Глава 35
Трейв избегна атаката на Боунс, като го спъна, докато той се препъваше. Вместо да се съвземе с обичайната си грация, Боунс се приземи на купчина близо до настъпващите гули. По изтръпналата му аура личеше, че с наказателната си прегръдка Трейв е изсмукал цялата му сила. Боунс едва успяваше да се движи, камо ли да се защитава.
Това ме разтревожи и ме накара да се боря с всичко, което имах, което се оказа ужасяващо безплодно. Колкото повече усилия полагах, за да се освободя, толкова повече Трейв вибрираше, докато издаваше щастливи звуци. Демонът беше като енергиен Остатък, който ставаше все по-силен, докато аз отслабвах под безмилостната атака на глада му.
– Не! – Изкрещях, когато един олющен гул лесно задържа Боунс, а после вдигна ножа си за убийствен удар.
Едно петно се вряза в тях, грабна Боунс и го торпилира далеч от смъртоносния удар. Секунда по-късно това петно се върна, придружено от сребриста светкавица, която се превърна в червена дъга.
Иън се приземи достатъчно силно, за да напука земята. Той се завъртя и вдигна главата на гула, който се бе опитал да убие Боунс. После я хвърли към останалите месоядни.
– Кой иска от мен? – Подиграваше им се той.
Останаха поне осем гули и всички те приеха предложението му. Сребърните ножове се втурнаха към него, но Иън беше по-бърз, излитайки от пътя им със зашеметяваща въздушна акробатика, на която не бях предполагала, че е способен. На всеки няколко секунди той използваше тази невероятна скорост, за да се втурне като ракета в някой гул, отсичайки главата му, преди спътниците му да разберат кой от тях е нападнат. След това забиваше главата като полузащитник от НФЛ, който празнува тъчдаун.
Да се каже, че това вбесяваше гулите, беше подценяване. Те ритаха стените в опитите си да ги използват като трамплини, за да хванат Иън по време на набезите му във въздуха. Мазилката, изгнилото дърво и бетонният прах скоро сгъстиха въздуха и затрудниха видимостта. Скоро само подигравките на Иън, заплахите на гулите и шумовете, които се чуваха, ми даваха да разбера, че битката продължава. Все пак запалянковските му изцепки ги бяха отдалечили от Боунс, който все още едва успяваше да се движи с пълзене.
След днешния ден по-добре никой да не казва нищо лошо за Иън около мен. Официално обичах този кучи син.
Тъй като борбите ми не бяха довели до нищо, се отказах, като вместо това се съсредоточих върху това да плъзна ръце под стоманената прегръдка на Трейв. Трябваше да стигна до джобовете си. Когато демонът затегна хватката си, предотвратявайки това, аз се свлякох, преструвайки се на припаднала.
Всъщност не се чувствах много далеч от това. Ушите ми звъняха, а в крайниците ми се настани гадно изтръпване. Не се бях чувствала толкова безпомощна, откакто бях получовек и един вампир се беше нахвърлил върху врата ми. Тогава Боунс ме беше спасил, но сега от мен зависеше да спася него. Той се влачеше към нас, изразяваше се убийствено, макар че явно нямаше сили да подкрепи намеренията си. А Трейв можеше да не се поколебае да го убие. Беше казал, че иска да съм жива, за да подхранвам войната му. Не беше казал същото за Боунс.
Не исках да рискувам да разбера какво ще направи демонът, щом Боунс стигне до него. Отпускането на цялото ми тяло накара Трейв да коригира хватката си и това ми позволи да пъхна ръка в джоба си. Когато усетих твърдия, тънък кинжал, почти се усмихнах, само че отказах да хабя енергия. Щеше да ми трябва всичко, което ми беше останало, за това, което щях да направя.
В края на краищата Мари не беше единственият човек, когото бяхме посетили, преди да дойдем в Детройт. Бяхме се отбили и при Денис.
Главата на Трейв беше над моята, а брадичката му опираше в черепа ми, от усещането. Той ме стискаше, сякаш бях кутия със сок, като през цялото време се оплакваше, че ми е свършила енергията. Беше прав. Освен че стисках ножа, не бях изразходвала и грам енергия. Той само щеше да я открадне.
Боунс почти беше стигнал до нас. По-скоро усетих, отколкото видях, че Трейв го гледа, може би в размисъл да изцеди остатъка от това, което му беше останало, или с по-зловещи намерения. Въпреки това останах отпусната до безжизненост, потискайки нарастващия си гняв.
– Вече празна ли си? Мислех, че ще имаш повече борбеност в себе си – каза Трейв, а тонът му натежа от разочарование.
С този пренебрежителен коментар той ме пусна, като несъмнено очакваше да падна на пода. Не го направих. Коленете ми се разклатиха, но издържаха, а щом енергията на смучещата му прегръдка изчезна, костният нож, който Иън беше направил преди месеци от долната част на крака на Денис, проблесна в дъга нагоре.
Освен че за кратко държах ръката на дъщеря си, усещането, че ножът се забива в окото на Трейв, беше най-важното събитие през седмицата ми.
Демонът изкрещя, звукът проряза въздуха, сякаш всички адски кучета го последваха. Завъртях се, опитвайки се да нанеса втория, фатален удар, но той отблъсна ръката ми. После костюмът му „Армани“ се разцепи по шевовете, докато тялото му започна да расте с невъзможно бързи темпове. Под тези разкъсвания на плата се появи червено. Не кръв. Кожа, тъй като демонът се отърва от човешкия си вид и се превърна в истинската си форма.
– Ще те убия! – Изръмжа той, грабвайки костния нож.
Част от мен изпита облекчение, че не е използвал трика си с телепортирането и не е изчезнал. Останалата част от мен издаде вътрешно ахкане. Все пак трябваше да опитам и държах ножа с хватката на прокълнатия, докато Трейв се опитваше да го изтръгне.
Дори с унищожено едно око, силата му беше твърде голяма. Острието започна да се изплъзва от ръцете ми, порязвайки ме от това колко силно се опитвах да го задържа. Точно когато щеше да се освободи напълно, нещо голямо падна върху Трейв.
Боунс.
Може и да беше загубил физическата си сила, но теглото и обемът му бяха достатъчни, за да разхлабят хватката на Трейв. Хванах по-здраво ножа, като попречих на демона да го изтръгне. Трейв изпусна злобно проклятие, опитвайки се да отхвърли Боунс и едновременно с това да издърпа ножа обратно. Той обаче не изцеди силата на никой от нас и това не можеше да е случайно. Може би с унищоженото си едно око вече не можеше.
Опитах се да изтръгна острието за още един удар, но хватката на Трейв беше твърде силна. По време на борбата ни той беше пораснал над два метра, като сега формата му караше вампира, който се държеше за него с мрачна решителност да изглежда като джудже.
Това нямаше да е достатъчно. И двамата бяхме твърде отслабнали, за да задържим Трейв достатъчно дълго, за да забием острието в другото му око. Трябваше да опитаме нещо друго. Всичко друго, за да спечелим предимство.
За кратък миг тъмнокафявите очи на Боунс се вкопчиха в моите, когато лицата ни се изравниха; той на гърба на Трейв, а аз отпред, въвлечени в смъртоносна игра на дърпане на въже. Погледът ми сигурно е предал отчаянието ми, защото Боунс направи нещо друго. Нещо немислимо.
Зъбите му се забиха в гърлото на Трейв и той засмука толкова силно, че вените на врата му изпъкнаха. За секунда бях толкова ужасена, че замръзнах. Боунс знаеше, че демонично променената кръв е нещо подобно на хероин за вампирите! Ето защо Денис трябваше да пази в тайна новата си природа. Демоничната кръв се продаваше на черния пазар на немъртвите като наркотик, а пазителите на закона щяха да я екзекутират на място, ако разберяха, че е източник на тази кръв.
Трейв нададе нов вой и се опита да отхвърли Боунс. Успя само да разкъса по-голямо място за хранене, тъй като от тласъците кътниците на Боунс се врязаха по-дълбоко. Въпреки неистовите усилия на демона Боунс се задържа. Пред очите ми движенията му ставаха все по-бавни и некоординирани. Скоро той сграбчи Трейв с такава ярост, че демонът трябваше да ме пусне, за да не позволи на Боунс да прегризе врата му.
В този момент разбрах. Изчерпан от цялата си обичайна сила, без налична човешка кръв, която да я попълни, Боунс се бе обърнал към единствения наличен източник: Демонична кръв. С наркотичните си свойства за вампирите тя даваше на Боунс същата изкуствено напомпана сила, каквато изпитваше човек на PCP.
Вероятно не го усети, когато Трейв ги блъсна назад, притискайки Боунс към пода с новата си, по-голяма фигура. Бетонът около тях се размърда, а Боунс все още продължаваше да разкъсва врата на Трейв, като поглъщаше кръвта толкова бързо, колкото се появяваше. След това ръцете и краката му се увиха около демона, като не го пуснаха дори когато Трейв започна да се блъска във всичко в опит да се освободи.
Това беше моят шанс.
Скочих върху Трейв и за няколко, безумни мига, бях разбивана и блъскана заедно с тях. Чувствах се като заклещена в дъното на бетонна буца, която се търкаляше по планински склон, но не можех да се спирам на болката, докато ребрата се чупеха и костите се трошаха с наказателните движения на демона. Съсредоточих се само върху това да държа ножа и когато Трейв ни запрати в ъгъла, като за кратко ни заклещи между две пресичащи се мрежи от тръби, аз ударих.
Ножът се заби в бузата му, пропуск. Продължих, кръвта размазваше острите ръбове, докато го забивах по-силно, по-дълбоко, опитвайки се да пробия скулата му.
Новите нокти на Трейв се разкъсаха по гърба ми, разкъсвайки кожата, после кожата и тъканта. Цялото ми тяло пулсираше от болка, а лекото замайване, което ме обхвана, беше или от използването на последните ми сили в усилията ми да го убия, или от увреждането на черепа от бруталните опити на Трейв да ни освободи от тръбната мрежа.
Нищо от това нямаше значение. Единственото, върху което се съсредоточих, беше единственото му, блестящо червено око. Продължих да забивам ножа в главата му, но скоро стана ясно, че нямам сили да го прокарам през защитата на скулата му.
Тогава Трейв ни измъкна от тръбния лабиринт, който за кратко ни беше хванал в капан. За миг се понесохме във въздуха, Боунс се държеше за гърба на демона, а аз все още бях върху него с ножа, забит под окото на демона. Сякаш на забавен каданс, видях как подът на мазето се приближава и ме осени идея.
С вик, в който имаше и ярост, и разочарование, притиснах дръжката на ножа към гърдите си и се хвърлих напред. В следващия миг се ударихме в земята.
Тежестта ми плюс инерцията от трите ни тела, които се забиха в бетона, направиха това, което изоставащите ми сили не можаха. Костното острие се заби в окото на Трейв, като го прониза докрай. Кръвта бликна и покри ръцете ми, а нова остра болка означаваше, че дръжката или счупва гръдната ми кост, или я пробива.
Отказах да се пусна. Вместо това натисках острието, което усещах, и не спрях, докато то не се удари в задната част на черепа на Трейв. Едва когато тази огромна форма започна да се свива, смалявайки се като балон, който бавно се спада, хватката ми върху костния нож се отпусна. Накрая, когато между мен и Боунс не остана нищо друго освен скелет, костюм и мирис на сяра, аз се отпуснах.
За няколко блажени секунди затворих очи, а всеки мускул в тялото ми се отпусна с такова облекчение, че си помислих, че може би наистина съм загубила съзнание. Тогава познатият глас на Боунс се промъкна през изтощението ми.
– Ставай, любима, надигнал съм се като проклет змей. Не се знае какво ще направя.
Изтръгнах дъх на смях. Ако това, че Боунс е дрогиран, беше най-голямата опасност за нас, то този ден се оказа най-добрият в историята.
Назад към част 36 Напред към част 38
