Глава 28
За щастие Кат не каза нищо друго, докато вървяха през гористата местност, и позволи на Боунс да се съсредоточи върху всяко скърцане на листа, което не беше от стъпките им. Досега в гората нямаше нищо друго освен тях и дивата природа. Все пак той се зарадва, когато се промъкнаха под ниския покрив, който бележеше входа на пещерата, преди да поемат по разклонението, което в крайна сметка отвори врата към жилищната площ, подобна на катедрала. В този подземен лабиринт никой не можеше да се промъкне до тях.
Боунс отиде до диваните и изпразни няколкото вещи, които не беше дал на Тед. Остави хартиите и тетрадките да паднат на пода, но хвана лаптопа, преди да се преобърне.
– Чувала ли си някога за триъгълника Бенингтън? – Попита той Кат, докато го настройваше.
– Чувала съм за Бермудския – каза тя, като тонът и предупреди Боунс, че няма да му позволи да смени темата.
Всъщност не беше, но щеше да стигне и до това.
– Кървавото момиче не е защитило с парола нито един от файловете си – учуди се Боунс. – Чиста арогантност, но това е в наша полза. Виж, ето те и теб, Котенце. Под „Потенциални“. Бъди поласкана, ти си първа в нейния списък.
Кат надникна през рамото му и устата и се отвори, когато прочете „Кат – червенокоса – двайсет и две“ начело на списък с близо две дузини други имена с възраст и подобни кратки описания.
– Кои са тези момичета? „Потенциални“ за какво?
Боунс продължи да отваря файловете. Повечето от тях бяха по-скоро списъци с жертви, но най-накрая намери нещо, което можеше да се използва.
– А, Чарли от клуб „Пламък“ на Четиридесет и втора улица. Звучи като контакт. Да се надяваме, че глупакът е бил достатъчно дебел, за да напише истинските им имена, а не заместващите.
– Боунс! – Каза Кат с кипящо нетърпение.
Точно така. Той остави лаптопа настрана. Заслужаваше да знае заради какво едва не я убиват вече за втори път.
– Триъгълникът Бенингтън е район в Мейн, където през петдесетте години на миналия век са изчезнали няколко души. И до днес не са открити никакви следи от тях. Преди няколко десетилетия около пограничните градове в Мексико се случиха масови изчезвания, включително на дъщерята на един приятел. Намерих останките и месеци след това в пустинята и като казвам останки, имам предвид, че намерих само парчета от нея. Тя трябваше да бъде идентифицирана по зъболекарски документи. Аутопсията показа, че е била жива месеци преди да бъде убита, и когато разследвах, установих, че смъртта и отговаря на един модел.
Кат се намръщи.
– Какъв тип модел?
Боунс въздъхна.
– Стотици жени изчезнаха или бяха убити в мексиканските гранични градове по същото време. Днес все още нямаме представа кой го е направил. След това, преди няколко години, стотици момичета започнаха да изчезват в района на Големите езера и около тях. Напоследък те се съсредоточават в Охайо. Повечето от тях изчезваха без следи от престъпление и тъй като се предполагаше, че са избягали, проститутки, наркоманки или други рискови групи, не се вдигна много шум в медиите. Ето защо дойдох тук. Смятам, че Хенеси е замесен. Той е бил близо и до трите места, когато са станали изчезванията.
Ръката на Кат се плъзна към устата и с недоверие.
– Мислиш, че Хенеси е направил всичко това? Той не може да изяде толкова много, ако е опитал! Какво е той, някакъв вид… нежив Тед Бънди?
– Мисля, че той е главатарят, но не е традиционен сериен убиец – мрачно каза Боунс. – Хенеси не убива тези хора сам. От парчетата, които съм събирал през годините, мисля, че той е направил от тях индустрия.
За секунда Кат изглеждаше объркана. След това разбра, а заедно с това и изпита чист ужас.
– Смяташ, че Хенеси управлява нещо като Убер Ейтс за вампири? Превръща тези хора в услуга за поръчка на храна? Боже мой, Боунс, как може да му се размине това?
Кратката версия? Хенеси беше заложил на апатията на населението и досега беше спечелил.
– Хенеси беше небрежен в Мейн и Мексико, но стана по-умен. Той не просто избира жени, които обществото не уважава, а изпраща и вампири, за да не се съобщава изобщо за техните изчезвания. Помниш ли онези момичета, за които ти разказа Уинстън? Всички те са мъртви. Имах нужда от потвърждение, че има повече изчезнали момичета, отколкото се съобщава, а един призрак знае кой е умрял, дори ако всички семейства на тези момичета са били ухапани, за да повярват, че дъщерите им са с раници на гръб из Европа, или се местят при гаджето си, или каквото и да е друго.
Кат изглеждаше така, сякаш отново ще повърне. Боунс не я обвиняваше. На него също му беше гадно от това, а в живота си беше виждал много ужасни неща.
– На Хенеси му се разминава, защото хората изчезват през цялото време. Помниш ли всички лица върху картонените опаковки за мляко едно време? Дори и полицията да знае за изчезванията, тя е твърде заета с престъпленията, свързани с богатите, влиятелните, привилегированите или известните в интернет, за да отделя много време на изчезналите изгнаници на обществото. Що се отнася до света на немъртвите, Хенеси е прикрил добре следите си. Има подозрения, но не и доказателства.
Кат не проговори в продължение на няколко мига. Беше толкова бледа, че Боунс се канеше да и донесе още уиски, но после каза:
– Каза ми, че преследваш Хенеси от единайсет години, значи си знаел какво е правил през цялото това време?
– Отначало не знаех какво преследвам – призна Боунс. – Трябваше да издиря десетки момчета, за да разбера какво се случва, и още десетки, за да разбера кой може да стои зад него. След това започнах да подбирам хората на Хенеси, но само тези, за които имаше награди. По този начин Хенеси само си мислеше, че това е бизнес. Сега той знае, че съм разкрил операцията му, което означава, че знае и който и да е друг замесен, защото не може да прави това сам.
Погледът на Кат се разшири.
– Значи, дори да убиеш Хенеси, това може да не приключи, защото неговият партньор или партньори могат да продължат оттам, откъдето той е спрял? И ти нямаш никаква представа кои са те?
Той се ухили на леката критика в тона и.
– Няколко пъти бях близо до това, но после… се случиха различни неща.
– Като какво? – Попита тя веднага.
– Като теб – каза той меко.
– Аз? – Повтори невярващо Кат.
От него се изтръгна сух смях.
– Ако не знаех по-добре, щях да се закълна, че си една от хората на Хенеси, защото имаш невероятно лошия навик да убиваш хора, преди да успея да измъкна от тях каквато и да е информация. Помниш ли Девън, момчето, което наби на кол в нощта, когато се запознахме? Той беше счетоводител на Хенеси. Знаех всичко за него, но ти го наби на кол, преди да успея да кажа, че Боб е твоят чичо. След това ме преследваше още на следващата вечер. Защо мислиш, че продължих да те питам за кого работиш? А тази вечер…
– Не съм искала да убивам Стефани! – Избухна тя, като отново погледна виновно към кръвта по ръцете си.
Разбира се, че не беше искала, а сега, когато бяха в безопасност, нямаше нужда повече да се маринова в кръвта на тази кучка.
Боунс напусна дивана и се отправи към стената, която граничеше с дневната зона. От другата и страна малък, затворен извор действаше като естествена форма на мивка. Там той взе сапун, кърпи и купа, която държеше под бавната струя вода. Нима тук нямаше и една допълнителна риза? Да, имаше.
– Повярвай ми, любима, знам, че не би убила човек, освен ако не е случайно или ако не носи значка на вампир-прислужник. Съдейки по сцената, ти си се борил със Стефани, когато пистолетът е гръмнал. Вероятно и тя го е държала добре. От миризмата и личеше, че Стефани е била надрусана с вампирска кръв. Щеше да я направи много по-силна, което щеше да и е необходимо за работата и.
Още мълчание. За добро, наистина. Ако Боунс продължаваше да мисли за това, което беше направила Стефани, щеше да отгледа кучката като гул, само за да може сам да я убие. Тя беше умряла с вампирска кръв в организма си, така че всичко, от което се нуждаеше, за да довърши прехода, беше някой гул, готов да смени сърцето си със сърцето на Стефани. С малко вампирска кръв, за да го активира отново, Стефани щеше да се възроди като гул… за няколко ужасни часа, докато Боунс не и откъсне главата.
Ако той не смяташе, че тя знае малко повече от работата си да събира момичета, щеше да го направи. Но той вече разполагаше с контакта на Стефани, Чарли, плюс потенциално място за среща. Колкото и да му беше приятно да я убие, това щеше да е напразно усилие.
И все пак беше изкушаващо.
– Защо не ми каза това преди? – Гласът на Кат беше много мек. Звучеше почти наранено. – Ти ме обучи да се бия, но после ме спря от най-важната битка.
Наистина ли тя не разбираше защо?
– Не исках да те замесвам. Бих предпочел да не преследваш вампири по начало, но това е, което искаш да правиш, затова те обучих да бъдеш по-добра в това. Не че щеше да ме послушаш, ако ти кажех да спреш, нали? Все пак операцията на Хенеси беше различна. Твоята роля трябваше да завърши със Серджо, но твоята малка физическа издънка развали това тази вечер. Би трябвало да се потупваш по гърба за това, че си я убила. Онези други „потенциални“ биха го направили, ако знаеха какво им е подготвила Стефани.
Кат си пое рязко дъх, сякаш току-що осъзна, че тази вечер не просто е спасила собствения си живот.
– Безопасността ли беше единствената ти причина да криеш това от мен? – Каза тя накрая. – Или има нещо повече, което не знам?
– Не, има още една причина. Не исках да давам повече поводи за омраза към вампирите – каза Боунс със сурова честност. – Не е като да не си предразположена към това. Склонна си да съдиш хората за това, което са, а не за това, което правят, ако нямат пулс.
Той чу как тя си пое дъх, сякаш искаше да възрази… и после го изпусна с дълга въздишка.
– Трябва да знаеш нещо, Боунс. Аз те излъгах, когато сключихме сделката си. Щях да те убия при първия удобен случай.
Той се засмя. Признанието и беше трогателно заради срама в тона и, но дали наистина си мислеше, че това е тайна?
– Вече го знаех, котенце.
– Това с Хенеси… искам да помогна. Не, имам нужда да помогна. Боже мой, едва не бях едно от онези момичета, за които никога повече нямаше да се чуе! Разбирам колко е опасно, но ако откриеш къде е този клуб „Пламък“ или ако получиш друга следа, искам да бъда там. – Гласът на Кат се промени и се превърна в невъзможно упорит, какъвто той познаваше твърде добре. – Хенеси трябва да бъде спрян.
Да го прецакаме. Наистина. Би било по-милостиво от тази съдба.
– Имам предвид това – продължи Кат. – Хайде, аз съм идеалният вълк в овча кожа! Колко други момичета наполовина вампири познаваш, които живеят в района, в който в момента се събира от екипа на Хенеси? Нито един, така че няма да ме разубедиш, Боунс!
Вероятно не. Добре дошли в неговия ад.
– Разбирам – каза той, докато се връщаше във всекидневната. След това постави ризата си, купата, сапуна и кърпите пред нея.
– Ето. Можеш да изчистиш кръвта от предната част на тялото си и да смениш ризата си. Ако се прибереш вкъщи в този вид, ще изплашиш майка си и ще си помисли, че си пострадала.
Кат погледна голямото пурпурно петно върху ризата си, сякаш го виждаше за първи път. После я свали и започна да търка голата си кожа със сапунена кърпа. Мокрият сутиен се оформи на гърдите ѝ и студената вода веднага втвърди зърната и.
Когато я видя в този вид, Боунс се разпали. Искаше му се да проследи с език всяка мокра струйка и да смуче зърната и, докато тя не изкрещи от удоволствие, и му трябваше да е гола срещу него, под него, над него, всичко това, докато е в нея.
– Хей. – Кат най-накрая забеляза погледа му и се отдръпна малко назад. – Вечерята не е сервирана. Недей да се захласваш по кръвта.
Той щеше да се засмее, ако не изгаряше от нужда.
– Мислиш ли, че кръвта има нещо общо с начина, по който те гледам сега?
Дъхът и секна и гласът и стана несигурен, когато каза:
– Зелени очи, надничащи кътници… доста уличаващо.
Лъжа. Тя знаеше по-добре, а той вече не искаше да се преструва, че тя не знае. Боунс остави купата настрана и се плъзна до нея на дивана.
– Тогава съм пропуснал да те информирам какво друго предизвиква такава реакция, но ще ти подскажа – не е кръв.
Изведнъж Кат не можеше да срещне очите му, а ръцете и се свиха, сякаш не вярваше какво ще направят, ако им даде свобода на действие.
И все пак, когато заговори, тя се постара да запази нормален тон.
– Като се има предвид миналия уикенд, нямам нищо, което да не си виждал преди, и се съмнявам, че те е обзело желание, като си ме видял по сутиен.
О, не. Никакво отклонение. Не и този път.
– Котенце, погледни ме.
– Гледам – промълви тя, като се промъкна с поглед.
– Не негледаш – каза той откровено. – Опитваш се да гледаш право през мен, сякаш дори не съм там. Правеше това, когато се срещнахме за първи път, когато ме виждаше само като вампир, а не като човек, и затова ми придаваше по-малко съдържание. Напоследък е по-трудно да го направиш, нали? Не можа да го направиш миналия уикенд, когато те държах и целувах, гледах как очите ти светят от желание и знаех, че наистина ме виждаш такъв, какъвто съм, вместо да се преструваш, че съм само небиещо сърце с обвивка около него.
Боунс вдигна брадичката и, принуждавайки я да погледне директно към него. Сърдечният и ритъм се ускори, но този път тя не отвърна поглед.
– Осмелявам те да ме погледнеш отново по този начин, сега, без да имаш извинение от химикали, на което да се опреш, защото те искам.
Очите и се разшириха, а в аромата и узря нов буен аромат. Гласът му се задълбочи, докато я вдишваше.
– Искам те от момента, в който се запознахме, и ако си мислиш, че това, че седиш до мен в сутиена си, не ме обзема от желание, много грешиш. Просто не се насилвам там, където не съм поканен.
Тя беше толкова близо, че всеки неин ускорен дъх дразнеше устните му, но той не скъси разстоянието между устата им. Всеки сигнал от тялото и можеше да казва „да“, но това не беше достатъчно. Той искаше най-много свирепата и воля.
Боунс остана там, където беше, почти я докосваше, докато беше болезнено отдалечен. Кат не се отдръпна, както беше правила толкова много пъти преди. Вместо това в очите и пламнаха зелени точици и ръцете и се разтвориха.
– Целуни ме – издиша тя и се протегна към него.
Назад към част 27 Напред към част 29
