Глава 16
– Значи… демоните са измислили магията. – Защо повтарях казаното от него, сякаш това можеше да промени нещо?
Ашаел продължаваше да се усмихва.
– Кой друг? Хората не биха могли да я заченат, а вампирите и гулите се появиха след това, когато Каин беше прокълнат.
От мен се изтръгна насмешка.
– Ти вярваш на историята, че вампирите са създадени, когато Бог проклел Каин да пие завинаги кръв, след като убил брат си Авел? Аз не вярвам. Ако това беше вярно, как така нито един вампир на земята не е срещал Каин?
– Може би защото преди много време някой е убил Каин и всички верни нему хора – Ашаел почти мъркаше.
– Не сме тук, за да обсъждаме историята за създаването на вампирите – каза Влад кратко. – Ако вашият вид е измислил магията, тогава развалянето на всяко заклинание би трябвало да е в компетенциите ви, нали?
Демонът вдигна небрежно рамене.
– Може би.
Свих поглед. Иън беше казал, че демоните винаги търсят изгодна сделка. Наистина ли Ашаел не знаеше отговора? Или се държеше несигурно само за да засили отчаянието ни и така да увеличи хонорара си? Бях виждала тази тактика на преговори и преди от стария си приятел – заложник на кариери.
Влад също я беше виждал преди. Той се усмихна на Ашаел, сякаш тази ситуация нямаше залог на живот и смърт.
– Лейла има заклинание върху себе си, както ясно видя. Искам да го развалиш. Можеш ли да го направиш, или да отнеса срамното си богатство, както го нарече Иън, другаде?
Ашаел се изправи и се приближи до мен. Влад не го спря, когато демонът посегна към мен, но аурата му се пропука от гняв. Може би затова демонът не ме докосна. Вместо това той прокара ръка по пространството точно пред мен.
– Това заклинание не е обвързано с неодушевен предмет, както повечето – каза Ашаел. Звучеше изненадан, а между веждите му се появи бръчка. – То е свързано с друг човек. Виждам тук както вампирски, така и магьоснически следи. … не, почакай. Повече от магьосник. Вампирът, с когото си обвързана, е некромант.
Потиснах въздишката си. Не бяхме казали това на Ашаел. Дори на Иън не бяхме казали това. Как демонът беше разбрал това?
– Да – каза Влад, без да показва изненадата, която изпитвах. – И както казах, искам заклинанието да бъде развалено.
Ашаел пусна ръката си и очите му заблестяха в червено. Той също така изгуби хладното си, разкрепостено поведение и изведнъж изглеждаше раздразнен.
– Единственият сигурен начин да развалиш този вид заклинание е да убиеш некроманта, който го е направил.
– Не можем – отвърна Влад стегнато. – Това ще убие и нея.
– Това също би подействало – промърмори демонът.
Около Влад избухнаха пламъци, толкова внезапни и бързи, сякаш аурата му се беше запалила. Също толкова бързо тези пламъци изчезнаха.
– Подиграваш се с мен?
– Заплашваш ме? – Отвърна на удара Ашаел.
Температурата на покрива скочи с около трийсет градуса, а новата топлина не идваше от Влад. Напрегнах се. Демонът беше казал, че огънят е майчино мляко за неговия вид. Ами ако Влад не беше единственият пирокинетик на този покрив?
Иън застана между тях.
– Хайде сега – каза той умилително. – Тази ситуация все още може да направи единия от вас много щастлив, а другия – много богат, така че нека оставим насилието за по-късно, а?
Погледът на Влад не слизаше от лицето на демона. Ашаел също не помръдна, но температурата започна да спада до нормалните нива.
– Виждаш колко много означава това за мен – каза накрая Влад. – Наистина ли няма друг начин да развалим това заклинание?
Погледът на Ашаел блесна.
– Има един начин…
– Не – прекъсна го Иън. – Не този…
Ръката на Влад се изстреля, смазвайки гърлото на Иън, за да го прекъсне.
– Искаш да кажеш, Ашаел?
– Проста продажба – отвърна демонът с много по-лек тон. – Душата ти в замяна на свободата на Лейла от заклинанието.
– Майната му – избухнах аз и хванах Влад за ръката. – Дори не си го помисляй! Кълна се, че ще се посребря в сърцето, ако го направиш. Имам предвид това! Сключи тази сделка и аз ще се самоубия, така че няма да ме спасяваш. Ще ми гарантираш смъртта!
Страхът ме накара да си поема дъх, за да изтръгна думите, преди Влад да се съгласи на нещо толкова ужасно, а хватката ми за ръката му беше толкова яростна, че бях впила пръстите си на сантиметър в плътта му.
– Имам предвид това – казах отново.
Влад пусна Иън, който измърмори: „‘razy ungrateful ‘astard…“ веднага щом успя да проговори. Тогава Влад най-сетне прекъсна състезанието си по гледане с демона, но не можах да разчета погледа, който ми хвърли. Дали това беше гняв? Разочарование? Забавление? И трите?
– Нямаше да кажа „да“, Лейла. Още не сме стигнали дотам. – Когато отворих уста при зловещото „още“, той притисна пръст към устните ми. – Чух предупреждението ти и ти вярвам. Ашаел – каза той и се обърна към демона. – Ако това е всичко, което можеш да предложиш, тогава отказвам.
– Сигурен ли си? – Каза Ашаел, а гладкият му тон се задълбочи с обещание. – Не знаеш каква сила отприщват подобни клетви. Мога да освободя Лейла преди следващото тиктакане на часовника.
– Не означава не – изригнах, ядосана от продължаващите му опити да прокълне Влад. – Отиди да тършуваш душите си някъде другаде!
Очите на демона отново блеснаха в червено.
– Да отида?
– Това беше грубо – каза Иън, като ме погледна обвинително. – Не е редно да те обиждат само заради вида ти. Нима би критикувала лъв, защото яде газели? Не, защото е проклет лъв и яденето на газели е това, което те правят, точно както сключването на договори с души е това, което правят демоните.
– Фанатизмът наистина става уморителен – съгласи се Ашаел. – И демоните не търсят, а преговарят. Има огромна разлика.
Толкова много исках да кажа на това, но затворих устата си.
– Ако сме приключили тук? – Каза Влад, като се запъти по усед.
Иън дружелюбно побутна Ашаел с лакът.
– Съмнявам се. След като не можеш да получиш истинската награда, която търсиш, ще вдигнеш паричната цена на услугите си, нали? – Когато демонът се поколеба, Иън се ухили. – Хитър гад, знаех си! Ето защо толкова се възхищавам на вашия вид. Бих добавил и надценка за обида. Научи я да си гледа устата.
Загледах се в Иън с недоверие.
– На чия страна си ти?
– На моята, винаги – отвърна той и демонът се засмя.
– Ах, Иън, ако нямаше кътници, щях да се закълна, че си един от нашите.
Иън се поклони, сякаш това беше най-големият комплимент. Ашаел отново се засмя, след което изгледа Влад и мен с много по-малко чувство за хумор.
– Както казах, без договор за душата аз нямам силата да разбия заклинанието ѝ, а и никой друг демон няма да го направи.
Чух как челюстта на Влад се стисна и се чу скърцане.
– Тогава с нас тук е свършено – каза той и ни поведе към ръба на покрива. – Иън, остани или си тръгни, не ме интересува.
– Чакай.
Единствената дума спря Влад да ни прехвърли през ръба на покрива, но тя не дойде от Иън. Тя дойде от Ашаел.
Влад се обърна, повдигайки вежди. Усмивката на демона беше подобна на акула.
– Може да има и друг начин.
– И това е? – Влад подкани Ашаел да продължи.
Демонът вдигна рамото си в половинчато свиване на рамене. – Нейната магия.
– Коя? – Попитах, едва прикривайки ужаса си от мисълта, че ще се впусна в поредното магическо преследване.
Ашаел ме погледна, сякаш бях дебил.
– Твоята.
Назад към част 15 Напред към част 17
