Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Нюанси на злото – Книга 1 – част 20

Глава 19

Иън не чакаше отговор. Той вдигна ръка, пренебрегвайки вика ми „Спри!“, и хвърли заклинание към Сюн Гуан.
В същото време хвърлих защитно заклинание. Тя отлетя назад от удара на заклинанието на Иън и за няколко ужасени секунди не знаех дали е успял да я убие. Тогава Сюн Гуан седна, а дългата ѝ до кръста черна коса изпадна от обикновено безупречния ѝ кок. В гърдите ѝ имаше голяма, бързо заздравяваща дупка. Усещах изгарящия аромат на сребро, но защитното ми заклинание сигурно беше предпазило сърцето ѝ.
– Ти – каза тя на Иън с ледена ярост. – За престъплението да използваш магия, за да нападнеш Пазител на закона, те осъждам на смърт.
– Не! – Изкрещях. – Не е това, което си мислиш. Той е с мен!
Тя наклони глава и ме погледна с поглед, който обикновено предвещаваше нечие незабавно обезглавяване.
– А ти си?
Точно така, тя никога досега не ме беше виждала в този вид.
– Веритас – казах аз, като се напрягах срещу невидимата мрежа, която ме държеше, но не можех да помръдна. – Аз съм Веритас, Сюн Гуан.
Крилатите черни вежди се вдигнаха нагоре. После най-малката от бръчките докосна устата ѝ.
– Веритас, която познавам, никога не би позволила да се хване в толкова очевиден капан.
– Това е вярно, но аз съм много, много пияна. – Тогава улових, че едната ръка на Иън се плъзга зад гърба му. Той се готвеше да използва тактилна магия, за да хвърли още едно заклинание върху нея. – Недей – казах аз. – Тя е приятелка, Иън.
– Тя заложи магически капан, в който едва не попаднахме всички – отвърна той с копринен тон. – И току-що ме заплаши, че ще ме убие.
– Тя не знаеше, че ти си моят партньор в днешния таен рейд – казах с най-силния тон, който можех да събера. – Току-що затворихме един от основните доставчици на Червения дракон и убихме източника му – излъгах аз. – Ето защо съм пияна. Трябваше да опитам много от продукта, за да стигна до правилните хора.
За чест на Иън, в чертите му не се появи и следа от недоверие към поредицата ми от лъжи. Вместо това той се поклони на Сюн Гуан.
– Винаги съм щастлив да изпълня гражданския си дълг.
– И това? – Сюн Гуан показа с жест окървавения пакет, покрит с одеяло. – Какво е това? Мирише на Червен дракон.
Иън сигурно е изпуснал източника точно преди да хвърли заклинанието към Сюн Гуан. Не знаех какво същество имаше в това одеяло – крилат кучешки демон, така го беше нарекъл Иън? – Но ако Сюн Гуан видеше нещо, което смяташе за заплашително, щеше да го убие. Или пък щеше да го заведе в Съвета и съдбата на съществото щеше да е същата. И в двата случая не можех да го допусна.
– Някой е родил бебе там, вероятно за да използва кръвта му, за да я смеси с тази на източника – казах бързо. – Мирише на Червен дракон, защото източникът е окървавил всичко, когато е умрял.
Докато говорех, пропъдих опиянените си сетива, за да насоча една-единствена команда към онова пеленаче, докато Сюн Гуан се приближаваше към него. Бебе, помислих си свирепо, когато тя почти се приближи достатъчно, за да го вдигне. Превърни се в човешко бебе!
Когато Сюн Гуан посегна и вдигна вързопа, се чу раздиращ ухото писък. После почти изохках от облекчение, когато тя отдръпна кървавото одеяло и разкри бледа човешка кожа и два малки, бебешки юмрука, размахващи се от ярост.
Сюн Гуан изохка, докато бебето продължаваше да крещи.
– Единият от вас да вземе това – каза тя и дръпна главата си. Тогава разбрах, че тя не е сама. Двама пазача излязоха иззад дърветата на около двайсет метра. Нито един от тях не изглеждаше нетърпелив да вземе пищящото бебе, но не смееха да и откажат.
– Аз ще го взема – казах веднага. – В пожарната недалеч оттук има пункт за предаване на бебета. Ще оставя детето там.
– Дотогава имам ли разрешение да го спра да крещи? – Попита тъмнокосият мъж Сюн Гуан.
Тя изпусна кратък смях.
– Можеш да опиташ, но няма да успееш. Волята на бебетата е твърде съсредоточена, за да бъде повлияна от нашия контрол над съзнанието. Хората са податливи само когато са по-възрастни. – После тъмнокафявият ѝ поглед се насочи към мен. – Докажи ми, че си Веритас под този блясък. Какъв подарък за рождения ми ден ми направи за последно?
Въпреки че все още се олюлявах, не ми трябваше време да мисля.
– Нефритена гривна от първата императорска династия.
Иън изсвири през зъби.
– Вие двете трябва да сте специални приятелки, за да си заслужавате такъв подарък.
Сюн Гуан го прободе с пръст, въпреки че не откъсваше очи от мен.
– Освен ако не искаш да живееш достатъчно дълго, само за да обжалваш смъртната си присъда пред съвета, мълчи.
– Сюн Гуан, казах ти, че той беше с мен…
– Не трябваше да бъде – каза тя рязко. – На набези от такова ниво се допускат само изпълнители или пазители.
– Мислиш, че можеш да ме заведеш някъде против волята ми? – Усмивката на Иън беше откровена предизвикателство. – Опитай и ще те убия.
Сюн Гуан извади меча си и древната, елегантна стомана улови лунната светлина. След това го наклони и по гърлото на Иън се появи бледа линия. По свой обичай тя бе отбелязала мястото, което възнамеряваше да отсече.
– Сюн Гуан, не! – Изрекох една налудничава мисъл, която ми хрумна. – Иън имаше пълното право да бъде тук като мое подкрепление!
Сюн Гуан не отпусна позицията си.
– Кой закон го защитава така, както твърдиш?
Поех си въздух. Щеше да ми е нужен, за да ми помогне да измъкна тази чудовищна лъжа.
– Законът, който дава на съпрузите разрешение да отидат навсякъде, където е техният съпруг или съпруга.
– Какво? – Каза Иън с цялото недоверие, което Сюн Гуан показа.
– Не – въздъхна Сюн Гуан. – Той не може да бъде твой съпруг.
Опитах се да се засмея, но излезе като високочестотен кикот.
– Щяхме да изчакаме, за да кажем на всички, но спасяването на живота му има приоритет пред развалянето на изненадата.
– Изненадата? – Повтори Иън, като тонът му граничеше с пронизителен.
Отново се засмях и беше по-лошо. Каканижещите вещици биха завидели на това, което излезе от устата ми.
– Не му обръщай внимание, той все още свиква с брака. Но като мой съпруг той има право да ходи навсякъде, където аз отида. Ето защо тази вечер той ми беше резервен вариант. Научих го на това заклинание в случай, че изпадна в беда, за което той имаше всички основания да вярва, когато ме хванах в онази мрежа и не се представи като пазител на закона.
Най-накрая Иън преодоля ужаса си дотолкова, че да разбере накъде съм тръгнала. Той все още изглеждаше разтревожен, но спря да спори. Сюн Гуан не го направи.
– Знам кой е той – каза тя категорично. – Трудно ми е да повярвам, че ще се принизиш, за да се ожениш за такъв като него.
В погледа на Иън проблесна гняв. След това изчезна и той се усмихна с пищна чувственост.
– Ще се учудиш от това, което мога да накарам хората да направят.
– Твоите хитрости са напразни за мен – каза студено Сюн Гуан.
– Очевидно – продължи той със същото мърморене. – Ти си твърде гореща за Веритас. Макар че обикновено това би ме възбудило, аз не споделям това, което е мое. Така че… – той щракна с пръсти в ясен превод на „отдръпни се“.
Сюн Гуан го погледна още веднъж, преди да върне погледа си към мен.
– Разбирам защо не искаш да кажеш на съвета, но защо криеш новината за годежа си от мен?
Чух лекото колебание в гласа ѝ при последната дума и се почувствах ужасно. Мразех да я лъжа. Сюн Гуан беше скъпа за мен, но това беше смисълът. Не можех да рискувам живота ѝ, ако се скарат. Не можех и да рискувам Иън да бъде изправен пред Съвета. Той щеше да каже нещо, достойно за смърт, в рамките на пет минути. Лъжата беше най-добрият изход от ситуацията и макар да я нарани, тя също така я спаси. И него. Това имаше по-голямо значение от временния дискомфорт на когото и да било.
– Знаех, че няма да одобриш – казах тихо.
Тя примигна и може да е било измама на лунната светлина, но ми се стори, че видях сълза. После милото ѝ изражение се втвърди.
– Докажи ми, че той е твой съпруг.
– Искаш да разпиташ свидетелите на брачната церемония? – Ако е така, кого бих могла да накарам да каже, че е бил там…?
– Не, повторете клетвите си – заяви Сюн Гуан. – Сега.
– Сюн Гуан. – Гласът ми беше рязък от обхваналия ме страх. – Искаш твърде много. Знаеш колко ценя личното си пространство.
– Не го прави – каза тя, използвайки меча си, за да посочи посоката на Иън. – Виждала съм един от многото му клипове в интернет. Искаш от мен да пренебрегна магическо покушение срещу живота ми и да доведа цивилен на рейд на високо ниво. Не мога да направя това без доказателства. Ако той е това, което казваш, че е, защо се колебаеш да повториш клетвата си?
Погледът на Иън се завъртя към мен. Ужасът, който се съдържаше в него, накара тялото ми да се превърне в лед. Той щеше да откаже. Тогава Сюн Гуан щеше да вдигне меча си, а Иън да сътвори убийствено заклинание, а аз нямаше да мога да застана между тях, защото бях заклещена в тази проклета мрежа! Паниката се разрасна, докато не завибрирах от нея. Трябваше да го спра, преди да е взривил единствения ни опит да разрешим проблема, без някой да умре.
Замръзни – помислих си трескаво, опитвайки се да изтръгна от себе си необходимата сила. Заради любовта на всички богове, замръзни!

Назад към част 19                                                   Напред към част 21

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!