Глава 7
Шестимата все още бяха на същите места в семейната стая, когато се върнахме вътре. Дениз се качи направо горе, а аз се усмихнах като домакиня и отидох при Боунс, като сложих ръка на рамото му.
– Извинете ме, но трябва да открадна съпруга си за няколко минути.
Бяха нужни две дръпвания на рамото му, но той най-накрая вдигна поглед.
– Защо?
Запазих усмивката си, въпреки че въпросът беше кратък.
– Защото, скъпи, имам нужда от твоята помощ за нещо.
– Каквото и да е, сигурен съм, че ще се справиш.
По гръбначния ми стълб нахлу лед. Изражението му беше студено, а погледът, който ми хвърли, беше онзи, с който съм го виждала да обсипва враговете си преди кавга, завършила кърваво. Никога не съм си и помисляла, че ще бъда в ролята на получател на такъв поглед от Боунс, а фактът, че беше заради нещо толкова дребно, утрои чувството ми за лошо предчувствие.
Това не беше просто странно поведение. Сякаш Боунс беше заменен с непознат.
Срещнах погледа на Рейф, забелязвайки изненадата, която премина през лицето му, преди да я прикрие с усмивка.
– Опасявам се, че твърде дълго съм монополизирал всички. Ще се оттегля в стаята си за малко.
Няколко мигновени протеста посрещнаха това изявление, докато Рейф не протегна ръце.
– Моля, всички. Погрижете се за прекрасните си дами. Ще се видим по-късно.
Сякаш превключвател беше превъртял, Боунс се обърна към мен и се усмихна, изражението му беше топло.
– От какво имаш нужда?
С най-голяма трудност удържах челюстта си да не падне от изненада.
– Това е в нашата стая – успях да се справя. – Ела с мен.
Нарастващите ми страхове накараха стъпките, водещи дотам, да се почувстват така, сякаш са се превърнали в километри. Когато прекрачихме прага, вече почти вибрирах от вълнение.
– Какво, по дяволите, се случва? – Поисках веднага щом затворих вратата. Толкова за изтънчеността.
Боунс се намръщи.
– Боже, какво те е налегнало, че си се разпенила толкова?
– Какво е станало? С мен? – Повтарям, като се спирам, преди да съм станала още по-изтерична. Дори звукоизолацията щеше да бъде подложена на изпитание с този писък. Принудих се да се успокоя, и да си поема два пъти дълбоко въздух, преди да продължа.
– Искаш ли да ми разкажеш какво сте замислили ти и останалите с Рейф?- Попитах с почти нормален тон.
Още една бръчка изкриви чертите му, този път със следи от объркване.
– Какво имаш предвид?
Още дълбоки вдишвания. Не бях дишала толкова много от месеци.
– Всички вие изглеждате… прекомерно внимателни към него. Сякаш не забелязвате никой друг.
Това също не беше деликатно, но беше най-доброто, което можех да събера, тъй като всяка фибра от мен искаше да хване Боунс и да види дали разтърсването му ще го изкара от това.
Намръщената му физиономия се разсея и когато заговори, тонът му носеше закачливи, нежни нотки.
– Не ревнуваш, че му обръщам внимание, нали?
Уау, дали кармата беше побързала да ми се отплати за начина, по който бях отхвърлила притесненията на Иън тази сутрин!
– Не ревнувам – изтърсих аз, сменяйки тактиката.- Но мислех, че се съгласихме, че Рейф се нуждае от известно разследване, преди да продължим с него.
– А, това. – Боунс махна с ръка. – Не е необходимо. Очевидно е, че той е добър човек и аз се гордея, че го наричам свой брат.
Стомахът ми сякаш се свлече до коленете. Думите му и моето обвързване с емоциите му разкриваха, че това не е игра. Боунс вярваше на всичко, което беше казал, въпреки че мъжът, когото обичах, никога не би бил толкова сляпо доверчив. По някакъв начин Рейф беше успял да направи невъзможното – да промие мозъка на вампир. И то не само един, а няколко, ако се съди по идентичното поведение на Пик, Анет, Менчерес и Кира. Ако не трябваше да открия как, за да мога да го обърна, щях да сляза долу и да го убия за това, че е объркал умовете на всички.
От друга страна, ако Рейф беше достатъчно могъщ, за да хипнотизира други вампири, кой знаеше какви трикове има в ръкава си? Можешех да се окажа само петно на пода, ако тръгнех след него, преди да науча повече за източника на способностите му.
Вгледах се в очите на Боунс и му дадох безмълвно обещание. Ще поправя това и ще си върна истинския ти вид. Все още не знам как, но ще го направя.
И тогава щях да убия Рейф, зет или не. Разбира се, ако имаше достатъчно сила да промива мозъци на вампири, изфабрикуването на връзката му с Боунс щеше да е лесно. Можеше да го направи като извинение, за да се сближи с всички. С каква цел, не знаех, но каквато и да беше мотивацията му, не можех да му позволя да успее.
Но преди да направя каквото и да било друго, трябваше да прикрия следите си.
– Прав си, малко ревнувах от цялото внимание, което получаваше Рейф – казах, като се надявах гласът ми да не е прекалено дрезгав от бушуващия в мен гняв. – Позволи ми да те компенсирам. Ще променя плановете си за Коледа. Вместо да сме само осем, ще направим голямо парти, за да приветстваме официално Рейф в семейството.
Той се усмихна с такова явно удоволствие, че сърцето ми се сви. Прекрасният вампир пред мен изглеждаше точно като мъжа, когото обичах, но някак си Рейф беше погребал истинския Боунс под пластове, през които не можех да проникна.
– Това е страхотна идея. Той заслужава подобаващо посрещане.
О, аз бих посрещнала Рейф добре и подобаващо, добре. С много запален динамит, ако ми се изпълни коледното желание. Но аз се усмихнах обратно, безкрайно доволна, че връзката между нас не тече и в двете посоки и Боунс не може да усети емоциите ми.
– Не се притеснявай, аз ще се погрижа за всичко.
Почуках на вратата на стая 116. Разговорът със служителката на регистрацията в хотела, съчетан с няколко мига от погледа ми, ми беше дал номера на стаята на Иън. Въпреки че не знаех под какъв псевдоним се е регистрирал, описанието „висок, червенокос, секси и англичанин“ беше достатъчно.
– Отвори, Иън!- Извиках, когато поредната серия от чукане не даде резултат.
Вратата пред мен не се отвори, но тази в края на коридора се отвори. От нея изскочи позната глава.
– Стига толкова, Жътварке. Вече си събудила и мъртвите. Няма нужда да будиш всички останали.
Предполагам, че все пак не са ми дали правилния номер на стаята. Тръгнах по коридора, но Иън ми махна назад.
– Дай ми време да си взема панталоните и ще дойда при теб.
Той изчезна в стаята и след минута се върна, без риза, но с гореспоменатите панталони. За моя изненада той извади ключ и отвори вратата, на която бях блъскала.
– Влез.
Събрах две и две и поклатих глава с отвращение.
– Невероятно. Нещо наистина страшно се случва с Боунс и останалите, но ти все още отделяш време да се търкаляш в леглото.
– Мириша ли, сякаш съм се чукал? – Каза той намръщено. – Спах в друга стая от съображения за сигурност. Казах ти къде се намирам, без да знам дали и твоето съзнание не е било замъглено от музиката на арфата на Рейф. Така че, ако се бяхте появили с Криспин и бяхте разбили тази врата, щях да приема това като знак да бягам, за да спася живота си. Тъй като си сама и изглеждаш като нормалния си сърдит човек, предполагам, че не си под влиянието на Рейф.
Толкова се радвах, че мога да се откажа от играта на опсебена, която поддържах от снощи, че дори не се притесних от коментара за арфата.
– Не, не съм. Но ти, аз, Денис и Фабиан изглежда сме единствените, които не са. Трябва да е някакво заклинание, но не разбирам как Рейф е накарал такова да действа на всички, освен на нас четиримата.
Иън въздъхна.
– Откакто те видях вчера, не правя нищо друго, освен да обмислям точно този въпрос. Ако съм прав за това, с което си имаме работа, единственото нещо, което ме защитава, е това.
Той разкопча панталоните си и ги смъкна надолу. Извърнах се точно навреме, като изръмжах:
– Не ме интересува какво си мислиш, боклукът ти няма специални способности. И вече чух за пробождането – през рамо.
– Не това исках да ти покажа – отвърна той с неумолим глас. – А сега престани да бъдеш такава глупачка и гледай.
– По-добре това да не е една от твоите болни шеги – промълвих аз и се обърнах. За щастие, първото нещо, което видях, не беше Иън, който размахваше господин Едноокия към мен, макар че не изглеждаше притеснен, че ръката му не скрива напълно плътта зад нея. Със свободната си ръка той посочи татуировка, която беше толкова близо до основата на слабините му, че се сливаше с линията на космите му. Значи ти си истински червенокос – мина през ума ми, преди да успея да се сдържа.
– Освен че знам, че изглежда имаш фетиш към украсяването на стоките си, не виждам…
– Това не е обикновена татуировка – прекъсна ме той. – Това е защитен символ. Не го ли разпознаваш от предишните знаци на Денис?
Погледът ми се стесни и направих нещо, за което допреди пет минути се бях заклела, че е невъзможно – приближих се и клекнах, така че слабините на Иън да се виждат по-добре. Със сигурност разпознах символите. Бяха по-малки, съдържащи се в един-единствен кръг, в сравнение с различните знаци, които бяха покрили предмишницата на Денис, но бяха безпогрешни.
– Уау – прошепнах аз.
Той измърмори.
– Ако взимах един паунд за всеки път, когато някое момиче каже това, докато е в твоето положение.
Седнах назад и зададох най-очевидния въпрос.
– Защо имаш татуировка, която отблъсква демоничното влияние върху слабините ти, Иън? И какво общо има това с Боунс и останалите?
Той ме погледна с немигащ поглед.
– Защото преди десетилетия се сблъсках с един демон и не исках той да ме намери. Също така не исках този факт да се разгласява, затова скрих заклинанието си за защита на място, където повечето хора, които го видят, няма да разберат значението му.
Погледът ми се впи в неговия със същия интензитет.
– Как се сблъска с демон? Сключи сделка и след това я наруши ли?
– Не. – По някаква причина му повярвах, така че тази единствена дума ме успокои. Да се измъкнеш от демонична сделка беше почти невъзможно, а те обикновено приемаха само една форма на валута: душата ти. Колкото и Иън да ме вбесяваше, не бих желала това да виси над главата му.
– Тогава какво?
– Не е уместно – каза той рязко. – Достатъчно е да кажа, че през това време открих, че демоните имат своя собствена форма на черна магия, само че тяхната кара всички останали да изглеждат като детска игра.
Преглътнах трудно. Фабиан беше забелязал, че Рейф разпръсква кръв из имота ни, и беше открил странния символ в спалнята. С оглед на странните действия на всички на следващия ден предположих, че Рейф трябва да се занимава с магия. Изглежда, че съм била права, само че той е станал много по-тъмен – и опасен – от това.
– Рейф е вампир, а не демон. Тогава как би могъл да владее адската версия на заклинанието? Никога не съм чувала вампир да прави това, а владеенето на демонично заклинание, достатъчно силно, за да омагьоса други вампири, би трябвало да е далеч отвъд възможностите му, ако се съди по аурата му.
Иън се усмихна, студено и стегнато.
– Денис се чувства като обикновен човек, но тя е много повече от това, нали?
Стори ми се, че Иън се стреми към това. Той мислеше, че Рейф получава допълнителната си сила чрез същия метод, който беше направил Денис много повече от човек. Ако беше прав, това обясняваше защо Рейф се чувстваше само като обикновен вампир, макар че можеше да владее заклинание, което дори Менчерес не би се осмелил да опита. Все още не знаех защо не бях засегната, но това също така обясняваше защо Иън, Денис и Фабиан не бяха повлияни от демоничната магия. Разбира се, това означаваше също, че Рейф е почти неудържим.
– Толкова сме прецакани – издишах аз.
Иън изпусна сух смях.
– Това е първото разумно нещо, което казваш от сутринта.
Назад към част 6 Напред към част 8
