Глава 7
Под „сърцето на Лондон“ Иън имаше предвид мръсната част, ако се съди по изоставените улички, през които минавахме. Ако не притежавахме вампирската способност да хипнотизираме всеки, който се приближи до нас с нечисти намерения, досега щяха да ни ограбят два пъти. Така или иначе, бъдещите грабители бяха тези, които загубиха нещо. Все още не бях умела да прегризвам нечий врат, без да причинявам вреда, но можех да се справя с китката. Влад също беше огладнял. Иън не беше, като каза, че е ял по-рано.
Като се има предвид описанието на Иън за това, което бяхме прекъснали, не смятах да го моля да уточни. Поне Иън най-сетне се беше облякъл, макар че ризата му беше разкопчана докрай, а дънките му бяха толкова тесни, че черният деним изглеждаше като нарисуван.
Менчерес не се беше присъединил към нас, така че само тримата крачехме през миризливите, изпъстрени с графити улички. Искаше ми се Менчерес да дойде с мен, но той беше казал, че е по-добре да стои настрана, тъй като имал много врагове в магическия свят заради бившата си съпруга. Влад и Иън бяха кимнали, сякаш знаеха историята зад това твърдение. Аз не знаех и бях любопитна, но това щеше да почака до по-късно. Първо трябваше да намерим спийкзито и след половин час ходене започнах да се чудя дали Иън не е прекалено самоуверен, за да признае, че се е загубил.
Най-накрая Иън се запъти към нещо, което предположих, че е само бар, тъй като не можех да си представя друга индустрия, която да оцелее в този район. Не долових името, защото от неоновия надпис беше останала само една буква. От многократното скърцане под краката ни, когато прекрачихме прага на бара, се зачудих дали счупеното стъкло от другите букви някога е било изметено.
Интериорът не беше по-хубав. Празните маси с разнебитени столове заемаха половината от пространството, а другата половина бе заета от бар, от който се носеше отчетлив мирис на урина. Барманът вдигна поглед от разговора си с единствените двама клиенти на заведението и от злобните погледи, които тримата ни хвърлиха, се разбра, че не се радват на нова компания.
Тогава лицето на бармана наистина потъмня, когато Иън се извиси над бара. Той отиде до голям, древен на вид фризер, който беше забит в далечния ъгъл на бара. Иън отвори вратата на фризера и както се очакваше, той беше празен, с изключение на пластове прах.
Иън дръпна нещо, което не можех да видя, и задната част на фризера с промишлени размери се отвори, разкривайки малка, безупречна стая. Иън се промъкна в тази стая, като пренебрегна продължаващите протести на бармана, след което измъкна главата си навън.
– Идвате ли или не? – Попита ни той.
Влад скочи над плота, като с един-единствен поглед накара бармана да млъкне и да се отдръпне. Последвах примера му и скоро и тримата се блъскахме за място в малката стая. Когато Иън натисна един бутон и рязко започнахме да се спускаме, осъзнах, че това изобщо не е стая. Беше асансьор.
След като слязохме на около тридесет метра, той спря. Асансьорът нямаше врати, така че новото ни жилище веднага се разкри пред нас и аз се огледах учудено.
Димът от цигари и тамянът предизвикваха слаба мъгла над пространството, което беше толкова луксозно, колкото и барът беше изоставен. Кадифени дивани и столове бяха подредени около игрални маси, банда в смокинг свиреше джаз, а от това, което можех да видя зад многобройните му обитатели, изглеждаше, че обширният бар е направен изцяло от огромни, разноцветни кристални призми.
Но не това ме накара да се загледам. Сладострастното крупие на блекджек с тесте карти, което се носеше доста над главата ѝ, беше първото нещо, което привлече погледа ми, но бързо беше засенчено от бутилките зад кристалния бар. Нямаше барман, а бутилките сами слизаха от рафтовете, като или изливаха съдържанието си директно в чашите на посетителите, или първо го смесваха със сокове, газирани напитки и други смесители.
Докато гледах, една бутилка шампанско се отвори, като умело избегна обичайното изтичане на мехурчетата. След това изля златистото си съдържание в плаваща чаша, която, след като се напълни, се прехвърли към красива жена, която я взе, без да вдига поглед от спътника си.
– Добре дошли в „Селенитс“ – каза Иън с цинична усмивка. – Основното място в Лондон за елит с магически наклонности.
– Всичко това магия ли е, или част от него е телекинеза? – Прошепнах. Менчерес можеше да направи всичко, на което бях свидетел. Може би селенитите имаха тук още един вампир с телекинеза.
Иън измърмори.
– Магия. Несъмнено ние сме единствените вампири тук. Повечето биха предпочели да не бъдат екзекутирани от Пазителите на закона, а биха били, ако се разчуе, че се занимават с магия.
– Но ти идваше тук – казах аз. – Защо? – Влад и аз със сигурност нямаше да сме тук, ако не се налагаше. Защо Иън доброволно би рискувал смъртна присъда, само за да се мотае на това място?
Иън ми цъка с език.
– Нищо подобно, попе. Споделянето на моите тайни не е част от споразумението ни.
Влад сякаш не се интересуваше защо Иън е редовен посетител на това място, нито пък споделяше моята благодарност за магическите прояви около нас. Погледът му обхождаше стаята по пресметлив начин.
– Стига толкова приказки. Тук сме, за да разговаряме с истински магьосник, а не да си губим времето с претенденти, които си играят на трикове с плаващи карти и бутилки.
Той не беше снишил гласа си, така че това накара немалко глави да се обърнат в наша посока. Иън блъсна Влад с лакът, съскайки:
– Не можеш да си проправяш път към резултатите тук. Следвай примера ми и за жалост не убивай никого.
Влад се взираше в лакътя, който все още го пробождаше в ребрата. След това хвърли усмивка към Иън, която ме разтревожи и ме накара да хвърля ръце около Влад.
– Приоритети, помниш ли? – Прошепнах близо до ухото му.
Усетих го, когато внезапният скок на силата му се свлече до неопасни нива, а когато Влад притисна целувка към бузата ми, разбрах, че Иън е излязъл от гората. Засега.
– Да, приоритети – съгласи се Влад с лек тон. После каза на Иън: – Докосни ме още веднъж и ще нахраня с крайниците ти глутница вълци.
Иън поклати глава.
– Не можеш дори да се преструваш на малко разумен, нали? Добре, както искаш. Господа и госпожици – каза той с по-силен тон. – Аз и моите приятели търсим най-доброто и най-квалифицираното забавление тази вечер. Ако проявявате интерес и можете да отговорите на очакванията ни, ви обещаваме вечер, която вие и банковата ви сметка никога няма да забравите.
Ако преди бяхме предизвикали интереса на някои хора, сега вече бяхме предизвикали интереса на всички. Годините на изпълнения на карнавални сцени ме накараха да се усмихна, сякаш се чувствах напълно комфортно от това, че изведнъж се оказах в центъра на вниманието. Честно казано, чувствах се по-притеснително, че хората инстинктивно не помръдваха, когато ме погледнеха за първи път. През повечето дни забравях, че вече нямам назъбен белег, който се простираше от слепоочието ми чак до дясната ми ръка.
След няколко мига една двойка се отдели от зрителите. Жената изглеждаше на около четиридесет години, а излъчването ѝ на изтерзана чувственост подсказваше, че е правила всичко два пъти и търси някой, който да я изкуши за третия рунд. Като прибавим това към поразителните черти на лицето, къдравата кафява коса, телосложението на танцьорка, се получаваше жена, която беше свикнала да ѝ се възхищават.
Тя също беше човек, така че не разбрах защо Иън се напрегна, когато тя се приближи. После се зачудих дали не съм си въобразила това, когато той се приближи и я целуна продължително, с отворени устни.
– Елена – каза Иън, след като я остави да си поеме въздух. – Надявах се, че ще бъдеш тук тази вечер. И Клаус, приятелю, мина твърде много време.
След това Иън го целуна със същото количество език. Когато свърши, Клаус го плесна леко по бузата.
– Знаеш, че не трябва да се връщаш тук.
– Не ви ли липсвах и на двамата? – Попита Иън, като звучеше наранен.
Елена изпусна дамско подсмърчане.
– Отчасти ми липсваше, но останалата част от мен беше твърде заета да се тюхка за това как ме измами.
– Казахте да не се връщам, докато не съм готов да ви върна парите в троен размер, и аз съм готов – контрира Иън. – Нека те запозная с моите приятели. Освен всичко друго, те са парите.
– Те ли са? – Измъкна се тя, приближи се и протегна ръка на Влад. – Очарователни са, сигурна съм.
Въпреки омразата на Влад да бъде докосван, той пое ръката на Елена с усмивка, която тя не би разбрала. Аз го направих и почти я съжалих. Влад можеше да изгаря предмети без предварителен тактилен контакт, но за да изгаря хора, трябваше първо да ги докосне. Сега Елена беше толкова добра за него, колкото и разпалването.
Както и Клаус, след като Влад стисна ръката на нейния красив, тъмнокос спътник след това. Аз носех ръкавиците си за отблъскване на тока, така че подадох ръка и на тях.
Елена едва ме погледна. Вместо това тя огледа Влад нагоре-надолу, докато навлажняваше устните си. Поколебах се от инстинктивно притежание, макар че, честно казано, не можех да я виня. Елегантното връхно палто на Влад беше с цвят на въглен, а панталоните му, ушити по поръчка, бяха в по-светъл пепеляв цвят, но копринената му риза беше в едва доловимо блестящ сребрист нюанс. Вместо да изглежда безвкусен, Влад изглеждаше така, сякаш е призовал всеки цвят дим, оформил го е в най-богатата материя, след което го е наслоил върху мускулестото си тяло. Когато го съчетаеше с тези пронизващи, меднозелени очи, нищо чудно, че Елена сякаш не можеше да откъсне поглед от него.
Клаус също погледна Влад с интерес, макар че за разлика от Елена, той също излъчваше повече от нотка на предпазливост.
– Изглеждаш ми познат. Как се казваш?
– Не съм – отвърна Влад, а тонът му беше ледено приятен.
Елена се вцепени, а Клаус побледня. Иън извъртя очи и застана пред Влад. – Не му обръщай внимание, той винаги е раздразнителен, преди да му разтрият копчето. Сега, макар да знам, че и двамата сте магически възхитителни, моите приятели ще имат нужда от демонстрация, преди да се посветят на вечерта“.
Веждите ми се стрелнаха в линията на косата ми. Намирането на някой опитен в магията беше важно, но ние не се бяхме съгласили на това!
Влад сигурно се чувстваше по същия начин. Той отблъсна Иън настрана с промълвеното:
– Стига толкова. – След това погледът му се промени на светещо зелен и той погледна Елена и Клаус, а после и останалата част от стаята.
– Всичко, което виждам, са евтини трикове, но ако някой от вас, светски личности или подмазвачи, е истински практик, имам работа за вас.
Лицето на Елена почервеня от гняв.
– Как смееш да обиждаш мен и моето заведение! Твоята арогантност е причината, поради която такива като теб рядко са добре дошли тук, вампире.
– Вампир? – Повтори Клаус. После погледът му се разшири и той се вгледа във Влад с ужасяващо признание. – Сега вече знам къде съм те виждал! Ти си Вл…!
Това беше всичко, което измъкна, преди главата му да експлодира направо от раменете му, покривайки Елена с пламтящи пръски слуз.
– И ето, че започнахме – каза Иън примирено.
Назад към част 6 Напред към част 8
