Глава 21
– Защо казваш вещици? – Казах, като прикривах изненадата си. Откъде знаеше, че сме вампири, беше очевидно. Това нещо с липсата на сърцебиене беше мъртва улика, замислена като игра на думи.
Старицата отново се засмя – лек, звънлив звук, който ми напомни за звън на флейти за шампанско.
– Скъпа, аз знам точно какви сте ти и сестра ти и кои сте вие.
Размених бърз, премерен поглед с Иън.
– Ашаел каза ли ти, че ще дойдем? – Попитах с непринуден тон, който опровергаваше това, че започнах да свалям дясната си ръкавица.
Леоти Шейн хвърли остър поглед към ръцете ми.
– Недей да го правиш. Чувала съм много впечатляващи неща за твоя камшик, но нямам нужда от демонстрация.
– Не си отговорила на въпроса ѝ, бабо – каза Иън, като ѝ хвърли една от блестящите си усмивки.
Тя му отвърна с достатъчно широка усмивка, за да разкрие, че и липсват няколко зъба.
– Не се опитвай да ми сваляш гащите, момче. Твоят пол не ме изкушава.
Иън се издува от възмущение.
– Непокорна крадла, трябва да си толкова щастлива! Никога няма да се насладиш повече на това да ти разбият бедрата!
Сега смехът на Леоти съдържаше хъркане.
– Кой е този? – Попита ме тя. – Той не е твой съпруг, нито пък другите двама.
Фрустрацията накара юмруците ми да се свият. Колко бързо Иън се оказа прав, когато каза, че ще обичам да хипнотизирам хората. Бих дала много, за да изтръгна с поглед отговорите, от които се нуждаех, от тази стара жена, но тъй като беше невъзможно да хипнотизирам друг вампир, щеше да се наложи да го направя по бавния начин.
– Да опитаме отново – казах, като и се усмихнах приятелски, както се надявах. – Аз съм Лейла, както изглежда вече знаете. Това е сестра ми Гретхен; много високият вампир е Максимус; много ниският е Марти; а много обиденият е Иън. А сега, коя си ти и откъде знаеш толкова много за нас?
Леоти ме изгледа проницателно.
– Ти и сестра ти можете да влезете и аз ще отговоря на въпросите ви, но останалите трябва да напуснат.
– Не – казаха Марти и Максимус в един глас, преди да успея да измъкна и дума. Гретхен тупна напред и ме погледна, когато я хванах за ръката, за да я издърпам обратно.
– Ако тази старица има отговори, тогава ще я изслушаме. Те могат да останат тук и да пазят периметъра или нещо подобно.
– Не – каза Максимус. – Влад ме изпрати да те защитя. Не мога да го направя, ако дори не мога да те видя.
Гретхен махна с ръка на Леоти.
– Тя е само един стар вампир! Лейла е поела много повече от това и си е тръгнала, така че само аз ще съм в опасност. Тъй като не съм приоритет за никого, просто остани навън и ни позволи да приключим с това.
– Твоята безопасност е мой приоритет – казах веднага. – И няма да те рискувам без повече информация. – На Леоти казах: – Маскираш аурата си. Ето защо не можахме да те усетим, когато дойдохме тук за първи път. Свали щитовете си, или ще получим това, за което сме дошли тук, по неприятния начин.
Старицата ме погледна с най-странното изражение. Дали това беше одобрение? Не знаех защо и харесваше да я заплашват. После забравих това, когато тя освободи аурата си.
Силата ме обгърна като неизбежна лавина. Безкрайни, остри оттенъци ме накараха да погледна ръцете си, сякаш очаквах да видя хиляди малки иглички, стърчащи от тях. Тази сила продължи да набъбва, докато птиците не напуснаха гнездата си по дърветата, а койотите изреваха, сякаш се бяха събудили от ужас.
Това не беше единственото нещо, което ме стресна. Над старата жена се появи блясък, после бързо като миг той спадна и пред нас застана някой съвсем различен. Синьо-черната коса висеше на лъскави кичури около лице, което беше поразително красиво – и младо. Нямаше ги бръчките и липсващите зъби. Кремава кожа в цвят сепия се отличаваше от червените устни и устата, пълна с перлени бели зъби. Тялото ѝ се изпълваше със силни, извити форми, които караха Иън да се приближава към нея с най-очарователната си усмивка. Само погледът ѝ остана същият и тя ме гледаше с открито предизвикателство.
– Няма повече щитове и измамни привидности. Изпълних условията ти, Лейла. Ще спазиш ли сега моите?
Мощната аура на Леоти я бележеше или като майстор-вампир, или като вампир на няколко столетия. Така или иначе, тя щеше да бъде страховит противник. Освен това трябва да е владеела магии, за да омагьоса външния си вид в миража на старица, който ни показа за първи път, така че кой знае на колко още магии е способна? Може би достатъчно, за да направи електрическия ми камшик безполезен срещу нея?
И все пак, ако откажа да изпълня условията ѝ, няма да получа нищо от нея. Видях това в стоманеночерния ѝ поглед толкова сигурно, колкото и опасността. Ако бях само аз, вече щях да съм в къщата ѝ, но трябваше да се притеснявам за Гретхен. Част от мен искаше да я запрати към Максимус и да му каже да бяга. Но ако го направех, не само щях да проваля шансовете си да разбера какво знае Леоти. Това бяха и отговорите на Гретхен. Ако ги съсипех, без дори да дам избор на Гретхен, щях да вбия още един клин между мен и сестра ми, а такива и без това имах достатъчно.
Поех си бавно дъх, за да се успокоя.
– Гретхен – казах с много спокоен тон, – тази жена е много опасна. Ако изпратим момчетата и влезем вътре с нея, не мога да гарантирам безопасността ти. Все още ли искаш да го направим?
– Да. – Отговорът на Гретхен беше незабавен.
Погледнах назад към Леоти.
– Тогава приемаме поканата ти.
– Момиче – започна Марти.
– Дойдохме за отговори и тя има такива – прекъснах го аз. – Да не знаеш може да е още по-опасно. – После хвърлих към Леоти бърза, дива усмивка, която сигурно бях научил от Влад. – Не се притеснявай. Ако тя дръпне нещо, ще го разбереш, защото ще я чуеш как крещи от това, което ще ѝ направя.
Тя ми отвърна с усмивка и тя отново сякаш съдържаше пласт одобрение, който не разбирах.
– Съгласна съм – каза тя копринено.
– Изчакай.
Спрях се на непреклонния тон на Максимус и се обърнах.
– Слушай, можеш да кажеш на Влад, че съм те накарала…
– Няма да говоря с теб – каза Максимус. После отиде при Гретхен, която го погледна раздразнено.
– Не се притеснявай. Няма да остана тук с теб.
– Няма да останеш – съгласи се Максимус и се усмихна тънко. – Но и няма да влезеш вътре, докато не направиш това.
Бях забравила колко бърз е Максимус. Разбира се, бях го виждал да се бие само няколко пъти и през това време бях заета с това да запазя живота си. Сега можех само да се възхищавам на това как той извади ножа си, поряза се на ръката и притисна устата на Гретхен към раната, и то преди да успея да изрека шокираното „Какво, по дяволите?“
Звучеше, сякаш Гретхен също се опитваше да каже нещо, но думите ѝ бяха заглушени от здравата ръка, притиснала устата ѝ. Дръпнах я, но тя не помръдна. Единственото, което Максимус направи, беше да ме отблъсне с другата си ръка.
– Какво беше това? – Изпсува Гретхен, когато той най-сетне я пусна. После докосна зачервената си уста. – Току-що ме накара да изпия кръвта ти?
– Да – каза Максимус, като срещна погледа ми над главата на Гретхен. – Сега тя може да влезе вътре с теб.
– Защо ще го правиш? – Поиска Гретхен, удряйки дебелата ръка, която беше притиснала лицето ѝ. – Нима си забравил, че аз съм единствената тук, която не обича кръв?
– Не съм забравила. – Максимус се наведе, докато бяха на нивото на очите си. Погледът му не беше осветен с вампирско зелено, но Гретхен го гледаше така, сякаш я беше хипнотизирал. – Но ти грешиш. Сигурността на Лейла не е единственият ми приоритет. Грижа ме е и за теб.
Объркването в изражението ѝ говореше, че не разбира. Разбрах и ми се искаше да се бях сетила за това сама. С вампирска кръв в организма си Гретхен щеше да е по-силна, по-бърза и да се лекува по-лесно. Освен това сега тя разполагаше и с картата „Излизане от мъртвите безплатно“. Ако човек умреше непосредствено след като е пил вампирска кръв, можеше да бъде възкресен като гул. Това щеше да е последната ни възможност, но аз бях облекчена, че имам тази опция, ако се случи най-лошото.
– Благодаря ти – казах на Максимус. Когато Гретхен хвърли учуден поглед към мен, казах: – Ще ти кажа по-късно.
Изчаках, докато момчетата се отдръпнаха достатъчно, за да се слеят с гората. След това Гретхен и аз последвахме Леоти в къщата. Когато вратата се затвори зад нас, тя сякаш се затвори с окончателност, която заглуши всичко отвъд нея.
Назад към част 20 Напред към част 22
