Глава 21
Тръпката ми продължи само докато гаденето ми се върне, което се случи след по-малко от един квартал. Там изтръпнах от това, което приличаше на сцена на убийство на тротоара. След това Иън трябваше да носи и мен, и малкия демон, докато ни водеше обратно в хотела. Ходенето пеша щеше да е по-лесно за стомаха ми, отколкото тези въздушни гмуркания и въртене, но не искахме никой да вижда къде сме отседнали. Някой проницателен вампир, който ни следи, обаче можеше да ни чуе. Между крясъците на демона и моето повръщане разбирах защо Иън продължаваше да ругае под носа си. По-малко ясно беше защо просто не ни изостави и двамата пред парка.
Когато най-накрая се върнахме в хотелския ни апартамент, и тримата бяхме оплескани с повръщано. Иън ни заведе директно до душа, включи го и постави мен и малкия демон на пода под почистващата струя. Очаквах да си тръгне, но той разкопча роклята ми, помогна ми да я сваля и тя се свлече на пода до мен.
– Какво правиш? – Промълвих.
– Почиствам те, докато се уверявам, че няма да изпаднеш в безсъзнание и да се задавиш със собствените си повръщани материи – отговори той, като ми подаде няколко кърпи. – Кажи ми, ако имаш нужда от помощ.
– Без намеци за това кои части предпочиташ да миеш? – Казах в слаб опит за хумор.
Той ме дари с насмешлива усмивка.
– Между сватбата с пушка, постоянните крясъци на това нещо и това, че бях многократно напоен от твоите повръщания, временно нямам намеци.
Не би трябвало да е останало нищо в мен, за да съм все още пияна, но сигурно беше така, защото направих нещо, което не бях правил от почти шестстотин години: Започнах да плача.
– Съжалявам. Наистина съжалявам. Чувствам се толкова зле заради всичко това…
Изненада номер десет хиляди – Иън очевидно не можеше да понася женски сълзи. Той се изправи на мига, неловко попивайки лицето ми с кърпа, докато с другата си ръка потупваше рамото ми.
– Хайде, сега, престани с това. Не е толкова лошо, предполагам. Вече безброй пъти съм бил покрит с кръв и повръщано, а и вероятно трябва да свикна с демонските крясъци, като се има предвид мястото, на което ще се озова.
– Ще те освободим от Дагон – казах аз – но ако не го направим, ще кажа добра дума за теб на някое от момчетата долу. – След това издухах носа си в кърпата, преди да я подам обратно на Иън. Твърде късно осъзнах колко гадно е било това и я грабнах обратно. – Извинявай. Не мислех…
– Явно не – каза той с подсмърчане. – Познаваш някой в недрата на подземния свят, нали? Има ли нещо друго, което искаш да разкриеш, преди да изтрезнееш?
– Богове, не – изстенах, като отпуснах глава на коленете си. Трябваше просто да припадна, преди да съм казал нещо друго, за което щях да съжалявам.
Рязко побутване на глезена ми отново вдигна главата ми. Бебето се взираше в мен, а малката му ръчичка беше готова да ме дръпне отново, ако продължавах да го игнорирам. Точно така, трябваше да сваля блясъка му и да видя с какъв демон си имаме работа.
– Разкрий – казах аз, толкова изтощена, че прибягнах до разговорна магия.
В един момент пухкавата му розова кожа се превърна в пера, толкова къси, пухкави и меки, че приличаха на козина. След това носът и устата му се издължиха в муцуна. Очите му също се промениха, а ръцете и краката му се разтегнаха в нещо, което приличаше на лапи. То нямаше опашка, но имаше две крила, които започнаха плахо да се поклащат, когато протегнах ръка и го погалих по главата.
– О, ето това си ти – казах с облекчение. На Иън казах: – Не се притеснявай, той е безобиден.
– Прилича на малък самоед с лъвска грива и крила – отвърна той, оглеждайки съществото.
– Той е симаргъл – казах аз. – Симарглите притежават цялата лоялност на кучето, съчетана с най-добрите качества на демона…
– Това ще бъде ли алчност? Или нарцисизъм? – Намеси се той.
– … съчетани със сладката невинност на дете – продължих аз, като го погледнах. – Да получиш такава е голяма чест.
– Получаване? – Каза той с подсмърчане. – Така ли го наричат децата в днешно време?
Беше толкова груб.
– Симарглите се създават, а не се възпроизвеждат.
Той извъртя очи.
– Не знаех, че още не сте говорили за това. Е, малкият Пазител, когато един кучешки демон наистина харесва друг кучешки демон, те се прегръщат специално и…
– Стига! – Казах, като го напръсках.
Той само се усмихна.
– Поне спря да плачеш.
Беше прав. Сега бях раздразнена. Чувствах се много по-добре от изтощението, притеснението, вината и гаденето, които ме бяха обхванали. Тъй като вече бях предимно чиста, взех една от кърпите и започнах да мия всички различни петна от Симаргъл. Той помръдна под допира ми, после се отпусна, когато видя, че няма да го нараня. Беднякът. Не се беше опитал да избяга дори когато очакваше болка. Сега ми се искаше да бях убила всички вампири, които помагаха да го държат в плен. Не бях преувеличила, когато казах, че самарглите са ценени заради това, че са рядкост. Виждайки как един от тях се използва така неправилно, се вбесявах.
Симаргълът премести глава, за да ми позволи по-добър достъп до ушите му, когато ги почиствах зад тях. Милото създание се опитваше да ми угоди, въпреки че не му бях дала никаква причина да ми се довери. Сигурно ме смяташе за новия си собственик, тъй като симаргите обикновено сменяха собствениците си само когато им се даваше нов покровител. Продължих да мия, докато козината на Симаргъл не заприлича повече на сребриста, отколкото на пепел, като устоях на желанието да обърна Симаргъл, за да може Иън да види колко погрешен е бил коментарът му за „специалната прегръдка“. Симарглите нямаха гениталии. Единствената причина, поради която можах да определя този като мъжки, бяха ушите му. Беше ги оформил като заострени, а не като закръглени – нещо, което симаргите, определящи се като мъже, обикновено правят.
Иън поклати глава.
– Отнасяш се с него, сякаш е крехък, а трябва да е издръжлив, иначе нямаше да оцелее.
Погледнах го равнодушно.
– Това, че може да понася трудности, не означава, че не трябва да изпитвам милост.
– Предполагам, че това е вярно – каза той, задържайки погледа ми. – Това е и причината да не убия приятелката ти тази вечер.
Ударната смяна на темата ме накара да се почувствам замаяна, а може би това бяха останалите упойващи вещества в организма ми.
– Какво?
– Съжаляваш за това, което открих за теб, но не би трябвало – каза той, като изпъна краката си. – Ако не беше толкова сляпо пияна, никога нямаше да разкриеш ролята си в спасяването на Кейти.
– Така ли се казваше тя? – Съветът не си беше направил труда да ми го каже, когато бяха произнесли смъртната ѝ присъда.
– Сега е така. – Гласът на Иън омекна. – Онези гадове и дадоха само номер, когато сляха гените и, за да добавят ДНК на вампир към полувампирската и същност, но един от войниците, които заловиха, промени „К80“ на „Кейти“, за да има истинско име. Кат и Боунс го запазиха, когато най-накрая я намериха.
Трябваше да отвърна поглед заради внезапното пробождане в сърцето ми.
– Да, имената са важни – прошепнах аз. – Особено след като са те третирали като вещ, а не като човек. – Дълго време и аз не бях смятана за достойна за име. Това беше още едно нещо, за което дължах на Дагон. След това, имайки нужда да спра тези спомени, преди да са ме съсипали в отслабеното ми състояние, добавих: – Но какво общо има това с теб и Сюн Гуан?
Нещо твърдо се настани в чертите му.
– На този свят има малко хора, за които наистина ме е грижа. Вече знаеш, че Менчерес е един от тях. Боунс е друг, а Кейти е детето на жена му. Ако вярвах, че си съдействала за екзекуцията на Кейти, щях да убия Сюн Гуан пред теб и да смятам това за отмъщение. След това щях да използвам последната си заповед, за да се уверя, че ще продължиш да ми помагаш.
Температурата на водата не се беше променила, но изведнъж почувствах, че ми е много, много по-студено. Симаръл също усети новата, ледена смъртоносна сила, идваща от Иън. Той се сгуши зад мен, издавайки едва чути хленчещи звуци. После, точно така, изражението на Иън се проясни и това ледено напрежение се разпадна.
– Но ти помогна на Кейти. Можеше да ти коства работата и дори живота, ако те хванеха, но ти го направи, а дори не я познаваше. Не си била приятелка и с родителите ѝ. В интерес на истината не мога да разбера защо си го направила. Кат и Боунс може и да не осъзнават дълга, който имат към теб, но аз го осъзнавам и не бих могъл да изплатя този дълг, като убия някого, за когото те е грижа. – Той направи пауза, за да се засмее самоиронично. – Дори ако това означаваше да стана живото въплъщение на най-лошите ми кошмари – женен мъж.
Бях трогната от дълбокото чувство за чест, което се криеше зад действията му. За пореден път той беше избрал да се жертва, вместо да избере лесния път. Иън можеше да бъде изключително избирателен в това на кого да даде лоялността си, но веднъж дал я, той я поддържаше с всичко, което имаше.
– Менчерес и Боунс са големи късметлии, че си им приятел – казах с най-голяма искреност. След това, понеже знаех, че той не би искал непрекъснато да го хвалят за добрата му постъпка, продължих нататък. – И още веднъж нека заявя, че се отказвам от всички свои права като твоя съпруга. Сериозно, ще отпразнуваш победата ни над Дагон с нова карнавална оргия за моя сметка, обещавам.
– Така казваш – отвърна той с едва доловима усмивка.
– Обещах с кръвен обет. А когато вампирите дават кръвен обет, те не го нарушават.
Подигравката му беше мигновена.
– Вампирите нарушават кръвни обети през цялото време.
– Аз не го правя – казах твърдо.
– Не, не го правиш. – Тонът му беше мек, но новата интензивност в него ме накара да потреперя. – Човек като теб не би дал думата си, ако не възнамерява да я спази.
След това протегна ръка и проследи с пръст извивката на челюстта ми, преди да улови капката вода, която полепна по долната ми устна. Не знам защо преди това не ми беше хрумнало, че той е полугол, а аз съм облечена само със сутиен и бикини. Да, бях пияна, но трябваше да съм наясно с това. Особено като се има предвид как водата прилепваше към голата горна част на тялото му, сякаш не искаше да изостави дълбоко набраздените мускули.
Може би преди не бях забелязала, защото се чувствах в безопасност. Едва ли си спомнях кога за последен път някой ме беше накарал да се чувствам така и не можех да обвинявам за това Червения дракон, който бях изпила. И преди съм се напивала и никога не бях разкривала тайните, които бях казала на Иън тази вечер. Не, по причини, които не се поддаваха на логиката, трябваше да се доверя на Иън на ниво, на което не се бях доверявала на никого от Теноч насам. Нямаше смисъл, но не можех да го отрека. Не и когато толкова много от тайните ми бяха разкрити пред него. Но сега това усещане за сигурност се промени, превръщайки се в нещо друго. Нещо много по-силно и съвсем не безопасно, като се има предвид жестокостта на това, което чувствах.
– Не бива да ме докосваш така – прошепнах аз.
– Защо? – Гласът му беше тих като моя, но погледът в очите му не беше нежен. Беше изпълнен със същата тъмна дивотия, която кипеше в мен. – Страхуваш ли се, че ще се възползвам от теб в нетрезво състояние?
– Не – казах, приближавайки се до него. – Ако продължаваш да ме докосваш по този начин, аз ще загубя контрол и ще се възползвам от теб.
Дълбокият му, чувствен смях сякаш докосна най-чувствителните ми нервни окончания, оставяйки ги да ме болят за още. Когато се наведе по-близо, аз го посрещнах наполовина, а когато плъзнах ръце по гърдите му, усетих колко много ме иска във внезапното стягане на мускулите му и промяната на очите му в най-чист изумруд.
Ето защо бях шокирана, когато той хвана ръцете ми и ме върна назад.
– Не, вече си направила много неща, за които ще съжаляваш, когато изтрезнееш утре. Няма да позволя това да е едно от тях.
– Ти ме отхвърляш? – Попитах с пълно недоверие.
От него се изтръгна рязък смях.
– Да, и ако членът ми можеше да говори, щеше да крещи несъгласието си. Но макар че в пияно състояние си била по-честна с мен, отколкото някога в трезво, не знам дали това е истинско. И ако не е, тогава не го искам.
Той беше сериозен. Усетих го в окончателността на начина, по който ме върна назад. Колко възхитително от негова страна, по дяволите. Облегнах се на стената на душа и изпуснах разочарована въздишка.
– Твоето несломимо чувство за чест е най-голямата ти проклета тайна, нали?
Този път той се засмя по-естествено.
– Никога не го казвай на никого. Репутацията ми ще бъде съсипана. – След това докосна лицето ми с обич вместо с примамливост. – А най-голямата ти тайна е, че си с марка демон, както и аз.
Може би това беше заради изтощението ми. Може би всичко, което бях изпила, ме удари с последния си, най-добър удар. Така или иначе, направих това, което трябваше да направя, преди да разкрия твърде много от тайните си.
Изпаднах в безсъзнание.
Назад към част 21 Напред към част 23