Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Нюанси на злото – Книга 1 – част 42

Глава 41

Главата на Иън се отпусна и той се наклони настрани. Тогава видях дръжката на костения нож, която стърчеше от задната част на главата му. Дагон – как? КАК? – се издигаше зад Иън. Очите му, излекувани до ледено-синия си цвят, се взираха право в мен, докато забиваше поредното острие в задната част на черепа на Иън.
– Недей! – Крясъкът ми се пречупи от чиста паника. – Моля те, спри!
Дагон го направи, въпреки че ръката му остана върху ножа, който беше наполовина заровен в черепа на Иън. Тръпки разтърсиха Иън, като ме изпълниха с облекчение и ярост. Тези тръпки означаваха, че вторият нож все още не се е забил твърде дълбоко. Той все още имаше шанс.
Малка усмивка заигра на устните на Дагон, докато се навеждаше, за да ме види изцяло през рамото на Иън.
– Какво ще ми дадеш, ако не го убия, момиче?
– . … не.- Суровото хриптене на Иън беше едва сдържано, но останалото му око пламна в зелено и изражението му го преведе ясно. Недей. -… ева…- Иън се насили да изрече, а погледът му се впи в моя. -… … от … час … ако той … …в … нас … Аз … заповядвам … или …
Задуших се от хлипане, докато сглобявах това, което се опитваше да каже.
– Не можеш да ми заповядаш да си тръгна със силата на заклинанието, което ни свързва. Измъкнах се от пленничеството му преди почти две седмици, когато убих тялото, към което беше привързано.
Невероятно, но в ъгълчето на устата на Иън се появи усмивка.
– … изядох – каза той, одобрението беше ясно изразено в счупената дума.
Сълзите преляха и не ми пукаше, че карат Дагон да се усмихва.
– Да, излъгах. Тогава ти нямах доверие, така че нямах намерение да сключвам сделка, от която да не мога да се измъкна.
Дагон почука по дръжката на костения нож. По лицето на Иън проблесна мъка, преди да се опита да я прикрие.
– Ако искаш той да живее – мърмореше Дагон, – ще сключиш друга сделка, момиче. Само че от тази няма да се измъкнеш.
Разбира се, че Дагон искаше душата ми, способностите ми, подчинението ми или и трите. Можех ли да го задържа, докато събера достатъчно енергия, за да освободя Иън? Наблизо нямаше езеро, езерце или друг водоизточник. Но ако напрегна сетивата си, може би ще успея да открия някой по-далечен, към който да мога да се присъединя. Трябваше да опитам.
– Как оцеля след като ти извадиха очите? Не е възможно да си се правил на мъртъв. Призраците изчезнаха, когато заклинанието се развали със смъртта ти и тялото ти започна да се разлага. Нямах представа, че си толкова могъщ. Другите хора знаят ли?
Смехът му беше възхитителен, смразяваше ме, защото обикновено предвещаваше предстоящи ужасни неща. Опитах се да го игнорирам, докато изпращах сетивата си навън, прескачайки пресъхнал кладенец, който някога е бил използван за този парк, но сега нямаше да ми помогне.
– Почти никой не го прави. – Тонът на Дагон беше безгрижен като на дете. Той дори се премести, за да се почувства по-удобно. После отново потупа дръжката на ножа, сякаш за да предупреди Иън да не мърда. – Предполагам, че трябва да ти благодаря за идеята.
– На мен? – Онова, което сякаш някога беше поток, сега беше пресъхнало до най-малката струйка. Проклети климатични промени. Извлякох малкото, което можех, от това и продължих да търся.
– Всеки път умираш и се връщаш. – За най-кратък миг омраза изпълни изражението на Дагон. После светлата му усмивка се върна. – Толкова невероятна сила, пропиляна за едно полусмъртно отроче. И все пак, щом един толкова жалък човек като теб може да победи смъртта, значи и аз мога. Демоните вече имаха достъп до подходящия източник на енергия. Ние просто я прехвърляхме, вместо да я събираме.
Източник на енергия? Дали имаше предвид магията, която всички демони по природа притежаваха? Но демоните не пренасяха магия. Те подобряваха способностите си с нея… макар че прехвърляха нещо друго.
– Души? – Попитах, толкова отвратена от перспективата, че за секунда спрях да търся вода.
Сега смехът му прозвуча истински.
– Много добре!
После смехът му секна и измамно младежките му черти се изкривиха от цялата ярост, която вековете живот му бяха позволили да натрупа.
– А ти ми струваше две: една, за да събера реколтата за възкресението си, и една, за да излекувам тялото си, за да не съм затворен в полуизгнил труп. Душите вече не се намират толкова лесно, момиче. Хората все по-неохотно ги продават. Освен това трябва да изпратя някоя нагоре по веригата, иначе ще си навлека подозрения. Ето защо сега ще ми продадеш своята, освен ако не предпочиташ да видиш как любовникът ти умира?
Дагон отново почука по дръжката на ножа, по-силно. Чертите на Иън се стегнаха, докато скулите му не изпъкнаха в остър релеф, а челюстта му изглеждаше издълбана от стомана. Погледът му се спря на мен, без да има и намек за молба за живота му. Вместо това в него пламтеше непокорство.
Не смей! – каза този поглед. Напук на Дагон и неговите мръсни сделки!
Разбрах тази ярост. О, как я разбрах! Също така ненавиждах идеята да дам на Дагон всичко, което поиска, особено – особено! – това. Но докато се взирах в Иън, се оказах неспособна да кажа на Дагон, че няма да го направя.
Има начини да се измъкнем от подобни сделки – обясних си аз. Иън почти се беше измъкнал от сделката си, ако не се брои изненадващият трик на Дагон с възкресението. От всичко, което знаех, баща ми също можеше да ми помогне да си върна душата. Освен това не останах мъртва, след като умрях. На Дагон щеше да му е много по-трудно да се опита да вземе душа от човек, който не може да бъде убит. Все още имах шанс, ако направя това. Ако откажех, Иън нямаше.
– Съжалявам – прошепнах на Иън. – Аз също не искам да го правя. Но не мога… Не мога просто да те оставя да умреш.
Дагон започна да се усмихва. Яростта и напрежението напуснаха лицето на Иън. Изражението му се изпълни с някаква мъчителна нежност, която нямаше никакъв смисъл предвид ужасните ни обстоятелства.
-. … ud’ve …’uv’d …’oo – каза Иън, като се мъчеше да изкара всяка сричка. После затвори очи.
– Какво? – Попитах тихо.
Все още се опитвах да си преведа казаното от него, когато Иън блъсна главата си назад, а силното движение заби ножа на Дагон в останалото му око.

Назад към част 41                                                     Напред към част 43

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!