Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 35

Глава 35

Това, което се случи след това, стана много бързо. Силата на Менчерес се изстреля, изпълвайки стаята със силата на дузина разрушителни топки. Това ме събори от краката ми и дори зашемети Влад, но жената некромант беше невъзмутима. Тя се завъртя и после се стрелна напред, сякаш беше изстреляна от пистолет, като се изстреля право в стъклената стена зад нас.
– Спрете я! – Изкрещя Влад, а ръцете му избухнаха в пламъци.
Невероятно, но Менчерес не я замрази с телекинетичните си способности, а огънят, който Влад изпусна върху некромантката, сякаш прескочи тялото ѝ, вместо да го изгори. Шокът от това, съчетан с това, че бях повалена по задник от силата на Менчерес, ми костваше една ценна секунда бездействие, която вампирът използва, за да се гмурне през стъклената стена.
Тогава аз скочих през стъклената стена след нея. Стъклата ме пронизаха на различни места, но аз не обърнах внимание на болката. Игнорирах и писъците на танцьорките, когато аз и некромантката внезапно паднахме върху тях. Тя избутваше хората настрани достатъчно силно, за да ги изхвърли във въздуха, докато бягаше, и аз ударих повече от няколко от тях случайно, докато я преследвах.
Зад гърба ни се чуха още писъци. Не се обърнах, докато се борех да я видя. Беше се насочила към вратата и не ми беше нужен викът на Влад „Спри я!“, за да разбера, че не мога да я оставя да стигне.
Огънят избухна по цялата стена, където беше изходът, и хората вътре естествено започнаха да се паникьосват. Некромантката хвърли фрапантен поглед през рамо и изкрещя нещо, което можеше да е руско или полско. Спомних си за огромното заклинание на Елена за потъване и се хвърлих към нея, като сега отблъсквах хората настрани със същото пренебрежение, което беше проявила тя. Не можех да ѝ позволя да активира заклинание, което не е безопасно.
Над главата ми се извиха две форми. Влад и Менчерес прелетяха над тълпата, като чистият им път ги накара да достигнат некромантката, преди тя да успее да стигне до стената от пламъци, блокираща вратата. Те се изгубиха от погледа, докато се захващаха с нея, и това я накара да спре каквото и да казваше. Секунди по-късно аз си проправих път през хората, за да ги достигна.
Влад я държеше в задушаваща хватка, едната и ръка беше притисната около гърлото, а другата – над устата и, за да и попречи да довърши заклинанието, което беше произнесла. Ръцете му все още бяха запалени с пламъци, като за пореден път тя не се запали така, както трябваше. Въпреки това стените на клуба горяха прекрасно, а от безбройните кашлици и хаоса ставаше опасно.
– Направете нещо, хората не могат да дишат – казах на Влад.
Огънят мигновено изчезна, макар че останаха облаци дим. Влад и Менчерес издърпаха некроманта далеч от вратата и Менчерес телекинетично я отвори. В един момент към изхода се насочи рояк от хора.
– Силите ти не подействаха върху нея. Защо? – Попитах, оглеждайки се за Иън, Марти и Максимус в тълпата от тела.
– Тя трябва да е наситена с гробна магия – отвърна Менчерес, наричайки я най-страшната форма на магия, тъй като нейната сила идва от използването на най-тъмните енергии на мъртвите. – Тя е единственото нещо, което е имунизирано срещу моите способности, както и устойчиво на тези на Влад.
Устойчива. Не е напълно имунизиран. Ето защо сега тялото на некроманта пушеше като мокро дърво, хвърлено на огъня под ръцете на Влад. Все пак не разполагахме с много време, за да получим нужните отговори, тъй като прикритието ни беше повече от разкрито.
– Къде са другите некроманти? – Поисках. – И ако изречеш още една дума от заклинание, ще съжаляваш.
Влад махна ръката си от устата ѝ, за да може да отговори. – Ти ни излъга, императоре – изплю тя, само за да бъде незабавно заглушена от Влад, преди да успее да каже нещо друго.
– Лъжеш? Не знам каква игра играеш, но по-добре да престанеш – казах и рязко. – Може би изхвърляш силата им, но моите способности не са засегнати.
Не блъфирах. Веднъж Влад беше оприличил привидния ми имунитет към гробищната магия на това, че съм „изгорена земя“ за тези тъмни енергии поради всички електрически токове в тялото ми.
– Така че говори сега или говори, след като те нарежа на лентички с това – завърших, изпращайки токове в дясната си ръка. Когато тя видя камшика, който се откъсна, докато от него валяха искри, очите ѝ се разшириха. След това гръмотевичен трясък разтърси клуба зад нас. Разтревожена, аз се извърнах, за да видя какво го е предизвикало.
Двама непознати вампири се издигнаха над паникьосаните тълпи от хора, които се рояха към това, което предполагах, че е изходът от другата страна на клуба. Ръцете им бяха вдигнати и между тях се появи нещо, което приличаше на нарастваща мрежа от зловеща светлина.
Ще ги познаеш, когато ги видиш – беше казал Мирча за некромантите. Това изглеждаше достатъчно доказателство, макар че загадъчният коментар на Мирча вероятно беше намек за татуировките, които маркираха некромантите с името на Имотеп. Не можех да видя дали тези двамата имат такива, но нямаше да чакам да ги намеря, за да предположа, че са другите некроманти.
Тогава три форми се врязаха в тях, в резултат на което паяжината на некромантите се разкъса, а те се олюляха от удара, преди да се блъснат в стената в другия край на клуба. Иън, Максимус и Марти най-накрая се включиха в борбата.
Обърнах се.
– Няма нужда да ни казваш нищо сега…
Спрях да говоря, когато видях, че предишното слабо сияние в пръстите на некроманта се е превърнало в наситено, блестящо синьо и се е разпростряло върху цялата ѝ ръка. Влад не можеше да го види от гледката си зад нея, а Менчерес беше съсредоточен върху това да използва силата си, за да помогне на хората, които бяха стъпкани от отчаяно бягащите покровители. В един миг разбрах какво означава това. Не би трябвало да успее да завърши заклинанието си, без да може да говори, но все пак го направи.
– Влад, внимавай! – Изкрещях, като замахнах с камшика си към нея.
Той отряза ръката ѝ над китката, но не и преди тя да докосне ръката на Влад с наситената си с индиго ръка. После отрязаната ѝ ръка се задържа, въпреки че останалата част от нея отпадна, докато Менчерес се завъртя и я дръпна насила назад. Ужасена, гледах как това синьо сияние сякаш се стопи в ръката на Влад.
Влад изтръгна отрязаната ѝ ръка и я захвърли настрани. После Менчерес я издърпа от ръцете на Влад и я отблъсна, преди да успее да докосне някой от тях с другата си ръка, която също беше станала яркосиня от магията.
– Не я докосвай! – Каза Менчерес, когато Влад се втурна към нея, за да я сграбчи отново.
– Точно така – изсъска тя. – Или ще получиш още една доза от проклятието на безкрайното съжаление.
Не бях сигурен дали съм имунизирана срещу този вид магия, затова изгледах некромантката предпазливо, докато я заобикалях. Не беше нужно да я докосвам с ръце, за да я извадя от строя. Всичко, от което се нуждаех, беше да се приближа достатъчно близо в рамките на свободно пространство, за да нанеса удар.
След това Влад изведнъж изтръпна. Погледнах към него навреме, за да го видя как рязко се сгромолясва на пода. Това ме паникьоса и се втурнах към него, вместо да притискам некроманта. Менчерес също се втурна и изражението на лицето му беше почти толкова страшно, колкото и това на Влад, който се задъхваше, сякаш го задушаваше нещо, което нямаше форма.
Менчерес изглеждаше безпомощен – и уплашен. Каква ли беше тази магия „проклятие на безкрайното съжаление“?
– Какво да правим? – Изкрещях.
– Не можем да му помогнем. – Гласът на Менчерес беше суров. – Това заклинание е създадено така, че да хване жертвата си в капана на най-лошия ѝ спомен, и ако отведе Влад там, където мисля, че ще бъде, трябва да изведем всички оттук или всички ще умрем.
– Не мога. – Успя да проговори Влад, но гласът му беше изкривен, сякаш го задушаваше заклинанието. – Не мога да я оставя… да живее.
– Ще я вземем по-късно – започнах аз.
– Сега! – Изръмжа той, а гласът му бе измъчен. – Няма … значение какво!
След това очите му се присвиха и той съвсем онемя. Преди да успея да го хвана, той изведнъж се изправи, сякаш издърпан нагоре, и очите му изглеждаха безизразни, докато протягаше ръка.
– Дай ми я – каза той с висцерално ръмжене.
Загледах се в него.
– Какво да ти дам?
Менчерес ме дръпна, преди да успея да го достигна, и грубото му разтърсване почти изкърти зъбите ми от главата.
– Не можеш да му помогнеш сега – избухна той. – Но ти си единственият, който може да спре магьосницата, без да бъде заразен от нейната магия. Намери я и я убий, Лейла. Направи го сега.
Всяка част от мен искаше да изкрещи отказ. Не можех да оставя Влад така, не можех! Но може би убийството ѝ щеше да сложи край на това заклинание така, както убийството на магьосника от Земята беше сложило край на заклинанието, което почти беше довършило Иън. Трябваше да е така, а една злобна част от мен имаше нужда да отмъсти за това, което беше направила на Влад.
Вдигнах отрязаната ѝ ръка и си поех въздух. Плаващите светлини, които също вдишах, накараха блясъка ми да спадне като змия, която сваля кожата си, но сега имах нейния аромат.
– Погрижи се за Влад – казах на Менчерес, после се завъртях и погнах некроманта.

Назад към част 34                                                                   Напред към част 36

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!