Глава 12
Седмица по-късно Кат застана пред новото огледало в цял ръст и с ужас се вгледа в отражението си.
– Няма как да изляза на публично място в този вид!
Боунс се облегна назад в стола си, без да си прави труда да скрие усмивката си.
– Изглеждаш толкова смайващо, че едва се сдържам да не ти скъсам дрехите.
Ако знаеше колко вярно е това, щеше да направи нещо повече от това да го загледа. Повечето жени се радваха на преобразяване плюс торби с нови дрехи, но не и неговото Коте. Резултатите обаче си заслужаваха. Преобразяването не толкова подчертаваше красотата и, колкото изискваше внимание заради нея, както и роклята с дълбоко деколте и къса пола. Ако не бяха ботушите, които стигаха до коленете и, щеше да е по-скоро гола, отколкото облечена, и по скандалното и изражение личеше, че тя добре осъзнава това.
– Мислиш, че това е смешно, нали? – Отвърна тя. – За теб всичко това е един голям, проклет цирк!
Той скочи и се изправи срещу нея. Вече беше толкова свикнала с бързината му, че не мигна, когато за по-малко от секунда той премина от седнало положение в другия край на стаята, за да се взре в нея.
– Това не е шега, но е игра и победителят взима всичко. Ако някой беден немъртъв е зает да гледа тези – той дръпна деколтето и, с което си спечели шамар по ръката – то няма да търси това – завърши той, придържайки последния си подарък към стомаха и.
Ако не се беше съсредоточила толкова върху това да скрие още един сантиметър от гърдите си от погледа му, щеше да обърне повече внимание на това, което правеше с другата си ръка. В края на краищата деколтето и беше предназначено да разсейва целите, а не нея самата.
Тя грабна подаръка, който той и подаде, и се изправи.
– Това кол ли е, Боунс, или си много доволен от новата ми рокля?
Сега тя просто го дразни, нали?
– В този случай това е кол. Винаги обаче можеш да се огледаш за нещо повече – не се сдържа да добави той. – Виж какво ще ти хрумне.
Тя го погледна с един от своите погледи „правя се на по-ядосана, отколкото съм“.
– По-добре това да е част от предстоящото ни обучение по мръсни думи, иначе ще дам шанс на този нов кол.
О, той щеше да се наслади на тази следваща част от обучението и, и то далеч не само заради практическите и цели. Можеше да изглежда като съблазнителка в новите си дрехи, но трябваше и да звучи като такава. За нейно щастие, той беше развратник от световна класа, който беше прекарал седмици във фантазии за нея. Когато свършеше, тя щеше да е в състояние да се справи с всичко, което целите и кажат.
– Сега, това едва ли е романтична реплика – каза той, сякаш това беше само част от урока и. – Съсредоточи се! Между другото, изглеждаш страхотно. Този сутиен перфектно демонстрира деколтето ти.
– Идиот – каза тя, но той улови бързия и поглед надолу, за да провери дали е прав. След това тя бързо отвърна поглед, сякаш се смути, че я е хванал да се възхищава на себе си.
Трябваше да се възхищава на себе си. Твърде дълго я бяха карали да се срамува, но това беше тема за друг ден. Засега той имаше друга изненада.
– Сложи колчето в ботуша си, котенце. Ще видиш, че има примка за него.
Тя го направи и се усмихна на това, че оръжието и вече беше скрито, но все още беше на една ръка разстояние.
– Прибери и другия си – каза той, защото знаеше, че тя винаги носи със себе си и домашния си кол от сребро и дърво.
– Това беше страхотна идея, Боунс – каза тя, когато приключи с прибирането на оръжията си. После изражението и се помрачи.
Бедното момиче. Всеки път, когато се отпуснеше достатъчно, за да се наслади на времето си с него, тя реагираше така, че да се накаже. Все още не беше успяла да спре този саморазрушителен цикъл, но днес можеше да я отклони от него. Напълно.
– Аз самия съм го правил един-два пъти, но нещо все още не е наред – каза той, докато я заобикаляше. – Нещо липсва. – Престори се, че размишлява още малко, преди да каже: – Имам го! – С щракване на пръсти. – Свали си гащите.
Тя го зяпна.
– Какво?
– Свали гащите си – повтори той, като използва целия си контрол, за да запази лицето си. – Знаеш: бикини, гащички, гадни мрежи…
– Нима си полудял? – Прекъсна го тя. – Какво общо има бельото ми с нещо? Няма да показвам на някого… разкрача си, каквото и да казваш!
Цветът на лицето и се беше повишил, но все още не се беше изчервила. Той скоро щеше да поправи това.
– Не е нужно да показваш на никого нищо. Повярвай ми, един вампир ще разбере и без да му показваш, че кутията ти е разопакована.
– Как? – Отвърна тя.
– Ароматът, Котенце. – Ах, ето го и изчервяването и! И то с такъв прекрасен нюанс на червеното. – Никой вампир на света не би могъл да сбърка това – продължи Боунс, а устните му така потрепваха, че едва успяваше да говори. Добре, че тя беше твърде разпалена, за да го забележи. – Като да хвърлиш котешка мента пред едно коте. Човекът получава добър дъх на…
– Ще спреш ли? – Почти изпищя тя. – Разбирам картината, добре? Спри да я рисуваш! Боже, но ти си… нецензурен!
Беше започнал това, за да я разсее – и да, защото беше още по-красива, когато се изчервяваше – но наистина трябваше да преодолее прекомерното си чувство за скромност. Първият и лов беше този уикенд и тя щеше да е готова.
– Освен това едва ли има нужда от това – добави тя, като се съвземаше с видимо усилие. – Ти си ме накичил с тези дрехи за чукане, а аз ще им изгоря ушите с мръсни думи. Ако това не е достатъчно, за да накараме мишените ни да ме вземат на подбив, значи е безнадеждно.
– Така е, любима – отвърна той. – Изглеждаш много привлекателно, но да предположим, че някой мъж предпочита блондинки? Или брюнетки? Или пък харесва такива с малко повече месо на задника? Това не са новобранци, това са вампири с изтънчен вкус. Може би ни трябва нещо, което да наклони везните. Мислете за това като за… реклама. Освен това, с обонянието на вампира, не е като да не може да те усети на първо място. – И ако преди не беше осъзнала това, сега вече го беше направила. – Например, веднага мога да разбера кога си си взела месечните, по гащи или без гащи. Някои неща просто…
– Разбирам те! – Лицето и вече беше огненочервено, но за нейна чест тя си пое няколко пъти дъх и след това се вгледа в очите му. – Добре, ще го направя, когато излезем в петък на лов. Не преди това. Няма да преговарям по този въпрос.
– Каквото кажеш, котенце – отвърна той, без да обръща внимание на погледа и. – А сега към следващия ни урок: гадното говорене. Знаеш правилата. За всяко изчервяване и отдръпване, което ми причиняваш, ми дължиш десет мили бягане през гората. И така, коя ще бъдеш до края на този ден? Триумфираща съблазнителка? Или уморен бегач?
– Триумфираща прелъстителка – каза тя с възхитителна увереност за човек, чиито бузи все още бяха изцапани от предишна руменина.
Той направи жест към масата, която беше поставил.
– Нека да разберем.
Кат седна, като хвърли ужасен поглед на това, че късата и пола се вдигна още по-високо. Боунс го видя и се ухили.
– Искаш да загубиш залога ни, преди още да съм започнал?
С предизвикателна извивка на веждите тя дръпна полата си нагоре с още един сантиметър, а след това му се намръщи, че се любува на гледката.
– Наистина ли? – Отвърна тя. – Ако не се изчервя или не се отдръпна, ти губиш. Чудя се какво ли наказание ще ти измисля?
– Недей да мислиш – отвърна той с усмивка. – Това никога няма да се случи. След това седна и протегна ръце. – Играта започва, скъпа.
След кратка пауза тя вкара ръцете си в неговите. Веднага след като го направи, Боунс и каза какво наистина мисли.
– Изглеждаш пищно, котенце, и не говоря за новата ти рокля. Единственото нещо, което може да направи устата ти по-красива, е, ако се увие около члена ми. Обзалагам се, че гледката на това може да задвижи сърцето ми отново. Нямам търпение да видя как изглеждаш под мен, наведена срещу мен и отгоре ми. Искам да чуя колко силно можеш да изкрещиш, когато свършиш. Обзалагам се, че обичаш да е грубо. Аз също и ще те разкъсам, докато не се умориш да ме молиш за още…
– Моето, моето сандъче не е отваряно от известно време. – прекъсна ме тя.
Тонът и беше хладен, но тя вече използваше сарказма като щит, а очите и се бяха разширили не само от смущение. Сега там искреше и забранен интерес, а в ръцете и потрепваха малки мускули, сякаш искаше да затегне хватката си върху него, но не си позволяваше да го направи.
Боунс прокара палците си по точките на натиск в дланите и, като ги дразнеше с леки движения. Под масата краката и се подкосиха, сякаш усещаше докосването му някъде другаде, и очите и се разшириха от изненада.
Точно така, Котенце – помисли си Боунс, позволявайки и да прозре отвъд маската, която винаги носеше около нея. Мога да те накарам да почувстваш неща, които дори не можеш да си представиш. Скоро ще направя всичко, което ти казвам сега, и то без да броим онова, което мога да направя с кътниците си, за което още няма да говоря…
– Ще взема гърдите ти в устата си, ще оближа зърната ти, докато станат тъмночервени. Те ще го направят – потвърди той, когато веждите и за кратко се смръщиха. – Колкото повече ги облизвам и колкото повече ги хапя, толкова по-тъмни ще стават. Няма да искаш да спра, дори след като те изтощя напълно, а аз не се уморявам лесно. Позволи ми да ти съобщя една тайна за вампирите – ние насочваме къде да отиде кръвта в телата ни, толкова дълго, колкото искаме да бъде там, така че мога да идвам отново и отново, като изобщо не спирам…
Дишането и се учести, а когато той погали пулсовите точки на китките и, усети, че сърцето и се ускорява.
– Нямам търпение да разбера какъв е вкусът ти – продължи той, гласът му се задълбочи, докато езикът му проследяваше долната устна. – Ще те облизвам, докато си помислиш, че гориш, и след като изсмуча всичките ти сокове от теб… ще изпия кръвта ти.
– А? – Каза тя, преди разбирането да се прояви, и погледна устата му с проблясък на еротично очакване. Почти веднага руменина изписа бузите и от ухо до ухо и тя се изправи толкова бързо, че столът и се преобърна.
Триумф, който нямаше нищо общо със спечелването на залога им. Сега тя не се изчервяваше от обичайната си предпазливост. О, не. Ароматът, пулсът и погледът и показваха, че се изчервява, защото част от нея искаше той да направи всичко, което беше казал… и останалата част от нея току-що го беше осъзнала.
Вдишах опияняващия аромат на възбудата и, докато и давах безмълвно обещание. Скоро, котенце. Много скоро.
Но не сега. Тя не беше готова да признае привличането си, камо ли да действа по него. Така че той щеше да продължи, сякаш и двамата не осъзнаваха новото напрежение помежду им.
Той изпусна тих смях.
– О, котенце, ти се справяше толкова добре! Предполагам, че не си могла да се откажеш от една приятна разходка в гората. Прекрасна нощ за това, също така. Усещам, че идва буря.
Тя промърмори под носа си, докато крачеше. Този път това не бяха обичайните и проклятия към него; те звучаха по-скоро като насочени към самата нея.
– Нищо чудно, че те смятах за невинна – продължи той. – Срещал съм монахини, които са били по-разпуснати. Знаех, че оралните неща ще те докарат до провал. Щях да заложа живота си на това.
– Ти нямаш живот, ти си мъртъв – промълви тя.
Продължавай да си го повтаряш, любима. Дори ти вече не вярваш в това.
– Напротив, ако се съди по сетивата и рефлексите, аз съм по-жив от всеки човек. Просто имам още няколко подобрения.
– Подобрения? – Тя се завъртя с лице към него. – Ти не си компютър, Боунс. Ти си убиец.
За пореден път изглеждаше по-отчаяна да убеди себе си в това, отколкото нещо друго. Той би съжалил тази вътрешна борба, ако тя не грешеше за вампирите като цяло, за него в частност и най-важното – за себе си.
Така че той само се облегна назад, като наклони стола, докато го балансираше на два крака. През цялото време погледът и продължаваше да се рее по него, сякаш не можеше да се сдържи. Той не искаше да го прави. Ето защо ризите му бяха станали много по-прилепнали по тялото. Новата сива беше достатъчно тясна, за да подчертае всички мускули, които беше усъвършенствал, работейки под ръководството на безмилостен надзирател, когато беше човек. Тогава стройното му, твърдо тяло беше признак за неговата бедност. Сега, по ирония на съдбата, то беше модерно.
– Ти също си убиец, или си забравила? – каза той накрая с лек тон. – Знаеш, че тези, които живеят в стъклени къщи, не бива да хвърлят камъни, и всички тези гнили неща. Наистина, Котенце, защо си толкова срамежлива по предишната ни тема? Не ми казвай, че гадината, която те е чукала, е пренебрегнала прелюдията.
– Прелюдия?
Новата тъмнина в гласа и го накара да се стегне. Опита се да прочете очите и, но те вече бяха затворени, а ароматът и се вкисна, докато крачките и станаха отривисти от ярост и спомнена болка. Това не беше нормална реакция на предишна връзка за една нощ. Не, беше се случило нещо друго. Нещо много по-лошо.
Леденостудена ярост замени желанието му. Който и да беше гадината, която и беше направила това, дните му вече бяха преброени.
– Не, освен ако не смяташ, че свалянето на дрехите му е прелюдия – продължи тя с крехък тон. – Можем ли да не говорим за това? Това едва ли ме поставя в подходящо настроение.
– Не се тревожи за него, любима – каза и той, като се постара в гласа му да не се долавя нищо от насилието, което го обземаше. – Ако го срещна, ще го пречупя наполовина заради теб.
А аз ще го срещна. Обещавам ти го.
– Повече няма да говорим за него – продължи той. – Готова ли си да се върнем на масата сега?
С това той изви вежди по един преувеличен начин. За негово облекчение раздразнението замени болката в изражението и. Добре. Никога повече не искаше да вижда това изражение на лицето и.
– Или ти трябват още няколко минути, за да се охладиш? – Каза той с най-натрапчивия си тон, за да отклони още повече мислите и от миналото.
Тя спря да се разхожда.
– Готова съм. Просто преди не бях подготвена, но сега съм.
Тя седна обратно, а той протегна ръце. Този път тя ги пое, без да се колебае.
– Продължавай“, каза тя със същия тон, който беше чувала от войниците, докато се подготвяха за битка. – Дай всичко от себе си.
Устните му се разтеглиха в бавна усмивка.
– Обичам да давам всичко от себе си. Нека ти кажа как бих го направил…
Преди да изтече часът, тя му дължеше четиридесет мили.
Назад към част 11 Напред към часр 13
