Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 24

Глава 24

Имам те, имам те“ – изпях весело, докато продължавах да дърпам нишката, която ни свързваше. Мъгла започна да изпълва зрението ми, като бавно закриваше всички голи дървета около мен. Знаех какво е това и вълнението ми пламна, когато мъглата се оформи в непогрешимия вид на друго място.
Небето се превърна в дебела плоча, през която не проникваше светлина, а дърветата около мен бяха заменени от високи, назъбени скали. Слабото осветление идваше от факли някъде извън полезрението ми, но то показваше, че повечето от скалите приличат на естествено образувани стълбове. Мирча се намираше в средата на тесен кръг от тези стълбове и блясъкът от очите му прорязваше мрака като два изумрудени лазерни лъча.
Имам те!“ Този път се провикнах на глас. Бях толкова увлечена в триумфа си; минаха няколко мига, преди да усетя, че някой ме удря по крака. Силно.
– Лейла, хайде, може би вече е твърде късно!
Марти. Звучеше разстроен, но не знаеше, че най-накрая съм се свързал с Мирча след безброй неуспешни опити. Не се отказвах от тази връзка. Кой знаеше дали ще успея да я възвърна?
– Махни се, Марти – промълвих аз.
Дори раздвояването на вниманието ми за няколко секунди накара тези скали да се размажат и да се оформят обратно в дърветата на действителното ми обкръжение. По дяволите! Пренасочих вниманието си, проклинайки отново, когато Марти ме дръпна достатъчно силно, за да ме изкара от равновесие.
– За бога, Лейла, трябва да дойдеш с мен сега!
Марти никога не е използвал думата на „Б“, така че нещо трябва да е сериозно объркано. Загрижеността скъса нишката, която ме свързваше с Мирча, и аз отново попаднах в настоящето. Марти изглеждаше почти истеричен, докато продължаваше да се опитва да ме повлече със себе си.
Отблъснах го.
– Какво става?
– Максимус убива Гретхен! – Беше зашеметяващият му отговор.
Не зададох нито един от шокиращите въпроси, които мигновено ми хрумнаха. Вместо това побягнах колкото се може по-бързо обратно към къщата на Леоти, изпреварвайки Марти с много по-дългите си крака. Нахлух през отворената врата навреме, за да видя Максимус, коленичил на пода с Гретхен, преметната в скута му.
Очите ѝ бяха затворени, главата ѝ беше отпусната назад, а от двете страни на устата ѝ течеше кръв. Още кръв бе опръскала ризата ѝ, както и дрехите на Максимус, а по миризмата личеше, че това не е само кръвта на Гретхен. Беше и на Максимус, а по някаква непонятна причина Леоти и Иън стояха като мълчаливи стражи зад тях, без да направят нищо за гледката, която почти ме повали на колене от изпълнена с мъка ярост.
– Какво. На. Ебаси? – Изкрещях.
От дясната ми ръка се изстреля електричество, за да се завърти като змия. Единствената причина, поради която не започнах да разхвърлям Максимус на парчета, беше, че той все още държеше сестра ми. Разрушителна топка ме удари, когато напрегнах уши и все още не чувах ударите на сърцето ѝ. О, Боже, о, Боже, тя беше мъртва. От мен започна да излиза още електричество, докато не осъзнах смътно, че цялото ми тяло започва да свети от претоварване с напрежение.
– Изключи захранването, Лейла – каза Максимус със стабилен глас. – Тя не е мъртва.
Жестикулирах към Гретхен и без да искам, камшикът ми издълба петметров ров в пода.
– Тогава защо сърцето ѝ не бие, ти, убийцо!
– Тя не е мъртва – повтори Максимус и премести Гретхен в ръцете си. – Тя просто чака да се надигне.
Погледнах кръвта около устата на Гретхен с ново разбиране. Максимус не я беше убил по постоянния начин; той беше превърнал Гретхен във вампир. Дори сред облекчението ми, че тя не е изгубена за мен завинаги, все още бях толкова ядосан, че от близките светлинни гнезда започнаха да се чуват пращящи звуци. След това от тях започнаха да стърчат тънки електрически линии.
– Лейла – каза Иън раздразнено, – ако предизвикаш още един електрически пожар, няма да ти хареса следващото заклинание, което ще ти направя.
Установих, че дишам в опит да накарам опасната си ярост да се върне обратно. Независимо от това, което чувствах – а то се равняваше на „убий Максимус, убий го!“ – не можех отново да полудея от напрежение.
– Опитах се да го спра – каза Марти, когато най-накрая стигна до кабината. – Той не искаше да слуша, както и останалите.
О? Погледът ми кацна върху Леоти и Иън, докато мислено ги добавях към списъка си с убити. След това продължих вътрешната си борба да не изчерпя цялото напрежение на това място, за да мога да дам пълен воля на гнева си. Така ли се чувстваше Влад, когато беше в почти избухлив гняв? Ако е така, тогава той показа много самообладание, като не си позволи по-голям брой трупове, отколкото вече имаше.
Максимус избърса кръвта от устата на Гретхен и я постави на земята. Тя се свлече на пода, сякаш без кости. Виждайки я за пореден път, ми се стори като физически удар. Нищо не изглеждаше толкова безжизнено, колкото мъртвото тяло, а точно сега Гретхен беше точно това.
Погледът ми кацна върху Максимус, сякаш можех да го унищожа с един поглед.
– Какво право имаше да правиш това?
– Правото, което Гретхен ми даде – отвърна той. – Както тя каза, ти продължаваш да решаваш какво иска тя за себе си, но Гретхен е достатъчно голяма, за да прави това за себе си. Така че, когато ти избухна и Гретхен ме помоли да я превърна във вампир, аз го направих.
Изпуснах звук, който беше по-скоро ръмжене, отколкото подигравка.
– Тя ти зададе един импулсивен въпрос, а ти продължи да променяш вида ѝ? Глупости. Не си го направил за нея. Едва ли можеш да понасяш Гретхен. Направил си го заради Влад. Променил си я, защото я подготвяш за магията, която искаш да и прехвърля!
Максимус прескочи Гретхен и се приближи до камшика ми, който светеше в по-ярък нюанс на бялото.
– Направих го и за двамата – изръмжа той. – Да, Гретхен може да бъде болка в задника, но това е най-вече когато е около теб. Осъзнах това преди няколко месеца, когато Влад ме назначи при нея като допълнителна защита. Не спираш да се държиш с нея като с дете, така че и тя се държи така с теб. През останалото време тя е умна, забавна, предимно уравновесена млада жена. И Гретхен ме е молила да я променя много пъти преди днес. Все отказвах и я предупреждавах за последствията, но тя не се отказваше. Хората са лесни за убиване в сравнение с вампирите, така че Гретхен знаеше, че ще има по-големи шансове да оцелее след всичко това, ако е вампир, а не човек. С оглед на това, срещу което се изправяме сега, накрая се съгласих.
– Лъжец! – Камшикът ми се стрелна към Максимус и Иън ме хвана за китката, за да го дръпне обратно. След това той нададе оглушителен крясък.
– По дяволите, това ме изпържи чак до франзелата и боба!
Не бях изненадана. Да ме докоснеш някъде близо до дясната ми ръка, когато силата ми е вдигната, беше много опасно, както свидетелстваха изгарянията, избухнали по целия Иън. Само Влад можеше да направи това невредим, но Иън продължаваше да стиска китката ми въпреки нарастващите си изгаряния.
– Пусни се, няма да убивам Максимус – казах кратко.
– Наистина? – Иън погледна камшика ми, който пращеше и се извиваше с изпепеляваща енергия. – Кажи това на твоя искрящ малък приятел.
– Няма да го убия – повторих аз и Иън най-накрая се отпусна. Да, преди малко щях да отрежа ръката или крака на Максимус, но приливът на ярост, който ме бе накарал да го разчленя, бе отминал. Сега се чувствах изтощена, сякаш загубата на този неистов гняв бе накарала и всичките ми други сили да ме изоставят.
Сестра ми се намираше в междинното състояние между смъртта и вампирското прераждане. Нищо от това, което направих на Максимус, нямаше да промени това, а сега имахме още един проблем на върха на касетъчната ебавка, която беше днешният ден. През следващите няколко часа Гретхен щеше да се събуди. В състоянието си на новороден вампир, в което е луда по кръвта, тя щеше да убие всеки, който има пулс, независимо дали е мъж, жена или дете. Трябваше да я изведем колкото се може по-далеч от хората, а също така трябваше да имаме на разположение торбички с кръв, за да заситим глада ѝ. Много и много торбички с кръв.
По-късно щях да дам на Максимус по-обстойно обяснение за това какво е направил и защо, но първо.
– Някой от вас знае ли дали наблизо има убежище за вампири?
– Влад има място в Роли – заяви Максимус.
Иън погледна към приведената форма на Гретхен.
– Намалявам. Рали е на пет часа път при добър трафик. Аз знам една сигурна къща, която е на по-малко от три часа оттук, и то много отдалечена.
– Знаеш я, но не е твоя? – Харесваше ми по-близкото разстояние, но Иън не беше получил топъл прием от никъде, където беше бил, и не можехме да рискуваме да ни изгонят или нещо по-лошо.
Той ми намигна с усмивка, отгатвайки причината за въпроса ми.
– Празна е. Един мой приятел премина през ужасно скучен период, в който искаше да бъде съвсем сам с жена си. Сега те са в чужбина и аз имам ключ от планинското им скривалище.
Това звучеше перфектно, но…
– Сигурен ли си, че те не са там?
Той измърмори с мрачно забавление.
– Залагам живота си на това.
– Искам да дойда с теб – каза Леоти, говорейки за първи път, откакто се бях върнала.
Обърнах се към нея с думата „не“ на устните си. Може и да оставях чувствата си настрана за моментно по-голямо добро, но все още бях много разстроена от всички тях. Максимус умишлено беше променил Гретхен, когато не бях там, за да го спра, а Леоти, както и Иън, не бяха направили нищо, за да го разубедят. Само Марти беше дошъл след мен в напразен опит да го спре.
Но ако се бях съсредоточила върху по-голямото добро…
– Разбира се – казах аз, доволна, че не звучах намръщено. – Искам да поговорим повече за нашите предци, така или иначе.
Щях да се опитам да се свържа с Мирча, веднага щом Гретхен бъде обезопасена и имам малко свободно време, но ако това не проработи, Леоти беше на почти хиляда години и знаеше повече за магията от всеки, когото бях срещала преди нея.
Може би, само може би, тя знаеше и къде можем да намерим некроманти.

Назад към част 23                                                                        Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!