Глава 27
Адресът, който Кат му дава, води до жилищен комплекс близо до университета. Беше на шест етажа, с външни стълби вместо асансьори и много прозорци, украсени с атрибути на Държавния университет на Охайо. По-важното е, че нямаше външни охранителни камери.
Тед можеше да си почине през нощта.
Боунс отиде направо в стая 606. Вратата беше заключена, но едно силно завъртане на дръжката я отвори. Влезе вътре – и се прокле. Мястото миришеше на кръв, смърт и вампири. Един конкретен аромат го зашемети. На Хенеси.
В какво, по дяволите, се беше забъркала Кат?
Погледът на Боунс обходи всекидневната. Обзавеждане от най-висок клас, най-модерни компютри, дизайнерски обувки до вратата и чанта за две хиляди долара на плота. Никакви оръжия обаче, нито някой друг освен Кат, чийто сърдечен ритъм се чуваше, сякаш някой удряше по стоманени барабани в съседната стая.
Боунс влезе в спалнята. Кат клекна на пода до стената. Беше облечена само с тениска и бикини. Дънките и бяха на пода до тялото на красиво, дребно момиче с кафява коса и голяма дупка от куршум в гърдите.
Боунс вдигна пистолета, който Кат беше захвърлила. Той имаше заглушител, което обясняваше защо никой от съседите не се беше обадил в полицията. Спасил го е от хипнотизиране на куп хора. Боунс го разтовари, след което го сложи в чантата, която беше донесъл. Кат сякаш почти не забеляза. Още не беше успяла дори да проговори. Може и да беше способна да отреже главата на вампир, докато си подсвирква весела мелодия, но беше убила човек и беше в шок.
Боунс изпитваше само гняв. От следите от борба, ъгъла на тялото на момичето и близкия контакт на раната се виждаше, че момичето се е борило с Кат за контрола над оръжието, когато е било простреляно. Със сигурност нищо друго освен страхът, че самата тя ще бъде простреляна, не би накарало Кат да я убие.
Боунс коленичи пред нея.
– Какво си докоснала?
Простотата на въпроса стигна до нея.
– Ум, телефона. Може би скрина, нощното и шкафче… и вратата на гардероба. Това е всичко, мисля. Тъкмо бях дошла тук, когато Стефани започна да се държи като луда и да говори тези ужасни неща…
Боунс взе мобилния телефон, чантата и ключовете на Кат. Не вярваше, че тя ще си спомни да ги вземе със себе си. Може и да говореше, но погледът и беше прекалено широк и ако беше някъде близо до себе си, досега щеше да е грабнала панталоните си.
Боунс и ги подаде.
– Облечи ги. Не можем да се бавим. Някой от тях може да се върне всеки момент.
– Един от кого? – Попита тя, докато дървено се подчиняваше. – Стефани каза, че няма съквартиранти.
Боунс напълни чантата си, докато и отговаряше.
– Това място мирише на вампири. Трябва да си тръгнем, преди да са се върнали.
– Вампири? – Кат повтори, сякаш никога преди не беше чувала тази дума. – Стефани не беше вампир…
– Какво каза тя за Хенеси? – Прекъсна я Боунс.
Погледът на Кат се разшири.
– Какво? Хенеси няма нищо общо с това!
– По дяволите – измърмори Боунс и бързо провери за устройства за наблюдение. Засега нямаше такива. Добре. Сега за тялото.
Боунс дръпна дебелото одеяло от леглото и започна да завива тялото на Стефани в него. Когато я натъпка като наденица в полумесец, я остави настрана и продължи да пълни чантата си с всичко, което можеше да се окаже полезно. Стефани имаше мобилен телефон, iPad и лаптоп… който беше отворен.
Боунс го провери. Не се изискваше парола. Арогантна кучка.
Боунс прибра лаптопа в якето си. Тед можеше да вземе останалото. Изглежда, че Тед все пак нямаше да получи свободна вечер.
– Хенеси е един от вампирите, които усещам тук – каза Боунс. – Той или някой, който е имал скорошен, близък контакт с него.
Кат започна да разтрива челото си, спря, когато видя кръвта по ръцете си, и след това се вгледа в тях.
– Вън, вън, проклето място – прошепна тя.
Цитираше Макбет на Шекспир? Сигурно е в шок.
Боунс завърши проверката на другите стаи за допълнителни предмети, преди да избърше повърхностите, за да заличи отпечатъците от пръстите на Кат. Когато приключи, и подаде чантата си.
– Вземи това, любима.
Тя го направи, като продължаваше да се движи, сякаш беше на автопилот. Боунс погледна критично увитото в одеяло тяло. Добре, че Стефани беше със слабо телосложение. Одеялото я покриваше напълно и все още не беше изтекла никаква част от кръвта и.
Боунс преметна увитото в одеяло тяло на Стефани през рамо, преди да хване с другата си ръка близкия кош за пране. Всеки, който го погледнеше, можеше да предположи, че е просто мъж, който отива към пералнята за деня на прането.
– Спокойно и бързо до пикапа, котенце – нареди и той. – Не се оглеждай, не говори. Просто тръгни право към него и се качи на пътническата седалка. Аз ще бъда точно зад теб.
Тя се подчини, без да спори – още едно доказателство за шока ѝ.
За щастие няколкото жители, покрай които минаха, изглеждаха съсредоточени върху собствените си дела, така че на Боунс не му се наложи да спира и да хипнотизира някого на излизане. Когато стигнаха до паркинга, Кат се качи в пътническата част на пикапа си, а Боунс сложи тялото на Стефани и коша за пране на задната седалка, преди да сложи мотоциклета си върху тях. Сега няма опасения, че ще отлетят, ако подскочи от в коловоз на пътя. Тогава Боунс се качи отпред и ги откара.
– Здравей, приятелю – каза Тед, когато спря до тях трийсет минути по-късно. Боунс беше паркирал отстрани на пътя, за да изчака Тед. Кат все още не говореше. Просто продължаваше да се взира в окървавените си ръце.
Боунс слезе от пикапа.
– Бърз както винаги, приятелю.
– Какво имаш за мен? – Попита Тед, без да звучи раздразнен от това, че още една вечер е прекъсната. Боунс си отбеляза да утрои обичайната заплата на Тед.
– Електроника за пълно сканиране, плюс вечеря за който и да е гул, който ти се иска да наградиш. Все пак се увери, че ще си изчисти чинията. Не искам нито едно парченце от нея да изплува на повърхността.
Веждите на Тед се извиха при „нея“. Знаеше, че Боунс не убива човешки жени, а гулите ядат само хора.
Но единственото, което Тед каза, беше:
– Разбира се, приятелю. Има ли нещо, за което да ги предупредя?
Боунс сложи тялото и торбата с електроника в колата на Тед.
– Кажи им да внимават да не си счупят зъб от куршума.
Вратата на Кат се отвори и тя повърна на земята. По чертите на Тед пробяга разбиране, когато я погледна, а след това и тялото в багажника му.
– А, сега вече има смисъл. Ще се оправи ли?
Боунс въздъхна. Кат почиташе човешкия живот, така че не, тя нямаше да се възстанови от това скоро.
– Ще се оправи – реши Боунс. – Трябва да тръгвам, приятелю. Благодаря ти още веднъж и ми кажи какво ще намериш.
Когато Тед си тръгна, Кат приключи с повръщането. Боунс извади манерката си от сакото и ѝ я подаде.
– Уиски. Не е любимото ти, но е всичко, което имам.
Тя грабна бутилката и я изпи със същата старателност, както в нощта, когато я беше заловил. Когато свърши, тя въздъхна продължително.
– По-добре? – Попита Боунс.
Кат затвори очи.
– Да.
След това очите и се отвориха и тя заприлича на себе си повече, отколкото откакто той пристигна в началото.
– Край на загадъчните глупости. Кой е Хенеси и какво общо има с един психопат от класа ми по физика, който стреля с пистолет?
Боунс не се интересуваше от този начин на разпитване, но се радваше на новата и твърдост.
– Физика? Ти си се запознал с нея в колежа? – Попита той, докато се връщаше на пътя.
– Защо не отговориш първо на моите въпроси, след като аз съм тази, която едва не беше застреляна тази вечер?
Справедлива забележка.
– Котенце, ще ти отговоря, но те моля. Разкажи ми как се запознахте и какво се случи там.
Брадичката и се изпъчи; нюанси на обичайната и упоритост. За миг Боунс си помисли, че тя ще откаже.
Тогава тя заговори.
– Имахме заедно физика, както вече споменах. Още от първия ден тя ме чакаше след часовете. Първо, за да ме попита за въпросите от лекциите, които е пропуснала, или за бележки, но после говореше за себе си. Забавни, несъществени неща, като момчетата, които харесва, или местата, на които ходи… изглеждаше толкова дружелюбна. После ме попита за мен и аз и казах, че току-що съм се прехвърлила от общинския колеж, не познавам никого в кампуса, идвам от малък град – кучката ме проучваше!
Възмущението оцвети тона и, когато със закъснение осъзна какво се е случило. Гневът беше полезен щит, а Кат се нуждаеше от щитовете си сега. Както и той, защото сега знаеше защо мястото на Стефани миришеше на вампири като цяло и на Хенеси в частност.
– Каза ми, че тази нощ ще търси някой, свободен за излизане, а аз направо и се вързах! – Продължи Кат с отвращение. – Тази вечер тя ме покани на гости. Каза, че ще се забавляваме и после ще отидем в един бар, но когато стигнах, тя искаше да се преоблека. Толкова съм свикнала да се оплакваш от това как се обличам, че не помислих нищо, докато не бях по бельо и тя не започна да коментира тялото ми, сякаш съм… месо. Когато се опитах да се облека обратно, Стефани извади пистолет срещу мен.
Гневът почти накара Боунс да се отклони от пътя. Наемническата кучка беше съблякла Кат, за да се увери, че е беззащитна, както и за да прецени нейната „продаваемост“. Ако не беше двойният вид на Кат, това също щеше да проработи, както несъмнено и за много други.
– Спомена ли нечие име? – Попита той със спокоен тон.
– Не – каза Кат след пауза. – Каза нещо за това, че си плаща наема и че аз съм това, което хазяинът и харесва. После каза, че всички колежанки са глупави и че трябва да запише на касета речта си за отвличането, за да си спести усилията… но без имена.
Ръката на Боунс се стегна върху волана, докато старият метал не се вдлъбна. Разбира се, колежите щяха да бъдат изобилно ловно поле за Хенеси, а кой по-добре би могъл да обработва тези полета от друг студент? Не по-малко студентка. Боунс не би погледнал два пъти на Стефани точно по тази причина, което я правеше идеалния агент за бизнеса на Хенеси.
Кат забарабани с ноктите си по таблото.
– Как това е свързано с Хенеси? Каза, че си усетили миризмата му и на други вампири там. Мислиш ли, че е разбрал коя съм от онази нощ? Че е искал да довърши това, което е започнал?
– Не – отвърна Боунс, докато по него проблясваше лед. – Каза, че Стефани се е присламчвала към теб цяла седмица. Ако Хенеси беше разбрал кой си, щеше да те грабне веднага. Теб и всички, които нямат късмет да са около теб. Затова попитах какво си пипала, а после изтървах мястото и. Въпреки че нямаш отпечатъци в досието – Тед се беше уверил в това – не искам да остават следи от теб, които Хенеси да проследи.
Кат го погледна разочаровано.
– Ако не заради миналия уикенд, защо Стефани ще се занимава с Хенеси или ще се опитва да ме отвлече? Това е безсмислено!
За Боунс имаше, а иронията не беше изгубена за него. Беше позволил на Кат да избяга от него, за да я предпази, а тя едва не попадна право в месомелачката на операцията на Хенеси.
Боунс паркира в най-отдалечената част на гората от пещерата. Зад гърба му не блестяха фарове, но той не рискуваше.
– Нека да се разберем вътре в пещерата, Коте. Дава ни възможност да прегледаме вещите и, докато говорим.
– Добре, но ще ми кажеш това, което искам да знам – каза тя.
Да, щеше да го направи. Всичко.
Назад към част 26 Напред към част 28
