Глава 40
Три часа по-късно Боунс накара Кат да спре на паркинга на магазина за хранителни стоки срещу сградата на Лола. В пет сутринта паркингът беше празен, но скоро щяха да се появят служители. Да се надяваме, че това няма да отнеме много време.
Боунс прехвърли ножа на гърба на Тони, за да го контролира по-лесно, докато вървяха към сградата на Лола. По този начин също така ги накара да изглеждат по-малко забележими. Ръката на Боунс беше около Тони, сякаш бяха приятели, а дънковото му яке скриваше по-голямата част от острието, което стърчеше от гърба на Тони.
Лола живееше в луксозна сграда с красиви железни балкони, отлично осветление и охранителни камери на всеки вход. На паркинга бяха пръснати различни коли от по-висок клас. Боунс побутна Тони и той сканира превозните средства.
– Нейната кола не е тук.
– Можеш да разбереш от един поглед? – Отвърна Боунс.
Тони издаде хихикане, наполовина хъркане.
– Когато я видиш, ще разбереш.
Щом се приближиха достатъчно, за да може някой от вампирите в сградата да ги чуе, Боунс сложи пръст на устните си. След това даде знак на Кат да остане с Тони, докато той влезе вътре.
Тя го погледна раздразнено, но хвана ножа в гърба на Тони.
Боунс се промъкна до задната част на сградата. Там си сложи скиорска маска, след което полетя към най-близката камера и я разби. Силно дръпване счупи автоматичната ключалка на вратата и Боунс се справи с кръвясалия мъж в униформа на частен охранител, който беше станал от бюрото си в тревога, след като видя Боунс.
– Не крещи – каза Боунс, а зеленият му поглед принуди мъжа да се подчини. – Включи ли някаква аларма, тиха или друга?
– Не – отговори мъжът, а очите му бяха оцветени от силата на Боунс.
Боунс го издърпа на крака.
– Покажи ми къде се намират всички камери за сигурност.
Тридесет минути и едно телефонно обаждане до Тед по-късно, Боунс беше деактивирал системата за сигурност на сградата. Сега нямаше да му се налага да разбива останалите камери, а Тед беше влязъл в системата дистанционно и беше изтрил по-ранната емисия от качване в облака. Тед също така беше получил достъп до по-старите емисии и ги беше прехвърлил, така че дори ако сутрешните усилия се окажат безрезултатни, Боунс щеше да може да види кои вампири са идвали и излизали от сградата на Лола.
– Познавате ли наемателка на име Лола? – Попита Боунс охранителя, докато той приключваше.
Кимна.
– Готина азиатска мацка, страхотни крака, ужасно каране.
– А? – Може би Тони не беше излъгал. – Каква кола кара?
– Ферари – каза охранителят с копнеж. – Червено като захарна ябълка.
Това наистина щеше да е лесно за забелязване.
– Благодаря, приятелю. А сега се върни на бюрото си. Изобщо не си ме виждал. Никога не си напускал мястото си. Тази сутрин беше много скучна.
Охранителят кимна и си тръгна, без да погледне назад.
Боунс зае позиция в мъртвата зона близо до главния вход, където тънките стени скриваха от погледа външните кофи за боклук.
– Никога няма да се справя с този изпит – чу Кат да мърмори през слушалката си.
Нейна собствена вина. Ако искаше да бъде студентка, можеше да бъде. Щеше да е негово предпочитание по въпроса. Но тя настояваше да преследва Хенеси, което означаваше, че не може да натисне „пауза“ по време на лов, просто защото е станало неудобно.
Характерното врякане на приближаващо се „Ферари“ откъсна вниманието на Боунс от Кат. Той протегна мобилния си телефон и го използва, за да надникне зад стената, без да се разкрива. Вярно на описанието на охранителя, на паркинга спря червено ферари с цвят на захарна ябълка. След това от него излезе стройна, красива жена с високи скули, смугла кожа и дълга до брадичката черна коса. Късата и зелена рокля разкриваше гореспоменатите страхотни крака, но Боунс се взираше само за да определи дали Лола има някакво оръжие у себе си. Обувките и бяха сандали с каишки и токчета, така че там нямаше скрити заплахи, а дамската и чанта можеше да побере ножове, но малкият и размер позволяваше един или най-много два.
Или Лола беше много арогантна, или беше много опитен боец. Време е да разберем кое от двете.
Боунс изчака Лола да стигне почти до входните врати, преди да влезе в полезрението и. Тя го погледна и побягна, но високите токчета не и правеха услуга.
– Не толкова бързо – каза той и я хвана.
Лола даде кратка, безрезултатна борба. Значи беше арогантна.
Когато това не успя, тя го погледна през нос.
– Как смееш да ме докосваш?
Боунс се беше кикотил по-ефективно от много по-напористи хора и си позволи да покаже това със смеха си.
– Осмелявам ли се? Това е хубава дума. Тя предполага смелост. Смела ли си, Лола? Скоро ще разберем.
Тя се огледа, сякаш търсеше помощ. Като не намери такава, тя му хвърли още един властен поглед.
– Правиш голяма грешка.
Този паркинг скоро щеше да се напълни с хора, тръгнали за работа. Боунс затегна хватката си.
– Няма да ми е за първи път. Сега, значи, сладурче, явно ме познаваш, така че знаеш какво искам.
– Хенеси и останалите ще те убият – изсъска Лола. – Това е само въпрос на време…
Новата хватка на Боунс върху челюстта и прекъсна заплахата и.
– Обикновено не злоупотребявам с жени, но ти си спечелила правото да бъдеш изключение. Така че или ще ми кажеш кой още е замесен с Хенеси и къде да го намеря, или ще изтърпиш всички мъчения и унижения, които си помогнала да бъдат нанесени на другите.
Лъжа. Боунс щеше да я убие без пауза, но никога нямаше да направи останалото. Все пак най-лошите хора винаги очакваха най-лошото от другите, така че тя щеше да му повярва.
– По време на пътешествията си съм срещал някои извратени, зверски момчета, които с удоволствие биха ти дали да вкусиш от собствената си отрова – продължи Боунс, а тонът му се задълбочи, сякаш се наслаждаваше на мисълта. – Ето какво ще ти кажа: дори ще им те продам. Обръщането е честна игра, нали? Бих казал, че това е справедливо за всички.
Страхът направи аромата на Лола кисел. Тони беше прав. Лола знаеше всичко, което Хенеси правеше, иначе заплахата нямаше да я ужаси толкова.
– Не знам къде е Хенеси – каза Лола. – Той не ми е казвал напоследък!
Боунс я хвана за косата и започна да я влачи настрани от сградата.
– Току-що направи така, че Коледа да дойде по-рано за някои щастливи отклонения.
– Чакай, аз знам къде е Суич!
Боунс спря, въпреки че я разтърси.
– Кой е Суич?
– Изпълнителят на Хенеси. – Презрение оцвети тона на Лола. – Знаеш как Хенеси мрази да си цапа ръцете. Суич се занимава с неща като заглушаване на свидетели и обезвреждане на трупове. Сега той също така вербува и хора, тъй като вече нямаме Чарли, Дийн и Стефани. С новата защита на Хенеси вече не трябва да се притесняваме и за досадна човешка намеса.
Много интересно.
– Какво е истинското име на Суич и коя е новата защита на Хенеси?
– Погледни нагоре! – Извика Кат, излизайки от скривалището си на другия край на паркинга.
Боунс вдигна поглед. Двама вампири вече падаха свободно от покрива. Собствената му проклета вина, че не е проверил този район за опасност. Боунс извади ножа си…
Лола се хвърли към него, а в ръката и проблясваше сребро. Преди да успее да я отблъсне, в гърдите и като с магия се появиха три дръжки на ножове. Ужасът завладя чертите на Лола и тя се срина.
Нямаше време да я провери. Боунс излетя срещу нападателите си точно преди те да се приземят върху него. Инерцията им беше набрала максимална скорост от падането от десетте етажа, така че Боунс закачи ръката си за гърлото на най-близкия вампир и остави гравитацията да свърши останалото.
След едно задоволително разкъсване Боунс хвърли откъснатата глава в лицето на втория вампир. Кафяви коси окупираха двете глави за миг, преди нападателят да падне на земята. Боунс скочи върху него, като добави удар, от който нападателят за миг се залюля. Този миг на слабост беше всичко, от което Боунс се нуждаеше. След още едно силно дръпване и завъртане Боунс вече имаше две глави в краката си.
Той скочи и погледна към мястото, където бе чул предупредителния вик на Кат. Тя се надигаше от клекнала позиция, невредима. Слава Богу, тайните телохранители на Лола се бяха съсредоточили само върху него. Сега да провери дали Лола е все още жива… не. Впечатляващото подхвърляне на Кат бе накарало Лола да отнесе ценните си знания право по дяволите заедно с останалата част от нея.
– Подскачащите топки на Луцифер, Коте, не отново – каза Боунс с раздразнение.
Вината се отпечата върху чертите на Кат и тя се отдръпна встрани пред странно оформената буца пръст близо до краката си.
– Тя щеше да те убие. Погледни ножа в ръката и!
Чакай… това не беше пръст, пред която Кат стоеше. Беше толкова облекчен да види, че тя е невредима, че преди не беше погледнал внимателно буцата край краката и. Сега го направи, а тя някога беше досаден, кикотещ се вампир.
– И той ли? – Попита Боунс с примирен тон.
– Скочи отгоре ми. – каза Кат, отчасти предизвикателно, отчасти защитно.
Всяка една потенциална информация, изчезна, благодарение на любовта на живота му, която не можеше да спре да убива вампири, дори когато трябваше само да ги пази.
– Ти не си жена – каза Боунс с цялото разочарование, което кипеше в него. – Ти си Мрачният жътвар с червена коса!
Тя изпъшка.
– Това не е честно…
Ужасен писък я прекъсна. И двамата се обърнаха и видяха брюнетка в костюм на Хаундстоут, която се взираше в безглавите тела край входа. С нов писък тя се втурна вътре.
Боунс изтръгна ножовете от гърдите на Лола. Не можеше да ги остави с пръстовите отпечатъци на Кат по тях. После прекоси паркинга и хвана ръката на Кат.
– Хайде да вървим, котенце, преди да убиеш някой друг.
– Не мисля, че е смешно – промълви тя, но продължи да следва бързия му ход.
– Поне първо измъкнах някаква информация от Лола – коментира той. – Хенеси има нова охрана и изпълнител на име Суич. Ще започнем, като се опитаме да разберем кой е Суич.
– Лола щеше да те убие! – Страхът се промъкна в аромата на Кат въпреки защитния и тон. Всъщност тя си мислеше, че го спасява, сякаш той не е имал векове, за да се научи как да се спасява сам.
Толкова безкрайно мило, макар и със солидна доза убийственост.
Боунс я придърпа към себе си, целувайки я, докато още писъци не предупредиха, че законът скоро ще бъде там.
– Случвало ли ти се е да се целиш в нещо друго освен в сърцето? – Попита той, когато се отдръпна.
Не – каза обърканото и изражение.
Той изхърка и задържа вратата на колата отворена.
– Харесва ми, че си го направила, за да ме защитиш, но следващия път се опитай да се стремиш да ги раниш, а? Може би да хвърлиш ножовете към главата на човека? По този начин те ще бъдат временно обездвижени, но няма да се превърнат в купчина гниещи останки. Просто нещо за размисъл, любима.
Назад към част 39 Напред към част 41
