ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 43

Глава 43

Кат все още изглеждаше изнервена, затова Боунс ги поведе към стълбището вместо към асансьора. Спускането от двайсетте етажа щеше да премахне част от напрежението.
– Никога досега не си ми разказвал за вампирското общество. – Тонът на Кат беше безвкусен, но ароматът и все още беше изпълнен с гняв. Не и харесваше Франческа да обижда цялата и раса. Боунс познаваше това чувство.
– Никога не си питала – каза той със същата фалшива безвкусица.
Тя изстреля бърза гримаса в негова посока. После, след миг, замислено изражение завладя чертите и.
– Предполагам, че не съм го правила – каза тя с леко учудване. – Как се е случило това? Как са се появили вампирите?
По устните му се появи усмивка.
– Искаш еволюционната версия или тази на сътворението?
– Сътворението. – Усмихна му се криво Кат. – Аз съм вярваща.
Боунс и разказа историята така, както някога са му я разказвали.
– Възникнали сме от двама братя, които водели различни животи и извършвали различни функции, единият много завиждал на другият. Всъщност, толкова му завиждал, че завистта му породила първото убийство на света. Каин убил Авел и Бог го прогонил като преди това го белязал, правейки го различим от останалите.
Погледът на Кат се разшири.
– Битие, четвърта глава. Мама много държеше да науча Библията.
Боунс измърмори.
– Следващата част не е била в Библията, която си чела. „Белязването“ беше трансформацията на Каин във вампир. Като наказание за това, че е пролял кръвта на брат си, Каин е бил принуден да пие кръв до края на дните си. По-късно Каин създал свой собствен народ и общество, които съществували в периферията на онова, от което бил изгонен. Разбира се – добави той, – ако питате гулите, Каин е бил превърнат в гул, а не във вампир. Оттогава е източник на препирни за това кой вид е бил пръв, а Каин не е наблизо, за да реши въпроса.
– Какво се е случило с него? – Гласът на Кат беше тих.
– Той е немъртвата версия на Човека от горния етаж. Наблюдава децата си от сенките. Кой знае дали наистина е такъв? Или дали Бог най-накрая е сметнал, че дългът му е изплатен, и е приел Каин обратно?
Кат не каза нищо толкова дълго, че горчивината премина през Боунс като жилото на змийска отрова.
– Кара те да мислиш, че майка ти е била права, нали? Че всички сме убийци, щом сме потомци на първия на света, освен ако не се съгласиш с идеята, че вампирите и гулите са случайна еволюционна мутация.
Тя все още не говореше. Още няколко етажа изминаха в мълчание, докато това вътрешно убождане не се превърна в парене. Не трябваше да и казва това. Тя не беше готова да го чуе…
– Първата от моя вид също е получила много гадости за това, което е направила – каза Кат. – Цялата тази работа с ябълките? Трудно ми е да критикувам.
Облекчението избухна в смях, а заедно с него и всички останали емоции, които Боунс беше сдържал. Преди да успее да се замисли, той я притисна към стената, с уста върху нея и ръце, които я галеха по тялото.
Тя обви крака около кръста му и го целуна, сякаш заклеймявайки устните му със своите. Когато сграбчи члена му със същия авторитет като преди, той разкъса предната част на дънките и. Меката и, сладка плът вече беше мокра и тя се движеше срещу ръката му в явно искане, докато го галеше.
– Сега – изстена тя.
Да. Точно сега.
Боунс се вмъкна в нея, стенейки от топлината и, от звука, който издаваше, и от удоволствието, което го пронизваше. Устата и се насочи към гърлото му, засмуквайки достатъчно силно, за да получи синини, докато той се движеше с дълбоки, ритмични удари. Ръцете и краката и се стегнаха около него и над ударите на сърцебиенето и той чу как тя извика „да!“, докато драскаше с нокти по гърба му, сякаш се опитваше да разкъса дрехите му.
И това беше толкова хубаво! Той не можеше да мисли за екстаза, който го връхлиташе. Трябваше му още, по-силно, по-бързо…
Ах, да, Котенце, точно така. Да, да, да…!
Нейната кулминация изпревари неговата само с няколко мига. Повишените им гласове се смесиха във вик, когато ги обзеха тръпки. Когато неговият избледня в пулсации, които оставиха цялото му тяло да изтръпва, той я целуна, което бе прекъснато от отварянето на вратата на стълбището и зяпналия към тях мъж с изцяло-бяла коса.
Боунс го погледна, а погледът му вече светеше в зелено.
– Махай се. Нищо не си видял!
Мъжът мигновено се обърна и си тръгна.
Бузите на Кат станаха яркочервени и тя се изви, за да се измъкне от него.
– Боже мой, какво става с мен тази вечер?
Боунс я свали на земята с последна целувка.
– Нищо, ако питаш мен.
Тя погледна ужасено дънките си, които сега приличаха на каубойски чорапи заради липсващия плат отпред.
– Първо, публично те опипвам, почти пробождам нашия Юда, а после, за голям финал, те насилвам на стълбището. А аз си мислех, че си се държал грубо с Тими. Трябва да поискам извинение!
Боунс само се засмя, докато подаваше на Кат якето си. То беше достатъчно дълго, за да покрие по-голямата част от разкъсаното, така че скромността и трябваше да живее, за да не умре още един ден.
– Не си ме насилила, а и никога не бих искал да се извиниш за тази вечер. За нищо не бих искал да се извиниш. Честно казано, облекчен съм.
Тя погледна члена, който той небрежно прибра в панталона си.
– Предполагам, че това е един от начините да се каже.
Той изхърка.
– Нямах това предвид, макар че се отнася и за него. Знаеш ли като каква се държа тази вечер? Като вампир.
Тя се вцепени, но трябваше да чуе това, защото тогава щеше да знае какво да очаква, когато това се случи отново.
– Ние сме териториални, всички до един, затова реагирах толкова остро, когато видях Тими да те гледа с тези втренчени очи. Подобната ти, определено враждебна реакция с Франческа ми показа… че ме смяташ за свой. Чудех се какво изпитваш към мен, Котенце – добави той със сурова откровеност. – Надявах се, че те е грижа за нещо повече от обикновеното общуване и физическо привличане, така че макар да те уверявам, че няма от какво да се страхуваш от Франческа, егоистично се зарадвах да видя колко дълбоко е притежанието ти.
Емоциите преминаха през чертите и с бързината на камъни, прескачащи през спокойно езеро. Изненада, уязвимост, страх, нежност и… болка.
Боунс се взираше в нея, мълчаливо желаейки тя да каже какво изпитва, вместо да го остави да го разбере от лицето и. Кажи ми, котенце. Можеш да споделиш всичко с мен.
Сякаш го чуваше, тя протегна ръка… и после спря, отдръпвайки я, докато дъвчеше долната си устна.
– Мисля, че трябва да се махнем оттук, преди да ти се наложи да използваш внушението си върху някого, за да не съобщиш за нас в полицията.
Още едно отклонение, а за миг си помисли, че тя наистина ще му се отвори.
Отчаянието изведнъж блесна в очите и, когато усети разочарованието му. След това последва страх, който го остави леко раздразнен. Нима си мислеше, че ще я отхвърля, защото не му е казала това, което искаше да чуе?
Разбира се, че е така. Досега той беше единственият човек в живота и, който не я беше отхвърлил.
– Всичко е наред, котенце – каза тихо Боунс. – Аз не изисквам нищо. Не е нужно да се притесняваш.
Тя отново протегна ръка и този път не се отдръпна. Вместо това ръката и се сключи около неговата и се стегна.
– Наистина ли си само мой? – Шепот, толкова крехък, колкото и надеждата в погледа и.
Той я стисна обратно.
– Разбира се, че съм.
Усмивката озари лицето и ѝ той усети топлината и във всяко студено кътче на сърцето си.
– Радвам се.

Назад към част 42                                                                       Напред към част 44

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!