Глава 25
По-малко от час по-късно Боунс се спусна от небето и се приземи близо до входа на клуба. Трикси се взираше в него, докато няколко от хората, които все още чакаха да влязат вътре, крещяха.
Боунс не ги обвиняваше. Под ръцете му висяха две тела, и двете в различен стадий на грозота, а това дори не броеше собствения му вид.
– Версес ги очаква – каза Боунс, докато пускаше телата до краката на Трикси.
Тя се отдръпна с писък, тъй като кръвта опръска обувките и.
– Внимавай! Тези обувки са на Рене Каовила!
– Предай на Версес, че оставих микробуса им край магистралата на два града разстояние – продължи Боунс. – В него има тяло на момиче.
Погледът на Трикси се втвърди. Тя знаеше, че Боунс не е отговорен за тази смърт. Тя изрита най-близкото тяло, като вече не се притесняваше за скъпите си обувки. То отскочи от външната страна на клуба с кървав плясък.
Много от хората се обърнаха и побягнаха. Малцината, които останаха, мърмореха помежду си.
– Ето какво се случва, ако нарушиш правилата! – Изкрещя Трикси. Ах, Версес я беше осведомил за случилото се. – Който от вас, шибаняци, се опита да прецака някое питие тук, ще бъде следващият! – Довърши тя и изрита второто тяло към останалите хора.
Те се разпръснаха, сякаш бягаха от граната. Все пак няколко от тях бяха ударени с кръв, тъй като телата бяха разкъсани. Боунс не беше успял да спаси момичето, затова се беше врязал в убийците му. Буквално.
След това Трикси се обърна към него.
– Влез вътре. Ще ти донеса питие, а и имаме място, където можеш да се преоблечеш.
Боунс поклати глава.
– Не мога. Трябва да бъда някъде другаде, но се погрижи за мотора ми вместо мен. Трябва да го оставя тук тази вечер.
Трикси измърмори.
– Ще го направя, но трябва да се замислиш два пъти дали да отидеш някъде по този начин. Изглеждаш така, сякаш си се търкаляла по пода на кланица.
Наистина по него имаше кръвта на петима различни хора, но той имаше работа, която не можеше да чака.
– Добре съм, Трикси. До нови срещи.
Боунс отлетя, без да чака отговора и.
В случай че Хенеси беше изпратил в клуба шпиони, които можеха да летят, Боунс се върна два пъти назад и кацна на покрива на един хотел, преди да слезе по стълбите надолу и да излезе по друг начин. Едва когато се увери, че не го следят, отиде при Тед.
Боунс вече беше предупредил Тед да го посрещне отпред, за да не разстрои появата му съпруга на Тед. Тед беше на люлката на предната веранда, когато Боунс се приземи, и изсвири, когато го видя.
– Радвам се, че каза да държа Брус вътре. Той щеше да сънува кошмари, след като те видя. Някакъв мръсник сигурно те е вбесил добре.
– Двама убийци изнасилвачи и онзи мръсник, който притежаваше това – отвърна Боунс и подаде мобилния телефон на мъртвия бодигард на Тед. – Имам нужда от всичко, което можеш да ми кажеш за това какво и кой е на него. Удвои тарифата, която обикновено ти плащам, за съня, който ще загубиш, за да направите това сега.
Тед се усмихна.
– Аз така или иначе съм нощна птица, но ще взема допълнителните пари, тъй като не си отгледал глупак.
– Вярно е – каза Боунс със смях. – Благодаря, приятелю.
Той си тръгна и най-сетне успя да се върне при Кат. Трябваше да чуе сърцебиенето и, да усети дишането ѝ и да попие топлината и, за да се увери, че тя все още е жива, за разлика от бедното момиче, което беше оставил в онзи ван. Нетърпението му накара половинчасовия полет да изглежда като часове.
Когато Боунс стигна до пещерата, той мина на косъм през ниската покрита част в началото, като успя да се изправи на разклонението в скалата, което водеше към жилищната му част. Но когато видя каменния стълб, който закриваше вратата на спалнята му, той спря.
През дебелата скала към него се носеше хъркане. Чувайки го, той облекчи възела на безпокойство в себе си. Кат беше добре, но нямаше да остане така, ако се събудеше и го видеше в този вид.
Боунс отиде до подземната река, като свали само ботушите и оръжията си, преди да се гмурне в студената вода. Миниатюрният водопад, който използваше като душ, този път нямаше да е достатъчен. Когато се потопи напълно във водата, той съблече всичките си дрехи и остави течението да ги отнесе. Никой перилен препарат не беше достатъчно силен, за да премахне тези петна.
Боунс се миеше, докато вече не можеше да усеща кръвта по себе си. След това се подсуши с хавлиена кърпа, докато вървеше към спалнята си. По-силно хъркане го посрещна, щом отмести камъка настрани. Кат лежеше почти точно там, където я беше оставил. Само лицето и надничаше от одеялото, а по безупречната и кожа имаше червени петна от мястото, където кръвта му беше преляла през устата и.
Боунс забърса петната с мократа си кърпа, за да не ги види, когато се събуди. Когато те изчезнаха, той захвърли кърпата настрани и се качи в леглото до нея. Щом ръцете му я обгърнаха, му хрумна една ясна, звучна мисъл:
Аз съм си у дома.
Повечето хора смятаха, че домът е място. Боунс беше живял достатъчно дълго, за да знае по-добре. Това беше да си с хората, на които принадлежиш, а Боунс не принадлежеше на никого от векове. Сега принадлежеше на нея и едва не я бе загубил тази вечер.
Обхвана го хлад, който нямаше нищо общо с ледената му баня. Още две минути и можеше да закъснее, за да я спаси… освен ако не направи нещо, което тя никога, никога нямаше да прости. Бог да му е на помощ, вероятно и той щеше да го направи. През всичките тези векове беше негодувал срещу Иън, че го е родил без негово разрешение, а тук Боунс можеше да последва стъпките на Иън.
Ако го направеше, Кат щеше да го намрази за това. По дяволите, Боунс щеше да намрази себе си, но това нямаше да има значение. Той беше достатъчно силен, за да издържи на много неща. Нейната смърт не беше едно от тях.
А нещата щяха да станат още по-опасни сега, когато Хенеси разбра, че Боунс знае за мръсното му предприятие. Боунс трябваше да държи Кат далеч от тази опасност, но как? Тя нямаше да спре да ловува вампири, а Боунс не можеше да спре да ловува Хенеси.
Отговорите му убягваха. Може би сънят щеше да прочисти главата му.
Боунс придърпа Кат по-плътно към себе си. Топлината и компенсираше одеялата, с които не се разделяше, сърцебиенето и вибрираше в гърдите му, а хъркането и гъделичкаше ръцете, с които я беше обгърнал.
Неговата страст. Любовта му. Неговият дом.
И неговото падение, ако не можеше да я опази. Трябваше да намери начин, без да се опитва да променя това, което тя беше. Бог знаеше, че не се беше получило, когато хората се бяха опитали да го променят.
Това беше проблем за по-късно. Сега най-сетне можеше да си почине.
Боунс затвори очи и заспа.
Писъкът на Кат накара Боунс да се измъкне от леглото. Той нямаше представа колко дълго е спал и как някой е могъл да се промъкне в пещерата, без да разбере, но Кат звучеше толкова ужасено, че някой трябва да е проникнал вътре.
– Какво става? – Поиска той, като се проклинаше, че не е донесъл оръжията си в спалнята. – Има някой е тук ли?
Кат поклати глава с „не“. Облекчението едва се настани в нея, когато тя го погледна изпитателно.
– Не си спомням да съм влизала в леглото с теб. Сега нося твоята риза вместо роклята си, а ти си… ти си… нещо се е случило между нас? Кажи ми истината.
Тя го беше събудила с писъци, за да го обвини в това?
Боунс се върна в леглото, твърде отвратен, за да отговори. Кат веднага напусна леглото, което само засили гнева му.
– Мислиш ли, че ще те чукам, докато си в безсъзнание? Че не съм по-добър от онези гадове, които са подправили питието ти? Роклята ти беше разкъсана и покрита с кръв и повръщано, затова ти облякох ризата си и те оставих да спиш, докато се върна в клуба.
– О – каза тя с такова облекчение, че зъбите му изтракаха. – Но защо тогава си гол?
– Защото, след като приключих с малките ти момчета и се заех с други дела, беше се разсъмнало, бях изморена, а дрехите ми бяха кървава каша, така че ги съблякох и паднах в леглото. Не спрях да мисля за обличане на пижама, съжалявам.
Тя изсумтя от презрението в тона му, но след това загрижено свъси вежди отново.
– Как „приключи“ с момчетата? Какво стана с Ралфи и Мартин?
– Да не се тревожиш за тях? – Попита невярващо Боунс. – Защо не ги попиташ дали са си намерили ново момиче, с което да си правят гаври? Попитай какво се е случило с нея, освен ако не си прекалено загрижен за тяхното благополучие, за да се занимаваш с това.
Кат пребледня толкова много, че Боунс се приготви да я хване, ако припадне.
– Те са дрогирали някой друг? – Прошепна тя. – Тя добре ли е?
Сега съжаляваше, че е повдигнал въпроса, но вече беше твърде късно.
– Не, тя не е добре. Тъй като ти не припадна след две дози от мръсната им отвара, те я утроиха. Приблизително по същото време, когато Хенеси хрупаше врата ти, онези момчета си избираха ново момиче. Собствената им глупост беше да я закарат само на километър от клуба. Когато се върнах да търся Хенеси, се натъкнах на микробуса им в гората.
Нямаше нужда да уточнява откъде е знаел какво превозно средство карат, нито че се е върнал единствено, за да ги убие. Хенеси е бил твърде умен, за да се върне в клуба, за жалост.
– Единият беше върху момичето, докато другият чакаше реда си. Нито един от двамата не осъзнаваше, че тя вече е мъртва от твърде многото наркотици. Счупих гръбначния стълб на момчето, което правеше секс – всъщност го изтръгнах, но Кат вече беше достатъчно бледа – което уплаши другото момче добре. Той запя, каза, че с приятеля му се забавлявали, като подхвърляли на момичетата наркотици и ги изхвърляли, след като свършат с тях. Предпочитали момичетата от вампирските клубове, защото те обикновено не съобщавали за престъпления.
– Как биха могли да кажат на полицията, че са били във вампирски клуб, без да ги нарекат луди? – Бе казал Ралфи, звучейки самодоволно, защото Боунс бе принудил Ралфи да казва само истината, а гадината се гордееше с предполагаемата си интелигентност. Тази гордост бързо се бе превърнала в ужас. Преди да убие Ралфи, Боунс го освободи от силата в погледа му. По този начин нещастникът беше напълно наясно какво се случва, когато Боунс се вряза в него.
– Той се разплака, когато му казах, че момичето е мъртво. Каза, че не трябвало да умират, а само да лежат там. Това бяха последните му думи, преди да му разкъсам гърлото. – И сърцето му, и червата му, но кой ли брои? – След това отидох в клуба и оставих телата им за собственика, който не си пада по подобни дейности. Направих на тези доносници незаслужена услуга, като ги убих бързо. Собственикът щеше да ги държи със седмици като предупреждение за всеки друг, достатъчно глупав, за да опита този трик.
Боунс би се радвал на това, но Ралфи и Мартин трябваше да умрат, преди Версес да се добере до тях. Боунс не можеше да ги накара да дадат на Версес подробности за Кат, които биха могли да я застрашат по-късно.
Кат седна на леглото и сведе глава в ръцете си.
– А какво става с момичето? – Попита тя с болезнен глас. – Какво направи с нея?
– Откарах микробуса и го паркирах край магистралата на друго място. Вероятно някой вече го е намерил. Полицията ще открие на кого е регистриран и ще предположи, че същите гадове, които са я дрогирали и изнасилили, са избягали, след като тя е прекалила. Това няма да е първият подобен случай.
– Поне родителите и ще си я върнат. – Главата на Кат все още беше наведена, а сега раменете и трепереха. – Няма да им се налага да се чудят какво се е случило с нея до края на живота им…
Гласът на Кат секна, а след това тя не проговори няколко мига. Боунс също не проговори. Миг мълчание беше най-малкото, което заслужаваха бедното мъртво момиче и семейството и.
– Ами Хенеси? – Най-накрая попита Кат, опитвайки се да се успокои с видимо усилие. – Какво мислиш, че ще направи той? Ще опита нещо или ще продължи да бяга?
Боунс измърмори.
– О, Хенеси ще опита нещо. Той знае, че сега го преследвам. Преди само подозираше това, но сега има доказателства. Кога и къде, нямам представа. Може да се скрие за малко, а може и да ме нападне веднага.
– Аз съм виновна, че Хенеси се измъкна – каза Кат и отново прозвуча нещастно. – Боже, бях толкова глупава, че не забелязах, че нещо не е наред с мен, докато не стана твърде късно.
Гласът и се пречупи. Боунс се приближи и докосна раменете и.
– Това не е твоя вина, коте.
Беше негова. Трябваше да се придържа към инстинктите си и да я държи далеч от Хенеси, независимо от това, което казваше тя.
Тя се наведе към него, рязко се ококори и после скочи от леглото, сякаш матракът я беше изгорил. Боунс наблюдаваше с недоумение как тя се изправя пред стената вместо пред него.
– Боунс, трябва да ти благодаря – каза Кат с нов бодър тон. – Ти ми спаси живота. Изгубих съзнание веднага след като натиснах онзи бутон, а Хенеси щеше да ме обезкърви. Но знаеш ли, че единствената причина да съм толкова… толкова любезна с теб беше заради наркотиците, които ми подхвърлиха. Знаеш това, нали? Разбира се, не те обвинявам, че си ме взел на подбив. Сигурна съм, че това не означава нищо за теб. Искам само да знаеш, че и за мен не означаваше нищо.
О. Тя. Наистина. Не.
– Обърни се – каза Боунс с много контролиран тон.
Вместо това тя се приближи до камъка, който блокираше вратата.
– Можеш ли да го преместиш, за да мога да изляза оттук и…
– Обърни се – изпъшка той.
Тя го направи с нежеланието на осъден затворник, изправен пред разстрел.
Боунс скочи пред нея. Бузите на Кат потъмняха и тя се вгледа в лицето му, сякаш погледът и по-надолу щеше да доведе до експлозия на очите и.
– Не ми е приятно да си гол – промълви тя.
– Защо? – Гневът превърна гласа му в киселина. – Току-що каза, че не означавам нищо за теб отвъд обикновената благодарност, а ти и преди си виждала мъжко тяло, така че какво може да те притеснява? Аз знам какво ме притеснява. Това, което ме притеснява, е, че се осмеляваш да стоиш там и да ми казваш какво чувствам и какво не чувствам за снощи. Че целувката и докосването ти не означават нищо за мен, и на всичкото отгоре, че си ми отговорила само защото си била дрогирана! Неповторимо!.
Не му пукаше за наставленията на Чарлз да си хапе езика, когато емоциите надделяват над логиката му. Не се притесняваше от това, че тя е с цели два века по-млада от него и неопитна дори без тази разлика. Точно в този момент единственото, което продължаваше да звучи в съзнанието на Боунс, беше как тя бе описала случилото се между тях снощи.
…не означаваше нищо за мен… нищо за мен… нищо за мен…
Настроението му избухна.
– Знаеш ли какво ти направиха тези наркотици в първата доза, преди втората да те докара до кома? Те окончателно убиха бръмбара в задника ти!
Челюстта и падна от възмущение. Боунс се обърна и изтръгна камъка от вратата.
– Излизай навън преди да изгубя самообладание и да видим колко много не ти харесва да ме целуваш.
Кат хвърли бърз поглед към мойта уста и ароматът и се разпали с нова главозамайваща сила. Онази част от нея, която беше откликнала снощи, почти се осмеляваше да го направи, проклети наркотици.
Той нямаше да го направи. Тя щеше да го помоли да я целуне, преди да го направи отново. По дяволите, щеше да го моли, ако той все още беше толкова ядосан.
– Навън – повтори той.
Без да каже и дума, тя излезе.
Назад към част 24 Напред към част 26
