Глава 33
Бях в спалнята, ръцете ми бяха вързани зад гърба с колана, който сега усещах по-силен от митичния вибраний. Все още носех дрехите си, което ме изненада, защото каквото и да беше намислил Иън, в някакъв момент щеше да се наложи да се съблека. Също така не бях на леглото, но това беше по-малка изненада. Изглежда, Иън намираше леглата за твърде ограничаващи по време на секс.
Беше ме оставил тук, докато слезе долу да прави нещо. Изкуших се да видя какво е, но когато се опитах да се преместя, осъзнах, че коланът не е единственото нещо, което е завързал. Можех да движа краката си, за да сменям позицията им и да ги разтягам, но не можех да ходя. След това се опитах да скоча. Не се получи. Можех да подскачам на място, но не можех да се движа напред или назад.
Беше изчезнал само за няколко минути, но започнах да се чувствам неспокойна. Ами ако съм направила огромна грешка, позволявайки му да ме направи безпомощна? Както приятелите му неведнъж бяха подчертавали, ние почти не се познавахме. Може и да ми се струваше, че мога да му се доверя, но именно аз познавах коварството на човек, хванат в сделка с демон.
Какво щеше да стане, ако ме беше вкарал в маневрата да се оплета, за да може да ме предаде на Дагон? Иън знаеше колко много ме мрази демонът. Вероятно би могъл да договори по-добри условия по сделката си с Дагон или да се освободи изцяло от нея, ако ме представи на демона като опакован подарък. А аз щях да заслужа целия смях на Дагон за това, че съм попаднала право в такъв капан.
– Ето ни и нас – каза Иън, като се върна в стаята. В едната си ръка държеше купа за смесване, съдържаща различни кухненски прибори, от всички неща. Той се ухили, когато се опитах да видя какво има в другата му ръка.
– Не поглеждай, защото ще развалиш изненадата.
– По-добре да не е заклинание за призоваване.
Гласът ми беше тих, но той го чу. Погледът му се стесни, когато остави всичко, което държеше, и се приближи.
– Бих казал, че съм обиден – изсумтя той – но тъй като и други хора съм подвел по подобен начин, това би било лицемерно.
Сега се почувствах още по-неспокойна. Думата ананаси витаеше на устните ми, не че щеше да е от полза, ако страховете ми бяха основателни. Иън издаде рязък звук, докато се взираше в мен.
– Не се притеснявай от думата за безопасност. Вече ми е минало настроението. – След това пръстите му изпълниха сложни вихри и коланът падна от ръцете ми. – И за протокола, ако възнамерявах да те предам на Дагон, нямаше да избера частна резиденция, в която той не може да влезе. Също така нямаше да те оставя сама достатъчно дълго, за да помислиш, че това е капан, и нямаше да използвам заклинание за призоваване. Щеше да ми попречиш само като замразиш времето, когато го видиш. Но ако отрежа това защитно заклинание, докато те шибам отзад, нямаше да забележиш какво се случва, докато не стане твърде късно.
Всичко, което каза, имаше толкова много смисъл, че аз изтръпнах.
– Да, това ще го направи.
Въпреки това не можах да се сдържа; изпробвах ръцете и краката си. Те се движеха нормално и ме заля облекчение, последвано веднага от чувство за вина, когато Иън се обърна на пети и си тръгна.
-Съжалявам – започнах аз, мразейки колко неадекватни бяха тези думи, докато бързах след него. – Не знам защо казах това…
– Защото ти си го мислеше – подхвърли той през рамо. – Ти ме желаеш, но под това все още ме смяташ за лъжлив, манипулиращ убиец. Наполовина си права. Наистина лъжа, манипулирам и убивам, но го правя само с други лъжци, манипулатори и убийци. Не наранявам тези, които никога не са ми навредили, и не е моя вината, че в този списък има скъпоценни имена.
– Приятелите ти и досието ти говорят друго. – Думите излетяха, преди да успея да ги спра. После бях толкова ужасена, че плеснах с ръка по устните си, сякаш можех да накарам думите да се върнат обратно.
Той се завъртя толкова бързо, че се блъснах в него.
– Вашето скъпоценно досие – каза той с разтърсващ тон. – Каза ли ти, че Кат е убила дългогодишния ми приятел и почти ме е убила в деня, в който се запознахме? И все пак не и се отплатих, както заслужаваше. Просто отвлякох приятелите ѝ и я изнудвах заради тях. Дори нямаше да го направя, ако Криспин беше честен с мен за нея. Дадох му всякаква свобода, докато беше под моя линия, и как ми се отблагодари? Като ме предаде пред очите и на двете ни линии. Прав е. Ако просто ми беше казал, че обича Кат, нямаше да застана между тях. Щях да намеря по-мек начин да отмъстя за падналия си приятел.
– А какво става със Спейд? – Попитах с много по-мек тон.
Подигравка.
– Дори двеста години не могат да намалят присъщия на барон ДеМортимър снобизъм. Той все още ме възприема като коварен простак, затова така се отнасям към него по малки, незначителни въпроси. Но когато се нуждаеше от помощ, за да свали дилъра на Червения дракон след Денис, или когато беше обладан от кървав демон, контролиращ всяко негово действие, аз бях до него.
– А Менчерес? – Почти прошепнах.
Той отвърна поглед.
– Често ми е давал грубото острие на езика си и не мога да преброя всички случаи, в които ме е вкарвал в телекинетичната си версия на „тайм аут“. Но винаги е стоял до мен. Ето защо, когато видях как Влад го убива, призовах Дагон и продадох душата си, за да върна Менчерес.
Обхвана ме шок. Да, в интернет се беше разпространил видеозапис, в който Влад уж убива Менчерес, но той беше опроверган почти веднага.
– Ти вярваше, че това е истинско?
Устата на Иън се изкриви.
– Аз бях там. Не разбрах, че е било измама, докато не си продадох душата. Дагон страхотно се забавляваше, като ми разказваше как съм я продал на безценица, защото момчето, което Влад обезглави, беше само бляскаво, за да прилича на Менчерес. Но нали знаеш, че сделките с демони са такива. Няма връщане назад, дори да са те измамили.
Шокът ми отшумя, заменен от най-проникновения вид тъга.
– Бях там, когато Влад каза на Менчерес за фалшивото видео, но никой не спомена какво си направил заради него.
– Отначало само Лейла знаеше. – Той ми намигна с безгрижна усмивка. – Дагон замрази времето веднага щом го призовах, но Лейла е истински родена вещица, така че това не и повлия. Тя видя всичко, включително и как Дагон разкри, че смъртта на Менчерес е била уловка. Знаех, че тя ще разкаже на Влад за това, затова се уверих, че двамата са ми задължени, като намерих некроманта, който се беше вързал за Лейла. Това купи мълчанието на нея и Влад, като гарантира, че Менчерес няма да чуе за това, което съм направил.
Влад ми е задължен – беше казал Иън, след като уреди Влад да изпрати частния си самолет при нас. Да, Императорът му го дължеше, и то много повече, отколкото самолетните заеми и други услуги които можеше да плати.
– Сега – каза Иън, а тонът му стана твърд. – Ако не искаш да си тръгна и никога да не се върна, кажи ми кой те предаде толкова лошо, че си била убедена, че ще те изтъргувам на Дагон само пет минути след като те бях вързал и оставил сама.
Не знаех кое ме уплаши повече: рязката смяна на темата или заплахата му.
– Какво?
– Трябва да е предателство – продължи той с онзи кремъчен тон. – От личен опит знам какво е паническа атака при изнасилване, а тя не беше такава. Дадох ти време да останеш сама, за да видя дали ще можеш да понесеш задържането без този вид проблясъци, но ти беше мъртвешки спокойна . … и беше убедена, че съм те предал. Защо?
Търся какво да кажа, освен истината.
– Наистина ли ще ме напуснеш? Това би разрушило плановете ни да убием Дагон!
Челюстта му се стегна, докато не чух пропукване.
– За едно умно момиче, понякога пренебрегваш очевидното. Вече нямаш нужда от мен за това. Права си – ако заглушиш заклинанието за кръвта на Силвър, Дагон ще дойде, което сега прави присъствието ми незадължително, вместо необходимо.
Знаех, че устата ми е отворена. Знаех, че трябва да я затворя и да кажа нещо премерено и рационално, но мислите, които се въртяха в главата ми, бяха всичко друго. По-лошото беше, че всички те завършваха с вик „Чакай, не си отивай!“, който беше толкова отчаян, че се страхувах, че ако се опитам да кажа нещо друго, точно това ще излезе вместо него.
Сурова усмивка изкриви устните му.
– Ще приема мълчанието ти като моя отговор. – След това се завъртя и тръгна надолу по стълбите.
– Чакай, недей да си тръгваш!
Изкрещях го с всички чувства, които се опитвах да потисна. Да ги чуя толкова ясно изразени ме ужаси. Не можех да подмина това като загриженост за загубата на бойните му умения. Гласът ми беше прекалено суров, прекалено разкриващ, прекалено честен. Сега той щеше да разбере какво чувствам към него. Трябваше да е глух, за да не го разбере.
Той спря в подножието на стълбите. Затворих очи. Не можех да понасям съжалението на лицето му, когато се обърна. Щях да му съобщя, че съм се влюбила в него, сякаш бях съвременна ученичка, която му пишеше всички подробности за влюбването си. Глупаво, глупаво, глупаво! Бях доказала добре поговорката, че няма по-глупав от стария глупак.
– По дяволите – въздъхнах, потъвайки и сядайки на стълбите. – Можем ли и двамата да се престорим, че последните пет минути не са се случили?
– Не. – Тонът му беше толкова рязък, че ме накара да отворя очи. Той се беше обърнал и сега ме гледаше с най-странната смесица от забавление и опасна интензивност на лицето си.
– Искаш ли да уточниш? – Попитах с тон, също толкова остър като неговия. Може и да бях съсипана отвътре, но да ме прокълне Господ, ако му покажа повече от това, което вече бях направила. – От изражението ти не мога да разбера дали ще ми се изсмееш, или ще ми разкъсаш гърлото.
Изведнъж той се оказа пред мен и ме издърпа нагоре с грубост, която разкъса якето ми.
– Нито едното, нито другото. Ще те чукам, докато и двамата не изкрещим.
Назад към част 33 Напред към част 35