Глава 7
Размених поглед с Иън. В този единствен поглед разбрах, че Иън не иска да му разкрива истинската ни мисия. Съгласих се. Менчерес беше това, което се наричаше стара школа, когато ставаше въпрос за дългогодишната практика вампирите да стоят далеч от демоните. Ето защо той наистина нямаше да подкрепи опита ни да убием някой от тях. Единственото, за което можеше да се разчита на демоните, беше как отмъщават за смъртта на своите. Никой разумен майстор-вампир от какъвто и да е род не би въвлякъл хората си в това блато. Един умен като Менчерес би предприел и активни действия, за да попречи на някой, на когото му пука, да го направи също.
Ето защо бих предпочела да гледам в очите целия управляващ съвет, отколкото вампира срещу мен. От една страна, Менчерес може да е единственият вампир с достатъчно власт, за да ни спре наистина, ако знае какво възнамеряваме. От друга, не исках да го въвличам в нещо, което вероятно щеше да доведе до убийството на поне един от нас.
– Менчерес. Колко ми е приятно да те видя – казах с най-невинния си тон.
– Не ме покровителствай – отвърна той раздразнено. Това ме накара да бъда нащрек. Менчерес можеше да изравни този район с една мисъл, затова рядко си правеше труда да си позволи да стигне до раздразнение. – Влад вече ми каза, че Иън е в сериозна беда.
– Остави на Влад едновременно да изпълни дълга си и да си отмъсти.
– Наложи ли се да арестуваш Иън за нещо? – Попита ме Менчерес, като не обърна внимание на това.
– Не – казах аз, облекчена, че поне за това мога да кажа истината.
Погледът на Менчерес се стесни.
– Тогава защо ти, пазителят на закона, прекарваш време с него? Пренебрежението на Иън към закона е по-силно от отвращението му към безбрачието.
Иън имитира, че вдига чаша в знак на уважение.
– Вярно е.
Опитах се да намеря бързо извинение.
– Аз, ах – какъв беше съвременният термин? Се шляя. Понякога го правя, за да се отпусна.
– Лъжа – каза остро Менчерес. – Не си се отпускала, откакто Брут прободе Цезар. Освен това почти никога не взимаш вампири за любовници, така че…
– А? – Иън прекъсна, в погледа му искряше интерес.
– И тъй като не арестуваш Иън и не се „шляеш“ с него – продължи Менчерес. – Какво правиш, Веритас?
Не можех да измисля убедително извинение, затова реших да заложа на наглостта. Изправих се до пълния си ръст.
– Иън е господар на своя род и сам може да ти каже, че е с мен по собствена воля. Останалото не е твоя грижа.
Менчерес се вгледа в мен, докато нямах чувството, че погледът му се впива в мен. Аз не помръднах. Може би бяхме почти равни по сила, но дори с цялата си огромна мощ той не можеше да ме убие. Не и трайно.
Иън почука по отворената врата на самолета в явно нетърпение.
– Можем ли да продължим това състезание по сила във въздуха?
Менчерес отдели унищожителния си поглед от мен и го насочи към Иън.
– Защо? От какви неприятности бързаш да избягаш?
Този път думите не бяха изречени, но увиснаха във въздуха. От начина, по който Иън се скова, той също ги усети.
– Както каза дамата, аз съм тук по собствена воля, така че това не е твоя грижа. Честита Коледа, Менчерес. Радвам се, че те виждам, но ти имаш съпруга, при която трябва да се върнеш, а ние си имаме свои места, където трябва да бъдем.
Менчерес освободи още от силата си. Целият самолет започна да се тресе от силата на аурата му. Трябваше да се съпротивлявам на желанието да се обгърна с ръце. Чувствах се така, сякаш вътрешностите ми можеха да се изсипят направо от мен. Единственото, което Иън направи в отговор на тази огромна проява, беше, че се прозя. Тъй като вампирите нямаха нужда да дишат, това беше толкова явно, колкото и един скован среден пръст.
– Нека да е по твоя начин – каза накрая Менчерес с мрачен тон. – Аз ще разбера истината от Влад.
– Не, няма да го направиш – отвърна мигновено Иън. – Ако този пич искаше да ме продаде, вече щеше да го е направил.
Менчерес отново впрегна цялата си сила. Стомахът ми спадна, а палтото ми се размърда, сякаш го брулеше силен вятър. После погледът на бившия фараон омекна, докато се взираше в Иън.
– Защо след всичко, през което преминахме, просто не ми се довериш достатъчно, за да ми се довериш?
За секунда болка помрачи погледа на Иън и самоувереното му поведение се пропука. Също толкова бързо тези проблясъци изчезнаха и той се усмихна, светъл и уверен като изгряващ лъч.
– Не се притеснявай. Аз съм се справил добре с нещата.
Менчерес не каза нищо. Мълчанието се превърна в тежест, която трябваше да вдлъбне пода. Не погледнах към мобилния си телефон, но ясно осъзнавах как минават минутите. Трябваше да тръгваме. Скоро този самолет щеше да привлече вниманието на неподходящи хора.
– Както искаш – каза отново Менчерес.
След едно движение на ръката му вратата се затвори сама. След това пилотите обърнаха самолета и започнаха да рулират надолу по площадката. След няколко мига вече бяхме във въздуха, а слабите светлини на града под нас все повече намаляваха.
Седнах на една от седалките в кремав цвят. Сега, когато противостоенето беше приключило и Полша изчезваше зад нас, бях достатъчно облекчена, за да осъзная, че съм гладна. Не бях се хранила от вчера сутринта. Може би щях да имам късмет и самолетът на Влад щеше да е снабден с няколко торбички с кръв.
Менчерес се облегна назад на дивана си. Позата му все още беше отпусната, но когато срещнах погледа му, разбрах, че това е лъжа. Очите му приличаха на черни диаманти, докато ме гледаше.
– Имаме един и същ баща и се познаваме от хиляди години. Ето защо искам сега да ме чуеш добре, Веритас. Иън е безразсъден и импулсивен, но ти не си такава. Планираш всичко до последния детайл, така че вземи предвид това в плановете, които отказваш да споделиш с мен: Ще те държа отговорна, ако Иън умре в каквато и да е схема, в която го включваш.
– Менчерес – започна Иън.
– Не ме прекъсвай – каза той строго. – Прав си, не мога да ти заповядвам повече, но и ти не можеш да ми заповядваш. Ако реша да си отмъстя, ако тя постъпи небрежно с живота ти, това е моя грижа, а не твоя.
Той бе хвърлил предишните ни предизвикателни думи право в нас. Зъбите ми се стиснаха. Заплахата на Менчерес може и да не беше грижа на Иън, но сега беше моя. Той не блъфираше. Обичайният му начин на действие беше да откъсне телекинетично главата на всеки, който го вбеси. Подобна решителност правеше заплахите ненужни.
Менчерес беше намерил време да ме заплаши. Приех това сериозно, дори и да не можеше да ме убие толкова лесно, колкото останалата част от света. Вместо да се успокои от клетвата за отмъщение на сина си, Иън изглеждаше раздразнен.
– Знаеш ли какво си ти, Менчерес? Ти си една проклета майка хранителка.
Потиснах изблика си на смях, превръщайки го в хриптене, което не заблуди никого. Менчерес ме погледна кисело, но сега не можех да спра да си го представям като един от онези свръхпротективни родители, които постоянно се надвесват над децата си.
Менчерес ме погледна още веднъж с „това не е смешно“, преди да върне вниманието си към Иън.
– Ти не си толкова силен, че да си имунизиран срещу смъртта. Грижа се за всички вампири, които съм отгледал, но има няколко, които обичам, сякаш са мои собствени деца. Ти си един от тези малцина и нещо много не е наред с теб. Усетих го още преди Влад да ме предупреди тази вечер.
Иън се приближи и преметна ръка през рамото ми. Стегнах се, но го оставих, желаейки да видя накъде отива.
– Виждаш ли този прекрасен хелион? – Попита той. – Тя е толкова мощна, че едва успявам да удържа члена си да не стои в постоянно внимание около нея. Нещо повече, тя е изключително ангажирана с това да ме запази жив. Вземи увереност от това, дори ако не можеш да вземеш увереност от моята собствена решимост да не бъда убит.
Менчерес погледна напред-назад между нас. Нагласих чертите си така, че да не показват нищо друго освен увереност. Иън предприе друг подход. Огледа ме нагоре-надолу с небрежна благодарност, след което ме придърпа още по-близо.
– А скоро тази малка лисица ще иска да ме държи жив по много повече причини от тази – почти мъркаше той.
Бях готова да изглеждам дружелюбна, но не исках да се отнася с мен като с предварително определено завоевание. Иън твърдеше, че се наслаждава на болката? Да видим колко му харесва това.
Хвърлих лакът в страната му, който счупи всички ребра, с които влезе в контакт. Докато той издаваше гръмко „уф!“ Извадих ръката му от рамото си с достатъчна сила, за да счупя и нея.
– Ако пенисът ти се доближи до мен, ще го откъсна – казах с най-приятния си глас. – Обаче много държа да запазя Иън жив, Менчерес – добавих, като се завъртях обратно към него. – Независимо от това, заплахата ти е взета под внимание. А сега продължете разговора си насаме. Аз ще си правя компания до края на полета.
След това се преместих в секцията на самолета, която беше най-отдалечена от тях. През цялото време усещах нечий поглед върху себе си, но не се обърнах, за да видя дали е Иън или Менчерес.
Назад към част 7 Напред към част 9