва не уби Кат за това, че се намеси в един дуел едва миналата есен.
– Познавам я през по-голямата част от живота си – отвърна Менчерес.
Влад изсумтя.
– Същото можеш да кажеш и за Раджедеф.
– Кой е вампирът, който те е родил, Менчерес? – Попита Кира. – Ще се срещна ли някога с него или с нея?
– Не и от тази страна на гроба – промълви Влад.
Менчерес погледна Влад леко укорително, преди да се обърне към нея.
– Тенох беше мой баща. Той беше изключително могъщ, уважаван вампир и умря преди почти шестстотин години.
– Как е умрял? – Попита Кира, преди да си спомни, че естествена смърт не е възможна. – О, а, няма значение – заекна тя.
– Тенох умря от същото нещо, което убива повечето изключително стари, много силни вампири – каза Влад. – Самоубийство.
– Това никога не е било доказвано – отвърна Менчерес с твърд тон.
– Тенох е имал дори повече власт от теб, но се предполага, че трябва да вярвам, че е бил повален само от квартет майстори вампири? – Попита Влад със също толкова непреклонен тон. – Онези, които не познават подробностите, може и да повярват на тази басня, но ние с теб знаем, че срещу него бяха само четирима вампири, а не петдесет, както се съобщава. Тенох се е подготвил сам. Ако наистина искаше да живее, щеше да ги убие. И все пак Тенох беше уморен. Беше изгубил най-ценните си котви на този свят, а и по-голямата част от народа му не се нуждаеше от него. Той искаше да умре. Направил го е само да изглежда като убийство, за да не изпитва народът му вина за това.
Лицето на Менчерес отново беше в онази безстрастна маска, стените около него се затваряха като силово поле.
– Съжалявам, че попитах, нека просто да оставим темата – каза Кира, като си помисли, че е жестоко от страна на Влад да настоява на въпроса. Ако Влад беше прав в описанието на обстоятелствата, тогава наистина звучеше така, сякаш Тенох се е самоубил. Някои депресирани хора правеха подобни неща, като например насочваха незареден пистолет към полицията, което беше форма на самоубийство, известна като „смърт от полицай“. Смъртта беше достатъчно лоша, но самоубийството причиняваше допълнителна болка на онези, които оставаха след себе си. Такава, каквато Тенох очевидно се опитваше да предотврати, като направи така, че смъртта му да изглежда като засада от врагове…
Погледът ѝ се върна към Менчерес и ужасът се плъзна по гръбнака ѝ. Изражението му беше непроницаемо, тъмният му поглед беше безкраен, когато срещна нейния.
Складът. Гулите. Бяха го изкормили, но Менчерес дори не беше помръднал, за да се защити, преди тя да пристигне, въпреки че можеше да ги убие по всяко време…
– Не! – Кира се хвърли към Менчерес. Той я хвана, държейки я съвсем близо, като я обгръщаше с ръце.
В същото време усещаше как слънцето се издига, изсмуквайки всичките ѝ сили от нея. Опита се да се пребори с притегателната сила на тези лъчи, да остане будна достатъчно дълго, за да поиска да разбере защо го е направил, но още преди да успее да проговори, мракът я притисна.

Назад към част 25                                                          Напред към част 27

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!