ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 41

Глава 41

Кат накара Боунс да я придружи до квартирата и, за да се преоблече, преди да се опита да стигне навреме за изпита. Боунс предложи да хипнотизира професора и, за да и определи час за поправителен изпит, но Кат отказва.
– Това е като измама.
Той изхърка.
– Измама би било да го хипнотизираш да ти даде петица за семестъра. Това е да се увериш, че няма да получиш нула, тъй като едва ли ще можеш да му кажеш истинската причина, поради която си закъсняла.
– Със сигурност не мога – промълви Кат. – Ще дойдеш ли по-късно?
– Разбира се. Първо трябва да закарам тази кола на Тед и да свърша няколко поръчки, но ще се видим след няколко часа.
Тя кимна.
– Ще съм заспала дотогава…
– Здравей, Кати!
Бодрият глас накара и двамата да вдигнем очи. От втория етаж на сградата на Кат и махаше момче с маслено бледа коса и кожа. Отворената му врата се намираше точно до апартамента на Кат, така че това трябва да е нейният съсед. Изглеждаше на възрастта на Кат, а погледът му беше олицетворение на „кучешката любов“, докато се взираше в Кат.
Кат дари съседа си с усмивка, която разкъса ревността на Боунс като умело замахнат нож. Трябваше да се потруди месеци наред, за да получи подобна усмивка от нея, а тя я даряваше на този глупак само няколко дни след като го беше срещнала?
Боунс се вгледа в съседа и ѝ усмивката на момчето се стопи.
– Съжалявам, не знаех, че имаш компания – каза младият мъж и взе мъдрото решение да се отдръпне в апартамента си. Тогава Кат го спря, преди да затвори вратата.
– Всичко е наред, Тими. Той така или иначе не е истинска „компания“.
– А?
Усмивката на Тими се върна с подкрепление, а сега от него лъхаше толкова много на влюбеност, че Боунс можеше да я усети от мястото, където стоеше. Още ревност го разкъсваше, докато Боунс не се почувства с всеки сантиметър като зеленоокото чудовище, на което беше кръстена емоцията.
– Ти брат на Кати ли си? – Попита Тими Боунс.
О, това беше то.
– Какво ти е дало идеята, че съм нейният проклет брат?
Думите и тонът на Боунс накараха Тими да отскочи обратно в рамката на вратата.
– Извинявай! – Успя да каже той, преди да хлопне вратата зад себе си.
Кат се обърна и погледна Боунс, преди да го сръчка в гърдите.
– Какво, по дяволите, беше това? Или ще се извиниш искрено на Тими сега, или си тръгваш, изпълзявайки обратно в пещерата си като прогнилия чувал, като който току-що се прояви. Не знам какво ти става, но той е добро момче, и най вероятно ти го накара да се напикае в гащите си. Твое е решението, Боунс. Едното или другото.
Добре – беше първата мисъл на Боунс. Тогава той може да не действа според това, което изпитва към теб. Спестяваш му света на болката.
Но малката, все още рационална част от него знаеше, че Кат е права. Беше се държал като гноясала торба с топки.
– Имам предвид това – каза Кат и отново побутна Боунс. -Едно… две…
Тя брои? Дали той изглеждаше на две, вместо на двеста и петдесет?
– Три… – каза тя с предупредителен тон.
Искаше извинение? О, той щеше да и поднесе запомнящо се извинение.
Боунс се изкачи до апартамента на Тими и почука. Сърдечният ритъм на момчето се увеличи, когато отвори вратата и видя Боунс.
Не се притеснявай, не съм дошъл да те ям, помисли си Боунс. И все пак.
Боунс дари Тими с най-очарователната си усмивка.
– Добре, тогава, приятелю, ужасно съжалявам за грубостта си и те моля за извинение. Мога само да обясня, че куртоазията ми се дължеше на естественото ми оскърбление от предположението, че е моя сестра. Тъй като тази вечер ще се чукаме, можеш да си представиш как бих се притеснил при мисълта, че ще се гавря със собствената си сестра…
– Глупак! – Изкрещя Кат, прекъсвайки остатъка от това, което Боунс искаше да каже. – Единственото нещо, което ще чукаш тази вечер, си ти самият!
Боунс се обърна с притворна невинност.
– Ти изискваше искреност. Е, любима, аз бях искрен.
От ушите и почти излизаше пара.
– Можеш да се върнеш веднага в колата и ще се видим по-късно, само ако не се държиш като такъв задник.
О, това не беше да се държиш като задник. Това беше.
Боунс се обърна обратно към Тими.
– Приятно ми беше да се запознаем, приятелю, и ето ти един съвет: дори не си го помисляй. Опиташ ли нещо с нея, ще те кастрирам с голи ръце.
– Напусни! Вън! – Изкрещя Кат.
Боунс се усмихна широко на Тими, който пребледня и се вмъкна обратно в апартамента си, въпреки че Боунс не беше показал зъби. След това Боунс се върна долу на паркинга, където Кат все още го зяпаше ледено.
– Напусни – каза тя с категоричен замах към колата му.
– Разбира се – съгласи се Боунс, нахлу, за да я целуне бързо, след което отскочи назад от мигновения и удар. Да, той го беше заслужил. Не, не можеше да се накара да съжалява.
– До скоро, котенце – извика Боунс, докато си тръгваше.
Добре де, може би можеше да се справи по-добре, но едва ли беше предизвикал Тими на пистолети в зори, нали? По времето на Боунс това беше най-модерният начин за справяне със спорове за любовта на дамите. Поне сега влюбеното момче щеше да си спомни, че е било предупредено, и наистина, не беше ли джентълменско да постъпи така?
Много добре. Не беше, но това беше най-доброто, което можеше да направи.
Може би щеше да отложи връщането си при Кат за по-късно тази вечер. Ако имаше късмет, малко сън щеше да отмие гнева и. Освен това Боунс имаше ново име за Тед, по което да пусне следа.
Суич.
Боунс не беше чувал за Суич, но вампирите бяха известни с това, че си избираха повече от един прякор. Може би потенциалният Юда на Чарлз беше чувал за Суич? Този човек със сигурност бе доказал намерението си да предаде Хенеси, като им бе дал Тони. Ако не бяха щастливите начини за убийство на Кат, Боунс може би вече щеше да е научил имената на всички партньори на Хенеси.
А тя си мислеше, че той е прекалил с Тими. Хм.
Тридесет минути по-късно Боунс се върна в пещерата. Чарлз все още беше там. Изненада.
– Мислех, че се настаняваш в хотел, приятелю?
– Отивам – каза Чарлз и устните му се свиха от презрение, докато оглеждаше вътрешността на пещерата. – Но първо исках да съм сигурен, че си се върнал благополучно.
– Две кокошки майки – каза Боунс и поклати глава.
Чарлз вдигна вежди.
– Моля за извинение?
Боунс го дари с язвителна усмивка.
– Кат беше толкова загрижена за мен по време на боя по-рано, че уби контакта, който Тони ни даде. Уби и него, за да е по-спокойна.
Чертите на Чарлз замръзнаха в изваян алабастър.
– Криспин… напълно сигурен ли си, че тя…
– Дали не е предател, подхвърлен от Хенеси? – Боунс завърши със сух смях. – Да, приятелю, сигурен съм. Като начало, Кат не е способна на такова предателство. Второ, досега можеше да ме убие в съня ми няколко пъти, ако смъртта ми беше истинската и цел. Не, тя просто е много склонна към убийства, когато става дума за вампири.
Чарлз го погледна мрачно. „И безразсъдна.“
Боунс сви рамене.
– Тя ще се научи. Вече е направила невероятни крачки, но стига толкова. Контактите ти в линията на Хенеси доказаха своята стойност. Тони беше добър водач, докато нещата не тръгнаха накриво. Ще ми кажеш ли кой е този Юда?
Чарлз поклати глава.
– Не, докато не получа разрешение. Дал съм думата си.
Боунс не каза нищо, но рицарството на Чарлз беше легендарно, така че това трябва да е жена. Такава, с която Чарлз вероятно също е имал предишна връзка, за да му повери такава тайна. Това доста стесни списъка, но Боунс не искаше да настоява пред приятеля си за име. Все още.
– Кажи на този човек, че искам да се срещнем – каза Боунс. – И попитай дали името Суич му е познато.
– Ще го направя. – Тогава устата на Чарлз се изкриви. – Всеки ужасен слух, който съм чувал за Хенеси, е верен, нали?
Боунс срещна погледа му. Чарлз заслужаваше истината.
– Да.
В очите на Чарлз с цвят на уиски проблесна нещо твърдо.
– Тогава ми позволи да ти помогна да го унищожиш, Криспин.
Боунс докосна рамото на Чарлз.
– Вече го правиш. А сега – тонът му олекна. – Знам, че нямаш търпение да се настаниш в най-хубавия апартамент, който този град може да предложи, така че иди да го направиш и ми кажи какво ще каже твоят Юда.
Чарлз искаше да спори. Това се виждаше ясно в погледа му, но той само стисна ръката, която Боунс беше сложил върху него.
– Не е моя грешка, че не си падам по подземните жилища – каза той със също толкова лек тон.
Боунс се усмихна.
– Подигравай се, колкото си искаш, барон Де Мортимър, но тази пещера е най-безопасното място за мен в момента. Освен това това ме кара да ценя още повече другите си къщи.
Чарлз облече палтото си с изнервен поглед.
– Бедната Кат няма представа, че си толкова богат, колкото и аз, нали?
– По-богат – каза Боунс и усмивката му се разшири. – Аз влязох в първия етаж с Амазонката, помниш ли?
Чарлз потръпна.
– Не ми напомняй, че съм пропуснал това. – После погледът му стана сериозен. – Ще ти съобщя веднага щом получа информация от моя контакт. Дотогава бъди в безопасност, Криспин.
– Ще го направя – каза Боунс. – До нови срещи, приятелю.
Чарлз си тръгна. Боунс отиде до компютъра си. Тед даваше на Боунс съвети за хакерство, вероятно с надеждата, че скоро ще получи непрекъснат сън. А сега да види какво може да открие за вампира на име Суич.
По-късно вечерта Боунс спря до сградата на Кат. Едва бе слязъл от мотоциклета си, когато видя колата на Джъстина на паркинга. Дреболия. Точно това, от което не се нуждаеше… и защо гласът на Тими идваше от вътрешността на апартамента на Кат?
– Точно така, Джъстина! Кати и аз ще убием тези демони със силата на Исус. Алелуя, може ли да получа амин?
– Амин! – Каза пламенно Джъстина, подкрепена от едно не толкова възторжено „Амин“ от страна на Кат.
Какво, по дяволите, се случва?
– Толкова се радвам, че Катрин се среща с добро християнско момче като теб, Тими – продължи Джъстина. – Не знаеш колко се притеснявах, че тя ще поеме към неправилния тип.
Кат издаде задушен звук, който завърши с фалшива кашлица.
– Да, аз съм голяма късметлийка.
– Аз също, слава Богу – каза Тими щастливо.
Боунс извади кътници. Още малко глупости от това, момче, и до час ще го хвалиш в мъртвото му лице.
– Но сериозно, мамо, уморена съм – каза Кат. – Чудесно е да те видя, но както казах, имам нужда от малко сън. Снощи бяхме навън до късно, за да се погрижим за… неща.
– Вършене на божията работа – каза Тими с неговия стряскащо весел тон. – Смърт на всички демони, може ли да получа амин?
Подигравката за Боунс завърши с ръмжене. Майка и смяташе, че Кат е била на лов за вампири с Тими? Единственото нещо, което този страхливец можеше да направи, за да помогне на лова, беше да накара вампира да се смее толкова силно, че да не забележи, че Кат се промъква зад него с нож!
– Разбирам. – Джъстина звучеше разочаровано, но когато заговори след това, тя се приближи до вратата. – Много ми е приятно да се запознаем, Тими. Катрин, ще ме изпратиш ли?
– Разбира се, мамо – отговори Кат.
– Довиждане, Джъстина. Бог да те благослови! – Каза Тими.
Боунс заобиколи задната част на блока, като се отстрани от погледа, докато Кат и Джъстина излязоха през предната врата.
– Той е мил, но – Джъстина снижи гласа си до шепот, – и малко фанатичен, не мислиш ли?
– Не съвсем. – Гласът на Кат беше писклив. – Сигурно просто се е притеснява да се запознае с теб.
Джъстина подсмърча.
– Не мога да си представя защо.
Защото харпиите са по-мили от теб, помисли си Боунс.
– Аз също не мога – каза Кат в най-голямата си лъжа досега. – Но така или иначе, радвам се, че вие двамата се запознахте. Обичам те, мамо.
– Аз също те обичам, Катрин – каза майка и.
Втората най-голяма лъжа, която беше чул днес.
След това Кат затвори вратата, като промълви „Слава Богу“ секунда след пълното и затваряне.
– Амин! – Каза веднага Тими.
Това е всичко. Всемогъщият беше на път да се срещне с най-големия си фен.
Боунс заобиколи предната част на сградата, като се промъкна на втория етаж, докато Джъстина слезе на първия. Ако се обърнеше, щеше да види Боунс. Част от него искаше да го направи. Но Джъстина отиде до колата си, без да се обърне назад, а след това потегли.
– Благодаря, Тими – казваше Кат, докато Боунс се приближаваше до вратата и. – Длъжница съм ти.
Боунс отвори вратата и видя как Кат е обгърнала с ръце русокосото момче. Светлокафявите очи на Тими се разшириха, когато срещнаха стоманения поглед на Боунс, и после отскочи назад като попарен.
– Да не прекъсвам, нещо? – Попита язвително Боунс.
Ръката на Тими се плесна по слабините му, докато той продължаваше да отстъпва. Кат го видя и погледна Боунс с огорчение.
– По дяволите, Боунс, кажи му, че не си имал предвид това, когато си го заплашвал да го кастрираш по-рано.
Боунс хвърли един-единствен, безпощаден поглед към Тими.
– Защо?
– Защото ако не го направиш, ще стана много, много целомъдрена. – каза Кат през зъби.
Наистина имах предвид това – каза на Тими погледа на Боунс, но той каза:
– Не се плаши, друже. Можеш да си тръгнеш с непокътнат пакет, но помни, преструването на нейно гадже беше дотук. Не позволявай на фантазията да се вмъква в главата ти.
– Чул си това? – Ужас премина през чертите на Кат.
– Смърт на всички демони, може ли да получа амин? – Цитира Боунс.
Тя се приближи към него, а изражението и молеше за разбиране.
– Виж, съжалявам, но малко се врътнах, когато тя ме обвини, че… че пия!
– А? Ти пиеш?
Тя почука по врата си с пръсти.
– Имам предвид, че пия.
Боунс се загледа.
– По дяволите.
– С две думи – промълви Кат.
Нищо чудно, че се държеше толкова налудничаво. Да се превърне във вампир беше най-големият и страх, а ето че майка и я обвиняваше, че го е направила. Това почти оправдаваше отчаяната и хитрост с Тими. Почти.
– Лично време, момче – каза Боунс на Тими. – Кажи му лека нощ.
– Тими, още веднъж благодаря – каза Кат и погледна Боунс с израза „Бъди мил!“. – Ще се видим на сутринта.
Тими забърза към вратата, спря и после каза:
– Нямам нищо против чужденците. Бог да пази кралицата! – Преди да се стрелна нанякъде.
Какво?
Ако Боунс вече не беше направил задълбочена проверка на Тими и на всеки друг наемател в този комплекс, щеше да си помисли, че момчето е психично болно.
Кат улови погледа на Боунс.
– Не чу ли тази част? – Попита тя с въздишка. – Няма значение. Не питай.

Назад към част 40                                                                  Напред към част 42

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!