Глава 22
Вълните отскачаха от лодката ни като от камък, който прескача езерото, докато си проправяхме път към малкия кораб, който се поклащаше в далечината. С подобреното си зрение различих тъмната глава на Денис на кормилото, а вятърът развяваше косата ѝ на кичури като на Медуза. Намалих скоростта на плавателния съд до празен ход, като оставих течението да ни насочва вместо мощните двигатели на моторната лодка. Не искахме да се приближаваме твърде много. Денис също не направи никакво движение, за да се приближи към нас. Тя държеше плавателния си съд на мястото му, неподвижна като статуя в позицията си до кормилото.
По-малко от час по-късно чух рева на друг двигател, идващ откъм пристанището. Предвид настъпващия мрак, ниските температури и предупрежденията за малки плавателни съдове, не помислих, че това е семейство, излязло на разходка за удоволствие. Елегантен бял плавателен съд се вряза във водата към лодката на Денис, а умиращите слънчеви лъчи осветиха бледата коса на вампира на кормилото.
Вампир, който поразително приличаше на Боунс.
– Ако искаше да избягаш от мен, трябваше да платиш в брой, вместо да използваш кредитната си карта, за да наемеш лодката си!- Изкрещя Рейф на Денис. Гласът му се носеше над водите до нас, звучеше женствено и не носеше и следа от английски акцент. Той едва погледна в наша посока, макар че трябваше да забележи, че се носим на по-малко от четвърт миля от него. За да е толкова безгрижен, Рейф не би трябвало да е сам в лодката.
За да докажа предположението си, следващият път видях да се появява една руса глава, после три брюнетки и накрая – ягодова блондинка. Изглеждаше, че Рейф е довел със себе си целия екипаж. Не мислех, че ще рискува да ги остави без надзор, след като бяхме измъкнали Боунс изпод носа му. Но когато египетският вампир се обърна в наша посока, се напрегнах. С разстоянието и начина, по който и двата ни плавателни съда се люлееха на вълните, никога нямаше да успея да го уцеля с ясен изстрел в главата, но силите на Менчерес не се нуждаеха от спокойна повърхност или по-голяма близост, за да бъдат ефективни.
– Сега – изръмжах аз в мобилния си телефон.
Три неща се случиха едновременно. Призраци се изстреляха от дъното на лодката ми, провирайки се през мен, Иън и Боунс в такова голямо количество, че телата ни бяха погълнати от прозрачните им форми. В същото време мигновеният смазващ натиск, който бях почувствала върху врата си, се приглуши до единствено задушаващо усещане, което беше неприятно, но не и смъртоносно, тъй като нямах нужда да дишам.
А лодката на Денис се взриви с грандиозна експлозия.
Бумът, последван от разхвърчалите се във всички посоки отломки, привлече цялото внимание на Рейф. Той се опита да обърне лодката си, но беше твърде близо до плавателния съд на Денис, когато той избухна. Пламтящи парчета отломки се изсипаха върху него и другите вампири, а някои парчета от скоростта си се забиха в борда на кораба на Райт. Натискът около врата ми намаля още повече.
– Котенце! – Изкрещя Боунс, аурата му се надигна с нещо, което се усещаше като изстрел на адреналин.
Иън дръпна качулката от него и започна да развързва веригите му.
– Приготви се. Време е да си върнем нашите другари – каза Иън с порочно задоволство.
Със също толкова безмилостна усмивка натиснах газта на моторната лодка и се насочих право към кораба на Рейф. Той продължаваше да се опитва да разчисти опасните парчета отломки от лодката си, проклинайки щетите, които беше нанесла близката експлозия. Бяхме на стотина метра от него, преди Рейф да разбере, че не намаляваме скоростта.
През мъгливия слой от призраци, които все още се въртяха навсякъде по мен и караха цялото ми тяло да се чувства наелектризирано, видях как на лицето на Рейф изгря осъзнаване.
– Спрете ги! Убий ги! – Изкрещя той на Менчерес. След това изостави опитите си да изчисти и завъртя лодката, като пусна двигателя.
Той се пръсна, звучеше така, сякаш нещо беше попаднало в дюзите или те бяха повредени от експлозията. Нашият плавателен съд също започна да се клати, но Фабиан и Елизабет бяха взели със себе си много от рода си. Появиха се още призраци, които покриха кораба с телата си и действаха като свръхестествен буфер срещу силата на Менчерес.
Способностите на бившия фараон бяха зашеметяващи, но те не действаха на нищо от гроба. Глупачката аз се нуждаех от демон, който да ми напомни за това. Балчек и другите можеха да ми се подиграват за афинитета ми към духовете, но когато телата им действаха като силово поле, което отклоняваше страховитата сила на Менчерес, беше добре да имаш приятели в мъртвите места.
Иън свали последните вериги от Боунс и ги захвърли настрани.
– Когато попаднеш във водата, погълни толкова, че да ти се разкъса стомахът, и след това продължи да поглъщаш – казах аз настоятелно, като го погледнах. – Цялата тази солена вода ще улесни прочистването на кучката от теб.
Боунс протегна ръка и ме придърпа към себе си за свирепа целувка. Призраците все още се въртяха около и през нас, но докосването на ръцете му – първото, което усещах от тях от седмици – накара тялото ми да вибрира.
Балчек се вмъкна между нас и промълви:
– Няма време. – Погледнах колко близо сме до лодката на Рейф. Той беше прав.
– Идваме за теб, копеле! – Изкрещях на демона, обитаващ съпруга ми и приятелите ми. Моторната ни лодка се удари в кораба на Рейф, преди думите ми да заглъхнат.
Ударът ни катапултира от лодката. Боунс потъна веднага под вълните, но Иън излетя право нагоре, като взе със себе си Балчек. Аз имах друг план. Гмурнах се през плуващите парчета на двете унищожени лодки, като призраците все още се придържаха към мен, за да грабна русата вампирка, преди да е паднала във водата.
– Менчерес! – Изревах, държейки в хватката си борещата се Кира. – Издърпай се отгоре на този демон в теб или се кълна, че ще я убия!
С тези думи забих сребърен нож в гърдите на Кира, като внимавах да съм близо до сърцето ѝ, без да го пронизвам. Кира замръзна, сякаш беше светкавично замразена, и издаде хриплив звук на болка, който по-скоро усетих, отколкото чух над съскането и пръскането от двата потъващи кораба.
Една черна глава проби вълните, а яркозеленият ѝ поглед се насочи към мен с поглед, който беше наистина плашещ.
– Ако позволиш на тази кучка дори да ме плисне със силата си, тя умира – предупредих го отново, като се взирах право в Менчерес.
Хайде – подканих го тихо аз. С ъгъла на окото си видях как Рейф се покатери на едно преобърнато парче от корпуса, но не се опита да се намеси. Във всеки случай не и с тялото си. Почти усещах демоничната енергия, която се носеше от него към Менчерес. Демонът не искаше да загуби най-мощната си марионетка.
Друг вампир изскочи от водата към мен, но преди Пик да ме достигне, Иън го хвана във въздуха, което ги изхвърли и двамата извън обсега на видимостта ми.
– Гледай водата! – Изръмжа Балчек, без да е защитен от разрушителното ѝ въздействие, защото беше телесен демон. Не носеше чуждо тяло като Рейф.
Не смеех да отклоня вниманието си от Менчерес. Около него пропукваха енергийни потоци и ако не беше дебелото одеяло от духове, което ме обвиваше, знаех, че щеше да ми липсва главата.
Дръпнах ножа малко по-високо, което накара Кира да извика отново, и нещо се пречупи в изражението на Менчерес. За част от секундата си помислих, че дори безбройните призраци не могат да ме спасят, но после усетих как той привлича тези смъртоносни енергийни потоци, вместо да ги изстреля навън към мен. Рейф нададе вой, който прозвуча болезнено.
– Кат. – Гласът на Менчерес беше дрезгав. – Това съм аз. Пусни я.
– Докажи го. Накарай Пик и Анет да се потопят под водата и ги накарай да пият солена вода, докато не ги запълни – казах аз.
– Не! – Изкрещя Рейф, като се втурна към мен.
Стена от сила го блъсна обратно в обърнатите останки от корпуса достатъчно силно, за да напука повърхността му – и черепа на Рейф. Кръвта се изля върху бялата долна част, преди да изчезне в океана. Рейф изстена с по-висок, женски глас.
После чух плясък. Чух промърмореното от Иън:
– Пийте, приятели – и предположих, че Пик и Анет току-що са били запратени под водата. Всичко това бяха обещаващи знаци, но аз все още държах този нож, забит в гърдите на Кира. Демонът трябваше да се бори със зъби и нокти с Менчерес, а нищо нямаше да мотивира вампира да запази контрол така, както страхът за живота на любимата му.
Разбира се, когато всичко свърши, Менчерес все още можеше да ме убие за това, че съм пробола Кира.
– Доведете ме при него… внимателно! – Балчек се вцепени.
Иън се спусна към мястото, където се намираше Рейф с демона, все още прибран под мишницата му като голяма футболна топка. Когато Рейф ги видя, той се опита да се измъкне обратно в океана, за да се измъкне.
– Дръж го неподвижно – казах рязко на Менчерес.
Мощта се вдигна и притисна Рейф към обърнатия корпус. Иън коригира хватката си върху Балчек, държейки го за кръста, така че демонът да виси над хванатия в капан вампир със свободни ръце. Балчек се усмихна весело на Рейф, преди да разкъса ризата му, разкривайки бледите, твърди гърди на вампира.
Рейф изкрещя нещо на неразбираем за мен език, когато Балчек измъкна нож от колана си и започна да изрязва символи върху гърдите на Рейф. Вместо тези символи да изчезнат от мигновеното изцеление, вълните сякаш ги закрепиха на мястото им, изписвайки символите върху кожата му. Демонът беше толкова дълбоко вкоренен в Рейф, че отворените му рани реагираха на солената вода по същия начин, както вампирските на течно сребро.
– Пари, нали? – Отбеляза Балчек над женски звучащите писъци, които бяха като музика за ушите ми.
Вземи го, кучко! Прииска ми се да се разкрещя.
– Как се осмеляваш да предадеш един от своите заради тях? – Изръмжа Рейф, този път на английски.
Балчек не се спря в резбата си.
– Лесно. Получавам много пари. Представи си това; демон без съвест.
Ножът му отново проблесна и Кира се разтрепери в ръцете ми. Щях да си помисля, че е болка от ножа, който все още беше забит в нея, освен ако не видях как Менчерес направи същото.
– Почти готово – промърмори Балчек и започна да реже по-бързо. Треперенето на Кира се засили, докато не се притесних, че треперенето ще опре ножа твърде близо до сърцето ѝ. Менчерес също продължаваше да се влияе по същия начин. Водите около него започнаха да се пенят.
– Почти – повтори Балчек, а ножът вече проблясваше толкова бързо, че беше почти размазан. – Ето! – Обяви той.
Тази единствена дума беше придружена от взрив, който се усещаше по-силен от този при детонацията на лодката, само че този не се разхвърча в няколко посоки. Цялата тази невидима траектория бе насочена към Рейф, прекъсвайки дори желязната хватка на Менчерес, за да огъне за кратко тялото на Рейф под тежестта на атаката си. За секунда си помислих, че може да го разкъса на парчета.
Но после тази енергия рязко се разсея. Рейф се свлече, преди хватката на Менчерес отново да го обездвижи. Между различните плаващи парчета отломки от лодката около нас главата на Боунс проби повърхността. Въпреки че все още изглеждаше изтощен, усмивката, която ми хвърли, беше изпълнена с неизмеримо удовлетворение.
– Тя си е отишла – каза той просто.
Назад към част 21 Напред към част 23
