ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 20

Глава 20

Кат изстена и Боунс го вдиша, преди да премине покрай сатенената пълнота на устните и към богатството на устата и. Езикът му погали нейния и кръвта му кипна, когато тя заби нокти в гърба му. Гръмотевичният и пулс заглуши музиката, а топлината и го прониза през дрехите им. Той прокара ръце по тялото и, докато стигна до бедрата и. Тя потръпна, когато той ги притисна към себе си, а след това издаде остър звук на нужда, когато той засмука езика и.
Двама танцьори се сблъскаха с тях, прекъсвайки целувката им, и накараха Кат да се спъне при неочаквания контакт. Боунс я хвана, преди да падне, и погледна невнимателните танцьори.
– Гледай къде стъпваш!
Те измърмориха извинение. Боунс се обърна към Кат и…
Господи, очите и!
Те светеха в яркозелено от желание. Никога не беше виждал нещо по-красиво… или по-опасно, като се има предвид къде се намират.
Боунс придърпа главата на Кат към гърдите си, имитирайки мечешка прегръдка. След това полубяга, полуотлетя от дансинга.
Моля се, никой да не е видял очите и!
Досега никой не изглеждаше така. Или, ако го бяха направили, музиката беше прикрила факта, че сега светещият и поглед идваше с невъзможната комбинация от сърцебиене.
Боунс избра най-безлюдната част на клуба, секцията до аварийния изход. След това застана с гръб към стената, оставяйки я с лице към него и никой друг. Сега само той можеше да види яркия блясък в очите и.
Кат изглежда не осъзнаваше опасността. Тя прокара пръсти през косата му и придърпа устата му обратно към своята.
За миг Боунс се поколеба. Не биваше да я целува отново тук. Само преди миг едва не я бе издал, че е полукръвна. Щеше да е глупаво да рискува отново, независимо че устните и бяха толкова меки…
Напук. Какво е животът без малко опасност?
Той изпусна груб стон и покри устата и със своята. Тя го дръпна по-близо, сякаш го жадуваше толкова, колкото и той нея, което не беше възможно. Боже, тя имаше толкова добър вкус и той не можеше да се насити на малките и, гърлени стонове, нито на силната и хватка върху раменете му. Ако беше човек, тя щеше да остави синини, но той не беше, затова обичаше колко здраво го държи.
Той привлече езика и в устата си и отново го засмука. Тя се задъхваше, преди да направи същото с него, докато пенисът му не пулсираше, сякаш смучеше и него. Ръцете и напуснаха раменете му и се спуснаха по гърба му, галейки мускулите, които се напрягаха от нуждата му. Той я притисна по-силно, позволявайки и да усети колко много я иска. Тя стенеше, търкайки се в него с безмълвна молба, докато сърцето и биеше толкова силно, че го усещаше като меки удари в гърдите му.
Имаше нужда от нея гола точно сега. Тези интимни ниши бяха толкова близо…
Боунс откъсна устата си от нея.
– Котенце, трябва да вземеш решение. Или ще останем тук и ще се държим прилично, или ще си тръгнем сега и ти обещавам, че ако си тръгнем, няма да се държа прилично.
След като го каза, той я целуна. Грешка. Това само го накара да гори още повече, докато може би щеше да бъде първият вампир, който щеше да умре от изгаряне, предизвикано от похотта. Ако не я обичаше до лудост, вече щеше да я запрати в някоя от тези ниши, но тя заслужаваше нещо по-добро от публична бърза връзка, особено за първи път.
– Решавай сега, любима, защото не мога да издържам повече, скоро аз ще реша вместо теб и ще те отнеса оттук.
Тя се взираше в него, а ръцете и бяха стиснали гънките на ризата му. Неговите все още бяха на бедрата и, галейки ги с леки докосвания, които опровергаваха глада му. Не ги беше плъзнал под роклята и, но по аромата и личеше, че е мокра, и той само се сдържаше да не падне на колене, за да я опита там.
Кажи „да“, кажи „да“!
– Боунс. – Страстта превърна гласа и в тихо ръмжене.
Познато лице изведнъж привлече погледа му, последвано от сигнална вълна, която известяваше за присъствието на майстор вампир.
Това не можеше да бъде. Не тук, не сега!
Но беше. Боунс може и да не го беше виждал от години, но го познаваше от пръв поглед и ярост обзе похотта му.
– По дяволите, какво прави той тук?
Кат се опита да се огледа, но Боунс я хвана, преди да се обърне и да покаже на някой друг невъзможно светещите си очи.
– Кой? – Попита тя, като сега звучеше объркана. – Кой е тук?
Най-смъртоносният вампир в страната, ако Боунс беше прав за него. И дръндьото се разхождаше само на двайсетина метра от Кат, докато погледът и светеше като двойни улични лампи.
Боунс снижи гласа си до твърд шепот.
– Хенеси.
Очите на Кат отново се напълниха със сиво. Поне веднъж – Боунс се зарадва на патологичната и омраза към вампирите. Веднага бе разпознала името на Хенеси и то потуши желанието и по-бързо от студен душ.
– Серджо каза, че трябва да е в Чикаго – каза тя със също толкова нисък тон. – Мислиш ли, че Серджо е излъгал?
Сега, когато погледът и изглеждаше нормално като на всеки човек, Боунс ги завъртя така, че той да е с гръб към тълпата, а тя да е до стената. Не искаше Хенеси все още да го забелязва.
– Черна коса, мустаци, тънка брада, кожа с маслинов оттенък, висок, облечен в бяла риза – каза Боунс. – Виждаш ли го?
Кат се наведе небрежно напред, сякаш просто опираше глава на рамото на Боунс.
– Имам го.
– Дръж го под око и не, Серджо не е излъгал. – В това Боунс беше сигурен, макар че все още се отърсваше от последиците на силната похот. – Хенеси сигурно е получил съобщение, че Серджо е изчезнал. Знаел е, че Серджо е в този район, така че Хенеси се е поразпитал за отговори. Без съмнение с право се притеснява какво е казал Серджо на този, който го е накарал да изчезне.
Кат се изправи, а в очите и се появи различен блясък.
– Каквато и да е причината, той е тук. Хайде да го убием.
– Не.
Тя примигна от суровия тон.
– Защо не? Той току-що падна в скута ни!
Мисълта за това, което Хенеси щеше да направи с нея, накара тона му да се втвърди.
– Няма да се доближиш до тази коварна гад. Ще се прибереш направо вкъщи веднага щом той се отдалечи от вратата. Аз сам ще се справя с него.
Ароматът и бе напоен с гняв.
– За човек, който постоянно ми казва да му се доверя, ти със сигурност не проявяваш същата любезност. Мислех, че тази вечер е редовна работа, така че съм се окопитила и съм готова да тръгна, а ти забрави ли, че съм поемала вампири преди теб? Никой не трябваше да ме държи за ръка през това. Сега имам обучение и подкрепление, а ти все още ми казваш да обърна опашка и да бягам? Не ме целувай като жена, ако смяташ да се държиш с мен като с дете.
Как, по дяволите, тя превърна това в нещо за тях?
– Това не е моето отношение към теб като към дете. По дяволите, явно не те възприемам така! Казах ти, че Хенеси не е просто мъж, който хваща момиче, когато коремът му се свие. Той е в друга лига, Котенце. Той е много лош тип.
– Тогава престани да спориш и да отидем да го хванем – каза тя веднага. – Това е любимият ми тип чудовище за сваляне.
Не. Не сега, не никога.
Погледът в очите и попречи на Боунс да го каже. Тя искаше това и никакви спорове от негова страна нямаше да я разубедят. Точно обратното. Сега, след като и беше казал колко отвратителен е Хенеси, той не вярваше, че Кат ще си тръгне, ако все пак я изпрати. По-вероятно е тя сама да се опита да се справи с Хенеси. Както му беше напомнила, тя е ловувала вампири много преди него. Щеше да ги лови отново, независимо дали той я подкрепяше, или не. Той не можеше да я спре повече, отколкото можеше да спре себе си да се нуждае от кръв.
Той въздъхна разочаровано.
– Изобщо не ми харесва, но… ще отидем за него, ако направиш точно каквото ти казвам.
Тя се усмихна, ярко като изгряващото слънце.
– Разбира се.
Той я погледна кисело.
– Имам предвид това и ако нещо се обърка, каквото и да е, натискаш паник бутона.
– Разбира се – каза тя с безгрижен тон.
Всемогъщи Боже, надяваше се да не съжалявам за това.
– Отиди до най-близкия до него бар. Той ще те потърси; зашеметяващата ти кожа е като радиосигнал за вампирите. Когато го направи, кажи му, че си на лоша първа среща. Той ще се зарадва да открие, че мъжът, от когото си недоволна, съм аз.
Кат се засмя.
– О, ще бъда брутална, обещавам.
– Не се съмнявам – каза сухо Боунс. – Но Хенеси е по-опасен от всеки, с когото си се захващала досега, така че не го подценявай.
Усмивката и избледня и в погледа и се появи лед.
– Разбрах.
Това беше последният начин, по който искаше да завърши вечерта им, но… животът рядко успява да не го изненада.
– Тогава ще се видим скоро, котенце.

Назад към част 19                                                                 Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!