Глава 34
Боунс мълчеше по време на пътуването до хотела. Кат също не говореше, но от извиването и личеше, че иска да говори.
Прекалено лошо. Той не нарушаваше мълчанието. Беше време тя да се обърне към него, вместо да прави обратното.
– И какво следва? – Кат най-накрая каза, когато спряха на паркинга на хотела. – Да разберем дали за Чарли има обявено парично възнаграждение? Или да видим ако някой знае кой може да е маскирания задник? Чудя се защо ли се е тревожел, че да носи маска? Как мислиш, прищявка, или просто е бил някой, който тя вероятно е познавала и не е искал да го разпознае?
Боунс включи колата на паркинг с повече сила, отколкото беше необходимо. Искаше да се престори, че са просто колеги по работа? Много добре, така щеше да се държи с нея, а тя не се справяше добре с нещата.
– И двете са възможни, но въпреки това смятам, че е най – добре за теб да се оттеглиш.
Гневът превърна аромата на Кат в нещо, наподобяващо изгорели череши.
– О, не ме занимавай пак с онези простотии за опасността! Мислиш си, че мога да видя какво стана с Емили и да зная, че ще се случва с безброй други момичета и да се скрия под леглото си? Помни, предполагаше се да бъда едно от
онези момичета, не се оттеглям, няма начин!
– Въпросът не е в твоята смелост – каза студено Боунс.
– Тогава какво? – Попита тя, раздразнена.
– Погледът в очите ти, когато говорих с Чарли. Мислеше си, че наистина мога да се присъединя към Хенеси. Дълбоко в себе си все още не ми вярваш, а партньорите трябва да се доверяват един на друг, нали така?
Гневът накара ръката ми да кацне по-силно, отколкото възнамеряваше, върху волана. Той се вдлъбна и Кат изохка – или от щетите, които беше нанесъл, или от истината в обвинението му.
– Ти се справяше чудесно с актьорската игра, а аз се обърках. – Истинско съжаление съсипа прекрасните и черти. – Наистина ли можеш да ме обвиняваш? Всеки ден през последните шест години ми се набиваше в главата, че всички вампири са злобни мръсници, а към днешна дата, между другото, ти си единственият, когото съм срещала и който не е такъв.
Боунс се канеше да възрази, когато осъзна, че това е истина. Да, той я беше завел в „Ухапване“, но това едва ли беше завършило добре, а единствените други вампири, които беше срещала, бяха мишени.
Изведнъж го прободе забавление.
– Осъзнаваш ли, че това е най-хубавото нещо, което някога си ми казвала?
– Тара била ли ти е гадже? – Попита тя с остър тон.
Веждите му се вдигнаха. Е. Откъде беше дошло това?
Мигновено Кат отвърна поглед.
– Както и да е. Няма значение. Виж, за онази нощ… Мисля, че и двамата направихме грешка. Мамка му, ти вероятно също си го разбрал, сигурна съм, че също така ще се съгласиш, че никога няма да се случи отново. Нямах намерение да изгубя контрол по – рано с Чарли, но, хей, старите навици умират трудно. Добре, несполучлива метафора тук, но схващаш мисълта ми. Ще работим заедно, ще спрем Хенеси и който и друг да е замесен в малката им банда, и след това всеки ще си хване пътя. Без вреди и без сплетни.
Единственият логичен избор. Тя беше твърде млада, твърде упорита, твърде ограничена, твърде темпераментна… и толкова кърваво смела, че го възхищаваше, вярна до мозъка на костите си на тези, които обичаше, и толкова тайно уязвима, че буквално използваше ножове, за да защити тази част от себе си.
С кого се шегуваше? Майната му на логиката, на шансовете и на всичко останало, което се изпречи на пътя им. Боунс не можеше да я изостави повече, отколкото да свали собствената си кожа. Сега тя беше толкова голяма част от него.
– Страхувам се, че не мога да се съглася с това, коте.
– Защо не? – Каза тя с разочарован тон. – Аз съм чудесна като примамка. Всички вампири искат да ме изядат!
Бързата ми усмивка съвпадна с нейния стон, когато тя осъзна двойния смисъл на казаното от нея. После усмивката на Боунс избледня и той се наведе, за да я погали по бузата.
– Не мога просто да те оставя да си хванеш пътя, Котенце, защото съм влюбен в теб. Обичам те – повтори той, когато устата и се отвори и изражението и бе безизразно от шока.
Кат не каза нищо в продължение на няколко мига. После челюстта и щракна и тя поклати глава, сякаш за да я прочисти.
– Не, не ме обичаш – каза тя твърдо.
Той изсумтя.
– Това е един наистина досаден навик, който имаш, да ми казваш какво чувствам и какво не. След близо два века и половина мисля, че познавам собствения си ум.
За разлика от теб – намекна тонът му.
Тя се нацупи, сякаш беше чула това.
– Само за да правиш секс с мен ли казваш това?
Той извъртя очи.
– Знаех, че ще си помислиш такова нещо. Това е една от причините да не ти го кажа преди. Никога не съм искал да се чудиш дали не те лъжа, за да те вкарам в леглото, но ако трябва да бъда грубо откровен, вече те накарах да легнеш на гърба си, и то не като ти обявих предаността си. Просто не ми се занимава повече да крия чувствата си.
Очите и се разшириха, а дъхът и стана несигурен, когато най-накрая си позволи да признае, че той не лъже.
– Но ти ме познаваш само от два месеца – прошепна тя.
Споменът се изви в умът му.
– Започнах да се влюбвам в теб веднага след като ме предизвика на онзи глупав бой до смърт. Стоеше там, прикована във вериги и кървяща, поставяща под въпрос куража ми и почти предизвикваща ме да те убия. Защо мислиш, че сключих тази сделка с теб? Знаех, че никога няма да се съгласиш да прекарваш времето си с мен по друг начин. Имаше такива проблеми с вампирите. Все още имаш, за съжаление.
– Боунс. – Тя изрече името му, сякаш беше молба. – Никога няма да се получи, така че трябва да спрем това сега, преди да се е стигнало по-далеч.
Не мога да понеса да ме наранят отново! Тя не го каза, но то беше в очите и, в начина, по който ръцете и се стискаха, сякаш се бореше да не го достигне, и в болката, която оцвети аромата и гласа и.
Боунс отметна един ален кичур от лицето и.
– Знам защо го казваш. Страх те е. Ужасена си, заради начина, по който е постъпил с теб онзи мухльо, но още по-уплашена си какво ще каже скъпото ти мамче.
– О, тя би имала какво да каже, можеш да се обзаложиш за това – каза Кат под носа си.
– Изправял съм се пред смъртта повече пъти, отколкото мога да преброя. Тази ситуация с Хенеси не е по-различна, наистина ли мислиш, че гневът на майка ти ме плаши? – Попита той с развеселена насмешка.
– Щеше да е така, ако беше умен – промълви тя.
– Тогава ме считай за най-глупавия човек на света – каза той и се наведе напред, за да улови устните и.
Тя се разтопи в целувката.
Боунс я придърпа към себе си и я задълбочи, докато ръцете и не се вкопчиха в гърба му, а дъхът и не се разнесе на кратки, бързи издишвания. После го отблъсна, когато ръцете му намериха подгъва на късата и пола и се потопиха под него.
– По-добре да не се заиграваш с мен. – Тонът и беше твърд, но погледът и го молеше по начин, който никога не би се осмелила да изрази. – Наистина те харесвам, но ако ме захранваш с глупости, само за да получиш някакъв екшън, ще забия голям сребърен кол в сърцето ти.
Тя току-що се беше съгласила да бъде негова.
Радостта му се изтръгна от него в смях, с който той подразни врата и, докато устата му се плъзгаше там.
– Ще се считам за предупреден.
Тя потръпна от удоволствие, когато езикът му обиколи чувствителното място над пулса и. После усети как кътниците му се разширяват заедно с друга част от него и леко го плесна по ръката.
– И никакво хапане.
Боунс се засмя отново, като се увери, че дъхът от него каца върху сега трептящия и пулс. Още една вкусна тръпка премина през нея.
– Честна дума. Нещо друго?
– Да. – Ръцете и се вдигнаха, за да го обгърнат. – Никакви други ако ще си с мен.
Боунс се отдръпна, за да може тя да види усмивката му.
– О, това е облекчение. След като каза на Тара, че може да ме има, не бях сигурен дали си падаш по моногамията.
– Сериозно! – Каза тя, а в тона и се промъкна наранена нотка.
Той обгърна лицето и в ръцете си.
– Котенце, казах, че те обичам. Това означава, че не искам никоя друга.
Тя се взираше в него, а изражението и беше смесица от надежда, страх и нужда. Някой ден Боунс искаше да види любовта, отразена там, но точно сега това му беше достатъчно.
– Още нещо. – Сериозността в тона и го накара да се напрегне. – Настоявам да отида с теб при Хенеси. Ако ти вярвам достатъчно, за да бъда твоята… твоята приятелка, ще трябва да ми се довериш достатъчно, за да ми позволиш да го направя.
Да се среща с вампир не беше достатъчно рисковано за нея. Трябваше да ловува и най-коварните от техния вид.
– Умолявам те да не се месиш в това. Хенеси има добри връзки и е безмилостен. Това е опасна комбинация.
Тя само се усмихна.
– Полумъртъв и напълно мъртъв. Ние също сме опасна комбинация.
Той се засмя.
– Смятам, че си права за това.
Усмивката бавно напусна лицето и.
– Боунс, не мога да си тръгна от това. Ще намразя себе си, ако не направя всичко възможно, за да го спра. Така или иначе, аз съм в тази битка. Единственият ти избор е дали съм в нея с теб, или без теб.
Тя щеше да бъде смъртта му. Най-малкото смъртта на здравия му разум. Винаги беше казвал: „Никога не цени нещо повече, отколкото можеш да си позволиш да загубиш“, защото в един или друг момент беше загубил всичко и трябваше да го изтърпи. Сега не можеше да я изгуби, а Кат настояваше Боунс да я хвърли в бърлогата на лъвовете или щеше да се хвърли вътре сама. По-лошото беше, че той знаеше точно как се чувства тя.
Той също не можеше да се откаже от лова на Хенеси, а смелостта на Кат беше това, на което най-много се възхищаваше в нея. Как можеше да очаква, че сега тя ще бъде страхливка?
– Добре – каза накрая Боунс. – Печелиш, любима, ще ги хванем заедно, обещавам.
Тя се усмихна. Изгряващото слънце хвърляше кехлибарен блясък върху чертите и, правейки я толкова красива, че подобно на слънцето го болеше да продължава да я гледа. И все пак той не можеше да се насили да отвърне поглед. Някои неща си заслужаваха болката.
После усмивката и угасна и тя погледна бавно просветляващото небе с въздишка.
– Слънцето изгрява.
– Така е – каза Боунс и я придърпа обратно към себе си.
Тя изтръпна от интензивността на целувката му. После изстена, когато той погали гърдите, корема и бедрата и, преди да се спусне между тях.
– Но сега е зазоряване! – Каза тя с недоверие.
Той само се засмя, дълбоко и изпълнено с лукаво намерение.
– Честно, любима, колко мъртъв си мислиш, че съм?
Назад към част 33 Напред към част 35
