Джанин Фрост – Принц на нощта 4 – В огъня ЧАСТ 9

Глава 9

Едва се разминахме със звука на полицейските сирени, преди Влад да ни пусне в средата на една част от изоставени сгради. После притисна Иън до най-близката стена и го издърпа от краката му с една ръка на гърлото.
– Лъжеш – каза Влад, като пресече думите. – Първо ни заведе на място, където знаеше, че няма да намерим необходимия ни калибър магьосник, после не ни предупреди, че смъртта на Елена ще предизвика огромно потъване. Трябва да те убия още сега за това предателство.
– … не … предателство…- Измъкна се Иън, а думите му бяха разбъркани.
Влад не отпусна хватката си върху гърлото му. Докоснах ръката му.
– Поне го остави да обясни. – После погледнах предупредително Иън. – И по-добре да е добро.
След миг Влад отпусна врата на Иън.
– Говори.
Иън потърка гърлото си, където отпечатъкът от ръката с мехури вече беше избледнял, тъй като кожата му заздравяваше с вампирска бързина.
– Като начало, не ти казах, защото ти не ми даде друг избор.
Подготвих се Влад да издуха Иън от кралството, но той само каза:
– Това може да са последните ти думи, така че ги подбирай добре.
– Свикнал си да бъдеш най-могъщият човек в стаята, но в този свят не си – каза Иън, като звучеше силно раздразнен. – Не че ще повярваш на думите ми за това. Ето защо те заведох на място, където има повече позьори, отколкото практикуващи. Знаех, че ще нахлуеш с подхода си „Аз съм Влад Императора, поклонете се пред мен“, и не се разочаровах. Също така не послуша, когато ти казах да не убиваш Елена, и нямаше да послушаш, ако ти бях предупредил за нейния предпазител. Освен всичко това – сви рамене – ако не можехме да оцелеем в капана на един практикуващ от средно ниво, то, по дяволите, не бихме могли да оцелеем и при истинските магьосници. Сега, когато сме го направили, може би ще се вслушаш в съвета ми, вместо да продължаваш да смяташ, че знаеш повече за този свят от мен.
Влад се вгледа в Иън. Иън отвърна на погледа му, излъчвайки смесица от агресия и предизвикателство. От една страна, исках сама да убия Иън заради подхода му „покажи, не кажи“, който едва не беше сложил край на живота на всички ни тази вечер. От друга страна…
– Прав е – казах аз, като хвърлих извинителен поглед към Влад. – Вероятно нямаше да слушаш, ако Иън те беше предупредил предварително. В този смисъл и аз нямаше да го направя. Откъде щях да знам, че една вещица от средно ниво може да накара земята да погълне половин градски квартал? И двамата се учим в процеса на работа, така че засега трябва да се доверим, че Иън знае по-добре от нас.
Влад не каза нищо. Накрая се усмихна на Иън. Не очарователната му, на път да умреш усмивка, а проблясък на зъби, който ми се стори като признание на един хищник към друг.
– Прав си – каза той. – Бих предположил, че малодушието те е накарало да преувеличиш способностите на Елена, тъй като Менчерес трябваше да те принуди да ни придружиш. Но тъй като той ти се довери за тази задача, предполагам, че трябваше да знам, че в теб има нещо повече от малоумната курва, за която се представяш.
Вместо да се обиди, Иън се усмихна почти кокетно.
– О, аз съм цялата курва, която можеш да си представиш, и дори повече, но имам и други таланти. Малко хора ги виждат, макар че ти и твоята прекрасна съпруга сте на път да ги видите.
– Тогава засега ще следваме примера ти и ще ни заведеш там, където се събират истинските магьосници – отвърна Влад, а тонът му беше копринен и предизвикателен. – Щом стигнем дотам, ще видим дали някой от предполагаемите ти други таланти наистина може да ме впечатли.
Ако имаше някаква добра новина от катастрофалното ни посещение в Селените, то тя беше, че вероятно бяхме единствените хора, които се измъкнаха живи. Освен че бе унищожило подземния бар, заклинанието на Елена бе отнело и по-голямата част от квартала над него, така че човешкият барман и клиентите в бара-примамка също бяха загинали. Така че едва ли някой знаеше, че Иън се е появил в „Селените“ с един вампир, който можеше да проявява огън, и друг, който можеше да поразява хората с ток. Тайното ни партньорство с Иън беше в безопасност.
От друга страна, дори и да се разчуеше, никой нямаше да повярва, че сме същите хора на паркинга на „Пиратската къща“ в Савана, Джорджия, с Иън на следващата вечер. Като за начало, Влад сега изглеждаше като късо подстриган червенокос с квадратно лице, крив нос и светлосини очи. Стройната му, мускулеста фигура също се беше разширила до набито телосложение и беше загубил повече от един сантиметър на височина. Аз също имах ново лице, допълнено с дълга до раменете руса коса, кафяви очи, нацупени устни и тяло с повече извивки дори от Мерилин Монро.
Иън беше отминал възхищението ми от заклинанието му за промяна на външния вид, като беше казал, че „блясъкът“ е само магия от средно ниво и ефектът ще отшуми до зазоряване. Тъй като „блясък“ не беше рядка магия, той ни беше напомнил, че се нуждаем от нещо друго, за да се маскираме. Нещо, което никой няма да оспори.
– Освен ако не искате магьосниците, които търсите, да разберат, че плувате в техните води, трябва да скрием самоличността ви, съгласни ли сте? – Беше попитал Иън предишната вечер.
– Разбира се – нетърпеливо бе казал Влад. – Но аз съм познат на много хора, както доказа Клаус, и тъй като вампирите могат да забележат театрален грим или маска, предполагам, че истинските магьосници също могат да ги забележат.
– О, лесно – съгласи се Иън.
Погледът на Влад се беше свил.
– Няма да остана назад, ако намекваш за това.
– И през ум не ми минава – отвърна Иън с усмивка.
Тази усмивка предизвика подозренията ми.
– Знаеш как да го заобиколиш, нали? – Попитах.
– Първо, нека установим, че бихте направили всичко, за да намерите достатъчно силен магьосник, който да развали заклинанието на жена ви, да? – Каза Иън, без да отговори на въпроса ми.
– Да – отвърна Влад, без да се колебае.
– Зависи – поправих аз. Когато усмивката на Иън се разшири и се превърна в пълноценна усмивка, разбрах, че подозренията ми са основателни.
И така, ето ме тук, на път да изиграя ролята си на част от щастлива, възбудена тройка. Както Иън ни напомни, никой нямаше да повярва, че обладаният от убийства Влад Императора би се впуснал в подобно нещо. По дяволите, Влад беше пръснал главата на един човек само заради това, че ме беше хванал за дупето, и съм сигурен, че слухът за това беше обиколил немъртвите, защото го беше направил пред стотици хора.
Опитах се да не се съсредоточавам върху това, което следваше, затова си позволих да се насладя на необичайните предимства на новото си тяло. Та ето какво е усещането да имаш цици и задник с балончета! Никога досега не бях усещала как нещата подскачат, докато вървя. Дори направих допълнителна крачка, за да почувствам как всичко подскача още малко.
Влад долови какво правя и странична усмивка изкриви новата му, по-широка уста.
– Трябва ли да запомня това заклинание, за да можем да го използваме за наше лично удоволствие по-късно?
Преди да успея да отговоря, Иън заговори.
– Ако смяташ, че това е впечатляващо, познавам един човек, чиято жена може да се превръща в истински дракон. Боли ме от завист при мисълта, че мога да се чукам с някой от тях.
Челюстта ми падна.
– Ти сериозно би чукал дракон?
– О, в продължение на дни – отвърна той веднага. – Представяш ли си видеоклиповете в интернет? Бих бил проклета легенда.
Нещо много не беше наред с него, но тази вечер щяхме да разберем дали връзките на Иън с магическия свят са всичко, което беше обещал.
– Запомнете ролите си – каза Иън, когато се приближихме до входа на Къщата на пиратите. Той се вмъкна между двама ни, като свърза по една ръка около кръста на всеки от нас. – И каквото и да правиш, не убивай никого, Цепеш – добави той.
Отговорът на Влад беше тихо ръмжене:
– Казах, че няма да го правя, нали?
Да, но сега щеше да започне истинското ни маскиране. Поех си дълбоко въздух, за да се съсредоточа. Време за шоу. Години наред бях карнавален артист, така че актьорската игра не ми беше чужда. Това може би щеше да е различен вид роля, но както и да е, можех да се справя.
Когато обаче ръката на Иън се плъзна по-надолу около кръста на Влад, гневът на Влад проби щитовете му достатъчно, за да изпепели емоциите ми. Да кажеш, че Влад е раздразнителен от това, че го докосват, беше все едно да кажеш, че Бог е леко раздразнен от Дявола. Спрях, въпреки че се бяхме отдалечили само на няколко метра от колата.
– Сигурен ли си за това? – Попитах, като задържах погледа на Влад.
Чувствах се така, сякаш разтопена стомана покриваше емоциите ми с решителността, която се криеше зад отговора му.
– Да.
Иън погледна Влад, преценявайки ситуацията. След това, движейки се толкова бързо, че ме стресна, той сграбчи Влад и го целуна.
Гневът на Влад изпепели светкавично емоциите ми с интензивността на дузина горски пожари. Но той не отблъсна Иън, нито го изгори с пламъците, които на практика виждах под кожата му. Вместо това огъна Иън назад със силата на ответната си целувка. Когато Влад го пусна, Иън му се усмихна криво.
– Предполагам, че не съм бил прав, като съм се притеснявал, че миналите ти преживявания са по-силни от волята ти.
Толкова се ужасих от непринуденото споменаване от страна на Иън на детския затвор и изнасилването на Влад, че го зашлевих с всичка сила. Ако не носех дебели гумени ръкавици, камшикът ми можеше спонтанно да се изстреля и да отнесе и главата му. Иън се отдръпна няколко метра назад, а група хора, влизащи в паркинга, издадоха шокирани звуци, докато ни зяпаха.
Иън се изправи и ми хвърли един поглед, преди да се обърне към тълпата и да им махне с ръка.
– Тя обича да играе грубо – каза им той. – Ето защо са нужни двама от нас, за да се справим с нея, свирепата малка лисица.
Едно от момичетата изпусна възхитен кикот, а останалите от групата отклониха поглед, докато минаваха покрай тях. Иън им помаха още веднъж за поздрав, след което се обърна към мен.
– Изглежда, че Цепеш не е единственият с избухлив характер – каза той с раздразнен тон. – Трябва ли да те накарам да обещаеш, че няма да убиваш никого, попче?
Спрях се, макар част от мен да признаваше, че съм отишла твърде далеч. Влад беше повече от способен да се защити, ако почувстваше нужда. Поне прикритието ни все още беше непокътнато, дори и сега да изглеждаше, че съм садистка, както и сексгрупировка.
– Съжалявам – промълвих аз.
– Недей – каза Влад. Пръстите му проследиха ръката ми и той свали щитовете си достатъчно дълго, за да усетя как в него се надига удовлетворение, примесено с остатъците от гнева му. Харесваше му, че съм реагирала прекалено остро заради него, дори и да нямаше нужда. След това насочи към Иън лазерен поглед.
– Никога повече не повдигай този въпрос – каза той, като приятният му тон не отговаряше на аромата на дим, който започна да се излъчва от него.
Усмивката се изтри от лицето на Иън, заменена от изражение, което не бях виждал досега. На всеки друг бих го нарекъл искреност.
– Не съм се изказвал леко. Мъжете се справят с такива неща по различен начин. Някои се излекуват и продължават да живеят напълно нормално. Някои се отвращават от контактите с други хора след това, а някои – сви рамене – търсят всички възможни контакти, за да докажат, че сега това е техният избор. Просто трябваше да знам дали историята ви, съчетана с добре документираната ви неприязън към личния контакт, няма да бъде пречка за целите ни тази вечер.
Иън продължи да държи погледа на Влад и напрежението във въздуха се промени. Гневът отстъпи място на неизказано признание, което ме накара да отвърна поглед, изведнъж почувствах, че съм навлязъл в много личен разговор. Исках да кажа на Иън, че съжалявам за случилото се с него, така тълкувах подтекста на изявленията му. Но ако бях права, Иън нямаше да иска съжалението ми. Не, ако приличаше на Влад, щеше да презира съжалението, защото беше превърнал болката от предишното си изнасилване в стомана, която сега го правеше несломим.
Тогава, рязко като гръм, изражението на Иън се превърна в обичайната му подигравателна усмивка.
– Но след като установихме, че си много убедителен актьор – боже, цяла нощ ще си фантазирам за този пламтящо горещ език! Нека да отидем да намерим няколко магьосници, нали?
– В ресторант „Къщата на пирата“ – добавих аз, борейки се с нелепата ревност, която ме накара да искам да съобщя на Иън, че езикът на Влад и всяка друга изгаряща част от него е моя.
– Не в „Къщата на пирата“, попе – каза Иън, а усмивката му се превърна в познавателна, сякаш се досещаше за прилива на притежание. – В непосредствена близост до нея.
Проследих погледа му, но не видях нищо друго освен тревната площ между паркинга и пътя. Или той имаше предвид една от онези по-малки сгради вдясно от тревното пространство?
– Коя е тя? – Попитах.
Иън извади нещо зърнесто от джоба си, след което издуха съдържащия се в него блестящ прах право в лицето ми. Блестящият облак влезе право в носа и устата ми, като изгаряше, докато си проправяше път вътре в мен.
Влад сграбчи Иън, като се провикна:
– Какво беше това? – В същия момент, в който аз изплюх:
– Какво, по дяволите?
– Това съм аз, който се преструва на джентълмен – каза Иън и ми намигна. – Дамите са първи, нали така се прави?
– Първи за какво? – Започнах, после спрях. – О – издишах.

Назад към част 8                                                                 Напред към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!