Пролог
Иън
– Защо чакам булката на Дракула да ме удостои с присъствието си, когато трябва да съм навън и да търся избягалата си съпруга?
Иън наблюдаваше как най-добрият му приятел Криспин се оглеждаше, за да се увери, че Влад не е достатъчно близо, за да го чуе. На Иън не му пукаше. Влад му дължеше… нещо. Иън не можеше да си спомни какво, тъй като то беше свързано с повечето му липси от предишния месец, но знаеше, че е значимо. Напук на гнева на домакина му, ако премълчи, че Иън го нарича с най-омразния му прякор Дракула.
– Фактът, че не можеш да си спомниш истинската причина за новото си… привързано състояние, е причината да сме тук – каза Криспин. – Жената на Влад знае тайната, която си крил от останалите. Ако тя е причината за частичната ти загуба на памет, трябва да я разберем, преди да продължим.
Привързано състояние. Устните на Иън се свиха. Криспин все още не можеше да се насили да каже „брак“. Всяка фибра от същността на Иън би трябвало да отхвърли и тази дума. Вместо това той беше движен от почти безумната нужда да намери Веритас, известна още като малката лисица, с която се беше оженил.
Вярно е, че той не можеше да си спомни защо се е оженил за Веритас. Тази част не беше оцеляла след процеса, който беше изтръгнал от съзнанието му повечето от спомените му за последните няколко седмици. Но пък си спомняше ясно церемонията по обвързването им, макар че идеята да се ожени за когото и да било, камо ли за пазителка на закона, беше смехотворна. Криспин със сигурност бе повярвал на отричанията на Веритас за брачното им състояние, когато преди няколко дни тя захвърли Иън с Криспин, а после си тръгна само с неясно предупреждение за разгневен демон.
Иън не помнеше и тази част. Беше изпаднал в безсъзнание, а с почти мигновената способност на вампира да оздравява това не би трябвало да е възможно. Каквото и да беше откраднало спомените му, също го беше направило – за кратко – уязвим като човек, а единственият човек, който знаеше как са се случили и двете, беше избягал.
Понякога Иън беше толкова ядосан от това, че едва успяваше да се съсредоточи върху нещо друго. Но през останалото време нуждата му да намери Веритас нямаше нищо общо с гнева, а с по-силното чувство, което го изгаряше.
– Иън. – Той вдигна очи и видя на вратата жена с гарвановоруса коса, а точно зад нея – намръщения ѝ съпруг. – Съжалявам, че те накарах да чакаш – продължи Лейла, преди да погледне зад себе си към Влад. – Закъсняхме, защото се карахме.
– За мен? – Иън се усмихна лукаво. Така или иначе щеше да се подиграе на Влад – такава беше природата му, но по някаква причина изпитваше по-силно от обичайното желание да подразни домакина си. – Да не искаш да кажеш, че съм забравил нещо друго важно през последните няколко седмици?
Ръкопляскането на Влад при намека накара Лейла да хвърли поглед към съпруга си.
– Прочутият ти нрав е причината да чакаш отвън по време на този разговор – каза тя на Влад. – Не мога да ти се доверя, че иначе няма да избухнеш, дори ако Иън просто си е Иън. И наистина. – Сега вниманието на Лейла отново бе насочено към него. – Не можеш ли да устоиш на това да бъдеш мръсник за пет минути?
Иън ѝ подари най-невинната си усмивка.
– Аз? Невинен съм като агънце.
– Да, ако това агънце имаше и проклятие на върколак – промърмори Лейла. После съжаление изпълни погледа ѝ.
Иън се вцепени, въпреки че усмивката му остана на мястото си. Каквато и тайна да знаеше Лейла за него, тя беше лоша.
– Ти също трябва да си тръгнеш, Боунс – каза Лейла, като нарече Криспин с вампирското му име, вместо с това, с което се беше родил. – Това, което имам да кажа, е само за Иън.
Чертите на Криспин се стегнаха, докато не копираха намръщената физиономия на Влад.
– Едва ли виждам защо това е необходимо.
Острият смях на Влад разряза въздуха.
– Ако аз не успях да я убедя да промени решението си, мислиш ли, че имаш шанс?
Криспин изглеждаше така, сякаш е така. Преди да успее да си отвори устата, Иън го избута към вратата.
– Не започвай скандал, приятелю. Не знам за какво се суетиш. Мога да ти кажа какво ще каже след това.
– Не си го направил преди. – Гласът на Криспин беше напрегнат. – Ти отказа, въпреки че този отказ застрашаваше живота ти.
Фантомни болки прободоха задната част на главата на Иън. Той успя да не помръдне. Беше споделил с Криспин много от това, което си спомняше за последния месец, но не и това.
– Нещата са се променили – отвърна Иън. За това, което Криспин не знаеше, не можеше да се притеснява. – Продължавай. Колкото по-бързо си тръгнеш, толкова по-бързо ще получим отговори.
Криспин погледна Лейла. Изражението ѝ се втвърди в съвършена маска на „нямате шанс“. Той въздъхна пораженчески, след което последва Влад като Върколак, който след последен поглед към съпругата си също напусна стаята.
– Да обиколим подземията – чу Иън да казва на Влад. – Имам внезапно желание да пробода нещо с горещ покет.
Лейла затвори вратите, прекъсвайки какъвто и да е бил отговорът на Криспин. Иън изчака, докато се увери, че Криспин и Влад са достатъчно далеч, след което каза
– Разправяй – на прекрасната брюнетка.
– Кое е последното нещо, което си спомняш от времето, прекарано в помощ на мен и Влад? – Попита го Лейла.
– Отпътуването, докато исках да убия съпруга ти – отговори Иън, свивайки рамене. – Не знам защо. Не си спомням много и от месеца след това, с изключение на парченцата, вкарани в съзнанието ми преди няколко дни от едно същество, за което съм почти сигурен, че беше Мрачният жътвар. Но тези спомени се състоят предимно от жената, която се омъжи за мен, а после избяга.
И пренебрегна многократните му обаждания и съобщения през трите нощи и четирите дни оттогава. Защо? Друг ясен спомен, който имаше, беше как Веритас му крещи: „Не си отивай!“ – обърна се към него със същата ослепително силна емоция, която изпитваше към нея. И все пак тя го беше изоставила, когато беше най-слаб, и той нямаше представа защо.
– Ако имаш какво да добавиш, побързай – продължи Иън. – Вече ми струваш два дни да я търся, като настояваш тази среща да бъде лична.
– Това не е новина, която се съобщава с текст или по телефона – каза тихо Лейла.
– Има ли нещо общо с Дагон? – Когато очите на Лейла се разшириха, Иън изсумтя. – Криспин ми каза, че Веритас го е предупредила, че демон на име Дагон ме преследва. Случайно да знаеш какво съм направил, за да го ядосам?
Лейла отвърна поглед.
– Не. Но Дагон наистина те мразеше и ти го избягваше с предпазно заклинание, докато не си помисли, че Менчерес е бил убит…
– Убит? От кого?
Лейла се отдръпна от новата грубост в тона му. Тогава от дясната ѝ ръка се проточи бяла искряща линия, напомняща за напрежението, което преминаваше през цялото ѝ тяло. Светлините в стаята също за кратко притъмняха, тъй като тя извади енергия и от тях. Подготвяше се в случай, че той я нападне.
Трябва да е много лоша новина, наистина.
– Група некроманти имаха силата да ме убият – отвърна тя с твърд глас. – Те казаха на Влад, че ще го направят, ако не убие Менчерес вместо тях. Влад инсценира смъртта на Менчерес, за да спечели време да ги открие, но ти беше там, когато Влад направи видеото с предполагаемата екзекуция, и не знаеше, че човекът, когото Влад уби, е бил само омагьосан, за да изглежда като Менчерес. Така че, когато видя това, което мислеше, че е тялото на Менчерес, ти… отряза защитната си ограда, за да извикаш Дагон. Той дойде и ти продаде душата си в замяна на живота на Менчерес. – В този момент гласът ѝ се пречупи. – Видях го, но не можах да те спра. Толкова съжалявам, Иън. Толкова много, много съжалявам…
Тя продължи да говори, повтаряйки извинения, съжаления и други баналности, на които той не обърна внимание. Беше твърде зашеметен от продаде душата си. Щеше да се закълне, че лъже, освен ако неговият вампирски баща Менчерес не беше един от малкото хора на света, за чието спасение би продал душата си. И го беше направил, ако можеше да се вярва на Лейла.
Сигурно затова кръвта му имаше лош вкус. Той не беше казал и това на Криспин, но откакто се беше събудил в онзи публичен дом преди четири дни, кръвта му беше променена. Надяваше се, че има и друга причина, освен че е бил белязан от демон, който сега притежаваше душата му. Очевидно не беше така.
След всичко, което бе преодолял в живота си, той бе повален от прост трик, включващ бляскаво заклинание? Той се разсмя с остър смях. Лейла се отдръпна, а електрическият ѝ камшик се разрастваше, докато не се нави в краката ѝ.
– Не е нужно – успя да каже той накрая. – Никога не съм наранявал някого само заради това, че е бил носител на лоши новини.
– А Влад? – Попита тя с предпазлив тон.
Още един изблик на горчив смях го напусна, преди да се овладее. О, той би искал да убие Влад, но не можеше. Собствената му вина беше крещящо ясна.
– Трябваше да усетя блясъка, който Влад използва върху бедния човек, когото уби. Също така трябваше да се уверя, че Менчерес е мъртъв, преди да изтъргувам душата си. Не направих нито едното, нито другото, така че вината е моя, а не на Влад.
Камшикът на Лейла изчезна обратно в ръката ѝ. После скочи напред и хвана ръцете му.
– Още веднъж, много съжалявам.
Иън се отдръпна от съжалението ѝ. Лейла се задъха, после очите ѝ се свиха и тя се опита да прокара дясната си ръка по всеки сантиметър от кожата му, който не беше покрит от дрехите му.
– Престани с това. – Що за съчувствие беше това?
– Няма го – каза Лейла с шок. Тя успя да направи още няколко маха, преди той да задържи китките ѝ пред себе си. Тя само разтърка ръцете му с пръсти, повтаряйки – Няма го.
– Какво е изчезнало? – Здравият и разум, явно.
– Всичко! Свали панталоните си. Трябва да видя дали и това е още там.
Иън извърна очи.
– Така е, и макар че преди време щях да намирам за забавно да съм рогоносец на Дракула под собствения му покрив, сега не ме интересува…
– Нито пък мен – прекъсна го Лейла. – Но ме интересува да видя дали все още имаш демоничната марка на Дагон на слабините си, тъй като нищо друго по кожата ти не е същото.
Иън разхлаби хватката си върху китките ѝ.
– Обясни ми.
– Спомняш ли си, че извличам психически впечатления от хората, когато ги докосвам с дясната си ръка? – При нетърпеливото му кимване тя продължи. – Когато те докоснах преди месеци, видях най-лошия ти грях, също както когато докосвам някого за първи път. Кожата ти също беше осеяна с емоционални отпечатъци от други хора, но сега всички те са изчезнали. – Тя го потупа с дясната си ръка за акцент. – Това те кара да се замислиш какво друго може да е изчезнало, нали?
Възможно ли е по някакъв начин да се е измъкнал от сделката с душата? Иън я пусна и разкопча панталоните си. Лейла коленичи, като махна подгъва на ризата му от пътя си. В същия момент вратите на всекидневната се отвориха и разкриха Влад и Криспин.
Иън започна да се смее.
– За първи път мога честно да кажа, че това не е това, което изглежда.
– Представям си, че не е – хладно отвърна Влад. – Дали си разглеждала члена му, защото изведнъж си решил, че си на пазара за еротични пиърсинги, скъпи? Ако беше така, щях да ти направя модел на някой от тях. Аз съм много по-добър обект.
Иън измърмори несъгласието си, докато Лейла изпсува:
– Търсех марките на демоните, а не това!
– Да, така че някой може ли да погледне под пениса ми или да ми подаде огледало?
– Да – отговорих.
Иън се намеси.
– Гъвкав съм, но дори аз не мога да се огъна толкова.
Лейла се отдръпна, развълнувана. Криспин се приближи и се намръщи, докато се навеждаше.
– Никаква марка – каза той след миг.
– Казвам ти, че беше там – настояваше Лейла. – Видях как Дагон я сложи на Иън, когато подпечата сделката за душите им!
Криспин се изправи, за да хвърли ужасен поглед към Иън.
– Ти изтъргува душата си с демон? Защо?
– Това, което очакваш – повече сила – каза Иън, като хвърли предупредителен поглед към Лейла. Не можеше да допусне слухът за истинската му причина да стигне до Менчерес. Неговият баща не заслужаваше тази болка.
– Но сега марката е изчезнала – каза Лейла. – Както и първоначалният спомен за най-големия грях на Иън и куп други неща. Трябва да проверя останалата част от него, за да видя какво още липсва. Съблечи всичките си дрехи, Иън.
Иън свали ризата си и се отдръпна от смачканите си панталони. После не можа да се сдържи – намигна на Влад през рамото на Лейла, докато тя започна да прокарва дясната си ръка по голото му тяло. Влад го погледна, но от него не излезе и намек за огън или дим. Трябва да е сигурен във връзката им.
Лейла беше енергична, но старателна. Когато свърши, тя каза:
– Не само че демоничната марка я няма, но и няма никакви психични доказателства, че някога е била там. Всъщност цялото ти тяло се чете като ново.
– Аз съм на повече от двеста и петдесет години – напомни и Иън.
– Кожата ти не е такава – каза Лейла откровено. – Толкова е нова, че по нея има само отпечатъци от същността на четирима души. Един от тях си оставил ти, Боунс, когато си бил много притеснен за него. Кат също остави притеснен, а следите от есенции от Веритас на практика крещят от притеснение и съжаление. И накрая, някакво ужасяващо същество е оставило една на главата ти, но освен това ти си празен лист и освен ако наскоро не са ти одрали кожата или по някакъв начин не ти е израснало изцяло ново тяло, нямам представа защо.
Онези фантомни болки отново го прободоха в главата. За един ужасяващ миг той се почувства погълнат от тъмнината. После зрението му се върна и видя как Криспин отвръща поглед, сякаш знаеше нещо, което не искаше да признае.
– Приятелю – измъкна се Иън. – Имаш ли нещо, което искаш да добавиш към историята, с която ме нахрани, относно това как прекарах последния си месец?
– Може да съм пропуснал няколко части – започна Криспин.
Иън хвана Криспин за яката, преди Лейла да успее да се задъха.
– Боже мой, ти можеш да се телепортираш!
– Какво? – Изсумтя Иън.
– Тя каза, че е по-безопасно, ако не знаеш – каза Криспин, като се застрахова.
Криспин беше скрил причината, поради която Веритас го беше напуснала?
– Какво знае?
Сега погледът на Криспин не се отдръпна.
– Преди четири дни Веритас се обади на мен и на Кат да приберем твоето предимно изсъхнало тяло от един изоставен увеселителен парк. Бяхте заобиколени от десетки демонични трупове. Не знам как някой от вас е оцелял при такава атака, но Веритас каза, че бракът ви е бил фалшив, паметта ти е изчезнала и по-силни демони ще я преследват. Тя ни накара да обещаем, че ще те храним с лъжи за местонахождението ти през последния месец, като каза, че ще бъдеш в безопасност само ако стоиш далеч от нея.
Тя го беше оставила, за да го защити? И Криспин, който определено трябваше да знае по-добре, беше оставил Веритас да се изправи сама пред тази опасност, докато забавяше опитите на Иън да я намери? Той щеше да изпече задника на Криспин и да натъпче изгорелите парчета в гърлото му! Но първо…
Иън отблъсна Криспин и се обърна към Лейла.
– Ясновидските ти способности включват намиране на хора в настоящето чрез следи от есенции, нали?
Тя въздъхна.
– Да. Ела тук.
Лейла постави дясната си ръка върху бузата на Иън. Напрежението, което излъчваше, накара челюстта му да го заболи, но той не помръдна. След няколко минути Лейла пусна ръката си.
– Чувствам Веритас, но изобщо не я виждам.
Разбира се, че не. С демоните, които я преследваха, Веритас се беше прикрила от всички възможни заклинания за проследяване. Той не се беше оженил за глупачка.
Той се телепортира оттам без повече думи, оставяйки Криспин и останалите зад себе си. Напук на опитите на половинката му да го защити. Страхът на Веритас за неговата безопасност също. Не искаше да я загуби, като играе на сигурно.
„Не си тръгвай!“ нейният болезнен вик отново прозвуча в съзнанието му.
– Не се притеснявай – промълви Иън. – Идвам.
Назад към част 1 Напред към част 3