Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 13

Глава 13

– Мръсен неблагодарник! – Изръмжа Иън, когато сребърният корен се заби в бедрото му. Друг започна да се плъзга по другия му крак, а трети достигна опасно близо до слабините на Иън. За момента обаче те бяха спрели да преследват мен или Влад, така че магьосникът обмисляше какво сме казали.
– Хайде, ти дори не знаеш кои сме, така че не е умно да убиваш и нас – казах аз, като откъснах поглед от Иън, за да фиксирам стабилен поглед върху Блекстоун. – Може да се окаже, че ще има повече неприятности, отколкото си заслужава.
– И кои сте вие, че е в мой интерес да пощадя живота ви? – Попита Блекстоун, без да звучи много притеснено.
– Нови членове на рода на Менчерес – отвърна веднага Влад. – И двамата сме немъртви от по-малко от година.
Нагласих чертите на лицето си, за да не проличи изненадата ми. Защо Влад каза това? Репутацията му беше по-страшна от тази на Менчерес, а и нали Менчерес казваше, че има врагове и в магическия свят? Ами ако Блекстоун беше един от тези врагове?
Устата на русокосия магьосник се сви, сякаш бе погълнал нещо кисело.
– Бебета вампири – каза той, като звучеше едновременно презрително и примирено. – Не бива да се доближаваш до място като това, камо ли пък с Иън. Не те ли предупреди баща ти за него?
Влад се прегърби, като някак си успя да изглежда виновен и подтиснат.
– Предупреди ни и знаем, че не трябваше да идваме, но Иън се закле, че ще ни покаже времето на живота ни.
За пореден път се зарадвах на всичките си години, прекарани в карнавални представления, иначе щях да зяпна Влад. Дори гласът му се беше променил. Нямаше ги обичайните му дълбоки, властни тонове. Сега всъщност успяваше да звучи уплашено и примирително, а ако още малко прегърби раменете си, щеше да си счупи ключиците.
Блекстоун изпусна раздразнена въздишка.
– Твърде много хора ме видяха как те изтласках тук, а твоят баща те смята за твърде млад, за да носиш отговорност за действията си. Много добре, това е твоята щастлива нощ.
С това Блекстоун каза няколко думи и размаха пръсти по начин, който едва ли изглеждаше магически, но в един момент в стоманената мъгла над нас се появи отвор. Иън се опита да прескочи, но още повече корени го заплетоха. Блекстоун го изстреля с дъгообразен поглед, после се наведе и протегна ръка към нас.
– Скочете, както направихте преди. Аз ще ви хвана и ще ви издърпам нагоре.
Усмивката на Влад показа всичките му зъби, докато ме сграбчваше здраво към себе си и скачаше, а другата му ръка беше протегната. Когато Блекстоун я хвана, Влад му позволи да ни издърпа чак до канавката, а след това от ръцете му се стрелна огън.
Писъкът на Блекстоун бе прекъснат, когато устата му се изпълни с пламъци, а аз изтръпнах, когато и двете ръце на магьосника експлодираха, оставяйки само овъглени пънчета в края на ръцете му.
– Браво, великолепно копеле! – Провикна се Иън. – Сега го довърши! Магията му ще спре, когато е мъртъв.
Влад погледна зад гърба ни, като се увери, че никой не се е притекъл на помощ на Блекстоун. След това запрати магьосника на колене.
– Ти трябва да си земният маг, за когото ни разказваше Иън, така ли? – Когато Блекстоун само го погледна, Влад позволи на пламъците, покриващи ръцете му, да се разгорят още повече. – Мога да те излекувам, като ти дам кръвта си, или да те изгоря до смърт. Реши кое предпочиташ.
След още един поглед Блекстоун кимна, а устата му беше твърде овъглена, за да отговори по друг начин. Ако беше нормален човек, вероятно щеше да е мъртъв, но магията му беше силна.
– Все още се пробождам със сребро, докато съм заклещен в ямата – обади се Иън, но Влад го игнорира.
– Познаваш ли един магьосник на име Мирча? Той е вампир, много красив, с къдрава черна коса и очи с цвят на мед.
Блекстоун поклати глава. Хватката на Влад се затегна там, където беше ръката на магьосника, докато не се откъсна още едно тлеещо парче.
– Не ме лъжи – каза той с плашещ шепот.
Магьосникът поклати глава не по-яростно. Влад въздъхна.
– Това би било твърде лесно, нали? Предполагам, че не знаеш нищо за заклинанията, свързани с кръвта?
Повдигане на рамене, което сякаш казваше: „Някои. Влад се наведе по-близо.
– Какво ще кажеш за заклинание, което свързва двама души плът с плът и кръв с кръв, толкова силно, че убийството на единия убива и другия?
Очите на Блекстоун се разшириха от изненада. Влад издаде още един разочарован звук.
– Не, не очаквах да го знаеш. Ти просто се придържаш към нещата, в които си най-добър, нали? – При кимването на магьосника Влад каза: – И аз така – с разговорен тон. След това хватката му се затегна и червено сияние обля Блекстоун. Магьосникът изкрещя беззвучно и аз очаквах експлозия, но изненадващо Влад го пусна.
– Чакай, не мога да го убия – каза той, сякаш си спомни нещо. – Иън ме накара да се закълна да не убивам никого тази вечер.
– Освобождавам те от тази клетва! – Изкрещя Иън.
– О, но аз имам истински проблем – каза Влад с безпощадна насмешка. – Всъщност за мен това е като болест, нали?
– Грешах! – Изкрещя Иън. – Не е болест, това е проклето чудесен дар. А сега практикувай този дар, преди да съм се превърнал в нищо повече от сребролюбива люспа!
Влад го стрелна с доволен поглед надолу.
– Тези корени все още си проправят път през теб, нали? Това трябва да е болезнено. Какво каза, че искаш да направя отново?
– Да го убиеш! Убий го, за любовта на Бога, убий го! – Изрева Иън. – Лейла, попе, не стой там, а направи нещо!
Съмнявах се, че Влад ще остави заклинанието да довърши смъртоносната си работа, а след всички подигравки, подстрекателства и трикове на Иън, той заслужаваше малко отплата. Не бях ли казал на Иън, че ако продължава да бута Влад, ще съжалява?
– О, не мога да го вразумя, когато е в това състояние – казах аз. – Както ти каза, понякога той дори не може да се преструва на здравомислещ.
Влад ми се усмихна признателно, но когато новият писък на Иън прозвуча много по-агонизиращо, той стисна юмрук и Блекстоун избухна. Искаше ми се да имаше друг начин да спра заклинанието, но изглежда само аз съжалявах за необходимата смърт на Блекстоун.
– Най-накрая – каза Иън, като звучеше изтощен и облекчен.
Вълча усмивка изкриви устата на Влад.
– Изглежда, че си прав – аз просто не мога да изкарам цял ден, без да убия някого.
– Не си ли забавен? – Отговори с мрачен тон Иън. – А сега, след като вие и госпожата се позабавлявахте, може би ще ми помогнете. Тези гадни малки корени ме пронизаха на повече места, отколкото може да се хареса дори на човек с моите вкусове.
Наведох се над ръба на ямата. Освен многото корени, които си бяха проправили път през Иън, един изглеждаше много близо до сърцето му. Корените обаче бяха спрели да се движат, а мъглата, която беше подействала като неразрушим капак, започна да се разсейва. Иън беше прав; заклинанието на Блекстоун беше умряло заедно с него, макар че щеше да е трудно да извадим Иън с цялото това сребро, забито в него.
Иън сигурно се досети какво мисля, защото каза:
– Ще трябва да разтопиш среброто от двете страни, за да мога да извадя останалите парчета.
Поставих ръка в мъглата, като проверявах дали мога да проникна в нея. Да, това, което беше останало, вече не беше онази непробиваема обвивка. Сега просто се усещаше лепкаво, като пластове паяжина.
– Не толкова бързо. – Твърдият тон на Влад привлече вниманието ми обратно към него и аз спрях, вместо да скоча в ямата. – Първо трябва да уредим някои неща.
Иън издаде болезнен звук.
– Още игри?
– Никакви игри. – Влад заобиколи ръба на ямата като хищник, който заобикаля плячката си.
– Ти държиш нуждата ни от теб над главите ни, откакто Менчерес те принуди да ни помогнеш, но тази нощ доказва, че и ти имаш нужда от нас. Така че повече никакви полуистини, тестове или непрестанни подигравки. Ако те измъкна от тази яма, ще се съгласиш да се закълнеш, че ще бъдеш наш съюзник изцяло.
Иън се загледа в нас.
– А ако не го направя? Ще нарушиш клетвата си към Менчерес, като ме убиеш?
– Няма да му се наложи – казах аз, на която също ми беше писнало да вижда как Иън закача и двама ни на метафорична кука. – Ако те оставим, някой от това магическо чудовище на сградата ще те намери, а тъй като до теб има един много мъртъв земен маг, не мисля, че това ще се отрази добре.
Иън ме погледна мръсно.
– Много жестоко, попче. Не си ли ти идеалната половинка за него?
– Тя е – каза Влад веднага. – И възнамерявам да останем заедно за много дълго време. А сега, имаме ли истинско партньорство, или ще те оставим тук да изгниеш?
Иън мълча толкова дълго, че започнах да се притеснявам да не ме хванат същите хора, на които току-що се подигравах с Иън.
– Има някои неща, за които не мога да помогна – каза накрая Иън. – Те са част от мен, както огънят ти е част от теб, Цепеш.
Влад сви рамене.
– Мога да го разбера. Но се закълни да промениш това, върху което имаш контрол, и се закълни в любовта си към Менчерес.
Иън издаде тъжен звук.
– Толкова се надявах да ми кажеш да се закълна в честта си.
Влад изпусна лай на смях.
– Не и в този живот.
– Много добре. – Иън се поклони толкова, колкото позволяваха сребърните корени, които го придържаха. – В името на любовта си към Менчерес се кълна, че ще почитам и теб, и Лейла като мои истински партньори и ще сведа нахалството, хитростта, мръсотията и изобщо сръднята си до възможния минимум.
– Това беше прекрасно – каза непознат глас, докато зад нас започнаха иронични аплодисменти.
Завъртях се, откъсвайки ръкавицата си. Ръцете на Влад вече бяха запалени от пламъци и само викът на Иън:
– Спри, това е Ашаел! – Ни попречи да хвърлим камшици и огнени струи по непознатия, който някак си беше успял да се промъкне до нас.
Един висок афроамериканец ни гледаше. Абаносовият му костюм и снежнобялата му риза бяха достатъчно официални, за да ги носи на бал, и той показа подчертана липса на загриженост, докато гледаше Иън, пронизан със сребро в ямата, после пламъците, покриващи ръцете на Влад, и накрая – наелектризирания камшик, който висеше от дясната ми ръка.
– Дали дойдох в неподходящ момент? – Попита със сух глас Ашаел.

Назад към част 12                                                                       Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!