Глава 30
Боунс я целуна, наслаждавайки се на задъханото и дишане почти толкова, колкото и на усещането, че влажните и дълбини го притискат, докато той бавно навлиза в нея. Тя трепереше и всяка вибрация засилваше невероятните усещания. Главата му се отметна назад от прилива и прекъсна целувката им. Тя прибра лицето си в извивката на врата му, а устните и се превърнаха в топла марка върху кожата му, докато през нея преминаваха нови тръпки.
Той не спря, докато тя не сграбчи цялата му дължина в себе си. Тези вкусни тръпки го разтърсиха от удоволствие, но не затова очите му се затвориха за най-кратък миг. Дори не беше заради красотата и. Не беше виждал нищо по-възхитително от погледа и, когато я изпълваше.
Чувстваше се… завършен. Не знаеше, че такова чувство е възможно. Ако умреше сега, щеше да си заслужава.
– Всичко наред ли е, любима? – Каза той, като отвори очи.
Кат кимна, погледът и се разшири, докато тя стискаше раменете му. Тя се напрегна, когато той започна да се движи, така че той направи само най-слабия тласък. Тя изсмука дъх, който завърши с изненадан стон.
Виждаш ли, Котенце? Няма болка.
Последната част от напрежението я напусна, когато той го направи отново. След това прекрати плитките удари и се придвижи с дълбока, извита дъга, която го обгърна до върха на дланта. Цялото и тяло почервеня от нова топлина, а вътрешните и стени се стегнаха в отговор. Той повтори движението, този път по-бързо, а ръцете и напуснаха раменете му, за да стиснат гърба му и да го придърпат по-близо.
Боунс придърпа бедрата и нагоре, за да посрещне следващия му тласък. Това го запрати по-дълбоко и стонът му посрещна нейния надигащ се вик. Той я целуна, заглушавайки следващия и вик, докато го правеше отново. Ноктите и загребаха по гърба му и при следващия му тласък тя сама се раздвижи срещу него, като при засиления контакт издаде задушен звук. Той завъртя бедрата си и една-единствена дума се изтръгна от гърлото и.
– Още!
Жаждата изтръгна смеха му. О, да. Много повече.
Той се движеше по-бързо. Усещанията се врязаха в него, шокирайки го с интензивността си. Всеки тласък сякаш можеше да го прехвърли през ръба, всяка извивка на бедрата и го възпламеняваше и той не можеше да погълне достатъчно устата и. Когато тя се откъсна, за да диша, Боунс усети вкуса на гърлото и, усети как пулсът и се удря в устните му и чу как кръвта пее във вените и.
Кат придърпа устата му обратно към себе си, а езикът и се преплете толкова жадно с неговия, че тя го поряза по зъбите. Потече горещо богатство, което той моментално засмука и погълна.
– Толкова остро и сладко – промълви той, когато тя се отдръпна.
– Повече не… от това – изпъшка Кат, но не изглеждаше отвратена, както когато той се хранеше от някой друг. Вместо това, от тези болезнено еротични стискания, тя тайно се възбуждаше от това, че той пие тези незаконни капки от кръвта и.
– Това е достатъчно. – Гласът му беше ръмжене. – Сега ти също си вътре в мен.
Реакцията и го възпламени, накара го да се движи по-силно, по-бързо, докато не прекрачи прага на прекалено многото за човек, който все още е наполовина човек. Той забави темпото, а ноктите и се впиха в задника му и го притиснаха към нея с предишното му темпо. Устата и се насочи и към шията му, като смучеше толкова силно, че това беше собствен екстаз, и когато плоските и зъби пронизаха кожата му, докато не пуснаха кръв, усещането, че го смуче, разруши контрола му.
Боунс забави темпото едва няколко минути по-късно от страх да не я нарани, тъй като едва бе проверил силите си, да не говорим за скоростта. И все пак нищо в аромата, тялото или реакцията и не показваше болка. Вместо това и трите изкрещяха същата дума, която тя беше казала преди, същата, която сега гърмеше в него.
Още!
Трябваше да е сигурен.
– По-силно? – Каза той, прекъсвайки целувката им.
– Боже, да – изстена тя.
Той се отдаде на дивотата, която само тя предизвикваше у него, и се движеше с цялата страст, която изпитваше към нея. Невероятно, но тя му отговаряше, стискайки го със сила, от която костите му скърцаха, докато посрещаше всеки неистов тласък с възторжени викове. Ноктите и издълбаха нови рани по гърба му по-бързо, отколкото старите успяха да заздравеят, и тя пое още от кръвта му при поредното страстно захапване. Знаеше, че тя е повече вампир, отколкото човек, но точно сега тя едва ли беше човек. Всяка тренировка, всяка битка, всеки миг преди този, тя сигурно се е сдържала. Продължаваше да създава мираж, когато това беше истинската и същност.
Страстта им ги движеше по леглото, сякаш то беше бойно поле. Потта и обливаше и двете им тела, а той я придърпа в скута си, облизвайки тези капки от долината между гърдите и. Новата позиция притискаше клитора и по-силно към него, засилвайки виковете ѝ и увеличавайки вътрешните стискания, които го подлудяваха от нужда.
Поредното парещо стискане превърна стона му във вик. Тя щеше да свърши и ако се почувстваше още по-добре, това щеше да го убие. Той я стисна по-здраво, взирайки се в очите и, докато се движеше по-силно и по-бързо. Доведе я до ръба и я изтласка над него.
Спазмите и разтърсиха цялото и тяло. Усещането за тези сладки, продължителни стискания го изстреля в кулминация, която остави силни трусове след себе си. По дяволите, кога за последен път оргазъм го беше накарал да трепери?
Никога.
Боунс най-накрая прекрати целувката им. Кат се задъхваше в глътки въздух, които толкова се разминаваха с истинската и природа, че той скри усмивка. Може и да дишаше, но беше вампир, облечен в човешки костюм, а не обратното. Дали изобщо осъзнаваше колко пъти бе взела кръвта му тази вечер? Вероятно не. Поне не съзнателно. Отричането на истинската и същност беше твърде дълбоко.
И далеч не беше той този, който щеше да изтъква какво е направила. Последното нещо, което искаше, беше тя да бъде по-самокритична, особено в леглото и особено когато обичаше всяка неконтролируема част от реакцията и към него. Като стана дума за това…
Боунс отметна косата и настрани, за да я целуне по челото. – Като си помисля, че наистина си вярвала, че нещо не е наред с теб.
Тя се засмя, без да диша.
– Нещо не е наред с мен. Не мога да се движа.
Супер, защото ти няма да отидеш никъде, помисли си той и улови зърното и в устата си. Върхът вече беше твърд, но той го дразнеше, докато не достигна твърдост, подобна на рубин.
Кат издаде гърлен звук. Твърде наситен, за да изреве, твърде еротичен, за да въздъхне. Той се усмихна срещу кожата и.
Какви други звуци можеш да издадеш, Котенце?
Той я погали, докато се придвижваше към другото и зърно. Когато го засмука до същата степен на твърдост, звукът, който я напусна, беше почти мъркане и тя се преобърна, за да му осигури по-добър достъп. После очите и се отвориха – и се разшириха, когато погледна надолу.
– Кървя ли?
Боунс нямаше нужда да следи погледа и, за да разбере какво е предизвикало въпроса. Беше и казал, че вампирите плачат в розово заради съотношението между кръвта и водата в телата им, но тя сигурно не бе разбрала, че същото важи и за другите им течности.
– Не, любима. Това е от мен.
– Какво е…? О – каза тя, а бузите и се оцветиха в собствения си розов нюанс. – Хм, остави ме да стана. Ще се измия.
Да напусне леглото, след като е чакал месеци, за да я вкара в него? Малко вероятно.
– Нямам против – каза той с мек тон, докато устата му се плъзгаше надолу. – Все пак е мое. Ще те изчистя.
– Няма ли да ми обърнеш гръб и да заспиш?
Боунс направи пауза, за да се засмее.
– Котенце, далеч не ми се спи. Нямаш представа колко пъти съм си фантазирал за теб по този начин. По време на тренировките ни, битките ни, нощите, в които съм те виждал да те оглеждат други мъже…
Тя никога нямаше да разбере колко дълбоко го е засегнало това. Всички вампири бяха териториални, и то само по отношение на имуществото си. Ако се отнасяше за някого, когото са обичали, те бяха почти бесни. Боунс поиска устните и, за да изтрие тези спомени, целувайки я, докато вече не усещаше изгарянето от тях.
– И през цялото време виждах как ме гледаш със страх, когато те докосвах – промърмори той, когато се откъсна. – Не, не ми се спи. Не и докато не вкуся всеки сантиметър от кожата ти и не те накарам да крещиш отново и отново.
Устните му се плъзнаха обратно към гърдите и, езикът завъртя вкусните върхове, преди да ги засмуче, докато зеленото замени цялото сиво в очите и. Самата мисъл, че ще пропусне и миг от това, само за да си полегне малко…
Това копеле се беше обърнало и заспало.
Боунс трябваше да го осъзнае в момента, в който го каза. В края на краищата тя разполагаше само с едно друго сравнение, от което да се възползва. Ето защо бе предположила, че и той ще направи същото.
Гневът почти направи зрението му червено. Мръсната гад я беше принудил, а след това беше заспал като бебе. Не можеше да умре достатъчно бързо.
– Ще намеря този тип и ще го убия – измърмори той.
Беше затворила очи от блаженство, но в този миг те се отвориха.
– Какво?
Не трябваше да го казва на глас. Проклетият му счупен контрол! А сега трябва да я накара да забрави, че го е чула.
Боунс отново засмука зърното и, като този път използва кътниците си, за да окаже натиск, без да разкъса кожата и. Това плюс внимателното галене засили чувствителността и, докато ръцете и не стиснаха чаршафите и тя не застена, вместо да говори. Той обърна същото внимание и на другото и зърно, като изкара толкова много кръв на повърхността му, че и най-малкото докосване се усещаше като продължително облизване, а всяко облизване – като най-чувствено ухапване.
Спря, за да се полюбува на новия им цвят и защото имаше и други места, които да дразни до изтънчена чувствителност.
– Тъмночервени, и двете, точно както ти обещах. Виждаш ли? Аз държа на думата си.
– Какво? – Каза тя, като объркано погледна надолу към гърдите си. После бузите и се изпълниха с цвят и очите и се разшириха. – Всъщност не си имал предвид всички тези неща от мръсните си приказки, нали?
Една викторианска учителка не би могла да звучи по-скандално. Боунс се засмя, докато оставяше гърдите ѝ и се насочваше към декадентската долина между бедрата и. В края на краищата имаше обещания, които трябваше да спази.
– О, котенце, имах предвид всяка дума.
Назад към част 29 Напред към част 31
